Р Е Ш Е Н И Е
№ 294
гр. Перник, 14. 07.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, касационен
състав, в открито
съдебно заседание на първи юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Наталия Симеонова и в присъствието на представител
на Окръжна прокуратура - Перник, прокурор Росица Ранкова, като разгледа докладваното от
съдия Георгиева КАНД № 385 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Ю.Й.Б.,***, чрез пълномощника му адвокат К.С. ***, против решение № 1 от 30.01.2020г. на Районен съд – Трън, постановено по АНД № 78 по описа на съда за 2019г.
С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К, № 2721475, издаден от Областна дирекция на МВР (ОД на МВР) – Перник, на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с който на Ю.Й.Б., в качеството му на законен представител на ****ЕООД, гр. Перник, за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 3, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150.00 (сто и петдесет) лева.
Недоволен от решението на районния съд Ю.Й.Б. чрез адв. К.С.,*** го обжалва с доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон. От касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество, като отмени издадения електронен фиш. Прави искане за присъждане на съдебни разноски.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. В депозирана
писмена молба от адв. К.С., пълномощник на касатора се поддържа жалбата, като
се излагат доводи за отмяна на първоинстанционното решение. Претендира са
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата – ОД на МВР – Перник, редовно уведомен за касационната жалба, не депозира отговор срещу същата. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура–Перник, дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.
Настоящият касационен състав, на основание чл.
218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите
в жалбата и провери служебно
валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение,
намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане. За установяване на касационните основания за обжалване не са представени писмени доказателства.
В пределите на извършената касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.
Разгледана по същество жалбата е основателна
по следните съображения:
С електронен фиш серия К, № 2721475, издаден от ОД на МВР–Перник, на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, на Ю.Й.Б., в качеството му на законен представител на ****ЕООД, гр. Перник, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150.00 (сто и петдесет) лева за това, че на 04.05.2019г. в с. Неделково, община Трън, на път II-63, км 34, МПС, „ИВЕКО ****, с рег. № ****, собственост на ****ЕООД, гр. Перник, с управител Ю.Й.Б., е управляван със скорост от 72 км/ч. при валидно за населеното място ограничение за движение със скорост до 50 км/ч, въведено с ПЗ Д11 – административно нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 3, т. 3 от ЗДвП.
Електронният фиш е обжалван пред Районен съд–Трън. Спорът е разгледан в производството по АНД № 78 по описа на съда за 2019г. Електронният фиш е потвърден с решение № 1 от 30.01.2020 г.
За да постанови обжалваното решение районният съд, след извършената служебна проверка за валидност и процесуална законосъобразност на административнонаказателното производство, е приел същото за проведено съобразно процесуалните правила и без допуснати процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.
По същество, след анализ и оценка на приобщените по делото доказателства и доказателствени средства, първоинстанционният съд е направил извод за доказаност на процесното нарушение и неговото авторство. По отношение на приложимия и приложен в производството материален закон районният съд е приел, че установеното от фактическа страна изпълва състав на административно нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 3, т. 3 от ЗДвП, за каквото именно касаторът – законен представител на ЮЛ, чиято собственост е МПС, с което нарушението е извършено, е административно наказан с процесния електронен фиш. При извършената проверка за законосъобразност, съответно справедливост на наложеното административно наказание за извършеното административно нарушение решаващият първоинстанционен състав е приел същото за съобразено със санкционната норма на чл. 182, ал. 3, т. 3 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание „глоба“ в размер от 150 лева.
С тези доводи електронният фиш е потвърден.
Решението е неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като на основание чл. 218, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН освен за валидността и допустимостта на решението, за съответствието му с материалния закон следи и служебно.
Решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.
По доводите на касатора, които касационният съд възприема като касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 на ЗАНН – съществени процесуални нарушения във връзка с процеса на доказване, водещи до неправилно приложение на закона:
Настоящият състав констатира, че в първоинстанционното решение не е даден отговор на това, къде е мястото на извършване на процесното нарушение. Посочените различни населени места-с. Неделково и с. Филиповци, може би и двете на територията на общ. Трън не обективират волята на съда къде е извършено процесното нарушение.
На следващо място в първоинстанционто решение са изложени мотиви, че процесното МПС, с което е извършено нарушението е товарен автомобил. Доказателства, че МПС-то е товарен автомобил не са ангажирани от страните. Същото МПС в електронния фиш е посочено като автобус. В съдебния акт липсват изводи за автобус.
По делото не са събрани доказателства за наличие на специалните признаци на МПС – за обществен превоз на пътници и опасни товари, съобразно приложения квалифициран административнонаказателен състав на чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 3, т. 3 от ЗДвП. Не са събрани доказателства, че МПС е автобус – МПС за обществен превоз на пътници, каквото е прието от наказващия орган и предявено на наказаното лице, в каквато посока са и доводите на жалбоподателя пред районния съд, обективирани в молбата му от 21.01.2020г. На тези доводи районният съд не отговорил. Районният съд не е установил посочените съществени за спора обстоятелства посредством събиране на необходимите и допустими доказателства, респективно посредством анализ на същите, както и при съответно мотивирано обсъждане на възраженията на наказаното лице.
При това положение и независимо, че по делото е прието, че именно с това МПС, собствено на ЮЛ, чийто законен представител е касаторът, е извършено нарушение на правилата на ЗДвП, свързани с ограничаване на скоростта на движение, в случая в населено място, липсата на изводи за място на извършване на нарушението и липсата на установяване на основен и квалфициращ признак по чл. 182, ал. 3 от ЗДвП – МПС за обществен превоз на пътници или на опасни товари, налага извод за допуснато от съда съществено процесуално нарушение, довело до произнасяне без събиране на необходимите за доказване на административнонаказателното обвинение доказателства. Неизвършването на посочените действия съставлява съществено процесуално нарушение предвид съдържанието на разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 18 чл. 107, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Съдът е бил длъжен, както по свой почин, така и предвид доводите на жалбоподателя, с цел разкриване на обективната истина, да даде изрични указания да се представят доказателства относно вида на управляваното МПС.
Допуснатите съществени процесуални нарушения рефлектират и върху обосноваността на изводите в решението относно приложението на материалния закон.
Предвид горното съдът счита, че решението на Районен съд–Трън, е незаконосъобразно. Констатираните пропуски във връзка с дължимата служебна активност за изясняване на спора посредством допускане и събиране на посочените по-горе доказателства се преценяват като съществени процесуални нарушения. Налице е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ на ЗАНН за отмяна на решението на първата съдебна инстанция.
Делото не е изяснено от фактическа страна, а допуснатото от районния съд съществено процесуално нарушение препятства включително касационната служебна проверка относно правилното приложение на материалния закон. Едва след установяването, посредством събирането на необходимите и относими доказателства, на фактите, обосновали административнонаказателното обвинение – обективни съставомерни елементи на вменения административнонаказателен състав, ще бъде възможна преценката за съставомерност на процесното деяние, респективно за приложения материален закон с издаването на процесния ЕФ. Предвид това и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато на за ново разглеждане от друг състав на първата съдебна инстанция.
При новото произнасяне първоинстанционния съд дължи произнасяне и по искането за присъждане на разноски.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1 от 30.01.2020г. на Районен съд–Трън, постановено по АНД № 78 по описа на съда за 2019г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд–Трън, при съобразяване с указанията, съдържащи се в мотивите на настоящото решение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/