Р Е Ш Е Н
И Е № 54
Гр.Елхово, 10.06.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ районен съд, трети граждански състав, в
публично заседание на десети май през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател: МАРТИНА КИРОВА
при
секретаря Н. З. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 49 по описа на
съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на предявени положителни установителни искове по чл.422 ал.1 от ГПК.
Ищецът – “***”ЕАД, с ЕИК: ***,
представлявано от Г. Б. в качеството му на Изпълнителен директор чрез
пълномощника си – юриск.Г.Ч. е предявил, против
ответника „***“ АД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.Елхово, обл.Ямбол, ул.“Александър
Стамболийски“ № 170, представлявано от Х.
Г. К., с ЕГН **********, в качеството му на Изпълнителен директор, в обективно
съединяване установителни искове с правно основание чл.422 във вр. чл.415 от ГПК: - за сумата от 3337.02 лева, претендирана като главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от м.07.2014г. до м.04.2016г., за сумата от 657.59 лева,
претендирана като законна лихва за забава за периода от 31.08.2014г. до
01.09.2017г., за сумата от 82.59 лева, претендирана
като главница, представляваща доставена услуга за дялово разпределение за
периода от м.07.2014г. до м.04.2016г. и за сумата от 14.30 лева,
претендирана като моратотна лихва върху втората главница считано от 31.08.2014
г. до 01.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК в съда – 14.09.2017г. до окончателното изплащане на сумите, както и искане за присъждане на
направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение по настоящото
производства. Ищецът обосновава
правният си интерес от предявяването на настоящите искове с това, че в
срока по чл.414 от ГПК ответното Дружество е възразило, че не дължи сумите,
посочени в издадената Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №1641/16.11.2017г. по инициирано от ищеца
чрез подадено на 14.09.2017г. заявление, ч.гр.д.№757/2017г. по описа на
РС-Елхово, поради което по смисъла на чл.415 ал.1 от ГПК за заявителя е
възникнала процесуалната възможност в 1-месечен срок да претендира установяване
на вземането си по издадената му Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
В исковата молба, се твърди, че основанията, обстоятелствата и фактите, от
които произтича претендираното парично вземане - предмет на издадена по
ч.гр.д.№757/2017г. по описа на РС-Елхово Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, са следните:
В § 1, т. 43 от ДР на
Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., с
последна редакция ДВ., бр. 74 от 08.09.2006г./ потребител на ТЕ за стопански нужди е физическо или
юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански
нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. С оглед
изложеното и по силата на нормативните актове, ответното „***" АД, с
управител Х. Г. К. не е изпълнило задължението си във връзка със сключването на
договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, съгласно действащото
законодателство в сферата на енергетиката, въпреки отправена изрична покана от
страна на ищеца с уведомително писмо с peг. индекс №П-9462/16.08.2017г. В този смисъл,
в чл. 149, ал. 1, т.3 от ЗЕ, е регламентирано, че продажбата на ТЕ за стопански
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени
договори при общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното
предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се
изготвят от ищеца - "***" АД и се одобряват от Държавната комисия за
енергийно регулиране /ДКЕВР/ към Министерски съвет, като със същите се
регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и топлопреносното
предприятие, в т.ч. правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че ответникът не е изпълнил
регламентираните от закона задължения, т.е. не е сключил договор при ОУ и по
тази причина се е обогатил без основание за сметка на дружеството, и дължи да
му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. В същото
време се акцентира, че за процесния период от време, в сила са били ОУ за
продажба на ТЕ за стопански нужди от "***" АД на потребители в гр.
София, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, като същите са в
сила от датата на решението. В случая според ищеца намира приложение разпоредбата
на чл.139 от ЗЕ, съгласно която разпределението на ТЕ между потребителите в
сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а.
Сградата-етажна собственост, в която се намира имотът на ответното Дружество, е
сключила Договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма „***" ЕООД, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от
ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния имот са
начислявани от "***" АД по прогнозни месечни вноски, като след края
на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата -"***" ЕООД, на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването
/издадена от Министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68
от 03.08.2004г./ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването /обн.ДВ, бр.34 от 24.04.2007г./. За имота на ответника са
издадени изравнителни сметки, които са приложени от ищеца към иск.молба като
доказателство в подкрепа на твърденията му, че сумите за топлинна енергия за
процесния имот, са начислени по действителен разход на уредите за дялово
разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.
Ищецът в иск.си молба е изложил, че в глава IV от
ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл. 40, ал. 1, е определен реда и срока, по който
купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответното АД/, са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на
доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. В този смисъл, задължението
на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури е най-късно до 20 число на следващия месец. С
изтичането на последния ден от този срок ответникът е изпадал в забава за
сумата по издадената му фактура - чл.86, ал. 1 от ЗЗД. Ищецът сочи, че в
случай, че ответникът е имал възражения относно стойността на начислената ТЕ
(сума), то всеки месец е имало регламентираната между страните и уредена от
закона възможност да предяви възражение - чл.40, ал.2 от ОУ, но се твърди, че
до настоящия момент в деловодството на ищцовото ЕАД не е входирано такова
възражение, за да е необходимо да бъдат преразгледани съответните начислени
суми.
С тези си съображения
Дружеството-ищец моли съда, да постанови решение, с което на
основание чл.422 ал.1 вр.с чл.415 от ГПК, да приеме за установено, че към датата на подаване на
заявлението, ответникът „***“ АД, с ЕИК ***, дължи на “***”ЕАД, с ЕИК: ***,
сума в общ размер на 4 091,50 лв., от които 3337,02 лв. -главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.07.2014г.
до м.04.2016г. и 657,59 лв. - законна лихва за забава от
31.08.2014 г. до 01.09.2017 г., както и сума за предоставена услуга за дялово
разпределение в общ размер на 96,89 лв., от които главница 82,59 лв. за периода
от м.07.2014г. до м.04.2016г. и 14,30 лв. - мораторна лихва от 31.08.2014 г.
до 01.09.2017 г., ведно със законната лихва за забава от 14.09.2017 г.- датата
на депозиране на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 3071699 до окончателното изплащане на сумите. Претендират се и
направените по делото разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. С
исковата молба се представят доказателства и се правят доказателствени искания.
В съдебно
заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява представител и
не се представя писмено становище.
Ответникът –
„***“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.Елхово, обл.Ямбол, ул.“Александър Стамболийски“ № 170, представлявано от Х. Г. К., с ЕГН **********,
в качеството му на Изпълнителен директор, чрез пълномощника - адв.Ж.К. ***, е
депозирал своевременно в законоустановения 1-месечен срок, писмен отговор по предявените против него искове, с които оспорва
допустимостта и основателността им. По допустимостта на исковете се излагат
доводи, че предявените от ищеца претенции са недопустими поради липса на правен
интерес от водене на установителни искове, насочени срещу ответника „***"
АД. Изтъква се, че с оглед характера на иска по чл.422 от ГПК, а именно
положителен установителен иск за установяване съществуването на оспореното
парично притезание, ищецът в качеството си доставчик на ТЕ и услуга, следва да
установи, че е доставил определеното количество топлинна енергия и друг вид
услуга, посочени във фактурите, реално потребени от ответника. В тази насока в
отговора си ответното Дружество твърди, че в периода от м.07.2014г. до
м.04.2016г. е било собственик на процесния имот, но не е бил реален потребител
на ТЕ, което обстоятелство се твърди от самия ищец, който сочи, че имотът е
ползван от друго търговско дружество-наемател в имота, последното заявило
откриване на партида, получавало фактури за ТЕ и заплащало задълженията по тях
в периода от 2006г. до заявения исков период. Навяват се съображения, че с
оглед на изложените в ИМ факти и обстоятелства, искът следва да се квалифицира
по чл. 422 ГПК вр. с чл. 59 ал.1 от ЗЗД, вр.с чл. 149 от ЗЕ - за установяване
съществуването на вземане по издадена заповед за изпълнение за незаплатена ТЕ.
В този случай ищецът трябва да установи, въпреки твърдението си за липса на
облигационни отношения, че е престирал ТЕ на „***" АД и че последният е
потребител на ТЕ, каквито доказателства до момента не са представени. Според
ответника независимо дали претенциите са предявени на договорно или
извъндоговорно основание, длъжник по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, респ. ответник по иск с пр.основание
чл.422 във вр. чл.415 от ГПК, следва да е потребителят на ТЕ за битови нужди,
който е реалният потребител на енергията, в случая наемателя в имота - „КоБКо-Къмпани
Билд Комерс" ООД. С оглед на това, ответникът счита, че исковите претенции
се явяват предявени срещу ненадлежна страна, поради което производство по тях
следва да бъде прекратено. В отговора си ответното Дружество възвежда
фактологията по спора: Признава, че от 14.12.2004г. е собственик на процесния
недв.имот, представляващ апартамент №1,
находящ се на първи жилищен етаж от жилищна сграда с идентификатор
№68134.1106.75.7, попадаща в ПИ с идентификатор №68134.1106.75 с
административен адрес – ж.к. '"Разсадника-Коньовица" блок 79,
понастоящем ж.к.”Разсадника'" бл.110, вх."А", съгласно Нот.акт
№176, том IA, рег.№23596, дело№158 от 14.12.2004г. на Нотариус №273 на НК.
Впоследствие с Договор за наем от 21.12.2006г. е предоставило процесният имот
под наем на „КоБКо-Къмпани Билд Комерс" ООД , с ЕИК *********, за срок от
1 година, като след изтичане на наемния срок договорът е подновен автоматично,
съгласно изрично предвидената клауза в него, като ползването на апартамента на
посоченото договорно основание продължава и до днес, със знанието и съгласието
на „***" АД като наемодател. Изтъква се, че съгласно договора за наем
наемателят се е задължил да заплаща обикновените разноски за поддържането,
запазването и ползването на имота и месечна наемна цена. В изпълнение на тази
договорна клауза и съгласно визираното в чл.41 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването, която разпоредба предвижда, че при настъпили
промени в собствеността или вещното право на ползване новият потребител е
длъжен в 30-дневен срок да уведоми с писмено заявление топлопреносното
предприятие, се твърди, че на 20.11.2007г. наемателят - „КоБКо-Кьмпани Билд
Комерс"ООД, чрез представителя си Д. Евгениев Дюлгеров, е депозирал пред
„Топлофикация-София" ЕАД заявление с вх.№3001 с искане „да бъде открита
партида за плащане на топлинна енергия" на адреса, представяйки цитирания
договор за наем. В отговора си ответното Дружество сочи, че с уведомително
писмо с peг.№9462 от 16.08.2017г., т.е. отправено след процесния период, ищецът
го е поканил да сключи договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, тъй като
съгласно чл.149 ал.1 т.3 от ЗЕ продажбата на ТЕ за стопански нужди се извършва
на основата на писмени договори при общи условия. Наведени са твърдения, че
липсва сключен договор между ищцовото топлопреносно предприятие и „***"
АД, но въпреки това за процесният имот е предоставяна и ползвана топлинна
енергия. Според ответника в липсата на договор за продажба на ТЕ, ищецът намира
основание да претендира суми за топлинна енергия по силата на института на
неоснователното обогатяване с твърдението, че ответното дружество се е
обогатило без основание за сметка на дружеството -ищец и дължи да му върне
онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. В обстоятелствената
част на иск.си молба ищецът се позовава на разпоредбата на чл.40 ал.1 от ОУ,
съгласно която купувачът, респ.потребителят на ТЕ е длъжен да заплати месечните
дължими суми в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след
получаване на издадена от продавача месечна фактура. Твърди се, че „***"
АД не е сключвал договор за продажба на ТЕ и не е получавало от продавача „***"
ЕАД данъчни фактури, връчени по надлежен ред, поради което за него не важат
цитираните разпоредби за продажба на ТЕ, тъй като не е обвързано със задължение
по облигационно правоотношение. Изтъква се и това, че жилищната сграда, в която
се намира процесният собствен на ответника жилищен имот е присъединена чрез
сградната инсталация към топлопреносната мрежа на „***" ЕАД, но в
процесният период - м.07.2014г. - м.04.2016г. титуляр на партидата на
топлофицирания имот е „КоБКо-Къмпани Билд Комерс" ООД. Или с оглед на това
ответното дружество не е потребител на топлинна енергия по смисъла на §1 т.42
от ДР на ЗЕ за периода от м.07.2014г. до м.04.2016г., за който е предявена
претенция за заплащане на ТЕ, тъй като не е ползвал топлофицирания имот в този
период. Възвеждат се в писмения отговор и доводи, че неправилно ищецът определя
предоставената в процесния имот- апартамент топлинна енергия като такава за
стопански нужди по смисъла на §1 т.43 от ДР на ЗЕ, а не като топлинна енергия
за битови нужди по смисъла на § 1 т.42 от ДР на ЗЕ . В отговора се навяват
доводи, че дори и да се приеме, че поради липсата на договорни отношения между
страните претенцията по установителните искове следва да бъде основана на
липсата на основание в разместването на блага, то длъжник по претенцията с
правно основание чл.59 от ЗЗД също следва да бъде реалният ползвател на ТЕ за битови нужди
„КоБКо-Къмпани Билд Комерс"ООД, а не ответникът. В тази насока ответникът
се позовава и на възприетото в т.5 от
ППВС №1 от 28.05.1979 г. по гр.д. №1/79, че връзката между обедняването на
ищеца и обогатяването на ответника не е причинна, т.е. едното да е следствие от
другото, а се изразява в това, че и двете са последици от един и същи факт или
от обща група правопораждащи факти. Следва да бъде разгледано потребяването на
ТЕ в имота, осъществено от лице, без основание, с което същото е спестило свои
разходи за заплащане на енергия, и се е обогатило до размера на тази сума, от
получаването на която ищецът-продавач на ТЕ е обеднял, бидейки лишен от този
доход. Това е и общият факт, който обусловя обедняването на ищеца за сметка на
лицето, потребило реално ТЕ. Не може да бъде ангажирана и извъндоговорна
отговорност на „***" АД като потребител на топлинна енергия по смисъла на
§ 1, т.43 от ДР на ЗЕ за периода от м.07.2014г. до м.04.2016г., за който е
предявена претенция за заплащане на ТЕ, тъй като не е ползвал топлофицирания
имот в този период. Предвид на тези си съображения ответникът счита, че
предявените против него искове са недопустими поради липса на процесуална
легитимация, като предявени срещу чуждо на правоотношението лице. С отговора си
ответното Дружество е релевирало възражение, че част от вземанията на ищеца за
главница и лихви са погасени по давност. Задълженията за плащане на цената на
доставяната топлинна енергия представляват задължения за периодично плащане по
смисъла на чл. 111, б. „в", пр. 3 от ЗЗД и се погасяват с изтичане на
кратката тригодишна погасителна давност - TP № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
Изложеното предпоставя, че вземанията за главница и лихви, които са станали
изискуеми три години преди 14.09.2017г. - датата на подаване на заявлението на
ищеца по чл.410 от ГПК, са погасени по давност. С погасяването на част от
вземанията за доставена топлинна енергия се погасяват и лихвите за забава,
дължими по отношение на тези вземания, включително за периодите, по отношение
на които тригодишната давност не е изтекла. С оглед на така изложените
съображения, ответникът с отговора си счита предявените искови претенции за
недопустими, респ. неоснователни и недоказани, поради което се прави искане
същите да бъдат отхвърлени, със съответните законни последици. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски.
В
съдебно заседание за ответното Дружество, редовно призовано, се явява адв.И.Ч. ***,
редовно преупълномощен от пълномощника на „***“ АД - адв.Ж.К. ***, който от
името на представлявания заявява, че поддържа направеното с писмения отговор
оспорване на исковите претенция по тяхната допустимост и основателност. В хода
на устните прения адв.Ч. прави искане за постановяване на решение, с което да
бъдат отхвърлени заявените от ищеца - „***“ЕАД искови претенции както като
недопустими, така и като неоснователни по съображенията, изложени в писмения
отговор на ответното „***“АД. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски.
По делото е конституирано като трето
лице-помагач на страната на ищеца дружеството за дялово разпределение – „***“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Слатина”, ул.”Проф.Г. Павлов”3, представлявано от Управителя М.
П. С. и прокуриста С. М. С.. Същото не изпраща представител в с.з. Изразило е
писмено становище позовавайки се на визираното в §5 и §6 от ПЗР от Наредба
№16-334 за топлоснабдяването и на цитираните в тези норми
разпоредби на ЗЕ, като възвежда довод, че услугата дялово разпределение се извършва
по възлагане от топлопреносното предприятие, в каквато насока по делото е
представен от ищцовото ЕАД сключен такъв Договор от 2007г. с «***» ЕООД. Към
становището си е представило писмени доказателства за дялово разпределение за
периода - 01.05.2014г.-30.04.2015г. и 01.05.2015г.-30.04.2016г. и отчетни
документи за процесния период.
СЪДЪТ като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не е спорно, че въз основа на подадено от ищеца
заявление, депозирано в канцеларията на некомпетентния по правилата на местната
подсъдност РС-София на 14.09.2017., изпратено по компетентност на РС-Елхово, е
образувано ч.гр.д.№757/2017г. по описа на РС-Елхово, по което съдът е издал на
основание чл.410 от ГПК Заповед №1641/16.11.2017г. за изпълнение на парично
вземане за исковите суми- предмет на предявените иск.претенции по настоящото
производство, както и че предвид, че ответното АД е депозирало възражение в
законоустановения срок, ищецът е предявил по реда на чл.422 от ГПК настоящите
положителни установителни искове.
За безспорно с доклада си по чл.146 от ГПК съдът е приел
и обстоятелството, че ответното АД е собственик на индивидуализирания в
обстоятелствената част на иск.молба процесен недв.топлоснабден имот. В тази
насока по делото от страна на ищеца е представен приложения към исковата му
молба Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 176, том I-A, рег.№
23596, дело №158/14 декември 2004год., от който е видно, че „***“АД,
представлявано от Изпълнителния директор Христо Г.Костов, на 14.12.2004г. е
придобило по силата на покупко-продажба собствеността върху недвижим имот,
представляващ: Апартамент
№1, находящ се на първи жилищен етаж в жилищна сграда с идентификатор
№68134.1106.75.7, попадаща в ПИ с идентификатор №68134.1106.75 с
административен адрес – ж.к. '"Разсадника-Коньовица" блок 79, ет.1,
понастоящем ж.к.”Разсадника'" бл.110, вх."А", ет.1.
С иск.молба ищецът е представил молба
от 20.11.2007г. от „КоБКо-Къмпани Билд Комерс”ООД-гр.София до „***“ЕАД с искане
“за откриване на партида за ползване на топлинна енергия в процесния имот”
поради сключен Договор за наем от 21.12.2006г. между собственика на имота–
ответното “***”АД, представлявано от Изп.директор - Х. Г. К., в качеството му
на наемодател и „КоБКо-Къмпани Билд Комерс”ООД-гр.София, представлявано от Д.
Евгениев Дюлгеров, в качеството му на наемател. Молителят - „КоБКо-Къмпани Билд
Комерс”ООД-гр.София чрез
представляващия го Д. Евгениев Дюлгеров, е отразил, че желае за получава фактури на изрично
посочен адрес в гр.София, различен от административния адрес на процесния имот.
Посочено е, че до момента кода на абоната е №365785 с титуляр – „АКБ –
Секюрити”АД. Копие от сключения Договор за наем /л.29 и 30 от делото/ е приложен към
молбата на Дружеството-наемател за откриване на партида за ползване на ТЕ. От
същия се установява, че наемното правоотношение е сключено за срок от 1 година като след
изтичане на наемния срок договорът се подновява автоматично за същия срок, ако
ползването на имота продължи със знанието и без писменото противопоставяне на
наемодателя, съгласно изрично предвидена в договора клауза - чл.4. По смисъла
на изрично визираното в чл.5 от договора за наем наемателят се е задължил да заплаща
обикновените разноски за поддържането, запазването и ползването на имота и
месечна наемна цена.
Няма спор, че за процесния период
– м.юли 2014г. до м.април 2016г. ответникът не е заплащал топлинна енергия за процесния
имот по откритата партида за имота с код № Т365785. Не е спорно, че имотът се
намира в сграда - етажна собственост, в която се доставя топлинна енергия от
ищеца.
В подкрепа на твърденията си ищецът е представил
Договор №11 от 25.07.2000 год., сключен от „Техем сървисиз“ЕООД като изпълнител и етажната собственост – гр.София, ул.“Райна
княгиня“ бл.79, като възложител, за ползване на услугата „дялово разпределение",
съгласно който договор в края на съответния отоплителен период се изготвят
изравнителни сметки на база реално потребление, след отчет на уредите в имота.
Към договора е приложен Протокола от
проведено на 23.06.2000г. ОС на етажните собственици от ул.“Райна княгиня“
бл.79, вх.I, за избор
на фирма за дялово разпределение на ТЕ в лицето на - „Техем сървисиз“ЕООД
/конституираното по настоящото трето лице-помагач на ищцовата страна/, както и
приложен към него списък на етажната собственост.
Представен е и Договор №У-94 от
01.11.2007г., сключен между “***”АД в качеството на възложител и “***" в
качеството на изпълнител, по силата на който възложителят е възложил на
изпълнителя да извършва услугата “дялово разпределение на ТЕ” между
потребителите в сгради-етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр.София, описани по адреси в Приложение №1 към договора, което не
е представено по делото.По силата на чл.1 от раздел II на договора, същият е сключен за
срок от 3 години.
Представени са по делото Общи
условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „***”АД на
потребителите в гр.София, приети с Решение по Протокол №23 от 03.08.2007г. на
Съвета на директорите, одобрени с Решение №ОУ-033 от 08.10.2007г. на ДКЕВР, в
чл.1, ал.2 от които се урежда, че продажбата на топлинна енергия от "***"АД
на потребители на топлинна енергия за стопански нужди в гр.София, се извършва
въз основа на писмен договор с всеки купувач, при прилагане на общите условия.
Съгласно глава IV на ОУ- „Заплащане на ТЕ", чл.40, ал.1, купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия
в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване
на издадена от продавача данъчна фактура.
Представено е от ищеца
уведомително писмо с peг.
№9462 от 16.08.2017г., доставено на 18.08.2017г., с което ищцовото Дружество е
поканило ответното Дружество да сключат договор за продажба на ТЕ за стопански
нужди, тъй като съгласно чл.149 ал.1 т.3 от ЗЕ продажбата на ТЕ за стопански
нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия.
Представени са още извлечения от сметки за процесния
период - м.07.2014г. - м.04.2016г. за абонат № Т365785.
По искане на ищеца по делото е допусната съдебно-техническа експертиза, като от заключението на назначеното вещо
лице - инж.Ж.А.Е. /вписана в списъка за вещи лица при ОС-Бургас/, възприето от
съда като компетентно и обективно изготвено, неоспорено от страните по надлежен
ред и начин, се установява, че експертът, за да отговори на поставените му задачи,
се е запознал с материалите по делото и е извършил проверка на документацията за потреблението на
топлинна енергия на адрес гр.София, общ."Красна поляна" ж.к.
"Разсадника", бл.110, вх. A, aп. 1, за периода - м.07.2014 г. - м.04.2016
г., абонатен № Т365785 при ищеца - "Топлофикация-София" ЕАД и при
топлинния счетоводител - третото лице "***" ЕООД. Констатирано е, че процесното жилище се намира в сграда-етажна собственост, като абонатната
станция, обслужваща етажната собственост, където се намира жилището за
процесния период, е работила на отопление и битово горещо водоснабдяване (БГВ).
За процесният период топлинният счетоводител за сградата-етажна собственост,
където е процесният имот, е отчитал разпределителите на радиаторите и топлите
водомери в отделните имоти веднъж годишно след края на отоплителния сезон, а начисленията
са на прогнозни месечни вноски и изравнения. В.л.Е. е отразила в заключението
си, че за процесното жилище през процесният период е начислявана топлинна
енергия за отопление, за БГВ и за сградна инсталация, като на отчет подлежат
два топли водомера и четири разпределители на радиатори. Сградната инсталация
се разпределя по изчислителен път на базата на отопляемия обем на жилището само
през отоплителните месеци. В.л. е констатирало, че поради неосигурен достъп за
отчет в имота, начисленията са извършени служебно, съобразно методиката за
дялово разпределение, като начислените суми не са били оспорени в законовите
срокове и не е поискан допълнителен отчет в имота. В отговор на изрично
поставена задача /№1 от заключението/ вещото лице Е. е установила, че общият
топломер в сградата-етажна собственост е отчитан ежемесечно, като отчетеното
количество ТЕ от този топломер в абонатната станция е намалено с технологични
разходи, които са отчислявани за сметка на „Топлофикация-София" ЕАД /отговор
на задача №6/ в съответствие с нормативната уредба и останалото количество ТЕ е
разпределено между потребителите, присъединени към процесната абонатна станция,
което е онагледено таблично в Приложение №1 към писменото заключение на
експерта. В относимите към този общ топломер задачи №4 и №7, в отговор, в.лице
е отразило в заключението си, че от предоставените й протоколи и свидетелства /Приложение
№ 2 към заключението/ топломерът в абонатната станция е преминал първоначална и
последващи метрологични проверки съобразно изискванията на Закона за
измерванията и е бил технически изправен за процесния период. Същият е бил подменен
през м.октомври 2012г. и през м.октомври 2014 г. По Закона за измерванията
топломерите подлежат на метрологична проверка на всеки две години. Процесният
топломер в абонатната станция е проверяван на две години, като метрологичните
проверки са извършени от оправомощено юридическо лице „Енбра тест" ЕООД и
„Техенерго" ЕАД. В отговор на задача №2 след пояснение, че сума мощност е
отпаднала нормативно от 2006 г. и такава не е начислявана, както и че отопляемият
обем на имота е 198 м3, в табличен вид инж.Е. е отразила дължимите
суми за ТЕ /отопление, БГВ и ТЕ за отопление от радиатори и за сградна
инсталация, които са дадени общо като сума за отопление/ за процесния имот по
месеци и по пера, без изравнения, без таксата за дялово разпределение и без
лихвите за забавено плащане. След отразяване на изравнителните сметки,
задължението за процесния период за изразходената топлинна енергия възлиза на
сумата от общо 3337,02 лв., а таксата за дялово разпределение за процесния
период е 82,59 лв. В отговор на задача №3 в заключението си в.л.Е. е констатирало,
че фирмата, извършваща дялово разпределение за процесния имот - "***"
ЕООД, е регистрирана в публичен регистър съгласно чл. 139а от ЗЕ, разполага с технически средства и
лицензиран софтуер за извършване на дейността, прилага правилно методиката за
дялово разпределение и спазва всички нормативни документи при разпределяне
изразходената топлинна енергия между отделните потребители в сградата-етажна
собственост. В отговор на задача №5 вещото лице е изразило категорично
становище, че сумите за топлинна енергия за имота на ответника са начислени в
съответствие с Методиката за дялово разпределение и действащата нормативна
уредба в областта на енергетиката.
По искане на ищеца по делото е допусната и съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е възложено на вещото
лице - А.Г.Т. /вписан като вещо лице по списъка на специалистите при ОС-Ямбол/.
Като компетентно, обективно изготвено и неоспорено от страните по надлежен ред
и начин писменото заключение на в.л.Т. се възприе от настоящия съдебен състав. В
отговор на поставените му задачи, вещото лице е извършило проверка при
ответника - в „***" АД и е установило, че в счетоводството на това
дружество, в сметка 401 „Доставчици" не съществува партида на доставчик „***"
ЕАД с ЕИК ***. Не е констатирало налични фактури за ползвана услуга „топлинна
енергия" за периода - от месец 07.2014 година до м.04.2016 година, както и
не е установило извършено плащане за същият период към „***" ЕАД с ЕИК ***.
Или в счетоводната документация на ответника няма осчетоводено задължение или
стойност за ползвана услуга „топлинна енергия", както и не се констатирани
от в.лице Т. писма от„***" ЕАД с ЕИК ***, за потвърждаване на салдо за
задължение, съгласно изискванията на чл.22 ал.1 от отменения Закон за
счетоводството и съответно чл.28 ал.1 от влезлия в сила след извършени промени
от 01.01.2016 година Закон за счетоводството. В заключението си както в
обстоятелствената му част, така и в отговор на поставената му първа задача
в.лице е отразило, че макар и ответното „***" АД с ЕИК*** да е собственик
на процесния самостоятелен апартамент, находящ се в гр.София ж.к. „Разсадника"
блок 110, вх.А, етаж, ап.1, то партидата на топломер с абонатен номер №Т365785
към настоящият момент се води на „наемателя" на апартамента - „КоБКо -
КЪМПЪНИ БИЛД КОМЕРС" ООД с ЕИК *********. В отговор на задача №2 вещото
лице Т. след като е отразило, че при извършената проверка на хронологичният и аналитичен
регистър на информацията в счетоводството на ответното „***" АД, е
установило, че няма начислени
платени или неплатени задължения за консумиране на „топлинна енергия",
отнасящи се за процесния имот -апартамент находящ се в гр.София ж.к.
„Разсадника" блок 110, вх.А, етаж, ап.1, по партида на топломер с абонатен
номер №Т365785, е посочило, че анализа на партидата показва, че фактически е
използвано отопление и битово-горещо водоснабдяване (БГВ) в апартамента за
процесният период от м.07.2014 година до м.04.2016 година и съгласно приложените
документи към делото и на основание издадените фактури за консумираната ТЕ и
БГВ (без изравнителни сметки, такса за дялово разпределение и лихви за забавено
плащане) за периода от м.07.2014 година до м.04.2016 година задължението
възлиза на сумата от общо 2 928.59 лева. За процесният
имот са издадени изравнителни сметки, на чието основание следва да бъдат
довнесени към фактурираните стойности суми в размер общо на 408.43 лева, а таксата за дялово
разпределение е в общ размер на 82.59 лв. Размерът на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия от датата на изпадане на ответника
в забава до 01.09.2017 година върху сумата от 3337.02 лева (2928.59 лева +
408.43 лева), е общо 657.59 лева,
а размерът на лихвата за забава, начислена върху главницата за
такса дялово разпределение от 82.59 лева, считано от датата на изпадане на ответника
в забава до 01.09.2017 година, е общо 14.30 лева.
От така изложената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Въз основа на твърденията, изложени в
обстоятелствената част на исковата молба и като изходи и от петитума на същата,
съдът с доклада си по чл.146 от ГПК е
квалифицирал исковете на ищеца като предявени по реда на чл.422 ал.1 вр.с
чл.415 ал.1 вр.с чл.124 ал.1 от ГПК за установяване съществуване на
вземането на кредитора-ищец, а правното
основание на твърдяното вземане е – по чл.79 от ЗЗД вр.с чл.153 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/ вр.с §
1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от
09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр. 74 от 08.09.2006 г./ вр.с чл. 149,
ал. 1, т.3 от ЗЕ вр. с чл.40 ал.2 от ОУ
– за заплащане на сумата от 3 337,02 лв., представляваща стойността на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.07.2014г. до м.04.2016г. доставена
в имот, находящ се в гр.София, общ.Красна поляна, ж.к.”Разсадника”,
бл.110, вх.А, ет.1, ап.1; по чл.86 ал.1 от ЗЗД вр. с чл.40 ал.2 от ОУ
– за заплащане на сумата от 657.59 лева, представляваща законна лихва за забава върху дължимата
главница считано от 31.08.2014 г. до 01.09.2017 г., както и сума за
предоставена услуга за дялово разпределение в общ размер на 96.89 лв.,
от които главница 82,59 лв. за периода от м.07.2014г. до м.04.2016г и 14,30 лв.
- мораторна лихва върху главницата, считано от 31.08.2014 г. до 01.09.2017 г.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение в съда -
14.09.2017г. до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена в
полза на ищеца Заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК №1641 от
16.11.2017г. по ч.гр.д.№757/2017г. по описа на ЕРС.
Възприетата от съда квалификация се
основава на фактическите твърдения, изложени в исковата молба, че процесното
задължение на ответника като клиент е породено от продажба на топлинна енергия
при публично известни общи условия. Макар да се сочи, че ответникът се е
обогатил неоснователно с посочените суми, не може да се приеме, че наведеното
основание е неоснователно обогатяване. Този институт на правото се прилага
тогава, когато има разместване на имуществeно
благо без да има законно признато основание за него. В разглежданият случай се
твърди, а и безспорно е налице клиент (потребител), който се е присъединил към
топлопреносната мрежа, имащ право на това основание да получи топлинна енергия,
но и задължение да заплаща същата по нормативно определени цени. Следователно
налице е продажбено правоотношение, характеризиращо се със спецификата на
предмета, който се продава, а именно топлинна енергия.
Съдът преценя, че предявените положителни
установителни искове по чл.422 ал.1 вр.с чл.415 ал.1 от ГПК, са
процесуално допустими като предявени от надлежно легитимиран правен
субект, имащ интерес от воденето на настоящия правен спор и в законоустановения
едномесечен срок по общата относима за заповедите по чл.410 от ГПК, разпоредба
на чл.415 ал.1 от ГПК /съобщението по чл.415 от ГПК е получено от ищеца на 11.12.2017г.,
а исковата молба по настоящото производство е входирана в канцеларията на съда
на 10.01.2018г./.
Ищецът основава процесните вземания срещу ответното
Дружество на твърдението, че последният е собственик на топлофициран имот и
като такъв е клиент на ищцовото дружество, с което е определил
материалноправната легитимация на ответника по предявените искове. Съгласно чл.
27, ал. 1 ГПК това обуславя и процесуалноправната легитимация на ответника.
Въпросът за материалноправната легитимация е въпрос по същество, а не по
допустимостта на иска.
Разгледани по същество исковите претенции се явяват неоснователни и недоказани по следните
съображения:
По предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД за установяване съществуването на
задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна
енергия, в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение
между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е
възникнало задължението за плащане на уговорената цена. „***”ЕАД-гр.София
следва да докаже, че „***“АД е ползвало топлинна енергия в качеството си на
собственик и ползвател на топлоснабден имот, представляващ апартамент №1, находящ
се в гр.София, общ.Красна поляна, ж.к.”Разсадника”, бл.110, вх.А, ет.1, за
периода от м.юли 2014г. до м.април 2016 год.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на
производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба
период, се регулират със Закона за енергетиката / обн. ДВ. бр.107 от 9 декември
2003г., в
редакцията изм. ДВ. бр.66 от 26 юли 2013г. и сл./ и
Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
В случая ответникът е юридическо лице - акционерно дружество. Разпоредбата на чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ
регламентира, че продажбата на топлинна енергия за небитови нужди се извършва на основата на писмени
договори при Общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и
потребителя на топлинна енергия за небитови нужди. В случая ответникът е небитов клиент по
смисъла на § 1, т. 33а от ПЗР на ЗЕ, тъй като той е търговец и имотът, за който
е доставяна топлинната енергия съгласно приложения към иск.молба и представен
пред ищцовото Дружество Договор за наем от 21.12.2006г. макар и представляващ
апартамент се ползва като офис, който по самото си предназначение не следва да
се ползва за битови нужди. За да се приеме, че между ответното АД и ищеца - „***“ ЕАД е възникнало договорно
правоотношение въз основа на общи условия, е необходимо да има писмено
потвърждение за предаването им на същите на клиента по арг. от чл. 298, ал. 2
от ТЗ, предвид характера на сделката и качеството търговец на ответника. Само в
този случай приемането ще е действително. По делото както въз основа на
писмените изявления на страните, така и с оглед на приобщената доказателствена
съвкупност, се установи, че договор между тях както за процесния период от
време, така и впоследствие не е сключен, като това обстоятелство е потвърдено
от ищеца в обстоятелствената част на иск.му молба, както и от приложеното към
нея писмено доказателство - уведомително писмо с peг.
№9462 от 16.08.2017г., доставено на 18.08.2017г., с което ищцовото Дружество е
поканило ответното АД да сключат договор за продажба на ТЕ за стопански нужди. Въпреки
изложеното настоящият съдебен състав намира, че в случая между страните е
възникнало правоотношение за продажба на топлинна енергия по силата на закона
по арг. от чл.153 от ЗЕ. Съгласно посочената императивна законова разпоредба
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл.36, ал. 3 от закона. Като в този случай законът не
прави разлика между битовите и небитовите клиенти. Самото съдържание на
възникналото по силата на закона правоотношение е регламентирано също от закона
– клиентът - собственик на обект в сграда - етажна собственост или титуляр на вещно
право на ползване, е длъжен да заплаща доставената топлинна енергия по един от
начините, посочени в чл. 155 от ЗЕ, и по цени, определени с Наредбата за
регулиране на цените на топлинната енергия. Задължението пък за доставка е
закрепено в чл.130, ал.1 от ЗЕ – топлопреносното предприятие е длъжно да снабдява
с топлинна енергия клиентите, присъединени към топлопреносната мрежа при равни
и недискриминационни условия. В тази връзка следва да се отбележи, че общите
условия, ако бъдат приети от клиента, само детайлизират отношенията между
страните, но същите не могат да предвидят нито различна цена на топлоенергията,
нито да уговорят начин за разпределяне на същата, различен от тези, които са
уредени в съответните нормативни актове - ЗЕ и Наредба № 16-334 от 2007 г. за
топлоснабдявянето.
Но в случая въз основа на приобщената по делото
доказателствена съвкупност не се установи качеството потребител на ответното
Дружество за целия процесен период. Напротив налице са доказателства в обратния
смисъл. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Видно от систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ
във връзка с чл.154 от ЗЕ, именно клиентите на топлинна енергия в това си
качество дължат заплащане на цената за разходената топлинна енергия. А по
силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 41б ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.) и действала през процесния период
„потребител на енергийни услуги” е краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за
снабдяването му с енергия или природен газ.
Между наемателя и ищцовото дружество обаче може да
възникне действително облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия, като между тези страни трябва да е постигнато съгласие, чрез
изразяване и съвпадане на двете насрещни волеизявление, с предмет доставяне на
топлинна енергия срещу насрещната парична престация – заплащане на уговорената
продажна цена. Предвид това, идентифициращият белег на облигационното
правоотношение между топлопреносното дружество и потребителя на топлинна
енергия се явява „патридата“, която се открива за имота и в която са посочени
данни за задълженото лице, т.е. потребителя. Същевременно, предвид действащата
между страните свобода на договаряне по смисъла на чл. 9 от ЗЗД и изрично
предвидената в общите условия на „***” ЕАД възможност партида да бъде открита и
на името на наемател, то тази възможност задължено лице да бъде наемателят
следва да бъде приета за допустима от закона по силата на свободата на
договаряне. След като по волята си държателят и топлопреносното дружество могат
да уговорят, че именно държателят ще бъде задължен за заплащане на цената за
топлинна енергия, без по този начин да нарушават императивни правни норми, то
тази воля следва да бъде зачетена. Действително няма спор между страните, а и
от представените по делото доказателства се установи, че ответното Дружество е
собственик на Апартамент №1, находящ се на първи жилищен етаж в жилищна сграда
с идентификатор №68134.1106.75.7, попадаща в ПИ с идентификатор №68134.1106.75
с административен адрес – ж.к. '"Разсадника-Коньовица" блок 79,
понастоящем ж.к.”Разсадника'" бл.110, вх."А", като видно от
приложения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 176, том I-A,
рег.№ 23596, дело №158/14 декември 2004год., като собствеността е придобита на
14.12.2004г. Но по делото не са налични данни при тази промяна в собствеността
на процесния имот, датираща от 2004г. да е била открита партида на името на
новия собственик в лицето на „***”АД. В тази насока е отразеното в уведомително писмо с peг.
№9462 от 16.08.2017г., приложено на л.17 от делото, доставено на ответника на 18.08.2017г.,
с което ищцовото Дружество е поканило ответното Дружество да сключат договор за
продажба на ТЕ за стопански нужди, в което е посочено, че тъй като след
придобиване на собственост върху процесния имот ответникът не е предприел
действия за промяна на партида, то на основание чл.66 ал.3 от ОУ за продажба на
ТЕ за стопански нужди от „***”ЕАД на потребители в гр.София, от месец юли
2017г. на ответното дружество е открита партида с аб.№365785 за заплащане на
ТЕ. В покрепа на това е и обстоятелството, че с молба от
20.11.2007г., депозирана от „КоБКо-Къмпани Билд Комерс”ООД-гр.София до ищеца -
„***“ЕАД, входирана при последния с рег.№3001/20.11.2007г., посоченото трето за
спора ЮЛ, е отправило искане “за откриване на партида за ползване на топлинна
енергия в процесния имот” поради сключен Договор за наем от 21.12.2006г. между
собственика на имота – ответното “***”АД, представлявано от Изп.директор - Х.
Г. К., в качеството му на наемодател и „КоБКо-Къмпани Билд Комерс”ООД-гр.София,
представлявано от Д. Евгениев Дюлгеров, в качеството му на наемател. От отразеното в
така входираната молба на третото за спора ООД се установява, че името и кода на абоната до момента на
входиране на молбата е - „АКБ – Секюрити”АД и аб.№ 365785. Направеното с
молбата на „КоБКо-Къмпани Билд Комерс”ООД-гр.София искане е заверено в ТР”Земляне” или
от този момент насетне „КоБКо-Къмпани Билд Комерс”ООД-гр.София по силата на
сключено наемно правоотношение със собственика на процесния имот и поето по
същото задължение /чл.5 от
Договора за наем/, отправяйки искане за откриване на партида за заплащане на ползвана ТЕ, прието и заверено от адресата, е придобило качеството
на клиент (потребител) на топлинна енергия и БГВ, доставяни от ищцовото
дружество в топлоснабдения апартамент № 1, находящ се в гр.София,
ж.к.”Разсадника”, бл.79 /стар номер/, 1-ви етаж. По делото не се представиха
каквито и да е доказателства, че впоследствие в т.ч. и за процесния период от
време, е извършена последваща промяна в партидата на процесния топлоснабден
имот. Или в този случай, задължено лице за дължимата цена за потребена
топлинна енергия за процесния период от време е именно държателят (наемател) - „КоБКо-Къмпани
Билд Комерс”ООД-гр.София, на чието
име е абонатният номер, а не собственикът на процесния имот в лицето на
ответното АД. В тази насока е както представения от самия ищец с иск.му молба Договор за наем от
21.12.2006г., който се установи, че е бил приложен към молбата на
Дружеството-наемател за откриване на партида за ползване на ТЕ, като по делото не са налице данни
да е прекратено соченото наемно правоотношение, така и контстатираното от
вещото лице Т. в изготвеното от него заключение по възложената му
съдебно-счетоводна експертиза, отразено в обстоятелствената част, че след
20.11.2007г. титуляр на партидата на топлофицирания процесен имот е „КоБКо-Къмпани Билд Комерс”ООД-гр.София, който е реален ползвател и платец и на негово име са
издавани данъчните фактури за консумирана ТЕ, включително и за проверявания
период – м.07.2014г. до м.04.2016г. В.лице е посочило, че и към момента на
извършената от него проверка – 02.04.2019г. не е променян титуляра на партидата
на топлофицирания процесен имот. В тази насока е и
възведеното в приложените по делото ОУ, които предвиждат в чл. 66 и сл., че при промяна на собствеността или на вещното
право на ползване новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да
подадат до продавача в 1-месечен срок писмено заявление за откриване или
закриване на партида по образец. Ако предишният собственик или ползвател в
случаите по ал. 1 не закрие партидата си, продавачът на ТЕ събира дължимите
суми от него до откриване на партида на новия собственик или ползвател, съобразно
предоставения акт за собственост или ползване. Или за процесният период от
време потребяването на ТЕ е извьршено от титуляра на партидата на процесния
топлофициран имот в рамките на съществуващо правоотношение по продажба на ТЕ с
потребител - „КоБКо-Къмпани Билд Комерс" ООД.
Следователно собственикът - „***”АД през исковия
период не е задължено лице по договор за доставка на топлинна енергия със
страна топлопреносното дружество - ищец, тъй като за този период титуляр на
партидата на топлофицирания процесен имот е наемателя - „КоБКо-Къмпани
Билд Комерс”ООД-гр.София, който реално е ползвал имота и услугата на ищцовото
дружество.
По релевираното от ответника с писмения
му отговор в срока по чл. 131 ГПК правопогасяващо възражение, че част от
вземанията на ищеца за главница и лихви са погасени по давност, съдът намира
същото за основателно единствено за м.07.2014г. С Тълкувателно решение №
3/2011г. на ОСГТК е прието, че задълженията на потребителите на топлинна
енергия, представляват задължения за периодично плащане, поради което се
погасяват с изтичането на 3 – годишен срок съгласно разпоредбата на чл. 111, б.
"в" от ЗЗД. Нормата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че давността
започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. В чл.40 ал.1
от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „***”АД
на потребителите в гр.София, приети с Решение по Протокол №23 от 03.08.2007г.
на Съвета на директорите, одобрени с Решение №ОУ-033 от 08.10.2007г. на ДКЕВР, е предвидено, че
купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за ТЕ в срок до 20 число
на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от
продавача данъчна фактура. Или вземането за цена на потребена енергия за
текущия месец става изискуемо от двадесет и първо число на следващия месец,
следващ отчетния, от който момент започва да тече законоустановения давностен
срок. В съответствие с разпоредбата на чл.422 от ГПК погасителната давност е
прекъсната на 14.09.2017г., когато е депозирано заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за процесните вземания. Предвид
изложеното, съдът намира, че погасени по давност биха били тези задължения за
главница, които са станали изискуеми преди 14.09.2014г., а именно задължението
за плащане на цена на доставена топлинна енергия за месец юли 2014г. Вземането
за доставена топлинна енергия за месец август 2014г. е станало изискуемо на 21.09.2014г.,
поради което не е погасено по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД с
погасяване на главното вземане за месец юли
2014г. е погасено поради изтекла давност и вземането по чл.86, ал. 1 от ГПК за
мораторна лихва върху главницата от 11.17 лева, считано от 21.08.2014г. до
01.09.2017г.
При горната доказателствена непълнота и
указаната с протоколно определение от 23.07.2018 год. доказателствена тежест за
ищеца, съдът намира предявеният главен
иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79 от ЗЗД - за заплащане на сумата от
3 337,02 лв., представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м.07.2014г. до м.04.2016г. доставена в
имот, находящ се в гр.София, общ.Красна поляна, ж.к. ”Разсадника”, бл.110,
вх.А, ет.1, ап.1, както
и за заплащане на сума за предоставена услуга за дялово разпределение в
размер на 82,59 лв. за същия период, за неоснователен и недоказан, което налага същия да бъде отхвърлен.
Претенцията на ищеца по чл.86, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забавено изпълнение се явява акцесорна спрямо
главния дълг за цена на доставена топлинна енергия и предвид горните изводи на
съда по иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79 от ЗЗД,
също следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Като такова
следва да бъде отхвърлено и акцесорното искане - за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване
на заповедта за изпълнение в съда -
14.09.2017г. до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена в
полза на ищеца Заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК №1641 от
16.11.2017г. по ч.гр.д.№757/2017г. по описа на ЕРС.
Разноски:
При този изход на делото единствено
претенцията на ответното Дружество за разноски се явява основателна. Същото е
доказало заплащането на адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 550.00 лв., видно от приложения на л.81 от делото
Договор за правна защита и съдействие от 14.03.2018г. ведно с пълномощно към
него, поради което в негова полза следва да бъде присъдена тази сума.
Ответникът не дължи направените от ищеца разноски както в заповедното
производство, така и тези, направени в настоящото производство и поради това
искането на ищеца за заплащане по реда и при условията на чл.78 ал.1 от ГПК на
направените от него по настоящото производство съдебно-деловодните разноски възлизащи
в общ размер на 883.48 лева, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
при условията на чл.78 ал.8 вр.с ал.1 вр.с чл.37 от ЗПП вр.с чл.26 от Наредба
за заплащането на правната помощ, следва да се остави без уважение.
На третото лице-помагач не се дължат разноски, тъй
като такива не са направени.
Воден от горното, Елховският
районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “***”ЕАД, с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: - гр.София 1680, обл.София град, община
Красно село, представлявано от Г. Б. в качеството му на Изпълнителен директор,
чрез пълномощника – юрисконсулт Г.Ч., с посочен адрес: ***, иск с правно
основание чл.422, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на „***“ АД, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр.Елхово, обл.Ямбол, ул.“Александър Стамболийски“ № 170, представлявано от Х. Г. К., с ЕГН **********,
в качеството му на Изпълнителен директор, че дължи на “***”ЕАД, с ЕИК: ***,
сумата от 3 337,02 лв., представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода от м.07.2014г. до м.04.2016г. доставена в имот, находящ се в
гр.София, общ.Красна поляна, ж.к.”Разсадника”, бл.110, вх.А, ет.1, ап.1; сумата от
657.59 лева,
представляваща законна лихва за забава
върху дължимата главница считано от 31.08.2014 г. до 01.09.2017 г., както и сума
за предоставена услуга за дялово разпределение в общ размер на 96.89 лв.,
от които главница 82,59 лв. за периода от м.07.2014г. до м.04.2016г и 14,30 лв.
- мораторна лихва върху главницата, считано от 31.08.2014 г. до 01.09.2017 г.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение в съда -
14.09.2017г. до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена в
полза на ищеца Заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК №1641 от
16.11.2017г. по ч.гр.д.№757/2017г. по описа на РС-Елхово, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
НЕ УВАЖАВА искането на ищеца - “***” ЕАД, с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: - гр.София 1680, обл.София град, община
Красно село, представлявано от Г. Б. в качеството му на Изпълнителен директор,
чрез пълномощника – юрисконсулт Г.Ч., с
посочен адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника - „***“ АД, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр.Елхово, обл.Ямбол, ул.“Александър Стамболийски“ № 170, представлявано от Х. Г. К., с ЕГН **********,
в качеството му на Изпълнителен директор, да бъде осъден да му заплати направените по настоящото исково производство разноски в общ размер на 883.48 лева /осемстотин осемдесет и три лева и четиридесет
и осем стотинки/, както и за присъждане на основание чл.78 ал.8 вр.с
ал.1 вр.с чл.37 от ЗПП вр.с чл.26 от Наредба за заплащането на правната помощ на юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ищеца
- “***”ЕАД, с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: - гр.София 1680, обл.София град, община
Красно село, представлявано от Г. Б. в качеството му на Изпълнителен директор,
чрез пълномощника – юрисконсулт Г.Ч., с посочен адрес: ***, да заплати на ответника - „***“ АД, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр.Елхово, обл.Ямбол, ул.“Александър Стамболийски“ № 170, представлявано от Х. Г. К., с ЕГН **********,
в качеството му на Изпълнителен директор, сумата от 550.00 /петстотин и петдесет/ лева, представляваща направени разноски
по делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца – „***“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София,
район „Слатина”, ул.”Проф.Г. Павлов”3, представлявано от Управителя М. П. С. и
прокуриста С. М. С., като
спрямо него важат нормите на чл.223, ал.1 и ал.2 от ГПК за действие на
решението спрямо него и насрещната страна и спрямо него и страната, която го е
привлякла.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски окръжен съд чрез Елховски районен
съд в двуседмичен срок от съобщението на
страните, чрез връчването му.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на
страните.
След влизане на решението в сила копие от същото да се
приложи по ч.гр.дело №757/2017г. по описа на РС-Елхово за последващи
съдопроизводствени действия.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/М. Кирова/