Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 27.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ІІ граждански състав в открито
заседание, на двадесет и осми
февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ :ДАНИЕЛА
ДИЛОВА
при
секретаря : Анета Христова като разгледа докладваното от съдия Дилова гражданско дело № 6469 по описа на съда
за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1, във
вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.
В
Плевенският районен съд е постъпила искова молба от „А.з.к.н.п.з.” ООД-гр. *** против Д.С.С., за признаване за
установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, че която се твърди че ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Твърди се, че по силата на договор за
заем сключен между ***и ответника, на ответника е представен паричен заем в
размер 400 лв, които заемателят
се е задължил да върне съгласно договора. Твърди се, че между ***и ищеца е
сключен договор за цесия от 01.12.2016г., по силата на който вземането на ***към
ответника е прехвърлено в полза н.А.з.к.н.п.з. ООД изцяло заедно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди се, че ответникът не е върнал
заетата сума, поради което дължи и лихва.Твърди се, че поради неизпълнение на
задължение за обезпечаване на задължението по договора, заемателя
дължи и неустойка. Моли съда да
постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи сумите 400лв. – главница,
представляваща задължение по договор за паричен заем, сключен на 28.04.2017г.;
70,16лв. – договорна лихва за периода от 28.05.2017г. до 23.01.2018г.; 189лв. –
такса за експресно разглеждане на документи; 189лв. – неустойка за неизпълнение
на задължение за периода от 02.05.2017г. до 23.01.2018г.; 195лв. – разходи за
извънсъдебно събиране; 31,88лв. – законна лихва за периода от 24.01.2018г. до
09.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението - 21.03.2018г. до окончателното изплащане на вземането
Ответникът, в срока на чл.133 от ГПК, не е представил
писмен отговор и не изразява становище по
предявените искове.
Съдът като
прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на
страните намира за установено следното от фактическа страна :
От
приложеното ч.гр.д. № ***по описа на ***се установява, че ищецът е депозирал
пред ***заявление срещу за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК за процесните вземания. Заповедта за изпълнение не е връчена на
длъжника и съгласно разпоредбата на чл. 415 ал.1т.2 от ГПК с разпореждане на
съда е указано на заявителя да предяви
иск за установяване на вземането си. Установителния
иск е предявен в законоустановения едномесечен срок,
поради което е допустим.
От
представения по делото препис на договор
за паричен заем *** сключен между ***и Д.С.С. в качеството
на кредитополучател се установява, че по силата на това съглашение заемодателя
е предоставил на ответника револвиращ кредит в
максимален размер на 400 лв. От своя страна кредитополучателят се е задължил да
я върне и ползва съгласно условията на договора, като е поел задължение да върне
на заемодателя сумата на 9 месечни
вноски всяка от 73,24лв, в която са
включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане,
както следва за периода 27.06.2017г.- 23.01.2017г.
09.04.2017г.- до
07.08.2017г. Страните са уговорили 40,32 % фиксиран годишен лихвен процент по
заема и 49,50 % годишен процент на
разходите. В чл.4,
ал.1 страните са договорили, че в
тридневен срок от усвоявоне на сумата, заемателя е длъжен да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения: 1). Физическо лице поръчител, при посочени условия 2). Банкова гаранция с бенефициер – заемодателят. При неизпълнение на това
задължение са предвидили в чл.4 ал. 2 неустойка в размер на 189лв., която
да бъде разсрочена на равни части,
заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка от тях се добавя сума за
неустойка и вноската се увеличава по
размер и става 94,24лв., а общото задължение по договора става 848,16 лв. Между
страните не е налице спор, че заемодателят е изпълнил произтичащото от договора
задължение да предостави заемната сума.По делото не се спори, че ответникът, в
качеството на заемател не е изпълнила задължението си
по чл.4 от договора за предоставяне на сочените обезпечения в определения
тридневен срок, поради което след изтичането му заемодателят е начислил
неустойка в размер 189лв.
Установява
се от приложения препис на Рамков договор за цесия от 01.12.2016г. и
препис-извлечение от Приложение №1 към него от 02.02.2018г.,
че заемодателят е прехвърлил на ищеца „А.з. к.н.п.з. ” ООД вземанията, произтичащи от
договори за заем. Представено е и
приложение № 1 /02.02.2018г.
към договор за продажба и прехвърляне на вземания, от което се установява, че вемането на Вива кредит към Добромил С. е
прехвърлено н.А.з.к.н.п.з. Представено е
и писмено потвърждение от цедента за извършената
цесия.От представения препис на пълномощно/л.20 от делото/, изходящо от ***ООД-София,
чрез управителя се установява, че дружеството е упълномощило цесионера „А.з.к.н.п.з. ” да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички
вземания, които са били цедирани по силата на сключения договор за цесия от
01.12.2016г. Това касае и цесиите, извършени във формата на допълнителни приложения към сочения договор.
Съгласно
разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде
съобщена от предишния кредитор. Безспорно е, че правно релевантно е
уведомлението, извършено от цедента, а не и такова от
цесионера. Както приема ВКС в практиката си, няма
пречка предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението
до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта
на разпоредбите на чл. 99 ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, а длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на
трето лице като поиска доказателства за представителната власт на новия
кредитор (в този смисъл е Решение №137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5759/2014 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК). По делото е представено уведомление до
длъжника за извършената цесия, но не са представени доказателства то да е
получено от последния. Ищецът не твърди, че уведомлението за цесията е връчено на
длъжника, напротив в исковата молба се съдържа искане уведомлението за цесията
да бъде връчено на длъжника заедно с преписа от исковата молба и
доказателствата. Видно от приложеното по делото съобщение е, че на ответникът
лично са връчени книжата по делото, вкл. и съобщението за цесия. Законът не е
предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин,
поради което същото следва да се счита надлежно извършено, дори да е получено
за пръв път с исковата молба . В практиката си
по реда на чл.290 от ГПК ВКС приема,
че прехвърлянето на вземането поражда действие спрямо длъжника, ако
последния е уведомен за цесията с изходящо от цедента,
но приложено към исковата молба на цесионера уведомление, достигнало до него. / Решение №123 от 24.06.2009 г. по т.д.№12/09
г. на ІІ т.о., Решение № 3 от 16.04.2014г. по т.д.№1711/13 г. на І т.о./ С
оглед на всичко изложено, съдът приема че по отношение на длъжника цесията е
произвела действие.
От
заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което като неоспорено
от страните съдът кпредитира като вярно, обективно и
компетентно се установява, че по догорва за
кредит длъжникът не е извършил плащания.
ВЛ е установило, че в счетоводството на дружеството поредността
на погасяване на задълженията е в следния ред : първо се погасяват разходи за
събиране на вземането, след това неустойка, лихва и главница. ВЛ е установило,
че заемополучателят
не е извършвал плащания на задължението си.Общият размер на задължението на Д.С.
е в размер на 1043,16 лв, от които 400 лв главница, договорна лихва за периода 25.05.2017г.-
19.02.2018г. в размер на 70,16 лв, неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на поръчител по договора
за заем в размер на 189 лв, такса експресно
разглеждане 189 лв, разходи за събиране на
вземането 125 лв,
разходи за ангажиране дейността на служител по осъществяване и администриране
на дейността по събиране на вземането, 70 лв,
законната лихва от датата 24.01.2017г.-21.03.2018 до датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК е в размер на 46,89лв. Общият размер на
задължението е 1090,05 лв.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е
иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1
от ГПК, - положителeн установителен
иск за установяване, че в полза на ищеца ***съществува вземане срещу ответника
в размер на сумите 400, 00 лв., представляваща главница, сумата 70, 16 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 24. 06. 2017 год. до 19. 02. 2018
год., сумата 189, 00 лв., представляваща такса за експресно разглеждане на
документите, сумата 189, 00 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на
задължение за периода от 29. 05. 2017 год. до 19. 02. 2018 год., сумата 195, 00
лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението,
сумата 31,88лв., представляваща лихва за забава за периода от 24. 01. 2018 год.
до 09. 03. 2018 год, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
сумата, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д. ***по описа на ПлРС. Установи се
безспорно в производството по делото, че между ответника и ***ООД е сключен
договор за кредит по силата на който ответникът, в качеството на заемател и ***е предоставил на ответника сумата 400 лв. По
делото не са представени доказателства, че заемодателят е изпълнил основното
си, произтичащо от договора задължение да предостави на заемателя
уговорената сума в размер на 400лв, но с
оглед уговореното в договорът / чл. 2 ал.2 /, съдът приема че сумата е получена
от заемателя. Ответникът не е ангажирал по делото
доказателства, че е платил задълженията си по процесния
договор и че към момента не дължи сумите за главница и лихва.
Наред с претенцията за главница и договорна
лихва, ищецът е заявил също претенция за
заплащане на неустойка в размер на 189 лв., както и претенция за
заплащане на такса разходи експресно
разглеждане на документи в размер на 189лв, сумата 195 лв
за разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, както и
лихва за забава в размер на 31,88лв за периода 24.01.2018г.- 09.03.2018т.Установената съдебна практика на ВКС в решение № 23 от 7.07.2016 г. по търговско дело № 3686/2014 г.
на Първо ТО и други приема, че за неравноправния характер на клаузите
в потребителския договор съдът следи служебно
и дължи произнасяне независимо от реализирано
право на възражение на страните.
Съгласно чл. 22 от ЗПК освен при неспазване
на изискванията на чл. 10 ал.
1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са
спазени изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 7 – 12 и т. 20. По отношение на
него следва да се
установи дали са спазени изискванията
на чл.11. В случая получаването от ответницата на преддоговорна информация за параметрите
на кредита и че такава е била предоставена
от ищеца не е установено по стандартен европейски формуляр. В чл.12 на договора е посочено, че заемателят е заявил, че е запознат
и съгласен с Тарифа на ***ООД, актуална към датата на
сключване на договора, която се намира на
видно място във всеки търговски
обект от клоновата мрежа и партньорската мрежа на Заемателя, подробно
изброени на интернет страницата му. Не е установено
по делото, че заемателят е запознат и съгласен с Тарифа на ***ООД, относима към договори за
паричен заем „Вивакредит План 14 и 30“. Не се установи
по делото, че до заемателят
е достигнало предложение за сключване договор за паричен
заем с информация за ГЛП и ГПР, които ще се
прилагат и други важни условия, които са посочени
в процесния договор като неустойките по чл.4 на договора
например. Неясни са условията, методиката
и начина на формирането на друг вид задължения като разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение. Същото е определено при липса на
основание, тъй като в случая не
става въпрос за извънсъдебно събиране на просрочено
задължение, доколкото е подадено заявление по чл.410 ГПК пред заповедния съд. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗПК задължителен реквизит от всеки договор
за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер на 49,50 %, а ГЛП в размер
на 40,32 %. Към датата на
сключването му следва да се съобрази
разпоредбата на чл.9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието
на договора, ако то не
противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване
е в чл. 26, ал.1 от ЗЗД, според която норма
нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави. Понятието "добри нрави" по смисъл на
чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни
правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения и при конкретна преценка
на обстоятелствата. Добрите нрави са
морални норми, на които законът
придава правно значение, поради което тяхното нарушаване
е приравнено с това на противоречието на договора със
закона - чл.26, ал.1 от ЗЗД. Във всеки отделен случай, въз основа на
доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът може да
прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди интереси с цел извличане на
собствена изгода. С оглед тази конкретна
преценка, съдът прави извод дали договора е нищожен поради накърняване на добрите нрави. Такива могат да
бъдат сделки с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства на един субект
за облагодетелствуване на друг. Ако
уговорените престации са за предоставена
услуга и уговорената за това цена,
ще бъде нарушен
принципът на добросъвестност, ако е налице явна нееквивалентност
между двете престации. В настоящия случай по процесния договор
за паричен заем на ответницата
е предоставена в заем сума от 400 лв., при
уговорен ГЛП в
размер на 40,32 % и ГПР в размер на 49,50 %. Лихвата
по договора е възнаградителна – за ползване на дадената
парична сума. Към датата на
сключване на договора 28.04.2017 г. обективен критерии
за преценка дали с клаузата за уговорената лихва е нарушен принципът на справедливост и са създадени условия
за неоснователно обогатяване на ответника, следва да се съобрази
размера на законната лихва към този момент,
без обаче тя да се
приеме като максимален размер и за възнаградителната
лихва, като съгласно установената съдебна практика по сходни казуси
за договори се приема, че максималният
размер, до който съглашението за плащане на
възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава
с повече от три пъти законната
такава. В този смисъл е постановено решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр.
д. № 315/2005 г., Второ ГО и други. В случая този критерий е нарушен. Договорената между страните годишна лихва в размер 40,32 % надхвърля значително размерa на законната такава
за времето на сключване на
договора – същата е в размер на почти
пет пъти определения от БНБ основен лихвен процент 10.02 . От горното съдът
приема, че уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна. Съотнесени тези критерии и към клаузата с уговорения ГПР от 49,50 %, също обосновават
нейната нищожност. Посочените клаузи от процесния
договор нарушават принципа на справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на ответника. Налице са условия при
явна нееквивалентност между двете престации,
като кредиторът не е посочил обстоятелства, които да обосновават
определянето на ГЛП и на ГПР по процесния
договор в такъв висок размер при
липса на еквивалентност на насрещните престации при установена стойност на заема
и недоказаността на значителни разходи или риск, поет
от заемодателя за срока на
договора, които да оправдават договорянето
на такива високи проценти. Сумата 189лв, представляваща нустойка в случая е начислена
съгласно чл.4, ал.2 от договора за заем,
а именно – заради неизпълнението на задължението на длъжника в 3-дневен срок от усвояването на сумата да
предостави на заемодателя обезпечение, чрез банкова гаранция
или чрез поръчителството на физическо лице, което следва да
отговаря на определени условия, свързани с възраст, трудова заетост, платежоспособност и кредитна история. Сумата 189 лв представлява
неустойка, начислена за експресно разглеждане на документите на осн. чл. 1 ал.3 от договора.Тези клаузи от договора
за заем, обаче са нищожни поради противоречие
с добрите нрави – обстоятелство, за което съдът следи
служебно.
Ищецът
претендира сумата 195 лв разходи и такси за
извънсъдебно събиране на вземането. По делото не са представени никакви
доказателства, че кредиторът е направил каквито и да е разходи във връзка с
извънсъдебното събиратне на вземането, поради което
претенцията му следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
В това производство
обачедлъжникът не се представлява от упълномощен Предвид изложеното по -горе, съдът че предявеният установителен иск, с който се иска
да се признае
за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца
сумите за които е издадена заповед за изпълнение
по ч. гр.д.2009/2018г. по описа на ***е частично
основателен и доказан. Съдът намира, че следва да се признае за установено по
отношение на ответника, че дължи сумите 400 лв. представляваща главница, сумата
31, 88 лв представляваща лихва за забава за периода
от 24.01.2017г.- 21.03.2018г. По отношение на претенцията за сумата 70,16лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 28.05.2017г. до 23.01.2018г., сумата
189 лв представляваща неустойка, както и претенция за
заплащане на такса разходи експресно
разглеждане на документи в размер на 189лв, сумата 195 лв
за разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение съдът
намира, че предявеният иск е неоснователен
и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното производство са били сторени
разноски за държавна такса в размер на
25 лв за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв.. Когато страната е представлявана от
юрисконсулт, тя може да претендира юрисконсултско
възнаграждение в минимално установения размер на дължимото за услугата
адвокатско възнаграждение, съгласно ЗПП, а не такова в произволен размер. С
оглед изхода на спора в настоящото производство, на ищеца са дължими разноски
за заповедното производство в размер на 30,13 лв., съразмерно уважената част от
иска.
В исковото производство ищеца е направил
разноски за държавна такса в размер на 25лв., разноски за ВЛ 120 лв и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 350лв. С оглед
изхода на делото на ищеца следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в размер обаче не на претендираното
от 350,00 лева, а в размер, определен от съда съобразявайки фактическата
сложност на делото, разглеждането му в едно съдебно заседание, липсата на
събиране на допълнителни доказателства и изменението на разпоредбата на чл. 78 ал.8 – ДВ, бр. 8 от
2017 г. съгласно която в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно сочената разпоредба в чл. 25
ал.1 т.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ адвокатското възнаграждение за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Ето защо ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за юрисконсулт в размер на
100 лв. С оглед изложеното съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата 98,42 лв представляваща направени разноски по
компенсация.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че Д.С.С., ЕГН **********, адрес:
*** ДЪЛЖИ на кредитора “А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, законен представител: ***и ***- управители, следните суми : 400
лв., представляваща главница, сумата 31, 88 лв., представляваща лихва за забава
за периода 24.01.2018г.- 09.03.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение-21. 03. 2018, до окончателното изплащане на сумата, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д. ***по описа на ПлРС,
като за сумите 70,16лв., представляваща договорна лихва за периода от
28.05.2017г. до 23.01.2018г., сумата 189 лв
представляваща неустойка, както и претенция за заплащане на такса разходи експресно разглеждане на документи в размер
на 189лв, сумата 195 лв за разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д.С.С., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на кредитора “А.З.К.Н.П.З.” ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, законен представител: ***и ***-
управители сумата от 30,13 лв., представляваща разноски за заповедното
производство, съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК Д.С.С., ЕГН **********,
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на кредитора “А.З.К.Н.П.З.”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, законен представител: ***и
***– управители сумата от 98,42 лв., представляваща направени разноски в исковото
производство, съразмерно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен съдия: