Р Е Ш Е Н И Е
№ 800/18.12.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – VІІ – и състав,
в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ХУБЧЕВА
при участието на секретаря Димитрина Георгиева, изслуша докладваното от
съдия Хубчева адм. дело № 410 по описа на съда за 2023 год. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 61, ал. 11 от Закона за здравето (ЗЗ).
Образувано е по жалба на Н.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен
адрес:*** – адв. Н.К. срещу Предписание изх. № 13-33197 от 06.01.2022 год. на и.д.
директор на Регионална здравна инспекция – Пазарджик, с което на осн. чл. 61,
ал. 6 от Закона за здравето и Заповед № РД-01-610 от 22.10.2020 год. жалбоподателката
е поставена под карантина на адрес: гр. Пазарджик, ул. *** № 5, ет. 5, ап. 8, за
срок от 10 (десет) дена, с начална дата: 06.01.2022 год. и посочена причина
„контактен на заразено лице“.
Оспорващата, чрез адв. Н.К., моли за отмяна на обжалвания акт с доводи за
неговата незаконосъобразност, а при условията на алтернативност – обявяването
му за нищожен. Ангажира гласни и писмени доказателства. Претендира присъждане
на съдебно-деловодни разноски, обективирани в списък по чл. 80 от ГПК, във
връзка с чл. 144 от АПК (л. 158 от делото) и доказателства за извършването му.
Представя писмени бележки.
Ответникът – Директорът на Регионална здравна инспекция – Пазарджик, чрез
пълномощника юрисконсулт В., оспорва жалбата с доводи за нейната
неоснователност. Моли за отхвърлянето й. Не претендира разноски. Представя
писмени бележки.
Административен съд – Пазарджик, VІІ – и състав, след като обсъди доводите
на страните и събраните писмени доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Предмет на оспорване е Предписание изх. № 13-33197 от 06.01.2022 год. на
и.д. директор на Регионална здравна инспекция – Пазарджик, с което на осн. чл.
61, ал. 6 от Закона за здравето и Заповед № РД-01-610 от 22.10.2020 год. Н.С.П.
е поставена под карантина на адрес: гр. Пазарджик, ул. *** № 5, ет. 5, ап. 8,
за срок от 10 (десет) дена, с начална дата: 06.01.2022 год. и посочена причина
„контактен на заразено лице“.
С представяне на административната преписка органът е приложил: Заповед №
РД-15-980 от 12.07.2021 год. на министъра на здравеопазването за възлагане на
д-р Х.И.Ш., Заместник-директор на РЗИ – Пазарджик да осъществява правомощията и
функциите на Директор на РЗИ – Пазарджик, за срок от 12.07.2021 год. до
назначаването на директор, но за не повече от дванадесет месеца; Заповед № РД-15-476
от 17.06.2022 год. на министъра на здравеопазването, с която считано от
27.06.2022 год. е прекратено изпълнението на правомощията и функциите на
Директор на РЗИ – Пазарджик от д-р Х.И.Ш., Заместник – директор на РЗИ –
Пазарджик, възложени със Заповед № РД-15-980 от 12.07.2021 год.; Заповед № РД-01-29
от 07.01.2022 год. на ид Директор на РЗИ – Пазарджик, с която на осн. чл. 9, т.
1 и чл. 10 от Устройствен правилник на Регионалните здравни инспекции (обн. ДВ
бр. 6 от 18.01.2011 год.), са определени служители от Дирекция ‚НЗБ“ при РЗИ –
Пазарджик за полагане на извънреден труд през времето от 09:00 часа до 21:00
часа, за извършване на дейности по компетентност, свързани с COVID-19: на 08.01.2022 год. – Ф. К. – инспектор в Дирекция „НЗБ“ и на 09.01.2022
год. – Любомир Узунов – инспектор в Дирекция „НЗБ“; Заповед № Рд-01-61- от
22.10.2020 год. на министъра на здравеопазването, издадена на осн. чл. 61, ал.
7, ал. 9 и ал. 12 от ЗЗ, чл. 73 от АПК, съдържаща указания за поставяне на
задължителна изолация и/или болнично лечение, домашно лечение и последващите
действия във връзка със случите на COVID-19 в страната, с относимите приложения
и инструкции към нея;
Приложена е извадка от имейл кореспонденцията между РЗИ – Пазарджик и
жалбоподателката. Електронното писмо е изпратено на П. по повод нейно заявление
вх. № 94-151 от 16.03.2022 год. От съдържанието на същото се установява, че на
оспорващата са изпратени като прикачени файлове осем копия на предписания за
поставяне под карантина, и както за нея, така и за членовете на семейството й.
Същите са приложени по делото.
От страна на жалбоподателката са представени копия от нейната лична карта и
тази на дъщеря й – В. П.. За последната е налично и издаденото й Предписание с
изх. № 22-993559 от 06.01.2022 год. за изолация в домашни
условия след положителен резултат от лабораторно изследване, с дата на
поставяне в изолация на 06.01.2022 год. и продължаваща до 19.01.2022 год.
Предписание с изх. № 22-1068613 от 06.01.2022 год. за поставяне под карантина е
издадено за съпруга на жалбоподателката – Г. Ц. П., поставен под карантина на
06.01.2022 год. за десет дена. Също така е депозирала като част от
доказателствения материал и болничен лист с № Е20213389261 за времето от
05.01.2022 год. до 14.01.2022 год., справка за болничен лист № 3653766 за
времето от 15.01.2022 год. до 03.02.2022 год., амбулаторен лист № 000786 от
08.03.2022 год., епикриза, удостоверяваща, че П. е постъпила на 17.03.2022 год.
и е изписана на 21.03.2022 год. от СБАЛПФЗ „Пазарджик“ ЕООД и придружаващия го
болничен лист за този период,
По делото са приети и неоспорени устните свидетелски показания на съпруга
на жалбоподателката – Г. Ц. П., който посочи, че дъщеря им В. П. е боледувала
от COVID-19 през януари 2022 год. през периода й на боледуване П. не е
контактувала лично с нея, а само по телефона. Дъщеря им е прекарала времето на
карантиниране в с. Юнаците.
По искане на жалбоподателката ответната страна са представени: COVID-справка,
установяваща на кои дати жалбоподателката е била лабораторно изследвана за
вирусното заболяване; отговор от мобилния оператор „А1 България“ ЕАД, с който
отказват на Директора на РЗИ – Пазарджик да предоставят информация за проведените
разговори със служебните мобилни телефони. Представени са и други
доказааелства, които съдът счита, че не следва да описва, тъй като същите са
неотносими към предмета на делото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна – адресат на акта, за
когото той поражда неблагоприятни правни последици. Предписание с изх. №
13-33197 от 06.01.2022 год. за поставяне под карантина, издадено от ид Директор
на РЗИ – Пазарджик е съобщено на жалбоподателката на 08.01.2022 год.
(събота-неприсъствен ден), в 14:30 часа, от телефон ********** от Ф. К. –
инспектор в дирекция „НЗБ“ при РЗИ – Пазарджик, предвид разпоредбата на чл. 61,
ал. 10 от ЗЗ (Нова – ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 11.12.2020 г.), във
връзка с чл. 18а, ал. 1, 2, 3, ал. 4, т. 1 и ал. 8 от АПК. След като процесното
предписание е съобщено на П. устно по мобилния телефон и е извършено писмено
удостоверяване с подпис на длъжностно лице Ф. К. – инспектор в дирекция „НЗБ“
при РЗИ – Пазарджик, то съдът счита, че установеният от законодателя в чл. 149,
ал. 1 от АПК, 14-дневен срок за обжалване на акта е изтекъл на 22.01.2022 год.
(събота-неприсъствен ден), но с оглед правилото на чл. 60, ал. 6 от ГПК,
приложим на основание чл. 144 от АПК, когато последният ден от срока е
неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден, т.е. на 24.01.2022
год. (понеделник-присъствен ден). Жалбата, с която е сезиран Административен
съд – Пазарджик, е входирана на 27.04.2023 год., е подадена извън
законоустановения срок, предвиден в чл. 149, ал. 1 от АПК и е просрочена с
повече от една година и два месеца. Следователно жалбата на Преджарова е процесуално
недопустима, макар и подадена от надлежна страна, тъй като оспорването е
просрочено и следва да бъде разгледана по същество относно наведените в нея съображения
за нищожност на оспорения административен акт. Съгласно чл. 149, ал. 5 от АПК
административните актове могат да бъдат оспорени с искане за обявяване на
нищожността им без ограничение във времето. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна. Съображенията за това са следните:
Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост
от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява
или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява
неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като
незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 от АПК.
Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на
административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия,
че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава,
когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова
тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт
в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова
съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда
правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност,
че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го
отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно
това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове,
теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и
кога същият води до унищожаемост:
Индивидуален административен акт, издаден от некомпетентен орган е
основание за обявяване нищожността на акта.
В разглеждания казус предмет на оспорване е Предписание изх. № 13-33197 от
06.01.2022 год. на д-р Х.И.Ш. - и.д. директор на Регионална здравна инспекция –
Пазарджик, с което на осн. чл. 61, ал. 6 от Закона за здравето и Заповед №
РД-01-610 от 22.10.2020 год. жалбоподателката е поставена под карантина на
адрес: гр. Пазарджик, ул. *** № 5, ет. 5, ап. 8, за срок от 10 (десет) дена, с
начална дата: 06.01.2022 год. и посочена причина „контактен на заразено лице“.
По делото са представени доказателства за компетентността на издателя на
оспореното предписание: Заповед № РД-15-980 от 12.07.2021 год. на министъра на
здравеопазването за възлагане на д-р Х.И.Ш., Заместник-директор на РЗИ –
Пазарджик да осъществява правомощията и функциите на Директор на РЗИ –
Пазарджик, за срок от 12.07.2021 год. до назначаването на директор, но за не
повече от дванадесет месеца, Заповед № РД-15-476 от 17.06.2022 год. на
министъра на здравеопазването, с която считано от 27.06.2022 год. е прекратено
изпълнението на правомощията и функциите на Директор на РЗИ – Пазарджик от д-р Х.И.Ш.,
Заместник – директор на РЗИ – Пазарджик, възложени със Заповед № РД-15-980 от
12.07.2021 год. Следователно и.д. директор на Регионална здравна инспекция –
Пазарджик д-р Х.И.Ш. е била надлежно оправомощена да осъществява
правомощията и функциите на Директор на РЗИ – Пазарджик, за срок от 12.07.2021
год. Процесният акт отговаря и на разпоредбата на чл. 61, ал. 6 от ЗЗ - задължителната
карантина на лице по ал. 2 или 3 се извършва с предписание, издадено от
директора или от оправомощен от него заместник-директор на съответната
регионална здравна инспекция.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице
основанията за прогласяване нищожност на процесното предписание на основание
липса на компетентност.
Друго основание за прогласяване нищожност на индивидуален административен
акт е наличието на порок във формата му, който освен че приравнява на липса на
форма, а и води до липса на волеизявление.
Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да бъде налице
необходимо и да е предписана от закона. Волеизявлението може да бъде изразено
писмено, устно или чрез конклудентни действия. Формата е самостоятелно
основание за валидно действие на административния акт и неспазването й води до
недействителност на акта, чиято проявна форма (нищожност или унищожаемост) се
определя от степента на порока.
В настоящия случай оспореното предписание е издадена в писмена форма, съставена
на бланково приложение № 5 към т. 13 от Заповед № РД-01-61- от 22.10.2020 год.
на министъра на здравеопазването, означен е видът на акта, посочени са правните
основания за издаването му, кратко посочване на фактическите предпоставки за
издаването – „контактен на заразено лице“, съдържа разпоредителна част, име и
подпис на издателя й, дата на издаване и срокът, за който лицето се карантинира
и на кой адрес. В него не са изложени мотиви, но това
представлява основание за незаконосъобразност на акта, а тази възможност
досежно незкаоносъобразността му се преклудирана, тъй като процесната жалба е
подадена след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Следователно актът е съобразен
с разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, поради което липсва основание за
прогласяване нищожността на заповедта на това основание.
На следващо място следва да се посочи като основание за прогласяване
нищожност на индивидуален административен акт съществените нарушения на
административнопроизводствените правила, но те следва да са толкова тежко
нарушени, че са довели до липса на волеизявление и да са повлияли върху
съдържанието на акта; когато ако не е допуснато, би могло да се стигне и до
друго решение, в случая предписание от здравните органи.
В случая се установява, че процесното предписание е издадено въз основа на
приетите по административната преписка данни. Причината за поставяне под
карантина на П. е във връзка с установен положителен тест за COVID-19 на дъщеря
й В. П.. По делото са представени копия от личната карта на жалбоподателката П.
и на дъщеря й, в които е вписан един и същи адрес и на двете лица – гр.
Пазарджик, ул. *** № 5, ет. 5, ап. 8. Същото обстоятелство е вписано и
предписанията, издадени на оспорващата и на дъщеря й. за същия период от време
и на съпруга на жалбоподателката е издадено предписание за поставяне под
карантина като „контактен на заразено лице“ на посочения адрес. От
свидетелските показания на П. се установиха различни обстоятелства относно
адреса на карантиниране на дъщеря му, но те са противопостави на представените
писмени доказателства по делото. По тази причина съдът не следва да ги
кредитира, тъй като от данните в личните карти (официални документи) на
жалбоподателката и дъщеря й се установява, че двете лица са вписани на един и
същи адрес по местоживеене. В този смисъл оспорващата не ангажира други
доказателства, оборващи тези твърдения, включително и данни от извършени
проверки по издадените предписания на изолирани/карантинирани лица, извършвана
съответното Районно управление на МВР по адреса на поставяне под карантина. В
този смисъл не се установява наличието на основание за прогласяване нищожността
на заповедта и на това основание.
Следващо основание за обявяване нищожност на индивидуален административен
акт е той да е издаден без законова опора, т. е. издаден в противоречие с
материалния закон и разпоредените с него правни последици.
В настоящия казус се установява че предписанието е издаден съобразно Заповед
№ РД-01-61- от 22.10.2020 год. на министъра на здравеопазването, съдържаща
указания за поставяне на задължителна изолация и/или болнично лечение, домашно
лечение и последващите действия във връзка със случите на COVID-19 в страната,
с относимите приложения и инструкции към нея и разпоредбите на чл. 61, ал. 7,
ал. 9 и ал. 12 от ЗЗ, поради което нес е установява и това основание, въз
основа на което съдът да приеме, че обжалваният акт следва да се обяви за
нищожен.
Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност
като правило и само, ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв
акт, посоченият порок води до нищожност, като настоящият случай не е такъв.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че оспореното
предписание е валиден административен акт, а подадената срещу него жалба с
искане за обявяване на нищожността му е неоснователна и като такава следва да
бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора съдът не следва да се произнася по разноските, тъй
като такива не са заявени от ответната страна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, VІІ – и състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Предписание изх. №
13-33197 от 06.01.2022 год. на и.д. директор на Регионална здравна инспекция –
Пазарджик.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
На
основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от решението да се изпрати на страните по
реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ:
(П)