МОТИВИ
по НЧХД № 5564/2019 год. по описа на ПРС, ХІV н.с.
Частния тъжител М.Т.К., ЕГН **********
е повдигнала обвинение против подсъдимия М.Т.К., ЕГН **********, за това че на 08.06.2018г.
в с.Войсил, обл.Пловдив е причинил на тъжителката лека телесна повреда - болка
и страдание без разстройство на здравето, изразила се в причиняване на три броя
охлузвания – престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
По делото не е приет за разглеждане
граждански иск и не участва граждански ищец.
Частния
тъжител К. чрез поверениците си поддържа така повдигнатото с тъжбата обвинение.
Предлага на подсъдимия да бъде наложено справедливо наказание, както и да бъдат
възложени в тежест разноските по делото.
Подс.М.К.
намира, че не е извършил вмененото му престъпление. Личнио и чрез защитника си
пледира за оправдателна присъда. Претендира и разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното:
Подсъдимият М.Т.К. е роден на *** ***. Той е б., б.г.,
неженен, живущ на семейни начела, със *** ** образование, ***, неосъждан, с ЕГН
**********.
Подсъдимият К. се ползвал
с добро име сред съгражданите си, но с тъжителя К. се намирали във влошени
отношения от дълго време. Ето защо принципно първият избягвал контакти по между
им. На 08.06.2018г. сутринта обаче подс.К. *** поел с автомобила си, за да
закара **/ с която няма брак, но живее на семейни начала/ - свид.Д.Т., на
работа. По същото време пред него се движела с велосипед и тъжителката. В един
момент последвало съприкосновение между автомобила управляван от подсъдимия с
негова лява част, и велосипедистката. В резултат последната паднала на земята
като се ударила в областта на лява лакетна става, лява предмишница и лява
коленна става на предна повърхност. Подсъдимият преустановил движението на
колата в лява част на пътното платно и излязъл от колата. От своя страна
пострадалата се изправила и се приближила до подс.К. като му потърсила сметка
защо я е блъснал. В този момент подс.К. с две ръце блъснал пострадалата в
областта на гърдите, при което К. отново паднала на земята. В резултат на това
падане не получила допълнителни увреждания, различни от вече причинените.
Горните събития били възприети от свид.Г.Й.Г., който по същото време посетил
с.Войсил с цел закупуване на алкохол от предварително непознато му лице. В
същия момент той се намиран в автомобила си, който бил паркиран от дясно на
пътя приблизително на около 30-40 метра от събитията разиграли се между
подсъдимия и тъжителката. Виждайки горното свидетеля излязъл от автомобила си и
се насочил към пострадалата. Междувременно подс.К. се качил обратно на
автомобила си и потеглил като закарал свид.Д.Т.на работа. Част от събитията
били възприети и от свидетелката Г.И., която се намирала също на около 40 метра
от местопроизшествието, но след него от гледна точка на свид.Г.. Тъжителката
решила да се снабди с документ за причинените й увреждания, поради което
посетила катедрата по Съдебна медицина към УМБАЛ Св.Георги – Пловдив и още на
същата дата в 9.45ч се явила за преглед. След извършен такъв от д-р М.Б. се
снабдила със СМУ № 612/18г., в което били отразени охлузвания по лява лакетна
става, лява пердмишница и лява коленна става. Тъй като подала сигнал до
органите на МВР по случая било образувано досъдебно производство № 251/2018г.
по описа на РУ Труд. То обаче приключило с Постановление за прекратяване от
30.10.2018г. на РП-Пловдив, което било съобщено на тъжителката на 07.11.2019г.
Със същото било указано на тъжителката, ако желае в шестмесечен срок да подаде
частна тъжба. На 11.09.2019г. тя се възползвало от това си право и така е
образувано настоящото дело.
Описаната
по-горе фактическа обстановка се установява от показанията на свид.Г.Й.Г., а
досежно добрите характеристични данни на подсъдимия и от показанията на
свидетеля Я.Р.В.дадени в съдебно заседание по настоящото дело, както и частично
от обясненията на подс.М.К., показанията на свидетелите Д.П.Т. и Г.Д.И..
Горното фактическо положение е видно и от писмените доказателства по делото – заверено
копие от СМУ № 612/18г., Решение на ТЕЛК № 0899 045 от 08.03.2016г., Решение на
ТЕЛК № 0635 042 от 12.03.2015г., Решение на ТЕЛК № 1218 043 от 06.03.2018г., Постановление
за прекратяване по приложеното д.пр. № 251/2018г. включително разписка за
връчването му, Решение на ТЕЛК № 1910 058 от 28.03.2019г. досежно подсъдимия, справка
съдимост за подсъдимия и карта за обвиняемо лице, писмо от РУ Труд досежно
заведена жалба от подс.К. срещу тъжителката. Съдът кредитира свидетелските
показания на Г., тъй като по делото няма доказателства той да е в някакви
особени и близки отношения с тъжителката, за разликата от обясненията на
подсъдимия К. и свид.Т.. Последните твърдят, че съприкосновение с автомобила
управляван от подсъдимия и тъжителката не е имало. Вместо това сочат, че през
отворения прозорец на водача чули псувня от страна на тъжителката към подс.К.,
а той ядосан от това спрял и слязъл да направи забележка на К.. Последната пък
се насочила с велосипеда си към него и той за да се предпази вдигнал ръце пред
себе си. В резултат тъжителката се блъснала в ръцете му и паднала на
седалищните си части. За последните действия сочи в показанията си и свид.Г.И..
Настоящата инстанция не ги кредитира с доверие в тази им част, защото на първо
място те противоречат на изготвената по делото Съдебно медицинска експертиза, а
и изготвеното СМУ. Безспорно на процесната дата на тъжителката са причинени три
броя охлузвания на лява ръка и крак. Те чудесно отговарят да са причинени в
резултат на падане от велосипеда върху терена. За същото свидетелства и свид.Г..
За разлика от тях показанията на свид.Т., И. и обясненият на подс.К. фактически
ги отхвърлят. Следователно те противоречат на обективната действителност. При
това положение не може да се възприемат показанията им и досежно псуването през
прозореца, съответно „самокатастрофирането“ в ръцете на подсъдимия от страна на
пострадалата и падането и на задни части и гръб, при това върху тревата
отстрани на пътното платно. Освен това поведението на подсъдимия да спре и
направи забележка на К. противоречи, на факта, че избягва контакти с
тъжителката. Последното е далеч по- достоверно с оглед влошените им отношения
по повод жалба от негова страна до полицията, а факт е и, че е имало и дело по което той е бил
пострадал от нея, което е разгледано в РС-Пловдив. Самия подсъдими също не даде
логично обяснения на въпрос на съда защо при това положение ще спре да прави
забележка на тъжителката. Ето защо
настоящата инстанция приема с доверие показанията на свид.Г. досежно случилото
се. Всяка присъда следва да почива на доказателствата по делото, без значение
дали тя е оправдателна или осъдителна. В този смисъл и при липса на
доказателства за заинтересованост от изхода на делото, а и съзвучие на
показанията на Г. с експертизата по делото и СМУ, то съдът намери, че тъжбата
сочи на действителен механизъм на причиняване на уврежданията на тъжителката.
По
делото е назначена и извършена СМЕ от чието заключение е видно, че на тъжит.К. били
причинени три броя охлузвания – две на лява ръка и едно на ляво коляно. Същите
причинили само болка и страдания, тъй като били съвсем повърхностни.
Интересното в заключението е, че механизма на причиняване е по-вероятно от
падане при сблъсък с автомобила, а не при последвалото блъскане от страна на
подъсдимия с ръце. Причина за това е по-голямата енергия при съприкосновение с
автомобила поради неговата по-голяма маса. Вещото лице напрактика изключи
възможността в процесния казус да има наслагване на уврежданията едно върху
друго, тъй като в противен случай те не биха били повърхностни.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено, с
необходимите специални знания в съответната област, и в съответствие с
доказателствата по делото.
При така установената по делото безспорна и категорична
фактическа обстановка съдът е на становище, че подсъдимият М.К. не осъществил
състава на престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК като на 08.06.2018г. в
с.Войсил, обл.Пловдив да е причинил на тъжителката М.Т.К. лека телесна повреда
- болка и страдание без разстройство на здравето, изразила се в причиняване на
три броя охлузвания. Поради което на основание чл.304 от НПК съдът го ОПРАВДАВА
по повдигнатото му в този смисъл обвинение за престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
От обективна страна няма спор, че
на тъжителката е причинена болка и страдание, поради три броя охлузвания на
леви крайници. Това обаче е станало след съприкосновение с автомобила на
подсъдимия, за което няма доказателства да е станало умишлено. Дори това да е
било така обаче, той не може да носи отговорност по реда на чл.130 НК, защото
престъпленията по транспорта са уредени самостоятелно в чл.342 и следващите от НК. Те изключват прилагане правилата на частната тъжба. От своя страна пък и не
предвиждат отговорност за лека телесна повреда за водача и другите служители по
транспорта. На следващо място причиняването на лека телесна повреда е
престъпление, само ако е извършена умишлено. В случая подс.К. не е сторил това
умишлено. На първо място с блъскането с ръце на пострадалата в областта на
гърдите той не е целял пряко да и нанесе някакви увреждания. Могъл е само да
предположи, че тя може да падне и така да си получи някакви увреждания.
Последното обаче сочи на непредпазливост по отношение на резултата. На следващо
място в процесния казус при второто падане на земята тъжителката не е получила
съставомерните охлузвания, а това е станало при първото падане. Ето защо отново
не е налице осъществяване нито от обективна, нито от субективна страна състав
на престъпление по чл.130, ал.2 НК извършено от подс.К..
С
оглед на горните изводи на основание чл.190, ал.1 НПК тъжителката К. следва да
бъде осъдена да заплати на подс.М.К. направените от него разноски по
производството в размер на 700 лв. за защитник. Те са видни от представения
договор за правна защита и съдействие. По сметка на ПРС пък следва да се
изплати от тъжителката сумата от 100лв допълнително изплатени на вещото лице за
извършената експертиза. Разноските направени от тъжителката по образуване и
движение на делото следва си останат за нейна сметка.
Мотивиран
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.