Р Е Ш Е Н И Е
№ 4026/3.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично съдебно заседание,
проведено на двадесети септември
през две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Стоян Колев
при участието на секретар Илияна
Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 850 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано
по предявен от „Р.” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:*** срещу „А.1.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, р-н
„О.”, ул. „Т.В.” № 80 иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане
за установено, че ответникът дължи на ищеца по заповед за изпълнение на парично
задължение № 8542/16.11.2018 г.
издадена по частно гражданско дело № 15422
по описа на ВРС за 2018 год. сумата
от 2557 лв. (две хиляди петстотин
петдесет и седем лева), представляваща сбор от неизплатени възнаграждения
по договори за ремонт на автомобили от дата 05.10.2017 г., 09.10.2017 г.,
10.10.2017 г. и 28.10.2017 г., за които са издадени следните фактури: фактура №
3118/05.10.2017 г. на стойност 186 лв., фактура № 3119/05.10.2017 г. на
стойност 545 лв., фактура № 3120/10.10.2017 г. на стойност 290 лв., фактура №
3121/10.10.2017 г. на стойност 1090 лв. и фактура № 3122/28.10.2017 г. на
стойност 446 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 11.10.2018 г.,
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 258,75 лв. (двеста петдесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки),
представляваща сбор от дължимите мораторни лихви върху посочените главници,
начислени за периода от датата на издаване на всяка фактура до 10.10.2018 г..
Твърди се в исковата молба,
че по поръчка за извършена услуга от 05.10.2017 г. за ремонт на автомобил Ауди
А4; поръчка за извършена услуга от 09.10.2017 г. за ремонт на автомобил с peг.
№ В 5823; поръчка за извършена услуга от 10.10.2017 г. за ремонт на автомобил
Фиат и поръчка за извършена услуга от 28.10.2017 г. за ремонт на автомобил Ауди
А4, възложени от ответника „А.1." ЕООД на ищцовото
дружество, последното е извършило посочените в тях ремонтни услуги, за което са
били издадените съответните пет фактури на обща стойност от 2557 лева, както
следва:
-Фактура №
**********/05.10.2017 г. на стойност 186 лева с ДДС, доставчик „Р." ЕООД и
получател „А.1." ЕООД;
-Фактура №
**********/05.10.2017 г. на стойност 545 лева с ДДС, доставчик „Р." ЕООД и
получател „А.1." ЕООД:
-Фактура №
**********/10.10.2017 г. на стойност 290 лева с ДДС, доставчик „Р." ЕООД и
получател ..А.1." ЕООД:
-Фактура №
**********/10.10.2017 г. на стойност 1090 лева с ДДС. доставчик „Р." ЕООД
и получател „А.1." ЕООД и
-Фактура №
**********/28.10.2017 г. на стойност 446 лева с ДДС, доставчик „Р." ЕООД и
получател „А.1." ЕООД.
Исковата претенция се
основава на твърдения за извършени по поръчка на ответника услуги за ремонт на
притежавани от „А.1." ЕООД автомобили. Твърди се, че на 05.10.2017г. е
извършена смяна на 6 л. масло 5W30, маслен филтър и въздушен филтър на
автомобил „Ауди А4", за която услуга е издадена фактура №
**********/05.10.2017г. на обща стойност, с включени материали и труд, в размер
на 186 лева с ДДС. На 05.10.2017г. била извършена смяна на 4 л. масло 10W40,
смяна на маслен и въздушен филтри, смяна на маншони 2бр., кормилен накрайник,
ремонт на теч на хидравлика, смяна маншон, ремонт тампон на задни амортисьори,
реглаж, ремонт чистачки, отстраняване на теч на водно съединение, ремонт на
гума и транспорт, ремонт на гума и транспорт на автомобил „Ауди А4", за
която услуга е издадена фактура № **********/05.10.2017г. на обща стойност, с
включени материали, транспорт и труд, в размер на 545 лева с ДДС. На
10.10.2017г. била извършена смяна на крушка Н7, ремонт на вентил, смяна на мека
връзка, тръба, ремонт алтернатор, смяна алтернатор на автомобил, за която
услуга е издадена фактура № **********/05.10.2017г. на обща стойност, с
включени материали и труд, в размер на 290 лева с ДДС. На 10.10.2017г. били
извършени авторемонтни услуги с включени части - ангренажен ремък комплект,
водна помпа, горивна помпа, ролка обтегач алтернатор, двигател чистачки, ремонт
вентилатор парно, антифриз, масло 10W40 4 л., маслен филтър, горивен филтър,
ремонт брава на врата, ремонт гума-вентил и бензин, смяна ангренажен ремък,
смяна на горивна помпа, смяна алтернатор, смяна двигател на чистачки и смяна
масло и филтри на автомобил „Фиат", за които услуги е издадена фактура №
**********/10.10.2017г. на обща стойност, с включени материали и труд, в размер
на 1090 лева с ДДС. На 28.10.2017г. били извършени авторемонтни услуги с
включени части - отстраняване на теч, пътна помощ и сервиз, вентил на гума,
лагери и смяна на лагери на автомобил „Ауди А4", за която услуга е
издадена фактура № **********/28.10.2017г. на обща стойност, с включени
материали и труд, в размер на 446 лева с ДДС.
Твърди се, че ответникът не
е извършил плащане по гореописаните фактури, поради което дължи заедно с
главниците и законната лихва от датата на падежа на всяка една от фактурите до депозиране
на заявлението по чл. 410 от ГПК в размер на 258.75 лв., както и такава от
депозиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Изложено е в исковата
молба, че въпреки многократните телефонни разговори, водени между страните,
ответникът не е правил възражение или рекламации на извършените услуги,
обещавал е да плати, но и досега не е заплатил останалите дължими от него суми
по гореописаните фактури, поради което от ищцова страна е подадено заявление по
реда на чл. 410 ГПК по което е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
15422/18 г. на ВРС. с. Длъжникът е подал възражение на основание чл.414 от ГПК,
поради което на ищеца е указано да предяви иск в едномесечен срок.
Иска се и присъждане на
направените по заповедното производство и по настоящото дело разноски.
В предоставения му срок по
чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който счита
иска за неоснователен.
Оспорват се изложените в
исковата молба обстоятелства, че „А.1." ЕООД е възложило на „Р." ЕООД
да извърши ремонтни услуги на автомобили „Ауди А4", „Фиат", които са
собственост на „А.1." ЕООД, с твърдение, че не отговарят на действителното
фактическо положение между страните.
Признават, че за периода
2017г. - 2018г. между „А.1." ЕООД и „Р." ЕООД са съществували
облигационни отношения, по повод на извършвани от „Р." ЕООД ремонти на
товарни автомобили, собственост на „А.1." ЕООД и че през този период са
били налице добри търговски отношения между двете страни в качеството им на
търговци. Твърди се, че за този период всички други извършени и фактурирани
ремонтни дейности на автомобили на „А.1." ЕООД, осъществени от страна на
ищцовото дружество са били надлежно заплатени.
Излагат ,че единствено
задълженията по посочените в исковата молба фактури не са били заплатени, тъй
като в същите са били включени цени и за ремонти на автомобили „Ауди А4" и
„Фиат", каквито „А.1." ЕООД не притежавало и за които „А.1."
ЕООД не е възлагало на „Р." ЕООД да извърши авторемонтни услуги.
Декларират, че „А.1."
ЕООД не притежава автомобили марка „Ауди 4" и марка „Фиат" и че не е
възлагало на „Р." ЕООД да извършва ремонт на такива автомобили, поради
което не дължи на „Р." ЕООД възнаграждение за извършените ремонти на леки
автомобили „Ауди А4" и „Фиат", описани в исковата молба.
Признават, че Фактури №
********** / 05.10.2017г., № ********** / 05.10.2017г., №
**********/05.10.2017г. и № ********** / 28.10.2017г. са получени и
осчетоводени от „А.1." ЕООД, тъй като
за описаните в тези фактури услуги не е бил посочен автомобила, който е
ремонтиран, и не са били описани по пера, вид и количество вложените авточасти
и труд, тяхната единична цена. Излагат относно тези фактури и че от съдържанието им не ставало ясно как е
формирана крайната цена за всяка една от фактурираните услуги. Твърдят, че след
поискано по телефона пояснение по фактурите им е станало известно, че в тези
фактури са включени цени и за ремонти на автомобили, каквито ремонти „А.1."
ЕООД не е възлагало. Поискали от „Р." ЕООД да издаде кредитни известия за
погрешно фактурираните авторемонтни услуги. Последното отказало да издаде
кредитни известия, и невъзможността да се плати само за извършените ремонти на
автомобилите на „А.1." ЕООД, предвид посочването на общи цени във
фактурите за ремонт плащания по тези фактури не са извършвани.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно е от служебно
изисканото и приложено по настоящото дело ч.гр.д. № 15422/2018 г. е, че със
заповед № 8542/16.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
на Районен съд– Варна, на ответника е разпоредено да заплати на ищеца сумата,
предмет на настоящата искова претенция. Срещу заповедта е постъпило възражение
от длъжника, подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, като след това по указания
на заповедния съд ищецът е предявил иск по чл. 422 за установяване на вземането
си. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
По делото
като писмени доказателства за приети двустранно подписани Фактура №00000
03118/05.10.2017 г.- л.4; Фактура №**********/05.10.2017 г.-л.5; Фактура №
**********/10.10.2017 г.- л.7; Фактура № **********/ 10.10.2017 г. – л.9 и
Фактура № **********/28.10.2017 г. – л.11; по силата на които ищецът се е
задължил да извърши определени авторемонтни услуги и подмяна на авточасти.
От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза на в.л. Е. Т., което настоящата
съдебна инстанция кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, се
установява, че всички процесни фактури са надлежно осчетоводени в хронологичния
счетоводен регистър на ищеца по сметка 411 „Клиенти" като с цялата
стойност по фактурата е дебитирана сметка 411 „Клиенти", с данъчната
основа е кредитирана сметка от група 70 „Приходи", а със стойността на ДДС
е кредитирана сметка 453/1 „Начислен ДДС по продажбите" на датите на
издаване на фактурите. Осчетоводени са по аналитична партида на клиент „Агена
13" и са включени в дневник за продажбите за м. 10.2017г. а данните са
били декларирани с подадената СД по ЗДДС в ТД на НАП с вх. №
0300-2963146/13.11.17г.
Всички
процесни фактури са били осчетоводени без фактура № 3121 /10.10.2017г. на
стойност 908,33 лв., ДДС на стойност 181,67 лв. и обща стойност 1 090 лв. Тази
фактура не е била получавана в счетоводството и не е била осчетоводявана. Останалите
фактури са били осчетоводени в хронологичния счетоводен регистър на ответника
по сметка 401 „Доставчици" като с данъчната основа е дебитирана смета от
група 60 „Разходи за дейността", със стойността на ДДС е дебитирана сметка
453/2 „Начислен ДДС по покупки", а с цялата стойност по фактурите е кредитирана
сметка 401 „Доставчици" на датите на издаване на фактурите. Осчетоводени
са по аналитична партида „Ринекс".
Фактурите са били включени в дневник за покупки за м. 10.2017г. без фактура № 3121/10.10.2017г., а
данните са били декларирани с подадената СД по ЗДДС в ТД на НАП с вх. №
0300-2956509/13.11.17г.
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
И двете дружества
са търговци и съгласно чл. 53, ал. 1 ТЗ имат задължение да водят счетоводство,
в което да отразяват движението на имуществото на своето предприятие.
Съгласно чл. 55, ал. 1 ТЗ редовно
водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като
доказателство между търговци за установяване на търговски сделки. Съгласно чл.
182 ГПК вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната
редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото, като могат да служат
като доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите.
Съгласно чл. 113, ал. 4 ЗДДС фактурата се издава задължително не по-късно от 5
дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на
авансово плащане - не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането от
ЗДДС.
Ищецът основава
претенцията си по заповед № 8542/16.11.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК на Районен съд– Варна, като задължение на ответното
дружество за плащане на възнаграждение във връзка с трайни търговски отношения по
смисъла на чл. 292, ал. 1 ТЗ между страните по договор за изработка в една от
неговите форми - договор за авторемонтни услуги.
За установяване
валидността на сочения като основание за възникване на спорното правоотношение
и черпените от него права договор, ищецът следва да докаже с надлежни
доказателствени средства наличието на постигнато между страните съгласие по
всички необходими реквизити на твърдения договор за авторемонтни услуги, като
подвид на договора за изработка - предмет, срок, цена, дължими насрещни
престации и др. Така на първо място ищецът следваше да установи, че е изправна
страна по договора за изработка, т.е. че е изпълнил точно задължението си да извърши
уговорените авторемонтни дейности. Ответникът от своя страна, при установяване
изпълнение от страна на ищеца следваше да установи своите правопогасяващи или
правоизключващи възражения.
Страните не спорят помежду
си за наличието на действителни договорни правоотношения по договор за
изработка. Представените от ищеца писмени доказателства - Фактури доказват
наличието на уговорка за извършването на конкретни изчерпателно посочени по вид
и обем авторемонтни услуги и подмяна на резервни части и консумативи, от които
да се установи степента и обема на задълженията на изпълнителя по договора и на
тяхното изпълнение, както и цената и стойността на дължимото възнаграждение за
извършване на споменатите услуги. Същото се установява и от писмените
доказателства и заключението на вещото лице. От изложеното може да се обоснове
извод, че страните са постигнали съгласие по основните изискуеми реквизити,
установяващи наличието на валидно сключен договор по смисъла на чл. 258 и сл. ЗЗД, по който ищецът е поел задължението за извършване на авторемонтни дейности
на определени автомобили, а ответникът е поел задължението да му плати цената
на услугите.
На практика по делото няма
спор и че посочените във фактурите авторемонтни дейности, уточнени с
допълнителната молба на ищеца, са извършени от него.
Няма спор и че между
страните са установени трайни търговски отношения по смисъла на чл.292, ал.1 ТЗ
при които ответникът е възлагал на дружеството ищец извършване на различни
авторемонтни дейности и че тези дейности са заплащани от ответника.
Спорът между страните е
относно обстоятелството дали договорът за изработка има за предмет възлагане извършването
на авторемонтни дейности по отношение на автомобили „Ауди А4" и „Фиат" и относно приемането на възложената
работа спрямо двата автомобила.
Възражението на
ответника, че не притежава в собственост автомобили „Ауди А4" и
„Фиат", поради което трябва да се приеме че „А.1." ЕООД не е
възложило на „Р." ЕООД извършването на ремонтни услуги по отношение на тези
автомобили съдът приема за неоснователно. В договора за изработка, във варианта
му на договор за авторемонтни услуги страните могат да уговорят ремонт и ремонт
на вещи които не са собственост на поръчващия. Фактът, че вещта е чужда на
възложилия поръчката може да е индиция, но не означава непременно, че възлагане
на ремонт по отношение на тези вещи не е извършван въобще.
На първо място в
тази връзка, следва да се има предвид, че съществуването на договор за
изработка - като неформален, консенсуален и възмезден, при отсъствие на писмена
форма, се доказва с всички допустими доказателствени средства по ГПК.
На следващо място, фактурата може да се приеме като доказателство за сключен договор за изработка, ако отразява съществените елементи от съдържанието на сделката - вид и количество на услугите, които следва да се извършат, тяхната стойност, начин на плащане, имена на доставчика и представителя, респ. на техните представители, време и място на сключване на договора. Дори фактурата да не съдържа всички предвидени в Закона за счетоводството реквизити, в т. ч. и подпис на поръчващия, или да е оспорена в процеса, съдът е длъжен да прецени доказателственото й значение за удостоверените в нея факти заедно с всички останали доказателства по делото, включително с извънсъдебното признание на оспорващата страна, за каквото следва да се счита вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, отразяването на стойността й в справките-декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит. В този смисъл е Решение № 252 от 3.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1067/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Камелия Ефремова.
В случая се
установи от заключението на вещото лице, че в счетоводството на ответника
фактурите са били надлежно осчетоводени като задължение към доставчика в общ
размер на 1 467.41 лв. и като разходи за дейността в общ размер на 1 222.84
лв., както и са били отразени в дневник за покупки и СД по ЗДДС за м. 10.2017г.,
като е ползвано право на ДДС в общ размер на 244.57 лв. Не е била осчетоводена
и не е било ползвано право на данъчен кредит само по фактура № 3121/10.10.2017г.
на стойност – 908.33 лв., ДДС на стойност 181.67 лв. и общо за 1 090 лв.
Предвид изложеното
и при наличие на счетоводно отразяване на задължението по процесните фактури в
счетоводството на ответника и ползването на данъчен кредит за стопанските
операции спрямо фактурите с № **********/05.10.2017 г. на стойност 186 лева с
ДДС; с № **********/05.10.2017 г. на стойност 545 лева с ДДС; с №
**********/10.10.2017 г. на стойност 290 лева с ДДС и с № **********/28.10.2017
г. на стойност 446 лева с ДДС, съдът приема за доказано и надлежно признато
възлагане от страна на ответника на отразени в тези фактури авторемонтни
дейности. Счетоводните книги на предприятието по същество съставляват частен
свидетелствуващ документ, поради което същите се ползуват с доказателствена сила
само досежно неизгодни за издателя си факти. Предвид осчетоводяването на фактурите,
както при изработващия-ищец, така и при възложителя – ответник по делото, съдът
намира, че процесните фактури, удостоверяват надлежно сключена сделка, която
има предмет договор за изработка между двете дружества. Счетоводното отразяване
на задължението по фактурите, представлява изявление, изходящо от ответника,
удостоверяващо неизгодния за него факт, че е приел извършената от ищеца работа
и дължи сумата по всяка отразена в него фактура.
На трето място,
съдът съобразява обстоятелството, че всички фактури, на които ищецът основава
претенцията си, са двустранно подписани от страните, с което е удостоверени и
надлежното приемане на работата.
По отношение на фактура
№ 3121/10.10.2017г. на стойност – 908.33 лв., ДДС на стойност 181.67 лв. и общо
за 1 090 лв. приложение намира
разпоредбата на чл. 301 ТЗ, същата, макар да не е отразена в счетоводството на
ответника, е подписана от лице, което е посочено, като негов представител. Ответникът
дори не спори, че положилото подпис от негово име лице е негов представител,
поради което следва да се приеме, че сумите по тази фактура също са дължими,
като възнаграждение по извършена от ищеца работа.
Съдът не приема и
възраженията на ответната страна за липса на надлежно предаване и приемане на
работата по отношение на двата автомобила. С чл. 264, ал. 1 ЗЗД е
регламентирано задължението на поръчващия да приеме извършената съгласно
договора работа. Съгласно правната доктрина и съдебна практика това „приемане“
включва в себе си фактическо и правно действия, а именно: преминаване на
властта върху изработеното от изпълнителя към поръчващия и изразяване (мълчаливо
или изрично) на изявление от страна на поръчващия, че счита работата за
съобразена с договора. Ал. 2 предвижда, че при приемането поръчващият трябва да
прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение,
освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при
обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци
поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. Това не
е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците. Съгласно разпоредбата на
чл. 265, ал. 1 ЗЗД, ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил
от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да
иска: поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане;
заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на
възнаграждението, като ал. 2 предвижда, че ако отклонението от поръчката или
недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно
или обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора. Липсата на възражения
при фактическото приемане се приравнява на одобрение - признание, че
изработеното съответства на договора - чл. 264, ал. З ЗЗД. Законът не поставя
наличието на формален акт при приемане на работата при договор за изработка във
варианта му по договор за авторемонтни дейности.
Както бе посочено
вече, всички фактури, установяващи претенцията на ищеца са били двустранно
подписани от представител на ответното дружество, което действие се приравнява
на действие по приемане на работата. Същевременно от страна на ответника не са
релевирани каквито и да е твърдения, нито доказателства, от които да се
установява, че същият е възразил относно ненадлежно свършена работа. Не са
налице също и твърдения, съответно доказателства, че към момента на приемане на
работата, възложителят е възразил и относно отклонение в изпълнението на
поръчката, изразяващо се в ремонт на автомобили, които не са негова
собственост. Фактурите
са подписани от представител на ответното дружество без възражения, поради
което следва да се счита, че авторемонтните услуги са действително извършени в
посочените количества и стойности и подлежат на плащане от възложителя,
независимо, дали са били осчетоводени от него.
При указаната доказателствена
тежест за ответника по делото, не са ангажирани доказателства за погасяване на
задължението към ищеца възлизащо в размер на претендирана сума.
Ответникът е в забава за плащане цената по
двустранно подписаните фактури, при което ще дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 266, ал. 1 ЗЗД възнаграждението
се заплаща за приетата работа и задължението за заплащането му става изискуемо
в момента, в който се осъществи и последният елемент от фактическия състав –
приемането на работата. По делото липсват изрични твърдения на страните относно
момента в който е било извършвано приемане на работата по всяка една от
фактурите. Обстоятелството, че същите са двустранно подписани, ги приравнява на
документ, който удостоверява факта на приемането на извършената работа, поради
което съдът приема, че този момент съвпада с датата на издаване на самата
фактура.
Предвид изложеното
обезщетението за забава е дължимо от деня следващ издаването на съответната
фактурата до предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда. При това
положение, задължението на ответника за заплащане на възнаграждението по
изработката е настъпило при предаване на работата, а не в срока предвиден в чл.
327, ал. 1 ТЗ, каквато е претенцията на ищеца. Обезщетението е определено по
делото по реда на чл. 86 ЗЗД чрез използване на ПИС „Апис финанси“, същото
възлиза на сумата от 19.12 лева по Фактура № **********/05.10.2017 г. на
стойност 186 лева с ДДС; на сумата от 56.01 лева по Фактура №
**********/05.10.2017 г. на стойност 545 лева с ДДС; на сумата от 29.41
лева по Фактура № **********/10.10.2017 г. на стойност 290 лева с ДДС; на сумата от 110.51
лева по Фактура № **********/10.10.2017 г. на стойност 1090 лева с ДДС и
на сумата от 47.57
лева по Фактура № **********/28.10.2017 г. на стойност 446 лева с ДДС, при общ
размер от 262,35 лв. на дължимото обезщетение по чл. 86, ЗЗД.
Законната лихва се
дължи и от предявяване на претенцията в съда - 11.10.2018 г. по арг.от чл. 422 ГПК до пълното изплащане на вземането за главницата.
По
отношение на разноските:
Изходът на спора и
релевираното от ищеца искане за присъждане на реализираните от него разноски,
подкрепено с доказателства за действително реализирани такива, обосновават
положителното произнасяне на съдебния състав по искането за разноски,
реализирани в рамките на настоящето производство в доказаните им параметри, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Имайки предвид установяване на вземанията по
издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските направени в заповедното производство, съобразно т. 12
на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г..
Мотивиран от
гореизложеното, Варненският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът „Р.” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:*** притежава подлежащо на изпълнение
вземане към ответника „А.1.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, р-н „О.”, ул. „Т.В.” № 80, по заповед за изпълнение на парично
задължение № 8542/16.11.2018 г.
издадена по частно гражданско дело № 15422
по описа на ВРС за 2018 год. за сумата от 2557 лв. (две хиляди петстотин петдесет и седем лева),
представляваща сбор от неизплатени възнаграждения по договори за ремонт на
автомобили от дата 05.10.2017 г., 09.10.2017 г., 10.10.2017 г. и 28.10.2017 г.,
за които са издадени следните фактури: фактура № 3118/05.10.2017 г. на стойност
186 лв., фактура № 3119/05.10.2017 г. на стойност 545 лв., фактура №
3120/10.10.2017 г. на стойност 290 лв., фактура № 3121/10.10.2017 г. на
стойност 1090 лв. и фактура № 3122/28.10.2017 г. на стойност 446 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 11.10.2018 г., до окончателното
изплащане на задължението, както и
сумата от 258,75 лв. (двеста
петдесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща сбор от
дължимите мораторни лихви върху посочените главници, начислени за периода от
датата на издаване на всяка фактура до 10.10.2018 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „А.1.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, р-н „О.”, ул. „Т.В.”
№ 80 ДА ЗАПЛАТИ на „Р.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** сумата от 597,78
лева (петстотин деветдесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „А.1.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, р-н „О.”, ул. „Т.В.”
№ 80 ДА ЗАПЛАТИ на „Р.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** сумата от 456,40
лева (четиристотин петдесет и шест лева и четиридесет стотинки),
представляваща направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 15422/2018 г., съдебно - деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му страните.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:………………………