№ 1153
гр. София, 20.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110161986 по описа за 2021 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД
срещу К. А. М., Л. К. М., К. К. М. и С. К. М., с която са предявени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане ответниците да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца да заплатят при условията на разделност при квоти,
както следва: 4/18 за К. А. М., 1/18 за Л. К. М., 7/18 за К. К. М. и 6/18 за С. К. М., следните
суми: сумата от 1895,36 лева, представлява главница за доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. в следния топлоснабден имот- ап. 56,
находящ се в гр. София, ж.к. Дружба 2, бл. 311, вх. В, ет. 1, аб. № 274546, ведно със
законната лихва от 29.10.2021г. до окончателното изплащане, сумата от 294,23 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до 04.10.2021г., сумата от 33,37
лева, цена на доставена услуга за дялово разпределение за периода от 09.2018г. до 04.2020г.,
ведно със законната лихва от 29.10.2021г. до окончателното изплащане и сумата от 6,79
лева, представляваща лихва върху цената за услугата дялово разпределение за 31.10.2018г.
до 04.10.2021г.
Сумите се разпределят, както следва:
За К. А. М. 4/18 части, а именно: сумата от 421,19 лева, представлява главница за
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. в
следния топлоснабден имот- ап. 56, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба 2, бл. 311, вх. В, ет.
1, аб. № 274546, ведно със законната лихва от 29.10.2021г. до окончателното изплащане,
сумата от 65,38 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до
04.10.2021г., сумата от 7,41 лева, цена на доставена услуга за дялово разпределение за
1
периода от 09.2018г. до 04.2020г., ведно със законната лихва от 29.10.2021г. до
окончателното изплащане и сумата от 1,51 лева, представляваща лихва върху цената за
услугата дялово разпределение за 31.10.2018г. до 04.10.2021г.
За Л. К. М. 1/18 част, а именно: сумата от 105,29 лева, представлява главница за
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. в
следния топлоснабден имот- ап. 56, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба 2, бл. 311, вх. В, ет.
1, аб. № 274546, ведно със законната лихва от 29.10.2021г. до окончателното изплащане,
сумата от 16,35 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до
04.10.2021г., сумата от 1,85 лева, цена на доставена услуга за дялово разпределение за
периода от 09.2018г. до 04.2020г., ведно със законната лихва от 29.10.2021г. до
окончателното изплащане и сумата от 0,38 лева, представляваща лихва върху цената за
услугата дялово разпределение за 31.10.2018г. до 04.10.2021г.
За К. К. М. 7/18 части, а именно: сумата от 737,08 лева, представлява главница за
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. в
следния топлоснабден имот- ап. 56, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба 2, бл. 311, вх. В, ет.
1, аб. № 274546, ведно със законната лихва от 29.10.2021г. до окончателното изплащане,
сумата от 114,42 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до
04.10.2021г., сумата от 12,98 лева, цена на доставена услуга за дялово разпределение за
периода от 09.2018г. до 04.2020г., ведно със законната лихва от 29.10.2021г. до
окончателното изплащане и сумата от 2,64 лева, представляваща лихва върху цената за
услугата дялово разпределение за 31.10.2018г. до 04.10.2021г.
За С. К. М. 6/18 части, а именно: сумата от 631,78 лева, представлява главница за
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. в
следния топлоснабден имот- ап. 56, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба 2, бл. 311, вх. В, ет.
1, аб. № 274546, ведно със законната лихва от 29.10.2021г. до окончателното изплащане,
сумата от 98,07 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до
04.10.2021г., сумата от 11,12 лева, цена на доставена услуга за дялово разпределение за
периода от 09.2018г. до 04.2020г., ведно със законната лихва от 29.10.2021г. до
окончателното изплащане и сумата от 2,26 лева, представляваща лихва върху цената за
услугата дялово разпределение за 31.10.2018г. до 04.10.2021г.
В исковата молба са изложени твърдения, че К. Л. М., К. К. М., К. А. М. и С. К. М., са
били клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и са отговорни за
задълженията към „Топлофикация София“ ЕАД като съсобственици на процесния имот. С
уточнителна молба от 21.04.2022г. е посочено, че с оглед установената смърт на К. М.
насочват претенцията си срещу К. А. М., Л. К. М., К. К. М. и С. К. М., при следните квоти:
4/18 за К. А. М., 1/18 за Л. К. М., 7/18 за К. К. М. и 6/18 за С. К. М.. Сочи, че тъй като К. Л.
М. е починал на 13.12.2009г., претендираните от наследниците му суми представляват
задължения, възникнали в качеството им на собственици на топлоснабдения имот. Искането
към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците К. А. М., К. К. М. и С. К. М. са подали общ
2
отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове по основание и размер като
неоснователни. Сочат, че не били доволни от качеството на получената топлоенергия,
поради което не желаели да заплащат услуга, която не отговаря на потребителските
критерии като температура и качество на топлинната енергия, подавана в дома им. Молят
съда да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Л. К. М. е подал отговор на исковата молба
чрез назначения му от съда особен представител адв. И. Н.. Изложени са съображения, че
исковете са недопустими, тъй като се отнасят за несъществуващи, неиндивидуализирани
вземания. Не били индивидуализирани отделните претендирани вземания на ищеца.
Поддържа, че ищецът не е доказал, че е потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ,
както и че е обявил общите си условия в един централен и един местен ежедневник, поради
което не може да се приеме, че са влезли в сила и се прилагат по отношение на
потребителите, в това число и по отношение на ответника. Липсвали доказателства, че е
приел наследството поради което не се установявало правоприемство, което да обуславя
неговата отговорност. Твърди, че ищецът не бил представил доказателства колко е реално
потребеното количество топлинна енергия за посочения отопляем имот. Поддържа, че не са
представени доказателства отопляемите обеми на сградата, на имотите и на общите части в
сградата да са коректно определени съобразно проекта на сградата. Твърди, че в тежест на
ищеца е да докаже, че общият топломер и водомер в абонатната станция, както и
индивидуалните средства за техническо измерване били редовно въведени в експлоатация,
че били технически изправни при въвеждането им в експлоатация и периодично да са
минавали метрологична проверка. Сочи, че договорът с „Бруната България“ ООД не
съответствал на закона. Не било спазено изискването за приспадане на технологичните
разходи в абонатната станция преди разпределение на топлинната енергия между
потребителите. Поради гореизложеното намира, че исковете са недоказани по основание и
размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
С молба от 08.08.2023г. третото лице – помагач „Бруната“ ООД на страната на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД заявява, че дяловото разпределение на топлинната енергия е
извършено законосъобразно.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
Противно на изложените от ответника Л. М. чрез особения му представител съображения,
вземането за цена на топлинна енергия е периодично, поради което редовността на исковата
молба не изисква от ищеца да посочва размера на вземането за всеки отделен месец, а
единствено общата му стойност и периода на начисляване, което в случая е сторено. Също
така вземането за цена на доставена топлинна енергия представлява една искова претенция,
независимо от това каква част от енергията е послужила за отопление, за битово горещо
водоснабдяване и за сградна инсталация, поради което редовността на исковата молба не
изисква от ищеца да посочва тези обстоятелства.
3
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава. С оглед релевираното от Л. М. възражение за изтекла
погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността. В тежест на ответниците е да докажат
погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В настоящия случай от приетия Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по
реда на ЗОбС от 08.12.1997г. се установява, че на посочената дата К. Л. М., К. А. М., К. К.
М. и С. К. М. са придобили правото на собственост върху процесния апартамент, находящ
се в гр. София, ж.к. „Дружба 2ч“, бл. 311, вх. В, ет. 1, ап. 56. Собствеността е придобита при
следните квоти – К. Л. М. и съпругата му К. А. М. са придобили общо 1/3 ид.ч. от правото
на собственост, а К. К. М. и С. К. М. са придобили общо 2/3 ид.ч. от правото на собственост.
От приетото удостоверение за наследници на К. Л. М. се установява, че същият е починал на
13.12.2009г. и е оставил за наследници К. А. М. /съпруга/, Л. К. Макалов /син/ и К. К. М.
/син/. С оглед така настъпилото правоприемство К. А. М. е останала собственик на 1/6 ид.ч.
/или 3/18 ид.ч./ по силата на прекратената СИО и е придобила по наследяване 1/18 част, т.е.
притежава общо 4/18 идеални части. Л. К. М. е придобил по наследяване 1/18 ид.ч., а К. К.
М. е продобил по наследяване 1/18 ид.ч., което заедно със собствената му по силата на
сделката 1/3 ид.ч. /или 6/18/, прави общо 7/18 ид.ч. С. К. М. притежава единствено
придобитата по силата на сделката 1/3 ид.ч. или 6/18 ид.ч. Следователно посочените от
ищеца квоти в съсобствеността са определени правилно. Релевираното от особения
представител на ответника Л. М. възражение за липса на доказателства за приемане на
наследството от негова страна е неоснователно, тъй като видно от приетото постановление
4
за налагане на възбрана от 2018г., ответникът вече е осъден с влязъл в сила съдебен акт за
вземане за топлинна енергия за предходен период, а собствената му 1/18 ид.ч. от имота е
заведена по неговата персонална партида в Службата по вписванията.
Предвид гореизложеното и при липса на други доказателства относно извършени
разпореждания с правото на собственост върху процесния имот, следва да изводът, че
страна по неформалното правоотношение по доставка на топлинна енергия за битови нужди
с ищцовото дружество през процесния период са именно ответниците като съсобственици
на процесния имот в сграда в режим на етажна собственост при описаните от ищеца квоти в
съсобствеността.
Релевираното от ответника Л. М. чрез особения му представител възражение за липса на
доказателства общите условия на ищцовото дружество да са влезли в сила е неоснователно.
Видно от приетите общи условия, същите са публикувани във вестник „Монитор“ на
11.07.2018г., а съгласно чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, общите условия влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от
събраната по делото доказателствена съвкупност. От експертното заключение по съдебно-
техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено,
се установява, че през процесния период в имота не е имало отоплителни тела, а само 2 броя
водомери за топла вода. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване /топла вода/ е
разпределена въз основа на реален отчет на водомерите, за което са представени формуляри
за отчет от третото лице-помагач, а топлинната енергия за сградна инсталация е
разпределена по реда на т. 6.1.1 от Приложението към от Наредба 16-334 и Наредба № Е-РД-
04-1. Данните от протоколите за главен отчет са нанесени правилно в индивидуалните
справки за дялово разпределение. Вещото лице е установило, че са приспаднати
технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото
дружество, а разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършвано в
съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ, НТ и Общите условия на ищцовото
дружество. От експертното заключение също се установява, че общият топломер в
абонатната станция е преминал метрологична проверка на 07.06.2018г. и на 23.02.2022г. и
съответства на одобрения тип.
Относно възражението на ответниците К. М., К. М. и С. М., че доставяната от ищцовото
дружество топлинна енергия не била от необходимото качество, за да поддържа
температурата в имота следва да се посочи, че предмет на доставката на топлинна енергия за
битови нужди е именно определено количество топлинна енергия, докато температурата в
имота зависи от състоянието на щранговете и отоплителните тела, за които ищцовото
дружество не отговаря. То отговаря единствено за технологичните разходи на топлинна
енергия в абонатната станция, които в случая са приспаднати за негова сметка. Освен това в
случая от експертното заключение по СТЕ се установи, че в имота не е ползвана топлинна
енергия за отопление, а единствено за топла вода и сградна инсталация.
5
Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното
заключение по СТЕ, доколкото същото се основава на извършените отчети на показанията
на общия топломер и на индивидуалните разпределители в имота, както и на извършените
изчисления при разпределението на енергията за сградна инсталация. Съгласно експертното
заключение по СТЕ стойността на реално доставената топлинна енергия след отчитане на
резултата от изравнителните сметки /сума за възстановяване в размер на 437,63 лева/ се
равнява на 1846,45 лева и съответства изцяло на представените от третото лице-помагач
индивидуални справки за дялово разпределение. Видно от експертното заключение по
Съдебно-счетоводната експертиза, разликата между установения от СТЕ реален размер и
осчетоводения и претендиран от ищеца размер се дължи на факта, че стойността на реално
доставената топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2020г. е 868,81 лева, докато
издадената от ищеца обща фактура за същия период е на стойност 917,72 лева, което не
отчита изцяло промяната в цената на топлинната енергия. Ето защо съдът приема, че
доставената за процесния имот и период топлинна енергия е на обща стойност 1846,45 лева,
до който общ размер претенциите се явяват доказани. Същевременно от експертното
заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че с изравнителния резултат
за възстановяване не са погасявани задължения извън процесния период, а също така
липсват данни за извършено плащане на процесната сума. Плащане не се твърди и не се
доказва и от ответниците.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма
за дялово разпределение и договор с избраната фирма за дялово разпределение се
установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „Бруната“ ООД, като видно
от представените от третото лице – помагач индивидуални справки за дялово разпределение
и протоколи за отчет, услугата е предоставена през процесния период. В чл. 36, ал. 1 от
приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат
стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. От заключението по съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че за процесния период от м.09.2018г. до м.04.2020г.
стойността на услугата дялово разпределение е в общ размер на 33,37 лева, какъвто е и
претендираният от ищеца общ размер.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима
сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури
6
в определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се
начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на
изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни количества, затова
падежите за плащане на сумите по месечните фактури са без значение за дължимостта на
мораторната лихва. Тя се дължи от уговорената в общите условия по-късна дата, а именно
след изтичане срока за плащане на сумата по общата фактура. Задължението за плащане на
сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и вземането за
мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за
плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответниците са изпаднали в забава за
плащане на процесните вземания за цена на топлинна енергия.
Видно от експертното заключение по ССчЕ, мораторната лихва за периода от
15.09.2019г. до 04.10.2021г. върху главницата от 1895,36 лева се равнява на 294,23 лева.
Лихвата е начислена върху главниците по две общи фактури - от 31.07.2019г. за периода от
м.05.2018г. до м.04.2019г. и от 31.07.2020г. за периода от м.05.2019г. до м.04.2020г., като
лихвата по първата обща фактура е 196,09 лева, а по втората – 98,14 лева. Както беше
уточнено по-горе, разликата между стойността на реално доставената и фактурираната
енергия касае втората обща фактура, която е с главница от 917,72 лева и лихвата върху нея е
98,14 лева. При главница от 868,81 лева по тази фактура /каквато е реално доставената
стойност/ лихвата върху нея се равнява на 92,91 лева. Следователно мораторната лихва за
процесния период върху реално дължимата главница от 1846,45 лева се равнява на 289 лева
/196,09+92,91/.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
дялово разпределение се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявените искове за общата сума от 6,79
лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.10.2018г. до 04.10.2021г. следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Предвид гореизложеното и доколкото ответниците К. М., К. М. и С. М. не са направили
възражение за изтекла погасителна давност в рамките на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК,
исковете срещу тях следва да бъдат уважени до следните размери:
За К. А. М. 4/18 части, а именно: сумата от 410,32 лева, представлява главница за
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., сумата от 64,22 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до 04.10.2021г. и сумата от 7,41
лева, цена на доставена услуга за дялово разпределение за периода от 09.2018г. до 04.2020г.
Искът за цена на топлинна енергия срещу нея следва да бъде отхвърлен за разликата до
7
пълния претендиран размер от 421,19 лева, искът за мораторна лихва следва да бъде
отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 65,38 лева, а искът за сумата от
1,51 лева, представляваща лихва върху цената за услугата дялово разпределение за
31.10.2018г. до 04.10.2021г. следва да бъде отхвърлен изцяло.
За К. К. М. 7/18 части, а именно: сумата от 718,06 лева, представлява главница за
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.,
сумата от 112,39 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до
04.10.2021г. и сумата от 12,98 лева, цена на доставена услуга за дялово разпределение за
периода от 09.2018г. до 04.2020г. Искът за цена на топлинна енергия следва да бъде
отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 737,08 лева, искът за мораторна
лихва следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 114,42 лева, а
искът за сумата от 2,64 лева, представляваща лихва върху цената за услугата дялово
разпределение за 31.10.2018г. до 04.10.2021г. следва да бъде отхвърлен изцяло.
За С. К. М. 6/18 части, а именно: сумата от 615,48 лева, представлява главница за
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.,
сумата от 96,33 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до
04.10.2021г. и сумата от 11,12 лева, цена на доставена услуга за дялово разпределение за
периода от 09.2018г. до 04.2020г. Искът за цена на топлинна енергия следва да бъде
отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 631,78 лева, искът за мораторна
лихва следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 98,07 лева, а
искът за сумата от 2,26 лева, представляваща лихва върху цената за услугата дялово
разпределение за 31.10.2018г. до 04.10.2021г. следва да бъде отхвърлен изцяло.
На последно място, релевираното от ответника Л. К. М. възражение за изтекла
погасителна давност съдът намира следното. При действието на общите условия от
27.06.2016г. давността за всяко месечно задължение започва да тече с изтичане на 45-
дневния срок за плащане считано от края на месеца, за който се отнася. Както е установено с
Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на доставена
топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на
давностният срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е
8
бил спрян за период от два месеца и седем дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на исковата
молба /29.10.2021г./ е погасено по давност вземането за цена на доставена топлинна енергия
по месечни сметки за месеците 05.2018г. и 06.2018г. Вземането за м.06.2018г. е станало
изискуемо на 14.08.2018г. с изтичане на 45-дневния срок считано от 01.07.2018г., и
тригодишната давност за него е следвало да изтече на 14.08.2021г. След удължаване на
давностния срок с периода от 2 месеца и 7 дни, през който не е текла давност по силата на
чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, следва изводът, че давностният срок изтича на 21.10.2021г. – преди
датата на исковата молба. Ето защо вземането за м.06.2018г. и за предходния месец е
погасено по давност. Вземането за следващия месец – м.07.2018г. е станало изискуемо на
14.09.2018г. и давността за него е следвало да изтече на 14.09.2021г., като след удължаване
на давностния срок, същият изтича на 21.11.2021г. – след датата на подаване на исковата
молба. Ето защо вземането за м.07.2019г. и за всички следващи месеци не е погасено по
давност. Изравнителният резултат за обхванатите от давността месеци се установява по
размер едва след приключване на съответния отоплителен период и вземането за него става
изискуемо с изтичане на 45-дневния срок за плащане на всяка от общите фактури,
следователно давността за него не е изтекла. Ищецът, който носи доказателствената тежест,
не е доказал наличието на обстоятелства водещи до спиране или прекъсване на давността.
Видно от експертните заключения по СТЕ /таблица 3/ и ССчЕ /таблица 4/ за обхванатия
от давността период от м.05.2018г. до м.06.2018г. се дължи сумата от 219,26 лева,
следователно за необхванатия от давността период от м.07.2018г. до м.04.2020г. се дължи
сумата от 1627,19 лева /1846,45 – 219,26/. Л. М. дължи 1/18 част от тази сума, следователно
искът за цена на топлинна енергия срещу него следва да бъде уважен до размера от 90,40
лева за периода от м.07.2018г. до м.04.2020г., а за разликата до пълния размер от 105,29 лева
и за периода от м.05.2018г. до м.06.2018г. искът следва да бъде отхвърлен.
На следващо място съдът констатира, че към датата на исковата молба няма погасени по
давност вземания за мораторни лихви за периода от 15.09.2019г. до 04.10.2021г. Съгласно
чл. 119 ЗЗД, обаче, погасяването по давност на главницата води до погасяване и на
начислените върху нея мораторни лихви, независимо дали давността за тях е изтекла. В
случая обхванатият от давността период е част от първата от двете общи фактури, която е на
стойност 977,64 лева и лихвата върху нея е в размер на 196,09 лева. При главница по общата
фактура от 758,38 лева /977,64 – 219,26/ лихвата върху нея остава в размер на 152,11 лева.
Следователно върху непогасената по давност главница от 1627,19 лева по двете общи
фактури се дължи мораторна лихва в размер на 245,02 /152,11 + 92,91/. Л. М. дължи 1/18
част от тази сума или 13,61 лева до който размер искът е основателен. За разликата до
пълния претендиран размер от 16,35 лева искът следва да бъде отхвърлен.
На последно място, към датата на подаване исковата молба и при съобразяване на
периода на спиране на давността, няма погасени по давност вземания за цена на услугата
дялово разпределение за периода от м.09.2018г. до м.04.2020г. Следователно предявеният
иск за цена на тази услуга в размер на 1,85 лева следва да бъде уважен изцяло.
9
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат всички страни. Ответникът Л. М.,
обаче, не е сторил разноски, поради което такива не му се дължат. Ищецът е сторил
разноски за държавна такса в размер на 225,81 лева, за издаване на съдебно удостоверение в
размер на 5 лева, за депозити за възнаграждения на вещи лица в общ размер на 500 лева,
претендира и юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева,
или общо 830,81 лева. Разноските на ищеца за депозит за възнаграждение на особен
представител на Л. М. в размер на 400 лева се дължат единствено от ответника Л. М.
съобразно уважената част от исковете срещу него. Съобразно уважената част от исковете,
ответникът К. А. М. дължи на ищеца разноски в размер на 179,57 лева; ответникът Л. К. М.
дължи на ищеца разноски в размер на 381,29 лева; ответникът К. К. М. дължи на ищеца
разноски в размер на 314,26 лева, а ответникът С. К. М. дължи на ищеца разноски в размер
на 269,38 лева. Ответниците К. А. М., К. К. М. и С. К. М. са сторили разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева общо за тримата, видно от представения договор за
правна защита и съдействие. С оглед отхвърлената част от исковете срещу тях, следва да им
бъдат присъдени разноски в размер на 16,39 лева общо на тримата.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. А. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Дружба 2“, бл. 311, вх.
В, ет. 1, ап. 56, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: ...... със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 410,32 лева, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. в следния топлоснабден имот- ап. 56,
находящ се в гр. София, ж.к. Дружба 2, бл. 311, вх. В, ет. 1, аб. № 274546, ведно със
законната лихва от 29.10.2021г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 64,22
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 04.10.2021г. и сумата
от 7,41 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
м.09.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 29.10.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 179,57 лева,
представляваща сторените по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за цена на
топлинна енергия за разликата над 410,32 лева до пълния претендиран размер от 421,19
лева, предявения иск за мораторна лихва върху тази главница за разликата над 64,22 лева до
пълния претендиран размер от 65,38 лева, както и предявения иск за сумата от 1,51 лева,
представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода
от 31.10.2018г. до 04.10.2021г.
ОСЪЖДА Л. К. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Слава“ № 5, да заплати
на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: ...... със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
10
сумата от 90,40 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от
м.07.2018г. до м.04.2020г. в следния топлоснабден имот- ап. 56, находящ се в гр. София, ж.к.
Дружба 2, бл. 311, вх. В, ет. 1, аб. № 274546, ведно със законната лихва от 29.10.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 13,61 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2019г. до 04.10.2021г. и сумата от 1,85 лева, представляваща цена
на услугата дялово разпределение за периода от м.09.2018г. до м.04.2020г., ведно със
законната лихва от 29.10.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 381,29 лева, представляваща сторените по делото
разноски, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за цена на топлинна енергия за разликата над
90,40 лева до пълния претендиран размер от 105,29 лева и за периода от м.05.2018г. до
м.06.2018г., предявения иск за мораторна лихва върху тази главница за разликата над 13,61
лева до пълния претендиран размер от 16,35 лева, както и предявения иск за сумата от 0,38
лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за
периода от 31.10.2018г. до 04.10.2021г.
ОСЪЖДА К. К. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Дружба 2“, бл. 311, вх.
В, ет. 1, ап. 56, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: ...... със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 718,06 лева, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. в следния топлоснабден имот- ап. 56,
находящ се в гр. София, ж.к. Дружба 2, бл. 311, вх. В, ет. 1, аб. № 274546, ведно със
законната лихва от 29.10.2021г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 112,39
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 04.10.2021г. и сумата
от 12,98 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
м.09.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 29.10.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 314,26 лева,
представляваща сторените по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за цена на
топлинна енергия за разликата над 718,06 лева до пълния претендиран размер от 737,08
лева, предявения иск за мораторна лихва върху тази главница за разликата над 112,39 лева
до пълния претендиран размер от 114,42 лева, както и предявения иск за сумата от 2,64 лева,
представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода
от 31.10.2018г. до 04.10.2021г.
ОСЪЖДА С. К. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Дружба 2“, бл. 311, вх.
В, ет. 1, ап. 56, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: ...... със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 615,48 лева, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. в следния топлоснабден имот- ап. 56,
находящ се в гр. София, ж.к. Дружба 2, бл. 311, вх. В, ет. 1, аб. № 274546, ведно със
законната лихва от 29.10.2021г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 96,33
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 04.10.2021г. и сумата
от 11,12 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
11
м.09.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 29.10.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 269,38 лева,
представляваща сторените по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за цена на
топлинна енергия за разликата над 615,48 лева до пълния претендиран размер от 631,78
лева, предявения иск за мораторна лихва върху тази главница за разликата над 96,33 лева до
пълния претендиран размер от 98,07 лева, както и предявения иск за сумата от 2,26 лева,
представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода
от 31.10.2018г. до 04.10.2021г.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: ...... със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на К. А. М., с ЕГН: **********, К.
К. М., с ЕГН: **********, и С. К. М., с ЕГН: **********, тримата с адрес: гр. София, ж.к.
„Дружба 2“, бл. 311, вх. В, ет. 1, ап. 56, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от общо 16,39
лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Бруната“ ООД
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12