№ 1105
гр. Пазарджик, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря С.ка Миладинова
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20225220101386 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК.
Подадена е искова молба от А. А. Ч., с ЕГН **********, с настоящ адрес:
гр.Пловдив, район „****“, ул.“*********, чрез адв.С. Д., вписан в АК-
Пловдив, съдебен адрес: гр.А., ************* - адв.С. Д. против Окръжен съд
- Пловдив, с адрес: гр.Пловдив, бул.“6-ти септември“ №167, представляван от
Административния ръководител – Председателя Р. Ш., в която ищецът, чрез
пълномощника си, твърди, че след справка при публичен изпълнител е
установил, че против него има образувано изпълнително дело при ЧСИ П. С.
Н.. След посещение при частния изпълнител е уведомен, че против него е
образувано изпълнително дело с номер 20199110400196 по описа на ЧСИ П.
С. Н. с взискател Окръжен съд Пловдив. Твърди, че изпълнителното дело с
образувано въз основа на изпълнителен лист от 03.08.2009г., издаден по
НОХД с номер 1050/2009г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, наказателно
отделение, въз основа на влязла в сила присъда №108/15.07.2009г. на
31.07.2009г., с който изпълнителен лист А. А. Ч. е осъден да заплати в полза
на държавата по сметка на ВСС, глоба в размер на 4000 лева, направени по
делото разноски в размер на 240 лева, както и 5 лева държавна такса за
1
издаване на изпълнителен лист. От кантората на ЧСИ П. С. Н. ищецът се
сдобил с копие от изпълнителния лист и възлагателно писмо по силата, на
което е образувано изпълнителното дело.
Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.439 ал.1 ГПК „длъжникът може
да оспорва чрез иск изпълнението”, като възраженията му могат да се
основават само на факти, настъпили след приключването на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Посочва, че в настоящия случай ищецът има правно основание да
твърди, като с настоящата искова молба прави и изрично възражение, че
сумите, описани в изпълнителен лист от 03.08.2009г., издаден по НОХД с
№1050/2009г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, наказателно отделение,
въз основа на влязла в сила присъда №108/15.07.2009г. на 31.07.2009 г., са
погасени по давност.
Сочи, че вземането по изпълнителния лист е публично в частта
касателно глобата и държавната такса за издаване на изпълнителния лист и
частно - в частта по отношение вземането за разноски по делото.
Твърди, че с TP №3 от 2014г. на ВАС, съдът прави разграничение
между глобата и останалите публични вземания, уредени в чл.162 ДОПК.
ВАС приема, че след прекъсване на давността в хипотезата на чл.82 ал.2
3AHН при изпълнение на административното наказание „глоба“, се прилага
давностният срок по чл.82 ал.1, б.„а“ ЗАНН - двегодишен давностен срок.
Дори и да се приеме, че това становище не е вярно, то съгласно текста на
чл.171 ал.1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на
петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен
ако в закон е предвиден по-кратък срок. В случая петгодишният срок е
започнал да тече на 01.01.2010г. и е изтекъл съответно на 31.12.2014г., освен
ако същият не е спиран или прекъсван.
Дори и срокът да е спиран или прекъсван, то ищецът се позовава на
разпоредбата на чл.171 ал.2 от ДОПК, съгласно която с изтичането на 10-
годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват
всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на
давността. Твърди, че десетгодишният давностен срок е започнал да тече от
2
01.01.2010г. и е изтекъл на 31.12.2019г. Поради това е ирелевантно дали
давността е спирана или прекъсвана, и евентуални възражения за извършени
действия от публичен или частен съдебен изпълнител, предприети за
събиране на вземането ще са неотносими към настоящия случай.
По отношение вземането за разноски, присъдени с издадения
изпълнителен лист, то в тази част е приложима разпоредбата на чл.110 ЗЗД,
която също предвижда 5- годишна давност за погасяване на вземането.
Твърди, че от изложеното по-горе безспорно се установява, че сумите,
описани в изпълнителен лист от 03.08.2009г., издаден по НОХД
№1050/2009г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, наказателно отделение,
въз основа на влязла в сила присъда №108/15.07.2009г. - на 31.07.2009г. са
погасени по давност и ищецът се позовава и прави изрично възражение в тази
насока.
Ищецът твърди, че предвид гореизложеното за него се поражда правен
интерес да потърси защита на правата си като предяви настоящия
отрицателен установителен иск, с който със сила на присъдено нещо да бъде
установено в отношенията между него и Окръжен съд Пловдив, че ищецът не
дължи сумата от 4000 лева представляваща глоба, присъдена по НОХД
№1050/2009г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, наказателно отделение,
въз основа на влязла в сила присъда №108/15.07.2009г. на 31.07.2009г., сумата
от 240 лева, представляваща направени по това дело разноски, както и сумата
от 5 лева, представляващи държавна такса за издаване на изпълнителен лист,
за събиране на които суми е издаден изпълнителен лист от 03.08.2009г., въз
основа на който е образувано изпълнително дело с номер 20199110400196 по
описа на ЧСИ П. С. Н..
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в
отношенията между А. А. Ч., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.Пловдив,
района „****”, ********* и Окръжен съд Пловдив, с адрес: гр.Пловдив,
бул.“6-ти септември“ №167, представляван от Административния
ръководител - Председателя Р. Ш., че ищецът А. А. Ч., с ЕГН ********** не
дължи на ВСС, чрез Окръжен съд - Пловдив, заплащане на следните суми, а
именно: сумата от 4000 лева, представляваща глоба, присъдена по НОХД
№1050/2009г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, наказателно отделение,
въз основа на влязла в сила присъда №108/15.07.2009г. на 31.07.2009г.; сумата
3
от 240 лева, представляваща разноски, направени по НОХД №1050/2009г. по
описа на Окръжен съд - Пловдив, наказателно отделение, както и сумата от 5
лева, представляващи държавна такса за издаване на изпълнителен лист, по
НОХД №1050/2009г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, наказателно
отделение, за събиране, на които суми е издаден изпълнителен лист от
03.08.2009г., издаден по НОХД №1050/2009г. по описа на Окръжен съд -
Пловдив, наказателно отделение, въз основа на влязла в сила Присъда
№108/15.07.2009г. на 31.07.2009г., въз основа на който изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело с номер 20199110400196 по описа на ЧСИ П.
С. Н..
Претендира направените по делото разноски, които към момента на
подаване на исковата молба са в размер на заплатения от ищеца адвокатски
хонорар.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, подробно
описани. Направено е доказателствено искане.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника, чрез законния му представител, с който не
оспорва обстоятелството, че вземанията, за които е издаден процесният
изпълнителния лист от 03.08.2009г. по НОХД №1050/2009г. са погасени по
давност, като, обаче, счита исковата претенция за недопустима, поради липса
на положителни процесуални предпоставки от вида на абсолютните, за чието
наличие съдът следи служебно.
Твърди, че предвид обстоятелството, че изпълнителното дело е
прекратено е постановление на ЧСИ на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК -
поради неизвършването на изпълнителни действия по искане на взискателя в
продължение на две години, следва да се приеме, че към настоящия момент
няма висящо изпълнително производство, обуславящо правото на иск по
чл.439 от ГПК - тоест няма длъжник по изпълнението, който да има правен
интерес от предявяването на отрицателния установителен иск по чл.439 от
ГПК.
Отделно от гореизложеното, предвид признаването, че вземанията,
обективирани в изпълнителния лист от 03.08.2009г. по НОХД №1050/2009г.
са погасени по давност, съгласно поС.ната практика на ВКС, обективирана в
Решение №83/23.05.2018г. по гр. дело №3448/2017 на ВКС, ГК, III г.о.,
4
Решение №356/19.06.2014г. по ч.гр. дело №1587/2014г. на ВКС, ГК, I г.о.
липсва правен интерес от предявяването на установителен иск. Доколкото
правният интерес е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото,
то същият трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална
предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато
ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане, поради изтекла
погасителна давност, той следва да посочи конкретните обстоятелства, които
обуславят правния му интерес от предявяване на установителния иск. Такива
обстоятелства са например започнало и висящо принудително изпълнение,
покана от ответника да се издължи, извънсъдебно оспорване, че давността е
изтекла. Оспорването в отговора на исковата молба също би обусловило
правния интерес от предявения установителен иск. Когато ответникът е
извънсъдебното си поведение не е дал повод за завеждане на иска и в
отговора на исковата молба е признал, че давността е изтекла, какъвто е
настоящият случай - липсва правен интерес като положителна процесуална
предпоставка за съществуване на правото на иск.
Моли съда да прекрати производството по делото, поради
недопустимост на предявените искове.
Касателно възлагането на разноските отбелязва, че Окръжен съд -
Пловдив с процесуалното си поведение не е дал повод за завеждане на
настоящото дело и с оглед нормата на чл.78 ал.2 от ГПК са налице
предпоставките сторените в настоящото производство разноски да се
възложат върху ищеца А. А. Ч..
Не възразява срещу приемане на писмените доказателства, представени
с исковата молба, както и срещу доказателственото искане на ищцовата
страна за приобщаването на изпълнително дело №196/2020г. по описа на ЧСИ
П. Н., peг.№911 в КЧСИ и район на действие Окръжен съд-Пловдив, като
заявява, че ще се ползва от същото за установяване на изложените твърдения.
Към отговора прилага съдебна практика.
Предявеният иск се поддържа от пълномощника на ищеца в
проведеното по делото съдебно заседание. Моли съда да уважи иска като
доказан и основателен. Претендира разноските по делото по представения
списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът, чрез законния си представител и с депозираната по делото
5
писмена молба, поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да
прекрати производството по делото, съответно да отхвърли иска като
неоснователен и недоказан, и да не възлага разноски в тежест на ответника,
тъй като е налице хипотезата на чл.78 ал.2 от ГПК. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца.
Във връзка с направеното от ответника в писмения отговор на исковата
молба възражение за недопустимост на предявения иск, чието правно
основание е разпоредбата на чл.439 ал.1 от ГПК, с протоколно определение
от 20.09.2022г., постановено в производството по делото, съдът е приел
същото за неоснователно, а предявеният иск - за процесуално допустим, по
следните съображения: Настоящият съдебен състав споделя съдебната
практика, според която предявеният иск по чл.439 ал.1 от ГПК се явява
процесуално допустим и подлежи на разглеждане, предвид на това, че в
исковата молба ищецът - длъжник се позовава на настъпила погасителна
давност. Прекратяването на конкретното изпълнително дело е без правно
значение за допустимостта на иска по чл.439 ал.1 от ГПК. Именно чрез иска
по чл.439 ал.1 от ГПК длъжникът може да защити своите права. Неговата
правна сфера е накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на
кредитора изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на
което ищецът има интерес да установи. В този смисъл е и Определение
№513/24.11.2016г. по дело №1660/2016г. на ВКС, търговска колеги, I-во ТО.
В противен случай би могло да се стигне до недобросъвестни процесуални
действия от страна на взискателя, който би могъл да образува и води срещу
даден длъжник редица изпълнителни дела и да иска прекратяване на същите с
цел да препятства правния му интерес и провеждане на исково производство
по чл.439 ал.1 от ГПК. Затова съдът е приел, че искането на ответника за
прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на иска, се
явява неоснователно и следва да се остави без уважение. В този смисъл е
определение на настоящия съдебен състав №484/19.02.2020г. по гр.д.
№4223/2019г. по описа на РС-Пазарджик, потвърдено с Определение
№287/09.07.2020г. по в.гр.д. №296/2020г. по описа на ОС - Пазарджик.
Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и
становището на ответника в писмения отговор и като прецени събраните по
делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
следното:
6
Съгласно разпоредбата на чл.439 ал.1 от ГПК, длъжникът може да
оспорва чрез иск изпълнението като ал.2 на същата разпоредба предвижда, че
искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Настоящият съдебен състав счита, че предявеният иск по чл.439 ал.1 от
ГПК, предмет на разглеждане в настоящето производство, е процесуално
допустим и подлежи на разглеждане, по съображенията, изложени по-горе и в
цитираното протоколно определение от 20.09.2022г., постановено в
производството по делото.
По съществото на иска, съдът приема следното:
От представените и приети по делото писмени доказателства се
установява, а и не е спорно между страните, че на 25.01.2019г. ответникът –
Окръжен съд - Пловдив е завел с възлагателно писмо с вх.№1228/25.01.2019г.
против ищеца А. А. Ч. изпълнително дело №20199110400196 по описа ни
ЧСИ П. С. Н., рег.№911, с район на действие ОС-Пловдив. Изпълнителното
дело е образувано, въз основа на изпълнителен лист от 03.08.2009г., издаден
по НОХД №1050/2009г. на Окръжен съд - Пловдив, наказателно отделение,
съгласно Присъда №108/15.07.2009г., влязла в сила на 31.07.2009г., с която
ищецът А. А. Ч. е осъден да заплати глоба в размер на 4000 лв., както и
сумата от 240 лв., представляващи направените по делото разноски, както и 5
лева за издаването на изпълнителния лист, в полза на държавата, по бюджета
на съдебната власт, бюджетната сметка на Висшия съдебен съвет.
С възлагателното писмо ответникът-взискател е възложил на ЧСИ
всички правомощия по чл.18 ал.1 от ЗЧСИ.
С Постановление от 27.06.2022г. на ЧСИ П. Н. е прекратено
изпълнителното производство по изпълнително дело №20199110400196 на
основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК – поради това, че взискателят по
изпълнителното дело - Окръжен съд-Пловдив не е искал извършване на
изпълнителни действия в продължение на две години.
Прекратяването на изпълнителното производство е станало след
подаването на исковата молба от ищеца на 26.02.2021г. и образуването на
производството по настоящето дело и след като ответникът е получил препис
от исковата молба и приложенията към нея – на 07.06.2022г., и в срока за
7
отговор по чл.131 от ГПК. Нещо повече, в конкретния случай ответникът е
узнал за подадената от ищеца против него искова молба в един по-ранен
момент – още на 29.04.2021г., на която дата е образувано гр. дело
№1170/2021г. по описа на Окръжен съд-Пловдив по чл.23 ал.3 от ГПК.
В настоящия казус не е спорно между страните, че вземанията по
процесния изпълнителен лист са погасени по давност. С писмения отговор на
исковата молба, ответникът изрично е заявил, че не оспорва обстоятелството,
че вземаниятя, за които е издаден процесния изпълнителен лист от
03.08.2009г. по НОХД №1050/2009г. са погасени по давност.
Не е спорно и това, че вземането по процесния изпълнителен лист е
публично в частта относно глобата и държавната такса за издаването му и
частно - в частта относно вземането за разноски по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.171 ал.1 от ДОПК, публичните вземания
/каквито безспорно са вземането на ответника за глобата и държавната такса
за издаването на изпълнителния лист/ се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през
която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е
предвиден по-кратък срок.
Съгласно чл.171 ал.2 от ДОПК, с изтичането на 10-годишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е
следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични
вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността освен в
случаите, когато: 1.задължението е отсрочено или разсрочено; 2.вземането е
предявено в производство по несъстоятелност; 3.е образувано наказателно
производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на
публичното задължение; 4.изпълнението е спряно по искане на длъжника; 5.е
подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа.
В конкретния случай петгодишният давностен срок е започнал да тече
на 01.01.2010г. и съответно е изтекъл на 01.01.2015г. Дори и да приемем, че
срокът е спиран или прекъсван /каквито данни и възражения няма по делото/,
то в исковата си молба ищецът се позовава и на 10-годишния давностен срок,
съгласно разпоредбата на чл.171 ал.2 от ДОПК, а той е започнал да тече от
01.01.2010г. и е изтекъл на 01.01.2020г.
На основание чл.168, т.3 от ДОПК изтичането на давностен срок е
8
основание за погасяване на публичното вземане.
По отношение на вземането за разноски по процесния изпълнителен
лист е приложима разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, съгласно която давността за
погасяване на вземането е 5-годишна и тя в случая е изтекла.
При тези данни се налага извода, че вземанията по процесния
изпълнителния лист от 03.08.2009г., издаден по НОХД №1050/2009г. по
описа на Окръжен съд - Пловдив, въз основа на Присъда №108/15.07.2009г.,
влязла в законна сила на 31.07.2009г. са погасени по давност.
С оглед на изложеното, съдът намира, че искът се явява доказан и
основателен и следва да се уважи изцяло.
С оглед изхода на делото ответникът ще следва да заплати на ищеца
направените от него разноски по делото в размер общо на 760 лева, от които
заплатена държавна такса в размер на 260 лева и заплатен адвокатски хонорар
в размер на 500 лева, съгласно приложените платежни документи, в това
число и договор за правна защита и съдействие от 16.02.2021г. с отразен
размер на заплатеното в брой адвокатско възнаграждение от страна на ищеца
на неговия пълномощник.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно направеното от
ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ищеца. Счита, че същото е съобразено с разпоредбите на
чл.2 ал.5, чл.7 ал.2, т.1 и т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и не надвишават предвидените в
същите минимуми.
За неоснователно съдът намира искането на ответника за прилагане на
разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК, съгласно която ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. В конкретния случай, ответникът
признава, че процесните вземания са погасени по давност. Възразява, обаче,
че искът е недопустим и ако съдът приеме, че е допустим, то взема
становище, че същият е неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен
/в този смисъл е и молбата с вх.№18523/19.09.2022г., подадена за съдебното
заседание по делото/. При тези данни няма как да се приеме, че ответникът е
признал иска, но дори и това да е така, т.е. дори да приемем, че ответникът е
признал иска, то в случая не е налице първата от посочените предпоставки,
9
предвидени в разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК. Именно с поведението си – с
образуването на процесното изпълнително дело пред ЧСИ и
непредприемането на каквито й да е действия за прекратяването му, дори и
след изтичането на десетгодишната давност по чл.171 ал.2 от ДОПК,
ответникът е дал повод и е станал причина за завеждането на настоящето
дело от страна на ищеца. Освен това прекратяването на изпълнителното дело
е станало не по инициатива /по искане/ на ответника, а на основание
разпоредбата на чл.433 ал.1, т.8 от ГПК, тъй като взискателят по
изпълнителното дело - ответникът не е искал извършване на изпълнителни
действия в продължение на две години.
Прекратяването на изпълнителното производство в случая е след
подаването на исковата молба от ищеца и образуването на производството по
настоящето дело и след като ответникът е получил препис от исковата молба
и приложенията към нея и в срока за отговор по чл.131 от ГПК, макар, че
ответникът е узнал за подадената от ищеца против него искова молба още на
29.04.2021г., с образуването на гр. дело №1170/2021г. по описа на Окръжен
съд-Пловдив – производство по чл.23 ал.3 от ГПК.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
По иска на А. А. Ч., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.Пловдив,
район „****“, ул.“*********, чрез адв.С. Д., вписан в АК-Пловдив, съдебен
адрес: гр.А., ************* - адв.С. Д. против Окръжен съд - Пловдив, с
адрес: гр.Пловдив, бул.“6-ти септември“ №167, представляван от
Административния ръководител – Председателя Р. Ш., с правно основание
чл.439 ал.1 от ГПК: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между А. А.
Ч., с ЕГН ********** и Окръжен съд - Пловдив, че ищецът А. А. Ч., с ЕГН
********** не дължи на ВСС, чрез Окръжен съд - Пловдив, заплащане на
следните суми, а именно: сумата от 4000 лева, представляваща глоба,
присъдена по НОХД №1050/2009г. по описа на Окръжен съд - Пловдив,
наказателно отделение, въз основа на влязла в сила Присъда
№108/15.07.2009г. на 31.07.2009г.; сумата от 240 лева, представляваща
10
разноски, направени по НОХД №1050/2009г. по описа на Окръжен съд -
Пловдив, наказателно отделение, както и сумата от 5 лева, представляващи
държавна такса за издаване на изпълнителен лист по НОХД №1050/2009г. по
описа на Окръжен съд - Пловдив, наказателно отделение, за събиране, на
които суми е издаден изпълнителен лист от 03.08.2009г., издаден по НОХД
№1050/2009г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, наказателно отделение,
въз основа на влязла в сила Присъда №108/15.07.2009г. на 31.07.2009г., въз
основа на който изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело
№20199110400196 по описа на ЧСИ П. С. Н., понастоящем прекратено,
поради погасяването на вземанията по давност.
ОСЪЖДА Окръжен съд - Пловдив, с адрес: гр.Пловдив, бул.“6-ти
септември“ №167, представляван от Административния ръководител –
Председателя Р. Ш. да заплати на А. А. Ч., с ЕГН **********, с настоящ
адрес: гр.Пловдив, район „****“, ул.“*********, с пълномощник адв.С. Д.,
вписан в АК-Пловдив, съдебен адрес: гр.А., ************* - адв.С. Д.
разноски по делото в общ размер на 760 лева, от които заплатена държавна
такса в размер на 260 лева и заплатен адвокатски хонорар в размер на 500
лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия
Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11