РЕШЕНИЕ
№ 424
гр. София, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело №
20221001000334 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 13/07.01.2022год., постановено по т.д.№ 1094/2021год. по описа на СГС е
признато за установено по предявения от „ Държавна консолидационна компания „ ЕАД срещу „
Кемира „ООД в несъстоятелност иск с правна квалификация чл.694,ал.2, т.2 от ТЗ , че съществува
предявеното с молба вх.№ 307421/30.12.2020год. за удовлетворяване в производството по
търг.дело № 1500/2020год. на СГС вземане на ищеца за сумата 160 832.72лева,представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие , сключен на
14.12.2020год. с адвокат А.А. с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал.1,т.12 от ТЗ.
Със същото решение „Кемира „ ООД в несъстоятелност е осъдено да заплати на „
Държавна консолидационна компания“ ЕАД разноски по делото в размер на 300 лева , както и да
заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 1 608.33лева.
Решението е постановено с участие на Фондация “ Икономически и правни изследвания“
като трето лице- помагач на страната на „ Кемира“ ООД в несъстоятелност,както и с участие на
Синдика на „ Кемира „ ООД.
Срещу така постановеното решение и в срока по чл. 258, ал.1 от ГПК е подадена въззивна
жалба от „ Кемира „ ООД в несъстоятелност. В жалбата се поддържа недопустимост на решението
като постановено въпреки наличието на основание за спиране на първоинстанционното
производство по чл.229, ал.1 ,т.4 от ГПК. Счита се решението и за неправилно,тъй като било
постановено в нарушение на чл.71, ал.1 от ТЗ.
Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск в
размер , съответен на приетото вземане в производството по несъстоятелност.
Останалите страни не изразяват становище по така подадената въззивна жалба.
Във въззивното производство и във връзка с направено и поддържано искане по чл. 229,
ал.1 ,т.4 от ГПК са приобщени като доказателства два броя съдебни удостоверения и препис от
1
решение № 1320/11.09.2020год., постановено по гр.д.№ 3107/2017год. по описа на СГС.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, във връзка с доказателствата
по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във връзка с чл.273 от ГПК, приема следното :
Въззивните жалби са подадени в процесуално- преклузивния срок по чл.259, ал.1 от ГПК,
срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно легитимирана страна с правен интерес от
обжалването, поради което са процесуално допустими.
Пред СГС е предявен иск от „ Държавна консолидационна компания „ ЕАД за
установяване съществуването на предявени и неприети в производството по несъстоятелност
срещу „ Кемира „ ООД в несъстоятелност вземания за разноски на „ Държавна консолидационна
компания“ ЕАД в производството по несъстоятелност на „ Кемира „ ООД . Твърди се , че
вземането е заплатено от кредитора- „ Държавна консолидационна компания“ ЕАД на адв. А.А.
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 14.12.2020год. за
осъществено от последния процесуално представителство на кредитора в производството по
несъстоятелност на „ Кемира „ООД по т.д. № 1500/2020год. по описа на СГС.Посочено е ,че за
сумата по цитирания договор за процесуално представителство е издадена фактура №
**********/30.12.2020год.,както и че адвокатското възнаграждение е преведено по сметка на адв.
А. на 30.12.2020год. . Посочено е също така ,че преводът е нареден чрез платежната система за
брутен сетълмент в реално врече / RINGS/ и сметката на получателя е заверена на същата дата.
Отговор на исковата молба е подаден от „Кемира „ ООД в несъстоятелност, в който са
изложени доводи за неоснователност на предявения иск. Поддържано е ,че липсват доказателства
за получаване на процесното адвокатско възнаграждение ,поради което твърдяното вземане не
съществува.
Синдикът на „ Кемира „ ООД в несъстоятелност е изразил становище за основателност на
иска .
В хода на производството по делото Фондация „ Икономически и правни изследвания“ е
конституирано като трето лице –помагач на ответника- „Кемира“ООД в несъстоятелност. Същото
,чрез Управителя си Т. , е изразило становище за неоснователност на предявения иск и е направило
искане за отхвърлянето му.
Така предявеният иск по чл.694 от ТЗ е уважен с обжалваното в настоящото производство
решение. За да уважи иска първоинстанционният съд е приел за допустимо кредитор в
производство по несъстоятелност да ползва професионална юридическа помощ , както и е признал
правото на този кредитор да иска заплатеното от него адвокатското възнаграждение като
направени разноски в производството по несъстоятелност да бъдат възстановени от масата на
несъстоятелността. Приел е за доказано твърдяното вземане спрямо несъстоятелното дружество
като възникнало от сключен между кредитора и адв. А. на 14.12.2020год. договор за правна защита
и съдействие, както и получаването на адвокатското възнаграждение по сметката на адвоката чрез
нейното заверяване.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактите по делото, релевантни за
процесуалната легитимация на ищеца да предяви иск по реда на чл. 694, ал. 2 ТЗ и съображенията
му, че те съответстват на фактическия състав на разпоредбата, обуславяща правото му да установи
съществуването на вземане , изключено от списъка на приетите вземания с определението по чл.
692, ал.4 от ТЗ по възражение на длъжника , които съображения САС напълно споделя и намира,
че те не следва да бъдат преповтаряни, а на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, в тази част
на решението.
Първоинстанционният съд е приел, че „Държавна консолидационна компания „ ЕАД има
вземане спрямо „ Кемира „ ООД в несъстоятелност в размер на 160 832.72лева , произтичащо от
сключен между кредитора -“ Държавна консолидационна компания“ ЕАД и адв. А.А. договор за
правна защита и съдействие от 14.12.2020год. Този извод е съответен на събраните по делото
доказателства и съобразен с материалния закон.
От представен по делото договор за правна помощ и съдействие, сключен на
14.12.2020год. се установява, че „ Държавна консолидационна компания „ ЕАД е възложило на
адв. А.А. да предоставя на дружеството правни услуги, изразяващи се в изготвяне на молба за
предявяване на вземанията на дружеството и процесуално представителство по т.д.н.
№1500/2020год. по описа на СГС и процесуално представителство и защита по делото срещу
2
възнаграждение в размер на 160 832.72 лева с ДДС. В договора е уговорено заплащане на
възнаграждението най-късно до датата на предявяване на вземанията по т.д.№ 1500/2020год. по
описа на СГС, както и заплащането му по конкретно посочена банкова сметка в „ Първа
инвестиционна банка „ АД – IBAN *** .
С оглед данните по делото , установяващи наличието на изготвена от адв. А. и
депозирана на 30.12.2020год. по т.д. № 1500/2020год. по описа на СГС молба за предявяване на
вземания на „ Държавна консолидационна компания „ ЕАД към „ Кемира „ ООД , следва да се
приеме ,че към 30.12.2020год. е станало изискуемо задължението на „ ДКК“ ЕАД за заплащане на
уговореното в договора от 14.12.2020год адвокатско възнаграждение. Същото възлиза на сумата
160 832.72лева и за нея е издадена от възложителя фактура №
**********/30.12.2020год.,представена като доказателство по делото . Сумата по фактурата е
наредена по посочената в цитирания договор банкова сметка и това се установява от приложеното
по делото платежно нареждане за кредитен превод от 30 .12.2020год. Последното ,както и
постъпването на сумата по сметката на адв. А. в „ Първа инвестиционна банка“ АД се установява
по категоричен начин от изготвената в първоинстанционното производство съдебно-
икономическа експертиза.В нея се съдържат данни за това ,че сумата от 160 832.72лева е
напуснала сметката на наредителя- „ Държавна консолидационна компания“ ЕАД на
30.12.2020год. и е заверена по сметката на получателя- адв. А.А. на същата дата. Така изготвената
експертиза не е оспорена от страните , поради което настоящият съдебен състав я възприема като
компетентно дадена и с нея обоснова извода си за действително извършено плащане на
уговореното в договора от 14.12.2020год.адвокатско възнаграждение. Констатациите в същата
оборват и единственото направено от ответника „ Кемира „ ООД в несъстоятелност и поддържано
и във въззивното производство възражение за несъществуване на процесното вземане, поради
недоказаност на извършеното плащане на договореното адвокатско възнаграждение.
С Решение № 260490/04.12.2020год., постановено по т.д.№ 1500/2020год. по описа на СГС
е обявена неплатежоспособността на „ Кемира“ ООД и по отношение на дружеството е открито
производство по несъстоятелност на основание чл. 630,ал.1 от ТЗ. От извършената по реда на
чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ е видно ,че така постановеното решение е обявено в ТР на
07.12.2020год..Предвид на това и липсата на данни за подадена срещу него въззивна жалба /
липсва и обявено по партидата на търговеца въззивно решение /, се следва, че Решение № 260490
е влязло в сила след изтичане на седмодневен срок за обжалването му или на 12.12.2020год. При
тези данни и с оглед установения момент на заплащане на адвокатското възнаграждение т.д. №
1500/2020год.по описа на СГС за предявяване на вземания в производството по несъстоятелност
се налага извод, че заплатеното адвокатско възнаграждение представлява разход за кредитора във
вече открито производство по несъстоятелност и то направен за защита на неговите права в
производството по несъстоятелност / чл.616, ал.2, т.4 от ТЗ/. Така „ Държавна консолидационна
компания „ ЕАД има вземане за тези разноски, което се удовлетворява в производството по
несъстоятелност.
По изложените съображения предявеният иск по чл.694 от ТЗ се явява основателен и
следва да се уважи , до който извод е достигнал и първоинстанционния съд в обжалваното в
настоящото производство решение.
Следва да се посочи , че в писмения отговор на „ Кемира“ ООД в несъстоятелност,
подаден в първоинстанционното производство ,не са направени възражения относно размера на
вземането , основани на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК , каквито се излагат във въззивната
жалба и се поддържат във въззивното производство. С оглед на това възраженията се явяват
преклудирани и въззивната инстанция не дължи произнасяне по тях. За пълнота обаче следва да се
отбележи , че те са и несъстоятелни. Вземането , предмет на установяване е за разноски, като
направени в производството по несъстоятелност след неговото откриване , поради което и въпреки
естеството на тези разноски, по отношение на тях разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК е
неприложима.
Размерът на адвокатското възнаграждение е уговорен в чл.6, ал.3 от Раздел IV на Договор
за правна защита и съдействие от 14.12.2020год. Същият е определен в минимален размер
съобразно размера на предявените в производството по несъстоятелност на „ Кемира „ ООД
вземания и не е предвидено този размер да е обусловен от размера на приетите от синдика
вземания или от размера на вземанията, съществуването на които да е било предмет на
установяване чрез иск по чл.694 от ТЗ или иск по чл.422 от ГПК. С оглед на това липсва
3
твърдяната от жалбоподателите и поддържана и във въззивното производство обусловеност на
изхода от настоящия спор от разрешаването на спора , предмет на т.д.№ 1450/2021год. по описа на
СГС, т.д.№250/2018год. по описа на СГС и гр.д.№ 3107/2017год. по описа на СГС. Издадените по
първите две дела съдебни удостоверения и съдебно решение по трето цитирано дело не
установяват процесното вземане за разноски да е било част от предмета на предявените
установителни искове, поради което изходът от тях не би могъл да се определи като
преюдициален спрямо настоящия правен спор. Горното е съобразено от първоинстанционния съд
,който правилно е отказал да спре производството по делото на основание чл. 299, ал.1 ,т.4 от ГПК
и отказът му не опорочава постановения съдебен акт и да води до неговата недопустимост.
Предвид гореизложеното решението на СГС се явява правилно и законосъобразно и
следва да се потвърди.
На основание чл. 612, ал. 2, изр. второ във вр. с чл. 694, ал. 7 ТЗ, „ Кемира „ ООД в в
несъстоятелност дължи държавна такса въззивното производство, която е в размер на 30 лева.
Мотивиран така Апелативен съд –София, ТО, 9-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 13/ 07.01.2022год., постановено по т.д.№ 1094/2021год. по
описа на СГС, ТО , VI - 16 състав .
ОСЪЖДА „ Кемира „ ООД в несъстоятелност с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, СО, район „ Триадица“ , бул.“ Витоша“146, офис 24 да заплати по сметка
на Апелативен съд - София държавна такса за въззивно обжалване в размер на 30 лева.
Решението е постановено при участие на Фондация „ Икономически и правни
изследвания „ като трети лице-помагач на страната на „ Кемира „ ООД в несъстоятелност и с
участие на Синдика на „ Кемира „ ООД в несъстоятелност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4