Р Е Ш Е Н И
Е № 260947
гр. Пловдив, 20.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV- ти граждански състав, в
публично заседание на осми октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 20003 по
описа за 2019 г. на Районен съд- Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод на
предявени от Д.Щ.Е., ЕГН ********** против „Р С Фешън“ ООД, ЕИК *********
обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т.
1 и т. 2 КТ, с които се претендира да бъде признато за незаконно уволнението на
ищцата, осъществено от страна на ответното дружество със Заповед от *****г. и
да бъде отменено, както и ищцата да бъде възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност при ответното дружество, а именно- „*******”.
Ищцата посочва, че между страните бил сключен
трудов договор № ******* г., по силата на който е заемала при ответното
дружество длъжност „*******”, с уговорено трудово възнаграждение в размер от 510
лв. Известно време след сключването на трудовия договор- *******г., ищцата
представила пред ответното дружество болнични листове, удостоверяващи
временната й нетрудоспособност. Работодателят отказал да приеме представените
от ищцата болнични листове, за което тя сигнализирала компетентните органи.
Същевременно, ищцата получила и четири броя разпореждания от „НОИ”- ТП Пловдив,
с които й се отказва отпускане на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване, а впоследствие й е отказано и
парично обезщетение за временно неработоспособност поради бременност и
майчинство. При осъществена проверка, ищцата установила, че трудовият й договор
е прекратен считано от дата *****г., като нито тя, нито нейн пълномощник е
получавал каквато и да било заповед, в която е обективирано изявление на
работодателя в насока прекратяване на трудовото правоотношение. Допълнително,
ищцата изтъква, че доколкото към онзи момент е била бременна, то тя се ползва
със закрила при уволнение. Акцентира се върху обстоятелството, че доколкото не
й е връчвана заповед за уволнение, то тя не е запозната с основанието за
прекратяването на трудовото й правоотношение. Ищцата изтъква, че единствено в
трудовата й книжка, върната й впоследствие е посочено, че трудовото й отношение
с ответното дружество се прекратява считано от *****г. Основанието, на което се
прекратява обаче, е напълно нечетливо. Предвид изложеното, то моли се
уволнението й да бъде признато за незаконосъобразно и отменено, както и да бъде
възстановена на длъжността, която е заемала преди уволнението. Претендират се
разноски.
Ответната страна не е депозирала в
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор на исковата
молба. Представител на ответното дружество не се явява в откритото съдебно
заседание. Не е направено и искане делото да се разгледа в негово отсъствие; уведомено
е за последиците на чл.238 ГПК.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните,
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се
яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му
в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по
чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител
на ищеца в проведено открито съдебно заседание от 08.10.2020г. отправя изрично искане за постановяване на
неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото
съдебно заседание по реда на чл. 50, ал.2 ГПК /л. 35 от делото/. Макар и
редовно призован и уведомен за последиците по чл. 238 ГПК ( видно от редовно
връчена призовка на л. 35 от делото), ответното дружество не е проявило
процесуална активност под каквото и да било форма.
Предвид изложеното, налице са
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в
чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в
законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не
се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил
представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие.
Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства –
трудов договор № ******* г. / л. 6/, копие от трудова книжка / л. 7 – л. 8/,
Справка от ТД на НАП- Пловдив за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.
5 КТ /л. 9/, четири броя разпореждания от „НОИ” ТП- Пловдив / л. 12- л. 15/, се
прави извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В насока яснота и пълнота на изложението,
съдът счита за нужно да уточни следното: предвид твърденията на ищцата, обективирани
в исковата молба ( които се потвърдиха в хода на производството пред настоящата
инстанция), то тя не разполага със заповедта от *****г., по силата на която
ответното дружество е прекратило трудовото правоотношение. В хода на
производството, бяха положени усилия да се изиска от ответната страна препис от
посочената заповед. Допълнително, бе сторен опит да се установи и дали препис
от заповедта не се съхранява в ТД на НАП- Пловдив или „НОИ” ТП- Пловдив.
Въпреки положените значителни усилия, препис от заповедта не бе открит. Въпреки
това, от приетите по делото четири броя разпореждания, издадени от „НОИ” ТП-
Пловдив и копие от трудовата книжка на ищцата, то отвъд всякакво съмнение се
изяснява, че заповед от *****г., с която се прекратява трудовото й
правоотношение е издадена от ответното дружество. Същата е съобразена и от
органите на държавната администрация при мотивиране на отказ да се отпусне
обезщетение на ищцата за временна неработоспособност. Предвид това, макар копие
или оригинал от заповедта от *****г., с която ответното дружество прекратява
трудовото правоотношение на ищцата да не е налично по делото и да не може да
бъде установено точното основание за прекратяването, то това не се явява пречка
за произнасяне по същество на спора.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК
неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице
предпоставките за постановяването му, следва предявените искове да се уважат
изцяло.
По отношение на разноските:
При
този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК се поражда
в полза на ищцовата страна. Такива следва да бъдат присъдени в размер на 500 лева,
като за реалното договаряне и изплащане на сумата е представен оправдателен
документ / л. 16 /.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски в производството, следва на основание чл. 78 ал.6 ГПК, вр. чл. 3 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът да бъде осъден да заплати сумата в размер на 100 лева / по петдесет лева за всеки от двата обективно, кумулативно предявени иска/, представляваща дължима държавна такса в настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА уволнението на Д.Щ.Е., ЕГН: **********, извършено със
Заповед от ***** г. на *** на „Р С Фешън“ ООД, ЕИК: *********, с която е
прекратено трудовото правоотношение между страните ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА
Д.Щ.Е., ЕГН: **********, на заеманата
преди уволнението длъжност- „*******“, ***, *** при „Р С Фешън“ ООД, ЕИК:
*********.
ОСЪЖДА „Р С Фешън“ ООД, ЕИК: ********* да заплати на Д.Щ.Е.,
ЕГН: ********** сума в размер от 500 / петстотин / лева, представляваща сторени
разноски за процесуално представителство в рамките на настоящото производство.
ОСЪЖДА „Р С Фешън“ ООД, ЕИК: ********* да заплати в полза на
Държавата, по сметка на РС- Пловдив сума в размер от 100 / сто/ лева,
представляваща дължима държавна такса в производството.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът
може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд
Пловдив в едномесечен срок от
връчването му.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев
Вярно с оригинала!
КЯ