№ 16744
гр. С., 12.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110131102 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422,
ал. 1 ГПК.
Производството по делото е образувано след като с решение № 2884/15.05.2024 г. по
в. гр. д. № 2539/2023 г. по описа на СГС, IV-А въззивен състав, е обезсилено решение №
7202/27.06.2022 г. по гр. д. № 27579/2022 г. по описа на СРС, 82 състав, и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на предявения иск при правилно правно основание по чл.
422 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД от стадия на изготвяне на доклад по делото по чл. 146
ГПК.
„Т.-цимент Е” ЕООД е предявило против „К. импорт“ ЕООД (в ликвидация) частичен
установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 10 000 лв.,
представляваща част от цялото вземане по фактура № **********/20.08.2018 г. в общ размер
на 324 000 лв., ведно със законната лихва от 10.11.2020 г. до окончателното изплащане, за
която сума по ч. гр. д. № 55610/2020 г. по описа на СРС, 82 състав, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „Т.-цимент Е” ЕООД твърди, че на 16.08.2018 г. като купувач сключил с
ответника „К. импорт“ ЕООД като продавач договор за доставка на стоки, по силата на
който ответникът се задължил да достави подробно описаните в търговско предложение за
доставка стоки - тежкотоварни гуми. Навежда твърдения, че съгласно писмените уговорки
между страните общата крайна цена за доставката на стоките била 647 999,52 лв. без ДДС, а
до 31.08.2018 г. ищецът трябвало да заплати авансово 50 % от общата стойност на
поръчката, равняваща се на 270 000 лв. без ДДС. От своя страна ответникът следвало да
изпълни договорената доставка в срок от 12 месеца, което бил и срокът на действие на
1
договора. Заявява, че на 20.08.2018 г. по фактура № **********, издадена от ответника,
ищецът му превел авансово сума в размер на 324 000 лв. с ДДС за доставка на стоките
(тежкотоварни гуми), на която и дата договорът бил подписан и се считало, че влиза в сила.
Твърди, че задължението на ответника не било изпълнено в срок. Излага твърдения, че
поради неизпълнение на задълженията на ответника, ищецът развалил сключения между
страните договор за търговска продажба, след даване на длъжника на подходящ срок за
изпълнение – с изпращане на нотариални покани от 16.10.2019 г., 14.11.2019 г., 06.02.2020 г.,
поради което претендира връщане на платената авансово цена по договора, като получена от
продавача на отпаднало основание – развален поради неизпълнение договор за покупко-
продажба. Моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковата молба
като неоснователна и необоснована. Възразява срещу твърденията на ищеца, че
неоснователно е задържал процесната сума по договора за доставка, като заявява, че след
сключването му „Т.-цимент Е” ЕООД е трябвало да посочи място, където да бъдат доставени
договорените количества стоки и да заплати разходите по т.порта им. Ответникът твърди, че
провел множество разговори с ищеца, който го уверявал, че при необходимост от стоките
щял да изпрати заявка за доставка и да заплати останалите разходи по организиране и
осъществяване на т.порта. Излага твърдения, че ищецът не съдействал на ответника за
изпълнение на задълженията му по договора, а вместо това неоснователно поискал връщане
на авансово заплатената сума, като неизпълнението по договора се дължи именно на
бездействието на ищеца. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски. Заявява
искане за осъждане на ищеца да му заплати разходите по организирания внос на стоките от
Република К..
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 3 ЗЗД
По въпроса за разпределението на доказателствената тежест по спорове във връзка с
неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД е налице трайна практика на
съдилищата и по специално на ВКС, обективирана в решение № 138/07.10.2009 г. по т. д. №
375/2009 г. по описа на ВКС, ІІ т. о., решение № 556/13.07.2010 г. по гр. д. № 46/2009 г. по
описа на ВКС, ІV г. о., решение № 211/26.11.2013 г. по т. д. № 1082/2012 г. по описа на ВКС,
ІІ т. о. и др. Според тези решения и в трите хипотези на неоснователно обогатяване по чл.
55, ал. 1 ЗЗД - начална липса на основание, неосъществено или отпаднало основание, общият
правопораждащ положителен факт е фактът на плащане на сумата, чието връщане се
претендира (в тази насока е и ППВС № 1/28.05.1979 г. - т. 1). Фактическият състав на
предявеното в случая вземане включва извършено плащане от ищеца, получено от
ответника, наличие на първоначално правно основание за получаване на плащането и
отпадане на това основание впоследствие.
2
Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД изисква съществуване на основанието
при получаване на престацията, но след това същото да е отпаднало с обратна сила,
например при унищожаване на договора, разваляне поради неизпълнение (респективно
разваляне по право), при настъпване на предвидено прекратително условие. Фактите,
подлежащи на установяване, са: даване на нещо от страна на ищеца, получаване на същото
от страна на ответника, отпадане с обратна сила на основанието, което е обусловило
имущественото разместване. С оглед предходното в тежест на ищеца е да докаже първите
две предпоставки, след доказването на които в тежест на ответника е да докаже наличие на
основание за задържане на сумата, а при липсата на такова - че е върнал полученото.
В случая по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, предявен по реда на чл.
422 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже: 1/ сключен с „К. импорт“ ЕООД договор за
доставка на стоки от 16.08.2018 г. със сочения в исковата молба предмет и съдържание; 2/
извършено от ищеца авансово плащане на уговорената цена за доставка на тежкотоварни
гуми, т. е. че е изправна страна по договора; 3/ надлежно упражнено право на разваляне на
договора с изрично волеизявление в този смисъл, достигнало до ответника, поради
неизпълнение на задълженията му по договора и предоставянето на ответника на
достатъчен срок за изпълнение.
При установяване на посочените по-горе предпоставки, в тежест на ответника е да
докаже наличието на основание за задържане на авансово заплатената сума, което
предполага да установи точното изпълнение на задълженията си по договора, както и
фактите, от които произтичат възраженията му, евентуално че е върнал авансово платената
сума.
За да възникне преобразуващото право да се развали един договор е необходимо
наличието на следните предпоставки: 1/ между страните да е сключен договор, който да не е
прекратен на друго основание; 2/ да има неизпълнение на задължение на насрещната страна
по договора – пълно неизпълнение, забавено, лошо, несъответно на уговореното или
частично неизпълнение; 3/ неизпълнената част от договора да е значителна; и 4/
неизпълнението да е виновно, т. е. да се дължи на причина, за която длъжникът отговаря.
Правото да се развали договора отпада, ако длъжникът не отговаря за неизпълнението, напр.
ако неизпълнението е в резултат на забава на кредитора (неоказано съдействие от негова
страна) или забава на трети лица.
С разпореждане от 29.10.2024 г. съдът е дал указания на ответника в едноседмичен
срок от получаване на съобщението, с писмена молба, с препис за насрещната страна, да
заяви изрично предявява ли насрещен иск, при положителен отговор – да представи нарочна
искова молба, с препис за насрещната страна, която да отговаря на изискванията на чл. 127 и
чл. 128 ГПК, като посочи какви разходи претендира във връзка с организиран внос от
Република К. – за какво, кога и от кого са сторени, на каква стойност са същите (всеки разход
поотделно), на какво основание са дължими от ищеца, като е указано, че при неизпълнение
на указанията в дадения срок, съдът ще приеме, че не е сезиран с нарочна искова молба,
както и с искане за осъждане на ищеца да възстанови на ответника направени разноски по
3
организирания внос от Република К..
Препис от разпореждането е връчен на ответника по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК на
10.11.2024 г., като от страна на дружеството не е постъпила молба в изпълнение на дадените
указания, поради което съдът приема, че не е сезиран с иск или възражение в тази връзка.
В случая между страните не е спорно, а и от събраните по делото писмени
доказателства, в т. ч. договор за доставка от 16.08.2018 г. и фактура №
**********/20.08.2018 г., издадена от ответника за сумата от 324 000 лв., се установява, че
между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за
доставка на стоки – тежкотоварни гуми (за ремарке), по силата на което продавачът „К.
импорт“ ЕООД се е задължил да достави на купувача „Т.-цимент Е“ ЕООД договорените
между тях стоки, посочени в спецификация – търговско предложение от 16.08.2018 г.,
представляващо Приложение № 1, неразделна част от договора, представено по делото. В
чл. 3 от договора между страните са договорени цената и начинът на плащане, като общата
стойност, дължима от купувача възлиза на 647 999,52 лв., без включен ДДС. Сумата следва
да бъде заплатена с авансово плащане в размер на 50 % от общата стойност на поръчката
или сума, равняваща се на 270 000 лв. без включен ДДС в срок до 31.08.2018 г.; окончателни
плащания в размер на 50 % от фактурираната стойност за всяка приключена доставка
съгласно договора в срок до три календарни дни от датата на фактурата (чл. 4 от договора).
В чл. 9 страните са уговорили, че договорът влиза в сила след подписването му от
страните и с извършването на първото авансово плащане от страна на купувача, съгласно
договореното в чл. 4. Съгласно чл. 10 срокът на действие на договора е 12 месеца, считано
от датата на влизането му в сила. В чл. 20 от договора изрично е разписано, че при
прекратяване на договора по искане на купувача, заплатените суми авансово подлежат на
възстановяване от страна на продавача след приспадане на вече доставените стоки или
такива в транзит. Това е уговорено и в чл. 25 от договора, като в същия е посочено, че при
прекратяване на договора продавачът връща авансово платените от купувача суми, след
приспадане на стойността на вече доставени стоки, както и на такива в процес на доставка,
не по-късно от 60 календарни дни от датата на прекратяване.
По делото е представена фактура № **********/20.08.2018 г., издадена от „К.
импорт“ ЕООД с получател „Т.-цимент Е” ЕООД за сумата от 324 000 лв. – аванс, както и е
представено и прието преводно нареждане от 20.08.2018 г., видно от което „Т.-цимент Е“
ЕООД е наредило в полза на „К. импорт“ ЕООД сумата от 324 000 лв. – аванс.
С покана от 14.10.2019 г. „Т.-цимент Е” ЕООД е поканило „К. импорт“ ЕООД в 7-
дневен срок от получаване на поканата да върне авансово платената сума в размер на
324 000 лв. по договора за доставка на стоки от 16.08.2018 г. по посочена банкова сметка,
поради неизпълнение на задълженията на дружеството – продавач в срока на действие на
договора – до 16.08.2019 г. и отпаднал правен интерес за купувача. Поканата е връчена на
ответното дружество на 17.10.2019 г.
По делото е представена и нотариална покана от „Т.-цимент Е” ЕООД до „К. импорт“
ЕООД от 07.11.2019 г. за връщане на авансово платената сума. Видно от представената
4
разписка нотариалната покана е връчена на ответника на 14.11.2019 г. на управителя на
дружеството Ц. К..
По делото е приета и покана за изпълнение и предупреждение за разваляне на
договор за доставка на стоки от 16.08.2018 г. от „Т.-цимент Е” ЕООД до „К. импорт“ ЕООД
от 04.02.2020 г., с която продавачът е поканен да изпълни задължението си за доставка на
стоките в срок от един месец от получаване на поканата, в противен случай договорът ще се
счита за развален, като платената сума подлежи на връщане. Поканата е връчена на
управителя на „К. импорт“ ЕООД – Н. К., на 06.02.2020 г., видно от представената по делото
разписка за връчване.
От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът цени
като компетентно и обосновано изготвено, се установява, че по счетоводни данни на
страните ищецът е извършил плащане в размер на 324 000 лв. с ДДС с получател „К.
импорт“ ЕООД с основание „аванс“, като плащането е получено от ответника. За
извършеното плащане ответникът е издал на ищеца фактура № **********/20.08.2018 г. с
основание „аванс“ с данъчна основа 270 000 лв. и начислен ДДС 54 000 лв. на обща
стойност 324 000 лв. с ДДС. От извършените проверки при страните вещото лице е
констатирало, че не е извършена доставка на стоките по процесния договор между страните
от ответника на ищеца. Настоящият съдебен състав цени заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, изготвена при първоначалното разглеждане на делото, тъй като
съгласно решение № 286/30.05.2025 г. по гр. д. № 3341/2024 г. по описа на ВКС, IV г. о., при
новото разглеждане на делото, провеждано поради отмяна или обезсилване на постановено
решение поради неучастие на необходим другар, съдът може да ползва при постановяване
на решението си събраните при първоначалното разглеждане на делото доказателства, чието
повторно събиране е невъзможно или за което съществува трудно преодолима пречка, както
и тези, за ползването на които новоконституираният другар не се е противопоставил или не е
правил искане за повторното им събиране с негово участие. В случая първоинстанционното
решение е обезсилено поради неправилна правна квалификация на иска, страните не са се
противопоставили на събраните в първата инстанция доказателства, нито са направили нови
доказателствени искания при повторното разглеждане на делото пред СРС, поради което
съдът основава изводите си на всички събрани по делото доказателства.
С оглед на което съдът приема, че ищецът е изпълнил задължението си по сключения
договор да заплати аванс в уговорения размер, т. е. той е изправна страна. Ответникът не
оспорва нито сключването на договора за доставка на стоки от 16.08.2018 г., нито
получаването на аванса от страна на ищеца на 20.08.2018 г. Не се спори между страните, че
реална доставка на стоките не е извършена нито в срока, посочен в договора – 20.08.2019 г.
(дванадесет месеца след първото авансово плащане), нито в дадения от ищеца допълнителен
срок. Следователно ответникът е изпаднал в забава за изпълнение на основното си
задължение по договора, считано от 21.08.2019 г. Ответникът не е ангажирал доказателства
за извършена доставка на стоките, нито доказателства в подкрепа на собствените си
твърдения и възражения за забава на кредитора.
При неизпълнение на договора от една от страните е налице основание за неговото
разваляне при условие, че страната, която иска развалянето, е изправна страна. Правото да се
развали един двустранен договор е потестативно и възниква при неизпълнение по причина,
за която длъжникът отговаря (решение № 175/31.01.2019 г. по гр. д. № 3115/2017 г. по описа
на ВКС, IV г. о.). В разпоредбата на чл. 87 ЗЗД е заложен принципът, че развалянето на
5
договора е крайна мярка, към която се пристъпва след като се изчерпят възможностите за
неговото изпълнение. Действащата нормативна уредба е насочена към охрана на
създаденото договорно правоотношение, което следва да бъде запазено, освен при
наличието на сериозни причини, обосноваващи развалянето на договора. По общо правилно
двустранният договор се разваля поради неизпълнение по причина, за която длъжникът
отговаря с едностранно изявление от кредитора. Изявлението трябва да съдържа подходящ
срок за изпълнение, независимо от това дали падежът вече е настъпил, или настъпва по
силата на изявлението. Ако посоченият срок е подходящ, ефектът на развалянето настъпва,
ако длъжникът не изпълни до изтичането му, а ако изявлението не съдържа срок или срокът
е недостатъчен, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането
на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок (чл. 87, ал. 1 ЗЗД).
В разпоредбата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД са уредени хипотези на разваляне на договора без
предупреждение: 1/ когато изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти; 2/
когато длъжникът е изпаднал в забава, а късното изпълнение е безполезно за кредитора и 3/
при фикс-сделките, когато задължението трябва да се изпълни непременно в уговореното
време. Между забавата и отпадналия интерес от престацията трябва да съществува причинна
зависимост, като при възникнал между страните спор кредиторът следва да установи, че
няма полза от забавеното изпълнение.
В трайно установената съдебна практика е прието също, че исковата молба, с която се
претендират по делото последиците от разваляне на договора, съдържа имплицитно
предупреждение и волеизявление за разваляне на договора. Щом реално няма изпълнение,
самото предявяване на иска поставя длъжника в забава и то от момента на връчване на
препис от исковата молба. Договорът се счита развален с исковата молба, ако длъжникът не
изпълни в хода на производството по делото до изтичането на обективно подходящия с
оглед обстоятелствата срок.
Както вече се посочи, ищецът е изправна страна по договора – заплатил е в срок
дължимата първоначално авансова вноска и е налице неизпълнение от страна на ответника
да достави стоките. Не може да бъде споделен доводът на ответника, че забавата,
респективно неизпълнението на задълженията му по договора, се дължи на неоказване на
необходимото съдействие от страна на купувача. При доказателствена тежест за ответника
по делото няма събрани доказателства за неизпълнение на задълженията на ищеца да посочи
подходящо място за доставка на стоките, да заплати и организира т.порта им – не се
установява неизпълнение на конкретни задължения на ищеца – купувач, необходими за
изпълнение на задълженията на ответника - продавач, което да освобождава последния от
последиците на забавата му (чл. 95 ЗЗД). Същевременно, по делото липсват доказателства за
готовност на длъжника (ответника) да изпълни задължението си към датата на получаването
на изявлението за разваляне на договора.
Що се касае до възраженията за неизпълнение на задълженията на кредитора, следва
да се има предвид и практиката на ВКС, обективирана в решение № 155/30.12.2016 г. по т. д.
№ 1819/2015 г. по описа на ВКС, I т. о., съгласно която предпоставка за връщане на даденото,
в която и да било от хипотезите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, е установяване на отпадането на
основанието, на неосъществяването му или на началната му липса. Връщането на авансово
платена сума (на която не съответства насрещна престация) не би могло да бъде осуетено
чрез възражение за неизпълнен договор. В това се състои една от разликите между
авансовото плащане и плащането на задатък или на отметнина. Ответникът по иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за връщане на авансово изплатената част от цената по
неизпълнен и прекратен договор, не може да прави възражение по чл. 83, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за
освобождаването му от отговорност, поради вината на кредитора за неизпълнението на
договора.
Предвид горното, съдът намира, че е налице неизпълнение на ответника, поради
6
което в полза на ищеца е възникнало право да развали договора изцяло по реда на чл. 87
ЗЗД, което потестативно право в случая е надлежно упражнено. С покана от 04.02.2020 г. „Т.-
цимент Е” ЕООД е поканило „К. импорт“ ЕООД да изпълни задължението си за доставка на
стоките в срок до един месец от получаване на поканата, в противен случай договорът ще се
счита за развален и ще се дължи връщане на авансово платената сума. Изявлението за
разваляне на договора е известие, което се нуждае от получаване, за да породи своите правни
последици. Видно от разписката поканата е връчена на управителя на ответното дружество
на 06.02.2020 г. В поканата ясно е изразена волята на купувача да развали договора поради
виновно неизпълнение на задълженията на продавача, като по делото се установява, че
същата е достигнала до ответника преди образуването на заповедното производство. С оглед
на това съдът намира, че договорът за доставка на стоки от 16.08.2018 г. е бил развален с
изтичане на предоставения едномесечен срок за изпълнение, на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД.
Развалянето на договора има обратно действие – чл. 88, ал. 1 ЗЗД. Поради това всичко
дадено по договора е дадено на отпаднало основание. След като процесният договор е
развален, то ищецът се легитимира като кредитор на претендираното вземане по чл. 55, ал.
1, пр. 3 ЗЗД за връщане на заплатената част от уговореното възнаграждение. Платената
авансово сума в размер от 10 000 лв. (част от вземане в общ размер на 324 000 лв.) по
разваления договор за доставка на стоки е платена на отпаднало основание. Ответникът
следва да върне на ищеца полученото авансово плащане на част от договореното
възнаграждение поради отпаднало с обратна сила основание за нейното получаване. Ето
защо предявеният иск за сумата от 10 000 лв., представляваща част от цялото вземане по
фактура № **********/20.08.2018 г. в общ размер на 324 000 лв., следва да бъде уважен,
като върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 10.11.2020 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът, който е сторил следните разноски: 400 лв. - държавна такса за исковото
производство и за заповедното производство, и 300 лв. – депозит за експертиза, които следва
да му бъдат присъдени. В производството пред настоящия съдебен състав, както и в
производството по в. гр. д. № 2539/2023 г. по описа на СГС, IV-А въззивен състав, ищецът
не е сторил разноски, а сторените от ответника такива следва да останат в негова тежест.
Настоящият съдебен състав констатира, че в заповедта за изпълнение не е отразено,
че вземането в размер на 10 000 лв. представлява част от цялото вземане по фактура №
**********/20.08.2018 г. в общ размер на 324 000 лв., както е заявено в заявлението по чл.
410 ГПК, което несъответствие следва да бъде отстранено по реда на чл. 247 ГПК след
влизане в сила на решението.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Т.-цимент Е“ ЕООД, ЕИК 2......,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ч. връх“ № 190, срещу „К. импорт“ ЕООД
(в ликвидация), ЕИК 2......, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „О. К.“, ул. „Г.“
№ 25, магазин № 3, по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, че
„К. импорт“ ЕООД (в ликвидация) дължи на „Т.-цимент Е“ ЕООД сумата от 10 000 лв. - част
от цялото вземане по фактура № **********/20.08.2018 г. в общ размер на 324 000 лв.,
представляваща авансово плащане на цената по договор за доставка на стоки от 16.08.2018
г., дължимо на отпаднало основание, поради разваляне на договора от страна на купувача -
„Т.-цимент Е“ ЕООД поради неизпълнение на задълженията по него от страна на продавача
7
„К. импорт“ ЕООД, ведно със законната лихва от 10.11.2020 г. до окончателното изплащане,
за която сума по ч. гр. д. № 55610/2020 г. по описа на СРС, 82 състав, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА „К. импорт“ ЕООД (в ликвидация), ЕИК 2......, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район „О. К.“, ул. „Г.“ № 25, магазин № 3, да заплати на „Т.-цимент Е“
ЕООД, ЕИК 2......, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ч. връх“ № 190, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 700 лв. - разноски за исковото производство и за
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8