РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 838
гр. Пловдив, 11 април
2019 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Д. Й. и участието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 181 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 197
от ДОПК.
Образувано
е по жалба на „Роял Касъл“ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявано от А.А., против Решение № 562/20.12.2018 г. на Директора на ТД
на НАП – гр.Пловдив, с което е потвърдено постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки с изх.№ С180016-023-0004203/30.11.2018 г.,
издадено от А.К., старши публичен изпълнител при ТД на НАП – гр.Пловдив.
Твърди
се, че решението на директора на ТД на НАП – гр.Пловдив, с което е потвърдено
постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № С180016-023-0004203/30.11.2018
г., както и самото постановление, са неправилни и незаконосъобразни.
Излагат
се доводи за липса на мотиви за определянето на предполагаемия размер на
бъдещите публични задължения, както и от необходимостта от налагане на предварителни
обезпечителни мерки. Сочи се, че наложените обезпечителни мерки не просто
сериозно възпрепятстват, а изцяло блокират дейността на дружеството –
жалбоподател, тъй като същото не може да осъществява нормално дейността си без
използването на банкови сметки, а необосновано завишеният размер на запора
дискредитира изцяло жалбоподателя както пред банката контрагент, така и пред
цялата мрежа от негови клиенти и доставчици.
В крайна
сметка се иска да бъде отменено обжалваното решение, както и постановлението за
обезпечителни мерки.
Претендира
се и присъждането на сторените деловодни разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.
Ответникът
в производството - Директор на ТД на НАП-Пловдив, изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли за нейното отхвърляне. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
След
като се запозна със становищата на страните и с приетите по делото
доказателства (административната преписка), съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е допустима.
Разгледана
по същество, тя е неоснователна.
С
оспореното Решение № 562 от 20.12.2018
г. на Директора на ТД на НАП Пловдив е
потвърдено като законосъобразно и правилно постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки с изх. № С180016-023-0004203/30.11.2018 г.,
издадено от А.К., на длъжност публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД
на НАП Пловдив.
С
въпросното постановление, на основание чл.121, ал.1 от ДОПК, издадено от А.К.,
на длъжност старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП
Пловдив, за обезпечаване на публично вземане в предполагаем размер на
2 003 000 лева, в това число главница 1 670 000 лева и
лихва 333 000 лева, изчислена към 23.11.2018 г., са наложени следните
обезпечителни мерки:
1.възбрана върху следните недвижими имоти:
-сграда, КИД 27454.502.108.31, хотел „Роял касъл“,
брой етажи 9, разположен в поземлен имот с идентификатор 27454.502.108, площ
2181 кв.м., находящ се в с.Емона, община Несебър, област Бургас – с.Емона
п.к.8223, в.с. Елените, хотел „Роял касъл“, с граници няма, придобит с дружествен договор/устав за апорт
Апорт № 106, том 12, рег.№ 4088/18.06.2015 г., издаден от Служба по вписванията
гр.Несебър, Учредена договорна ипотека № 161, том 2, № от вх.рег.
9345/29.12.2016 г. с балансова стойност 0.00 лева.
-сграда, КИД 27454.502.108.32, сграда за обществено
хранене, етаж 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 27454.504.108,
площ 381 кв.м., находящ се в с.Емона, Община Несебър, област Бургас – в
с.Елените, с граници няма, придобит с дружествен договор/устав за апорт Апорт №
106, том 12, рег.№ 4088/18.06.2015 г., издаден от служба по вписванията
Несебър, вписана договорна ипотека № 161, том 2, вх.№ 9345/29.12.2016 г. с
балансова стойност 0.00 лева;
- УПИ, КИД 27454.502.108, поземлен имот в с.Емона,
п.к. 8223, в с.Елените, № по предходен план: кв.4, парцел 6, трайно
предназначение на територията урбанизирана, начин на трайна ползване: за друг
курортно – рекреационен обект, площ 13390 кв.м., находящ се в с.Емона, Община
Несебър, област Бургас, в.с. Елените, с граници 27454.502.118, 27454.502.119,
27454.502.117, 27454.502.32, 27454.502.109, 27454.502.31, придобит с дружествен
договор/устав за апорт Апорт № 106, том 12, рег. № 4088/18.06.2015 г., издаден
от Служба по вписванията Несебър, с балансова стойност 0.00 лева;
2.Запор върху налични и постъпващи суми по банкови
сметки на жалбоподателя, находящи се в „Българо-американска кредитна банка“АД.
За целта е изпратено запорно съобщение до банката, връчено на 30.11.2018 г.
като към момента на постановяване на решението липсва отговор от банката за
налични суми по сметката.
Съгласно чл. 197, ал. 3 ДОПК, съдът отменя обезпечителната мярка, ако
длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова
гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или
ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки
по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5.
В настоящия случай от страна
на жалбоподателя не е предложено надлежно обезпечение по смисъла на цитираната
разпоредба, поради което съдът следва да прецени дали са били спазени
изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал.
1 ДОПК.
Съгласно чл. 121, ал.
1 ДОПК в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт
органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител
налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване на
извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които
събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни.
Нормата на чл. 121, ал.
1 от ДОПК поставя като императивно изискване за налагането на
предварителни обезпечителни мерки, наличието на мотивирано искане от орган по
приходите, каквото в случая е налице. Неоснователно е твърдението на
жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорения от него административен акт с
оглед липсата на мотиви на искането за налагане на ПОМ. В административното
производство, свързано с издаване на постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки, законодателят не е предвидил, нито вменил на публичния
изпълнител задължение да обсъжда по същество констатациите на органите по
приходите във връзка с извършване на ревизията респ. установяване на публични
задължения. Единствените мотиви на публичния изпълнител в това производство
касаят само и единствено нуждата от налагане на обезпечителни мерки, с оглед
затрудняване на събирането на бъдещи публични задължения, които в настоящия
случай са посочени, както в искането, така и в ПНПОМ.
Възражението по жалбата, че
размера на предполагаемите задължения е необоснован и завишен, е ирелевантно в
това производство дотолкова доколкото същият ще бъде определен при приключване
на провеждащото се ревизионно
производство. Както е отбелязано и в
мотивите на решението, при предприемане на действия по предварително обезпечение,
публичният изпълнител действа в условията на обвързана компетентност по
отношение на предполагаемия размер на бъдещите задължения.
Неоснователни са и доводите
за нарушение на принципа на съразмерност – чл.6 от АПК.
Доказано е по делото, че
касателно описаните по ПНПОМ недвижими имоти има вписани тежести - договорни ипотеки в полза на ТБ БАКБ АД.
Банковият кредит, който обезпечават тези ипотеки, е в общ размер на
11 000 000 евро, съответно правилно е отчетено обстоятелството, че
при издаване на РА с начет в очаквания размер и стартиране на евентуално
принудително производство, банката, като обезпечен кредитор, ще удовлетвори
вземането си преди другите кредитори от имуществото, обезпечаващо вземането.
Правилно е отчетено и
обстоятелството, че към момента на постановяване на процесното решение не е постъпил отговор от ТБ БАКБ АД за
наличността по запорираната сметка.
Неоснователни са и
възраженията на дружеството – жалбоподател, че не са налице материално -
правните предпоставки за налагане на процесните обезпечителни мерки.
Преценката за затрудненото
събиране на задълженията на ревизираното лице е в компетентността на съответния
орган по приходите, от който изхожда предложението, и който при извършването й
действа в условията на оперативна самостоятелност (чл. 121, ал.
1 от ДОПК). В случая тази необходимост е мотивирана с предполагаемия
размер на задължението, наличието на договорна ипотека за процесните имоти и липсата
на отговор от банката относно наличността по банковата сметка на дружеството.
Тези обстоятелства са мотивирали компетентния орган да приеме, че ще бъде
затруднено събирането на публичните вземания т. е. налице са визираните в
закона фактически основания за налагане на ПОМ. Съответно изводите на публичния
изпълнител, че без налагане на предварителни обезпечения съществува възможност
при разпореждане от страна на ревизираното лице с негово имущество събирането
на установените задължения да се затрудни, е основано на фактите и
обстоятелствата, посочени от органа по приходите в искането.
Налице е и предвиденото в
специалната разпоредба на чл. 121, ал.
1 от ДОПК основание-предотвратяване извършването на сделки и
действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на публичните
задълженията ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.
Отправеното от компетентния
орган по приходите мотивирано искане за налагане на предварителни обезпечителни
мерки, обвързва компетентния орган по чл. 121, ал.
1 от ДОПК с произнасяне по него, но само в рамките на зададените му
с искането параметри, както по отношение на субекта, така и относно размера на
очакваните публични задължения. В тези рамки и с оглед на данните по
преписката, публичният изпълнител е длъжен да прецени дали е налице
необходимост от налагане на предварително обезпечение, като при произнасянето
си този орган не може да излиза извън обхвата на направеното искане и да налага
обезпечение за по-голям размер от очакваните публични задължения, но няма
пречка да е в по-малък размер.
В рамките на дължимата
преценка и съобразявайки обстоятелствата по преписката публичният изпълнител е
наложил процесната обезпечителна мярка, съответстваща на обезпечителната нужда
и ограничена по размер до предполагаемия размер на задълженията съобразно
принципът за съразмерност, според който наложеното обезпечение трябва да
съответства на размера на публичното задължение, който следва и от
императивната разпоредба на чл. 195, ал.
7 от ДОПК, приложима и в производството по налагане на предварителни
обезпечителни мерки по силата на препращащата норма на чл. 121, ал.
1, предл. първо от ДОПК.
Предвид характера на
наложената възбрана, съдът счита, че наложените ПОМ са в съответствие с
разпоредбата на чл. 121, ал.
3 от ДОПК, тъй като не се създават предпоставки за сериозно
възпрепятстване на дейността на ревизираното лице. Наложената възбрана
препятства единствено възможността жалбоподателят да се разпорежда с процесните
имоти, но не и тяхното ползване съобразно търговската дейност на дружеството.
В процесния случай, при
доказателствена тежест на жалбоподателя, той не е ангажирал доказателства за
друго притежавано имущество напр., както и за наличие на сериозно
възпрепятстване на дейността му поради наложените обезпечителни мерки.
Във връзка с горното съдът
намира а нужно да допълни, че предварителните обезпечителни мерки се налагат в
хода на ревизията, като най – късно същите могат да се наложат при издаването
на ревизионния акт. Действително, обезпечителната мярка представлява
едновременно защитата и санкцията, в които се състои обезпечението на конкретно
вземане. Действително, също така, следва да е налице съответствие между същата
и справедливия интерес (на длъжника) да се задоволи обезпечителната нужда на
публичния взискател без ненужно обременяване на длъжника.
Това произтича пряко от
основните принципи в административното производство, част от което и събирането
на публичните вземания. Касае се за принципа на съразмерност, предвиден в
разпоредбата на чл. 6 от АПК
(приложим по препращане на § 2 от Допълнителната разпоредба на ДОПК в
настоящото производство).
В тази връзка, за
жалбоподателя е налице възможността по чл.199 от ДОПК за замяна на един вид
обезпечение с друго равностойно такова, както и тази по чл.229 от ДОПК
касателно извършването на неотложни плащания. По преписката липсват данни той
да се е възползвал от някоя от тези опции.
При този изход на делото на
ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание § 2 от ДОПК
вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8
от ГПК, вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100 лв.
Воден от
горното, на основание чл. 197
от ДОПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Роял Касъл“ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от А.А.,
против Решение № 562/20.12.2018 г. на Директора на ТД на НАП – гр.Пловдив, с
което е потвърдено постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки с изх.№ С180016-023-0004203/30.11.2018 г., издадено от А.К., старши
публичен изпълнител при ТД на НАП – гр.Пловдив.
ОСЪЖДА „Роял Касъл“ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от А.А., да заплати на ТД на НАП Пловдив разноските по
делото в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
Председател: