О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ ………………/ …… 04.2021 г., гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. Варна,
XXXIV състав, в закрито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
Като разгледа докладваното от съдията адм. д. №112/2021 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по подадена искова молба от П.В.П. ЕГН **********
***, срещу Областна дирекция на МВР гр.Велико Търново, в
която е релевиран иск на основание чл.1 ЗОДОВ, с който се претендира присъждане на обезщетение в размер от 300.00 /триста/ лв., за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в заплатен хонорар на адвокат за осъществено процесуално представителство по АНД № 22 по описа на
Районен съд Горна Оряховица за 2020г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от 300,00 лв., считано
от датата на депозиране на исковата молба до нейното окончателно изплащане. Сочи се в исковата молба, че в
производството по горецитираното дело е ангажирано процесуално представителство
от адвокат, за което ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер от
300.00лв. С постановеното от РС – Г. Оряховица и влязло в сила съдебно решение е отменен Електронен фиш Серия К № 1313479/16.08.2016 година. Претендира
присъждане на съдебни разноски и за настоящото съдебно производство.
След като приел исковата молба на П. В. П. за
допустима, съдът е разгледал делото в открито съдебно заседание, проведено на
22.03.2021 г., на което ищецът не се е явил и не е представляван от процесуален
представител. Исковата молба се поддържа с молба с.д. № 4177 от 22.03.2020 г.,
депозирана в деловодството на АС – Варна от адв. К. М. – процесуален
представител на ищеца.
Ответникът – ОД на МВР гр. В.
Търново, също не изпраща представител. Депозиран е писмен отговор на
исковата молба с.д. № 1818 от 03.02.2021 г. от надлежно
упълномощен представител, с който исковата молба се оспорва като недопустима, а
алтернативно – като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ.
Между страните в производството липсва спор досежно релевантните
за решаването му обстоятелства: С Електронен фиш /ЕФ/ серия К № 1313479 от 2016
г., издаден от ОД на МВР – Велико Търново, на ищеца П. В. П. на основание
чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП (в актуалната към 11.08.2016 г. редакция) е наложено
административно наказание глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за
нарушение на чл.21, ал.2 от същия закон. Не се спори, че ЕФ е оспорен от
санкционирания П. П. пред Районен съд – гр. Г. Оряховица с жалба от 20.12.2019
година. По повод жалбата на П. в РС е образувано АНД № 22 по описа на съда за
2020 година. На 29.06.2020 г. делото е приключило с
постановяване на Решение № 160. С него компетентният съд е отменил обжалвания
ЕФ. В същото производство, П.П. е отправил искане за присъждане на разноски. В
съдебното решение липсва диспозитив досежно разноските. Съдебният акт не е
оспорен по касационен ред и е влязъл в законна сила на 24.07.2020 година.
С определение № 200 от 26.01.2021 г. по настоящото
дело съдът е изискал от РС – Г. Оряховица АНД № 22/ 2020 г. за послужване като
с писмо с.д. № 1669/ 02.02.2021 г. административният ръководител на съда го е
предоставил. Видно от приложената на лист 51 от АНД № 22/ 2020 г. молба от адв. К.М. в качеството на процесуален
представител на оспорващия, жалбата срещу процесния ЕФ се поддържа. Поискано е
делото да се гледа в отсъствие на оспорващия и на неговия представител. С
молбата е заявена претенция за присъждане на сторените по АНД №22/ 2020 г. по
описа на РС – Г. Оряховица съдебноделоводни разноски, за които е представен
списък. С постановяване на Решение № 160 от 29.06.2020 г. по делото РС – Г.
Оряховица се е произнесъл по основателността на жалбата и, като я е намерил за
основателна, е отменил оспорения ЕФ серия К № 1313479, издаден от ОД на МВР –
Велико Търново. Липсва произнасяне по предявената претенция за присъждане на
разноски в полза на оспорващия. Решението е влязло в законна сила на 24.07.2020
г., както вече бе посочено по-горе в изложението.
На 15.01.2021 г. в деловодството на Административен
съд – Варна е депозирана исковата молба на П. В. П., във връзка с която е образувано
настоящото съдебно производство по реда на ЗОДОВ.
След проведено на 22.03.2021 г. открито съдебно
заседание и като преценил, че делото е изяснено от фактическа страна, съдът го
е обявил за решаване.
В срока за произнасяне съдът установи, че исковата
молба е недопустима. Аргументите за това са следните:
В разпоредбата на чл. 1 от ЗОДОВ (ал. 1 и ал. 2), законодателят
регламентира, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на
отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни
актове. Съответно, исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния
кодекс.
Съобразно чл. 144 АПК вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, всеки може да предяви иск,
за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право,
когато има интерес от това. Това право не е абсолютно и неограничено. При
преценка за допустимостта на иска съдът следва да прецени налице ли са
кумулативно всички положителни материални и процесуални предпоставки,
предвидени от законодателя, както и да се увери в липсата на отрицателни такива.
В разглеждания случай са налице материалните предпоставки за уважаване на иска:
1/ незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице
на държавата или общината; 2/ незаконосъобразният акт, действието или
бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност;
3/ причинена вреда - имуществена или неимуществена; 4/ пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и
настъпилата вреда.
Независимо от горното, исковата молба е процесуално
недопустима. Съображенията за този извод на съда са следните:
С § 9 от Закона за изменение и допълнение на Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, публикуван в бр. 94 от
29.11.2019 година на Държавен вестник е изменен чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/. В създадената нова ал. 3 на чл.
63 от ЗАНН е предвидено, че в производството по ал. 1 за обжалване по съдебен
ред на издадени наказателни постановления и електронни фишове, страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата е влязла в сила на
03.12.2019 година и поради процесуалния й характер е приложима от този момент
нататък, включително и за висящите процесуални правоотношения.
В случая производството пред РС – Г. Оряховица е
образувано на 14.01.2020 г. след като с Определение №7 от 06.01.2020 г. състав
на РС – В. Търново е прекратил образуваното пред него АНД и е препратил жалбата
по компетентност на Горнооряховския Районен съд. Тоест към дата на образуване
на делото пред компетентния районен съд разпоредбата на новата ал. 3 на чл. 63
от ЗАНН вече е част от действащото право в Република България. Съобразявайки
това, адв. К. М. като процесуален представител на оспорващия П. П. преди
приключване на делото е поискал с цитираната по-горе молба от 09.04.2020
г. съдът да присъди на оспорващия
сторените от него съдебно деловодни разноски. Представен е и списък, съгласно
чл. 80 от ГПК, субсидиарно приложим на основание чл.144 от АПК. При
постановяване на съдебното решение по АНД № 22/2020 г. решаващият състав при РС
– Г. Оряховица е пропуснал да се произнесе по искането за разноски. От страна
на оспорващия не е поискано допълване на решението в частта досежно разноските
и решението е влязло в сила на 24.07.2020 г., както вече се посочи по-горе.
Пропускът на ищеца П. П. да поиска допълване на
решението на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл. 144 от АПК вр. с чл.250,
ал.1 от ГПК в посочената част при наличие на процесуална възможност за това в
производството по оспорване на ЕФ преклудира процесуалното му право да
претендира заплатеното от него адвокатско възнаграждение по друг ред, в отделно
съдебно производство каквото е настоящото. Този извод на съда намира опора и в
разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, съгласно която когато закон или указ е
предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. Производствата
по реда на ЗОДОВ не са алтернативен способ за репарация на вреди по смисъла на
този закон, представляващи заплатен адвокатски хонорар в производства по
оспорване на наказателни постановления и електронни фишове, издадени по реда на
ЗАНН. Още по-малко може да се използва като процесуален способ за отстраняване
на пропуски / опущения в процесуалното поведение на страна в съдебни
производства като посочените. Наличието на възникнал в хода на въззивното
производство специален процесуален ред за присъждане на разноски дерогира
общия, регламентиран в ЗОДОВ. Следвало е страната да изиска произнасяне на съда
по цялото искане, включително и в частта на разноските или чрез допълване на
решението на РС – Г. Оряховица или чрез неговото обжалване.
Въз основа на изложеното предявеният иск за присъждане
на обезщетение, представляващо претърпени имуществени вреди във връзка със
заплатен от ищеца П. В. П. адвокатски хонорар по водене на АНД № 22/ 2020 г. по
описа на РС – гр. Г. Оряховица, е процесуално недопустим и производството по
него следва да бъде прекратено, като исковата молба бъде върната на ищеца.
От страна на ищеца е направено искане за присъждане на
разноски, което с оглед на недопустимостта на исковата молба е неоснователно.
С оглед този изход на
спора в полза на ответника ОД на МВР гр. В. Търново, на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ във връзка с чл.143, ал.3,
предложение второ от АПК и чл. 24 от Наредбата за правната помощ, следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 144 от АПК,
във връзка с чл. 130 от ГПК, Административен съд – Варна
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 22.03.2021 г., с което е
даден ход по същество на делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба, подадена от П.В.П., ЕГН **********
***, срещу Областна дирекция на МВР гр. Велико Търново, с която на основание
чл.1 ЗОДОВ се претендира присъждане на обезщетение в размер от 300.00 /триста/
лв., за настъпили имуществени вреди, съставляващи заплатен хонорар на адвокат
за осъществено процесуално представителство по АНД № 22 по описа на Районен съд
– гр. Горна Оряховица за 2020г. ведно със законната лихва върху претендираната
сума от 300,00 лв., считано от датата на депозиране на исковата молба до
нейното окончателно изплащане.
ОСЪЖДА П.В.П. с ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР –
В. Търново сума в размер на 100 /сто/ лева.
ВРЪЩА искова молба на П.В.П., ЕГН ********** ***, срещу
Областна дирекция на МВР- гр. Велико Търново, подадена на основание чл.1 ЗОДОВ.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 112/2021
година по описа на Административен съд – Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в
седемдневен срок от получаване на съобщението пред Върховен административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: