Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ІІІ- 55 14.05.2014 год.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански състав
на двадесет и втори април през две хиляди и четиринадесета
година
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ :КАЛИНА ПЕНЕВА
КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
секретар Ж.Г.,
като разгледа докладваното от
съдия Калина Пенева
в.гр.дело номер 1978 по описа за
2013 година ,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
С решение № 581 /
05.04.2013 год. по гр.д. № 8456 / 2011 год. по описа на Бургаския районен съд
са отхвърлени исковете на Д.П.О`С., гражданин на Великобритания , паспорт № *********
/ ******** год. , с адрес гр.Л., „К. Р. Л.” № ** , П., Есекс , против
„Индиго” ООД, с ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление :
гр.Бургас , ул. ”Сливница” № 6 , ет.2 , представлявано от управителите Д.П.
О`Съливан и Н. С. Стефанов – заедно и
поотделно и против М.Т.И. ЕГН **********
от гр.К., кв. „Л.” № **, ул. „О.” № **, ет.*, ап.*, за установяване нищожност
на разпоредителните сделки извършени с нотариални актове за покупко – продажба
на недвижими имоти - № 27 т.1 рег.429 , н.д. № 24 / 25.03.2011 год. и № 26 т.1
, рег.428 , н.д. № 24 / 25.03.2011 год. , и двата на нотариус с рег. № 542 по
регистъра на НК , на предявените основания – липса на съгласие , противоречие на закона и накърняване на добрите нрави
, като е осъден Д.П. О`С. да заплати на „Индиго” ООД - Бургас направените по делото разноски в
размер на 600 лв. , а на М.И.Т. – направени по делото разноски в размер на 1000
лв.
В срока за
обжалване е постъпила въззивна жалба вх.
№ 16729 / 22.04.2013 год. по описа на БРС , от Д.П. О`Съливан , гражданин на
Великобритания , в която е посочено , че е подадена чрез адвокати Стайкова и
Станчев , но жалбата е подписана с един подпис,
лично от името на жалбоподателя . Същата въззивна жалба е депозирана с
вх. № 17944 / 24.04.2013 год. по описа на БРС , в срока за обжалване и лично от
жалбоподателя .
В първоначално
депозираната /два пъти / в срока за обжалване въззивна жалба се твърди , че
решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно , и е
постановено при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните
правила . Твърди се , че неправилно първоинстанционния съд е допуснал наред с
назначения от съда особен представител на дружеството - ответник и друг адвокат
, упълномощен от другия съдружник в дружеството . Твърди се , че районният съд
неправилно е отказал да уважи направените от ищеца доказателствени искания – за
графологична експертиза , за разпитване като свидетел на другия съдружник в
дружеството и за разпитване на свидетели за установяване на фиктивността на
атакуваните сделки . Твърди се също , че съда не се е произнесъл по един от
предявените искове – за нищожност на атакуваната сделка поради фиктивност .
Изложени са подробни съображения относно противоречие на решението с
материалния закон и с ТР № 1 / 06.12.2002 год. на ОСГК на ВКС . Направено е
искане за отмяна на обжалваното решение и за връщане на делото на
първоинстанционния съд за произнасяне по евентуално съединения иск за нищожност
поради фиктивност и заобикаляне на закона , като бъде постановено решение по
същество на спора , с което бъдат уважени предявените искове и в полза на ищеца
бъдат присъдени направените по делото разноски . Направени са доказателствени
искания , които са оставени без уважение
от въззивния съд .
С влязло в сила
определение № ІІІ - 2648 / 10.10.2013 год. по в.гр.д. № 1978 / 2013 год. по
описа на Бургаския окръжен съд , след потвърждаването му с определение № 14 /
10.01.2014 год. по ч.т.д. № 4433 / 2013 год. по описа на Върховния касационен
съд , третата по ред въззивна жалба
вх.№ 24427 / 14.06.2013 год. по описа на Бургаския районен съд , която е
подадена от адв. Евгени Христов, в качеството му на процесуален представител на
Д.П. О`Съливан е оставена без разглеждане поради просрочие . Въззивният съд не
дължи произнасяне по тази въззивна жалба , като не следва да взема предвид и
депозираните по тази въззивна жалба отговори
от адв. Йорданов – упълномощен процесуален представител на въззиваемия
„Индиго” ООД – Бургас и от адв. Спасова
– упълномощен процесуален представител на въззиваемата М.Т.И..
Първоначално
подадената въззивна жалба / два пъти / е в срок , от легитимирано лице , поради
което е ДОПУСТИМА .
По тази въззивна жалба не са постъпили
отговори от насрещните страни .
С обжалваното
решение Бургаският районен съд се е произнесъл по обективно евентуално
съединени искове с правни основания чл.26 , ал.1 и ал.2 от ЗЗД – за обявяване на нищожност на сделки
по покупко – продажба на недвижими имоти на основания липса на съгласие –
главен иск , противоречие на закона и накърняване на добрите нрави – евентуални
искове по реда на заявяване .
Бургаският районен
съд е сезиран с искова молба подадена от Д.П. О`Съливан, гражданин на
Великобритания, паспорт № ********/ ********г., с адрес гр.Л., „К. Р. Л.” № **,
П., Е., против „Индиго” ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.”Сливница” № 6,
ет.2, представлявано от управителите Д.П. О`Съливан и Н. С. Стефанов – заедно и
поотделно, и против М.Т.И. с ЕГН **********
от гр.К., кв.”Л.” № **, ул.”О.” №**, ет.*, ап.*, за установяване и прогласяване на нищожността на две разпоредителни
сделки , извършени от ответника „Индиго” ООД в полза на ответницата М.Т.И.,
сключени с нотариални актове за покупко-продажба на недвижими имоти - № 27,
т.1, рег. № 429, н.дело № 24/
25.03.2011г. и № 26, т.1, рег. №
428, н.дело № 24/ 25.03.2011г. , и двата на нотариус с рег. № 542 в регистъра
на НК . Ищецът сочи , че е съдружник и управител на ответното дружество , но
без негово знание и валидно съгласие , в протоколи , за които твърди , че са
неистински , са обективирани решения на общото събрание на дружеството , въз основа
на които са извършени разпоредителни сделки с приобретател - втория ответник ,
които увреждат както интересите на дружеството , така и неговите интереси като
съдружник в дружеството . Твърди че
сделките са нищожни на няколко основания , като се иска установяване на тази
нищожност .
Предявеният
главен иск е с правно основание чл.26 , ал.2 предл. 2 от ЗЗД.
По главния иск
ищецът твърди , че договорите са нищожни
поради липсата на съгласие за
сключването им от страна на прехвърлителя
, твърди липса на валидно изразена правна воля на прехвърлителя ,
тъй като е налице нищожност на решението на общото събрание от
06.01.2011год. за избор на втори управител на дружеството „Индиго” ООД -
Недко Стефанов , като е налице и нищожност на решението от 21.03.2011 год. на общото събрание на дружеството за продажба на имотите . Твърди , че такива
събрания не са се провеждали , такива решения не са вземани и ищецът не е
подписвал писмените протоколи , представени при сключването на сделките , а вписаните
въз основа на първия протокол обстоятелства в Търговския регистър са
несъществуващи .
Първият
евентуално съединен иск е с правно основание чл.26 , ал.1 , предл. първо от ЗЗД
.
Ищецът твърди по
първия евентуално съединен иск , че
договорите са нищожни поради противоречие
със закона - липса на валидно
решение на общото събрание на дружеството по чл.137, ал.1, т.7 от ТЗ – за
отчуждаване на процесните недвижими имот чрез продажбата им .
Вторият
евентуално съединен иск е с правно основание чл.26 , ал.1 , предл.3 от ЗЗД .
Ищецът твърди по
втория евентуално съединен иск , че договорите са нищожни поради накърняване на добрите нрави ,
произтичащо от обстоятелствата , че купувачката М.Т. и управителят на
дружеството - продавач Недко Стефанов са взаимообвързани , тъй като
съжителстват на съпружески начала или делят едно домакинство , или поне са в
общност и свързаност на имуществени интереси , обявената в нотариалните актове
цена е драстично неизгодна за дружеството и пазарно нереална , дружеството не е
получило плащания по сделките.
Ищецът поддържа
предявените искове , ангажира доказателства
, прави искане за присъждане на разноските по делото .
Ответникът „Индиго”
ООД не представя писмен отговор. В съдебно заседание изразява становище за
неоснователност на исковете , прави искане за присъждане на направените по
делото разноски .
Ответницата М.Т.И.
прави възражение за недопустимост на предявените искове поради липса на правен
интерес от предявяването им , евентуално – за тяхната неоснователност , излага
подробни съображения , позовава се на това , че е трето добросъвестно лице , а
изложените от ищеца твърдения за обвързаността и с управителя на ответното
дружество Стефанов не отговарят на
истината . Направено е искане за прекратяване на производството по делото ,
евентуално – за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на направените
по делото разноски , ангажира
доказателства .
Бургаският окръжен съд , като взе предвид въззивната
жалба,становищата на страните , предявените искове , събраните по делото
доказателства и с оглед твърденията и възраженията на страните , намира за
установено от фактическа и правна страна следното :
Във връзка с
възраженията за недопустимост на производството поради липса на правен интерес
за предявяване на исковете от ищеца е налице произнасяне на Бургаския окръжен
съд по делото – Определение № 1099 / 20.04.2012 год. по ч.гр.д. № 514 / 2012
год. по описа на Бургаския окръжен съд и Определение № 3098 / 12.12.2012 год.
по ч.гр.д. № 2243 / 2012 год. по описа на Бургаския окръжен съд , съгласно
които е прието , че исковете са допустими , поради което настоящият съд приема
, че обжалваното решение е валидно и
допустимо .
Съдът не споделя възраженията на въззивника за
извършени от районния съд процесуални нарушения - неправилно допускане в
процеса на упълномощения от ответното дружество адвокат Йорданов , заедно с
определения от съда особен представител на дружеството . За адвоката ,
упълномощен по съответния ред от вписан в Търговския регистър управител на дружеството
, съществува изискуемата представителна власт , поради което не е налице
основание за недопускането му в процеса . Действията на този процесуален
представител съдът цени ведно с
действията на назначения особен представител . Ето защо не е имало пречка и
няма пречка за участие на адвокат Йорданов в производство по делото .
Съдът не споделя
възраженията на въззивника относно
допуснато нарушение от страна на районния съд чрез неразглеждане на един от
обективно съединените евентуални искове – този за нищожност на атакуваните
сделки поради фиктивност . Уточняването на претенциите на ищеца , предявени с
исковата молба е било последователно и задълбочено проведено от районния съд ,
с оглед обстоятелството , че в депозираната искова молба са били изложени множество
факти , обуславящо различни правни хипотези и основания на предявените искове .
С оглед възраженията на ответницата , както и с оглед указания на съда , предявените искове окончателно са уточнени
от редовно упълномощения процесуален представител на ищеца към този момент
- адв. Стайкова , в открито съдебно
заседание на 24.09.2012 год. / л.146 / , като изрично е заявено , че изложените
твърдения за фиктивност на сделките са само част от обстоятелствата по предявения
иск за нищожност , поради противоречие с добрите нрави . Ето защо , както е
приел и районния съд , в случая не е бил предявен евентуален иск за нищожност
на сделките поради фиктивност и по такъв иск съдът не дължи произнасяне по
делото . По делото не е предявен и иск за прогласяване на нищожност на сделките
поради заобикаляне на закона , поради което и по такъв иск настоящия съд не
дължи произнасяне .
Изводите на
районния съд по обжалваното решение , по същество на спора са направени , при
изясняване на релевантните факти и обстоятелства въз основа на събраните
доказателства , в съответствие със закона и задължителната за съдилищата
съдебна практика, поради което са
неоснователни и възраженията за неправилност на решението .
Търговско дружество
„Индиго” ООД , с ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление : гр.Бургас
, ул. ”Сливница” № 6 , ет.2 и съдружници Д.П. О`Съливан и Недко С. С. е вписано в Търговския регистър
към Агенцията за вписванията на 18.08.2008
год.
С разпоредителни
сделки , извършени от ответника „Индиго” ООД в качеството му на продавач в полза на ответницата М.Т.И.
в качеството и на купувач , съгласно нотариални актове за
покупко-продажба на недвижими имоти : № 27, т.1, рег. № 429, н.дело № 24 / 25.03.2011г. и № 26, т.1, рег. № 428, н.дело № 24/
25.03.2011г. - двата на нотариус с рег.
№ 542 в регистъра на НК е прехвърлена собствеността върху следните
поземлени имоти :
по н.а № 27 - ПИ с идентификатор № 67800.53.32 , м.“М.“ по кад.
карта на гр.Созопол , зем. земя , с площ 941 кв.м. , за цената от 200 лв. при
данъчна оценка на имота 110,7 лв. ,
по н.а.№ 26 - ПИ с идентификатор 81178.502.30 , по кад. карта на
гр.Черноморец , урбанизирана територия , с площ от 889 кв.м. и
ПИ с идентификатор № 81178.502.31. по кад. карта на гр.Черноморец ,
урбанизирана територия , с площ 883 кв.м. за общата цена от 13 550 лв. ,
при данъчна оценка на имотите общо 13 531,4 лв.
В нотариалните
актове е отразено , че продавачът е представляван от управителя и съдружник в
„Индиго” ООД - Недко Стефанов Стефанов.
Съгласно извършените вписвания в Търговския регистър по партидата на
дружеството „Индиго” ООД , от 24.02.2011
год. Недко Стефанов е вписан като
управител на дружеството наред с ищеца Д.П. О`Съливан . Вписването сочи , че от
същата дата дружеството се представлява заедно и поотделно от двамата
управители. Вписването е извършено въз основа на представения по делото
протокол от общо събрание на дружеството, проведено на 06.01.2011 год. , в който е
отразено , че Недко Стефанов е избран за управител на дружеството и е взето
решение дружеството да се представлява от двамата управители заедно и
поотделно. При сключване на атакуваните сделки е представен и протокол от общо
събрание на съдружниците в „Индиго” ООД от 21.03.2011год.,
на което са взети следните решения : да бъде извършена продажба на описаните
недвижими имоти, собственост на дружеството; продажбата да се извърши от
управителя Недко Стефанов; продажната цена на имотите да бъде равна на
данъчната оценка; Недко Стефанов да определи свободно останалите условия на
договора.
Ответницата М.Т.И.
не е съдружник в ответното дружество и е трето лице по смисъла на Търговския
закон и Закона за търговския регистър .
За изясняване на
спора съдът взе предвид не само разпоредбите на закона , но и задължителната за
съдилищата съдебна практика , с която са дадени разяснения по тълкуването му :
Съгласно
Тълкувателно решение от 15.11.2013 год. по т.д. № 3 / 2013 год. по описа на
ОСГТК на ВКС , т.1 , решение на общото събрание на ООД по
чл.137, ал.1, т.7 от ТЗ не е необходимо условие за действителност на
разпоредителната сделка с недвижим имот , собственост на дружеството или
вещно право върху него , сключена от представляващия дружеството орган .
Горното сочи ирелевантност в настоящото производство на твърденията на ищеца за
нищожност на решението от 21.03.2011 год.
на общото събрание на дружеството , обективирано в протокол от същата
дата , за продажба на имотите . Съгласно приетото по тълкувателното решение ,
дори да се установи нищожност – т.е. липса на взето от общо събрание на
дружеството решение за продажба на имотите по чл.137, ал.1, т.7 от ТЗ , това не оказва влияние на
действителността на извършена от дружеството разпоредителна сделка в полза на
трето лице . В мотивите към тълкувателното решение е посочено , че липсата на
решение по чл.137 , ал.1, т.7 от ТЗ не може да се противопостави на третите
лица / в случая – на ответницата И. / и несъответствия от вътрешно –
организационен характер не съставляват липса на съгласие , те имат правно
значение само в отношенията между дружеството и управителя за евентуална
отговорност за вреди на последния към дружеството .
Ето защо
неоснователни са претенциите на ищеца за прогласяване на нищожност на
извършените сделки по посочените по-горе нотариални актове , поради липса на съгласие и противоречие със закона , обосновани с
нищожност на решението на от 21.03.2011 год.
на общото събрание на дружеството , обективирано в протокол от същата дата
, за продажба на имотите.
Във въззивната
жалба са изложени възражения относно това , че районния съд не е допуснал
събиране на релевантни за спора доказателства относно установяване на
твърденията на ищеца за нищожност на решението на общото събрание от
06.01.2011 год. за избор на втори управител на дружеството „Индиго” ООД
- Недко Стефанов . Тези възражения на
жалбоподателя съдът намира за неоснователни .
Решенията на общото събрание на ООД относно управлението и
представителството на търговското дружество подлежат на вписване в Търговския регистър . Съгласно Тълкувателно
решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/ 2002 г., ОСГК
- прието при действието на ГПК / отм./ , но приложимо съответно и при
сега действащия ГПК , в мотивите изложени към т.ІІ е посочено , че нищожност на
решението на ОС може да се установи чрез самостоятелен иск, който не е
ограничен със срок. Активно легитимирани да го проведат, ако имат правен
интерес, са както членове на дружеството, така и трети лица .Основното разграничение,
определящо пътя на защита е дали решението на ОС е от подлежащите на вписване
или не. В случай, че решението не подлежи на вписване в търговския регистър,
нищожността му може да бъде установена чрез иск с правно основание чл. 97, ал.
1 или 3 ГПК. Ако е от подлежащите на
вписване, за да бъде заличено отразяването в търговския регистър на основание
чл. 498 ГПК, следва да бъде проведено исково производство по чл. 97, ал. 1 или
3 ГПК, към което препраща чл. 431, ал. 2 ГПК. Искът е от компетентността на
окръжен съд - чл. 80, ал. 1, б. "г" ГПК. Същият съд е компетентен
да се произнесе и по иск с правно основание чл. 97, ал. 1 или ал. 3 ГПК за
установяване нищожността на неподлежащо на вписване решение. Родовата
подсъдност по него произтича, както от изискването за еднакъв процесуален ред
при установяване нищожността на решенията на ОС, така и от връзка с чл. 74 ТЗ.
За правния интерес от провеждането му е от значение дали регистърното решение е
с конститутивно или декларативно действие. Провеждането на самостоятелен иск е
необходимо още и поради това, че ако решението на ОС е вписано за заличаването
му, чл. 498 ГПК изисква влязло в сила решение т. е. произнасяне с диспозитив,
което не би могло да бъде постигнато при релевиране на нищожността чрез довод
или възражение.
От горното става
ясно , че за решения на общото събрание на търговското дружество , за които е
предвидено вписване в търговския регистър е предвиден специален ред за защита ,
който не може да бъде проведен инцидентно в настоящото производство . Ето защо съдът по настоящото производство
не е обвързан от твърденията на ищеца за
нищожност на решението на общото събрание от
06.01.2011 год. за избор на втори управител на дружеството и нищожност
на извършеното въз основа на това решение вписване в Търговския регистър и не
би могъл валидно да ги изследва , поради което няма задължение да събира
доказателства в този смисъл .
Без значение за
изхода на спора е и обстоятелството , че съгласно представените пред въззивния
съд доказателства , по инициатива на ищеца , към момента е висящо производство
по чл.29 от Закона за търговския регистър , вр. чл.365 т.3 от ГПК за обявяване за несъществуващи на вписани в
Търговския регистър на 24.02.2011 год. обстоятелства относно вписването на
Недко Стефанов Стефанов като втори управител и осъществяване на управлението и
представителството на дружеството „Индиго“ ООД заедно и поотделно от Недко
Стефанов Стефанов и Д.П. О`Съливан , извършено въз основа на неистински
протокол на общото събрание на дружеството от 06.01.2011 год.
Какъвто и да е
резултата от висящо производство по чл.29 от Закона за търговския регистър ,
вр. чл.365 т.3 от ГПК и дори при положително за ищеца съдебно решение ,
евентуалното заличаване на вписаните обстоятелства в Търговския регистър , съгласно
изричната норма на чл.8 от Закона за
търговския регистър , би прекратило занапред действието на вписването . В този смисъл са и мотивите по
т.ІІІ от Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002
г., ОСГК ,
където е посочено , че вписването в
търговския регистър се допуска с позитивно охранително регистърно решение,
което не подлежи на обжалване по реда на чл. 500 ГПК. Възможно е да бъде
допуснато вписването и на нищожни решения на ОС, като нищожността им подлежи на
установяване по исков ред. При иск за установяване нищожност или недопустимост
на вписването или несъществуване на вписаното обстоятелство проверката не
следва да се простира по отношение законосъобразността на самото вписано
обстоятелство (решение на общо събрание на управителен или надзорен орган на
дружеството). Ако решението на ОС е незаконосъобразно, членът на дружеството
разполага с иск по чл. 74 ТЗ. Ако е вписано решение на съвет на директорите или
надзорен съвет, членът на дружеството разполага с иск по чл. 71 ТЗ. След
успешното провеждане на всеки един от двата иска, решенията по които имат действие занапред, вписаното обстоятелство ще
бъде заличено на основание чл. 498 ГПК, като заличаването също няма обратно
действие.
От изложеното по-горе
става ясно , че от правно значение за изхода на делото е обстоятелството какво
е било вписването в Търговския регистър по отношение на управлението и
представителството на ответното дружество , към момента на извършване на
разпоредителните сделки – т.е към 25.03.2011
год. По делото се установи , че към правно релевантния момент – 25.03.2011 год. в Търговския регистър е било вписано управление и
представителството на дружеството заедно и поотделно от Недко Стефанов Стефанов
и Д.П. О`Съливан . На осн. чл.7, ал.1 от Закона за търговския регистър ,
съгласно който вписаните обстоятелства се смятат , че са станали известни на третите добросъвестни
лица от момента на вписването , е налице защита на интересите на
третите добросъвестни лица , като те могат да се позоват на вписването , дори ако то е извършено на
основата на неистински документи , до
момента на заличаването му – в случая такова заличаване не е налице . В
този смисъл е и съдебната практика . С определение № 306 / 15.04.2014 год. по
т.д. № 3103 / 2013 год. на ВКС , І т.о.
, не е допуснато касационно обжалване на решение № 41 / 16.04.2013 год. по т.д.
№ 80 / 2013 год. на Бургаския апелативен съд , съгласно което е прието , че
последващи заличавания на вписванията имат действие за в бъдеще по отношение на третите добросъвестни лица .
В случая ,
ответницата И. , като приобретател по сделките , с които дружеството възмездно
се е разпоредило в нейна полза със свои имоти , се предполага , че е трето добросъвестно лице . Само в
случай , че се твърди и се установи недобросъвестност
на третото лице , то не би могло да се позове на вписаните обстоятелства в
Търговския регистър . Съгласно въведените от ищеца твърдения по исковата молба
за наличието на взаимна обвързаност между купувачката М.Т. и управителят на
дружеството - продавач Недко Стефанов ,
в резултат на което е налице общност и свързаност на имуществените им интереси
може да се счете , че ищецът твърди
недобросъвестност на третото лице . За да е налице недобросъвестност на
третото лице , обаче , следва да се установи , че към момента на сключване на
сделките , ответницата И. е знаела , че вписването на Недко Стефанов Стефанов
като управител и представител на дружеството е извършено въз основа на
несъществуващи обстоятелства , а именно – въз основа на нищожно решение на
общото събрание на дружеството . Ищецът
по делото не установи твърденията си за недобросъвестност на третото лице . По
делото не се установи , че към момента на сключване на сделките , И. е знаела , че вписването на Недко Стефанов
Стефанов като управител и представител на дружеството е извършено въз основа на
несъществуващи обстоятелства , в частност – въз основа на нищожно решение на
общото събрание на дружеството .
В обобщение се
налагат следните правни изводи : Вписаната промяна по партидата на ответното
дружество , относно управлението и представителството на дружеството се счита
за известна на третите добросъвестни лица от деня на вписването - на 24.02.2011 год. Дори да възникнат
основания за заличаване на направеното вписване / при успешно проведено
производство по чл.29 от ЗТР /, това заличаване би имало действие за в бъдеще и не би могло да се отрази върху действителността
на сделката , която е извършена в предписаната от закона форма и е
подписана от вписан към момента на извършването и законен представител на
продавача . В случая е установено , че за ответното дружество съгласието е
изразено и сделките са сключени от лице с валидна представителна власт –
вписаният в търговския регистър управител на дружеството Недко Стефанов , с
право да го представлява самостоятелно . Ето защо в случая , за всяко трето
добросъвестно лице , чиито интерес е предпочетен от законодателя пред интереса
на съдружника е налице валидно съгласие
на продавача за продажба на имотите . Законодателят е избрал такова
разрешение с оглед гарантиране на сигурността на гражданския оборот , тъй като
при евентуално увреждане на интереси на съдружник в резултат на
незаконосъобразни действия на друг съдружник , последният разполага с повече средства
за защита , отколкото третите лица . Това разрешение е оправдано и с оглед
на по - справедливо разпределение на
риска , който поради доброволно създадените членствени правоотношения ,
обосновано е с по-голяма тежест за съдружника , отколкото за третото лице .
Ето защо
неоснователни са и претенциите на ищеца за прогласяване на нищожност на
извършените сделки по посочените по-горе нотариални актове , поради липса на съгласие , мотивирано с
твърдения за нищожност на решението на общото събрание от 06.01.2011г. за избор
на втори управител на дружеството „Индиго” ООД - Недко Стефанов .
Ищецът мотивира
твърдението си за нищожност на сделките поради накърняване на добрите нрави със следните обстоятелства : твърди се, че купувачката М.Т. и
управителят Недко Стефанов са силно взаимообвързани, тъй като съжителстват на
съпружески начала или делят едно домакинство, или поне са в общност и
свързаност на имуществени интереси , твърди
се , че обявената в нотариалните
актове цена е драстично неизгодна за дружеството и пазарно нереална , твърди се , че дружеството не е
получило плащания по сделките .
Понятието „добри нрави“ не е легално дефинирано ,
но се тълкува непротиворечиво в
съдебната практика . Съгласно Решение № 88 от 22.06.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 911/2009 г., I т. о., ТК, вложеният в това понятие смисъл следва да се тълкува , че в посочената
категория попадат само онези наложили се правила и норми, които бранят правила,
принципи и права и ценности, които са общи за всички правни субекти и тяхното
зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на интереса
на някоя от договарящите страни. Такива са принципите на справедливостта, на
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и на
предотвратяване на несправедливо облагодетелстване, намерили израз в отделни
правни норми. Съгласно
Решение
№ 4 от 25.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 395/2008 г., I т. о., ТК, накърняване на добрите нрави
по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен
принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването
му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.
Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване - аргументи от чл. 307 от ТЗ, чл. 302 от ТЗ, чл. 289 от ТЗ . Съгласно определение № 794
от 15.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 224/2011 г., II т. о., ТК , "добрите нрави" по
см. на чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД, е обща правна категория, приложима към
конкретни граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от юридическите
факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с относително определени
правни норми, при приложението на които съдът прави конкретна преценка на
обстоятелствата. Във всеки отделен случай въз основа на доводите на страните и
събраните доказателства по конкретното дело, съдът, като прецени дали
поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява
"добрите нрави", злепоставя чужди интереси с цел извличане на
собствена изгода, с оглед тази конкретна преценка прави извода си налице ли са
такива действия, които да правят договора нищожен поради накърняване на добрите
нрави .
Твърди се , че М.Т.И.
и Недко Стефанов Стефанов имат еднакъв постоянен адрес – гр.Казанлък , ул. „С.“
№ ** , вх.*, ет.*, ап.*, а също - Стефанов има за настоящ адрес, адресът ,
който е вписан в търговския регистър като адрес на управление на дружество , в
което М.Т.И. е съдружник : гр.Казанлък ,
кв.“Летището“ № **.
По делото е
представено копие от лична карта на Недко
Стефанов Стефанов , издадена на 29.07.2004 год. , от където е видно , че
постоянния му адрес е гр.Казанлък , ул.“Сливница“ № 20 , вх.В , ет.4 ,
ап.4 . По делото е представено и копие
от личната карта на М.Т.И. , издадена на
01.03.2012 год. , съгласно която постоянния адрес на ответницата е гр.Казанлък
, ул.“Летището“ № 62 . В нотариалните актове по атакуваните сделки адресите на
страните са разменени , като за адрес на И. е записан адресът на Стефанов и обратно . Горното обаче явно е
в резултат на техническа грешка допусната в
нотариалните актове , тъй като
при преглед на преписките по сделките , които са приложени по делото , по
подадените от страните декларации става
ясно , че И. е посочила за свой постоянен адрес , адреса по лична карта , а
именно : гр.Казанлък , ул.“Л.“ № ** и Стефанов е посочил за свой постоянен
адрес адреса съответстващ на този по личната му
карта , а именно : гр.Казанлък , ул.“С.“ № **, вх.* , ет.* , ап.*.
Ищецът е направил в исковата молба доказателствени искания , но при неизяснен предмет и основание на исковете .
След уточняване на предявените искове и
въвеждането на твърдението на допуснато накърняване на добрите нрави като самостоятелен иск , и след като
районният съд в доклада си / л.202 / е указал на ищеца доказателствената тежест
, от страна на последния не са направени
искания по доказателствата за установяване на твърдените факти , нито с писмена
молба, нито в проведеното на 07.02.2013 год. открито съдебно заседание. На
проведеното съдебно заседание на 07.02.2013 год. , процесуалният представител на ищеца е направил
единствено искане за прилагане на преписките по нотариалните дела , което е
било уважено от районния съд , а на
проведеното заседание на 11.03.2013 год. е заявил , че няма доказателствени
искания . При това положение направените по - късно с въззивната жалба
доказателствени искания от ищеца се явяват преклудирани на осн. чл.266 , ал.1
от ГПК и е недопустимо събирането им от въззивния съд . Не са представени доказателства за
регистрирани от лицата настоящи адреси ,
нито са ангажирани каквито и да е доказателства , че лицата са живели заедно .
Предвид горното съдът намира за недоказани твърденията на ищеца , че И. и С. са
осъществявали съжителство на един и същ адрес .
Не са представени и доказателства , че лицата съжителстват на съпружески
начала или делят едно домакинство , или са в общност и свързаност на
имуществени интереси . В този смисъл само са направени твърдения от ищеца ,
които са оспорени от ответницата И. , а обстоятелствата не са надлежно
установени , поради което съдът ги приема
за недоказани .
Както е посочил и
районният съд неплащането на цената по договор за покупко-продажба не би могло
да рефлектира върху валидността на сделката , тъй като плащането не е елемент
от фактическия състав на сделката, а е предмет на изпълнение на договорното
задължение. В случай на твърдяно неизпълнение на задължението на купувача по
чл.183 , ал.1 от ЗЗД да заплати договорените цени, същите могат да бъдат
търсени от дружеството – продавач по реда на чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД . Ето
защо дори да се приеме твърдението на ищеца , че посочената продажна цена не е
платена , това не би могло да се отнесе
като обстоятелство по нарушаване на добрите нрави.
Твърденията на
ищеца , че обявената в нотариалните актове цена е драстично неизгодна за дружеството
и пазарно нереална също е недоказано . Както беше посочено по-горе , след
уточняване на предявените искове и
въвеждането на твърдението за допуснато накърняване на добрите нрави като самостоятелен иск , и след като
районният съд в доклада си / л.202 / е указал на ищеца доказателствената тежест
, от страна на последния не са направени
искания по доказателствата за установяване на твърдените факти, нито с писмена молба , нито в проведеното на 07.02.2013 год. открито
съдебно заседание. По делото не е установена действителната пазарна цена на
имотите , но следва да се има предвид , че цената , на която са продадени
имотите е по- висока от цената , за която дружеството ги е купило и над
данъчната им оценка , поради което твърденията на ищеца , че е драстично
неизгодна също са необосновани .
Ето защо
неоснователни като недоказани са и претенциите на ищеца за прогласяване на
нищожност на извършените сделки по посочените по-горе нотариални актове , поради накърняване на добрите нрави .
По изложените
съображения предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Съобразно изхода на
делото в полза на ответниците са дължими разноските направени пред
първоинстанционния съд , които са присъдени по обжалваното решение .
Като е стигнал до идентични правни изводи , Бургаският
районен съд е постановил валидно , допустимо и правилно съдебно решение , което
следва да бъде потвърдено от настоящия съд .
В полза на
въззиваемите следва да бъдат присъдени направените пред въззивния съд разноски
за заплатени адвокатски възнаграждения , по представените списъци – 400 лв. в
полза на И. и 600 лв. – в полза на „Индиго“ООД , които следва да бъдат
възложени в тежест на въззивника .
Мотивиран от горното , Бургаският окръжен съд ,
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 581 / 05.04.2013 год. по гр.д. № 8456 / 2011
год. по описа на Бургаския районен съд .
ОСЪЖДА Д.П. О`Съливан , гражданин на Великобритания , паспорт № ********
/ ******** год. , с адрес гр.Л., „К. Р. Л.” № **, П., Е., да заплати на „Индиго” ООД, с ЕИК ********* , със седалище
и адрес на управление : гр.Бургас , ул. ”Сливница” № 6 , ет.2 , представлявано
от управителите Д.П. О`Съливан и Н.С.
Стефанов – заедно и поотделно , направени разноски пред въззивния съд в размер
на 600 лв. / шестстотин лева /.
ОСЪЖДА Д.П. О`Съливан, гражданин на Великобритания , паспорт № ********
/ ******** год. , с адрес гр.Л., „К. Р. Л.” № **, П., Е., да заплати на М.Т.И. с ЕГН ********** от гр.К., кв.”Л.” № **,
ул.”О.” №**, ет.*, ап.* направени разноски пред въззивния съд в размер на 400
лв. / четиристотин лева /.
Решението може да
бъде обжалвано с касационна жалба , пред
Върховния касационен съд , в едномесечен срок от връчване на препис от него на
страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
:1. 2.