№ 725
гр. Перник, 02.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20221720101517 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на М. З. В. срещу „Топлофикация
Перник“ АД, с която се иска да се признаване за установено, че ищцовата страна,
поради погасяване по давност, не дължи на ответното дружество сумата в размер на
3020,81 лева – главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003г. до
30.04.2009 г., сумата от 1287,16 лв., представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 30.11.2003 г. до 13.10.2009г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 20.10.2009 г., както и сторените разноски в размер
на 199, 24 лв., за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 3854/2009 г. на
Пернишкия районен съд.
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, в срока по чл. 131
ГПК, с който оспорва предявените искове по подробно изложени съображения.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Видно от приложеното изп. дело № ***** г. по описа на *** С.Б. със заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 20.10.2009 г., издадена по ч.гр.д. № 3854/2009 г. по
описа на РС-Перник, е разпоредено длъжникът М.З. В. да заплати на ответното
дружество сумата от 3020,81 лева – главница за неплатена топлинна енергия за
периода от 01.10.2003г. до 30.04.2009 г. и сумата от 1287,16 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.11.2003 г. до
13.10.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.10.2009 г.,
1
както и сторените разноски в размер на 199, 24 лв., Представен е изпълнителен лист от
08.01.2010г. за посочените суми, издаден след констатация на съда, че заповедта
подлежи на изпълнение.
Установява се от представеното изп. дело № ***** г. по описа на *** С.Б., че въз
основа на посочения изп. лист от 08.01.2010г. по молба на взискателя „Топлофикация
Перник” АД от 16.02.2010г. е образувано изп.д. № 232/2010 г. срещу М.З. В., като в
молбата взискателят е поискал налагане на запор върху вземания на длъжника,
налагане на възбрана върху недвижими имоти и спиране от движение на ППС, при
установяване наличието на правото на собственост върху такива.
Извършвани са от съдебния изпълнител справки за имуществото на длъжника в
Национална агенция по приходите, МДТ към Община Перник и НОИ.
Изпратени са запорни съобщения до „****“ ООД и „*****“ ЕООД за налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника от 16.12.2010г., в отговор на което
е постъпило писмо от управителя на „*****“ ЕООД, с което уведомява ***, че
трудовото правоотношение с длъжника е прекратено на 01.05.210 г.
На 11.03.2011 г.е изпратено ново запорно съобщение до „*****“ ЕООД,
получено на 16.03.2011г.
По делото е постъпила молба, на която не е отразена дата на подаване, от
взискателя, с която се иска извършване на нови справки и при установяване на
регистриран трудов договор на длъжника или наличие на лична пенсия, налагане на
запор върху тези вземания. Съдът приема за дата на подаване на молбата 17.07.2015 г.
– датата на справката в НОИ, извършена в изпълнение на направеното искане.
Последващи действия не са предприемани.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК, тъй като независимо от това
дали е налице висящо изп. производство искът е предявен за установяване
недължимостта на вземането, като се основава на факти, настъпили след съдебното му
установяване. Съдът квалифицира спорното право въз основа на фактическите
твърдения, изложени с исковата молба. В случая с исковата молба и ищецът въвеждат
факти, настъпили след издаване на заповедта за изпълнение.
Предмет на доказване от ищеца е, че правото на принудително изпълнение за
вземането по изпълнителния лист, е погасено, поради факти и обстоятелства,
настъпили след съдебното му установяване.
В тежест на ответника е да докаже, че е предприел действия по принудително
събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да
докаже прекъсване или спиране на давностния срок.
2
Към 16.02.2010 г. - датата на образуване на производство по изпълнително дело
№232/2011 г. е действало ППВС 3/18.11.1980г., съгласно което образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното
производство давност не тече. Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г., постановено по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност, но давността не се спира. Разрешенията, дадени с ТР №
2/26.06.2015 г., се прилагат занапред спрямо неприключилите към момента на
обявяването му изпълнителни производства. /в същия смисъл е и решение №
170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС/.
Съгласно решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о.
двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение
между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило
(успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за
която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е
оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. В случая
двугодишният срок започва да тече от момента, в който става ясно, че не се извършва
изпълнение – след налагането на запора върху трудовото възнаграждение – 16.02.2011
г., тъй като взискателят не е поискал извършване на други действия, поради което
производството е прекратено поради перемция след изтичане на две години – на
17.02.2013г.., от който момент започва да тече нова погасителна давност.
В разглеждания случай, след като изпълнителният лист е издаден въз основа на
заповед за изпълнение на парични задължения, настоящият съдебен състав счита, че
погасителната давност за вземанията на взискателя е петгодишна, независимо от това
каква е давността с оглед характера на самото вземане. Съгласно разпоредбата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена на
съдебното решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Изразеното становище относно
приложимия давностен срок е застъпено и в актуалната съдебна практика на ВКС -
решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 3 от
04.02.2022 г. по гр. д. 1722/2021 г., IV г. о..
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни
искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у
него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново –
отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на
3
свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен
да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело
с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде
квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само
доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с
това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела. В
случая с молба от 17.07.2015 г. е направено искане за прилагане на конкретен
изпълнителен способ, с което съгласно разясненията, дадени в т. 10 от ТР №
2/26.06.2015г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което намира
приложение към посочената дата, е прекъсната давността. От този момент е започнала
да тече нова давност, която е изтекла на 18.07.2020 г., поради което правото на
принудително изпълнение е погасено и предявените искове са основателни и следва да
се уважат.
По разноските:
С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал.1 ГПК ищецът имат право на разноски
за ДТ в размер на 180, 29 лв., такса за копие на изп. дело 24 лв. и адв. възнаграждение в
размер на 580,00 чието заплащане е удостоверено в представения договор за правна
защита и съдействие или общо 784,29 лв..
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 ГПК, че М. З. В., ЕГН
**********, с адрес **************, НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация - Перник” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ
“Република”, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение,
сумата в размер на 3020,81 лева – главница за неплатена топлинна енергия за периода
от 01.10.2003г. до 30.04.2009 г., сумата от 1287,16 лв., представляваща законна лихва
за забава на месечните плащания за периода от 30.11.2003 г. до 13.10.2009г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20.10.2009 г., както и сторените
разноски в размер на 199, 24 лв., за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №
3854/2009 г. на Пернишкия районен съд.
ОСЪЖДА „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ на
М. З. В., ЕГН **********, с адрес ************** сумата в размер на 784,29
/седемстотин осемдесет и четири лева и двадесет и девет стотинки/ лева,
4
представляваща разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5