Решение по дело №132/2014 на Районен съд - Царево

 Р Е Ш Е Н И Е №

 

      гр. Царево,31.03.2017г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЦАРЕВСКИ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

      РАЙОНЕН СЪДИЯ: Диляна Йорданова

 

при участието на секретаря П.Б., като разгледа докладваното от съдия Йорданова гражданско дело№ 132 по описа на ЦРС за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от „***“ АД-***, представлявано от Г.Г. –изпълнителен директор, със съдебен адрес ***, чрез адв.Х.П.,***, представлявана от кмета инж.,Г. Лапчев, с адрес ***, с  която са предявени  отрицателни установителни искове за приемане за установено, че ответникът не е собственик на следните идеални части от недвижими имоти, находящи се в местността „***“ в землището на град Ахтопол: на 9486/10768 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Ахтопол, на 540 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Ахтопол; на 111 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Ахтопол и на 49 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Ахтопол. Ищецът твърди, че е собственик и стопанисва почивна база, изградена през периода 1970-1983 г., находяща се частично в процесните недивижими имоти и състояща се от отделни постройки  35 бр. бунгала, всяко със застроена площ от 25.12 кв.м.; кухня-столова със застроена площ от 339 кв.м.; трафопост със застроена площ  от 24 кв.м.; санитарен възел със застроена площ от 101.47 кв.м.; покрит паркинг навес, оборудвана  с инфраструктура - ел. и ВиК,  теренът благоустроен с алеи с осветление, декоративни насаждения и пр. Излага, че до края на 2011г. дружеството е имало сключен договор за наем с *** на част от имот с идентификатор № *** и редовно е заплащал наемът. Обуславя правният си интерес от завеждане на настоящите искове с обстоятелството, че в течение на годините многократно се е обръщало към *** с искане да закупи земята под почивната база на основание чл.35 ал.2 от ЗОбС, но винаги е получавало мълчалив отказ от нейна страна. Поддържа, че *** през 2012г. е стартирала процедура по чл.65 от ЗОбС за принудително отстраняване  на дружеството от имота  и неговото изземване, във връзка с което било образувано административно дело № 1384/2013г. по описа на Адм.съд-Бургас, който с решение № 869/21.05.2014г. , влязло в законна сила, е отменил заповедта на кмета. Така също през 2011г. *** в качеството си на заинтересовано лице по смисъла на Закона за кадастъра и имотния регистър, е отказала да подпише протокол за оглед на базата, в резултат на което дружеството получило отказ от СГКК-Бургас за нанасяне на базата в кадастъра и потърсило правата си по съдебен ред, като оспорило отказа - адм.дело№ 2490/2011г. по описа на Адм.съд-Бургас. Твърди, че *** е оспорила легитимността на дружеството като собственик на построеното върху имот с идентификатор № ***, както по отношение за нанасянето  на имота в кадастъра, така и по отношение на ползването на имота и започналата процедура по чл.65 от ЗОС, поради което ищецът е предявил иск за установяване правото на собственост върху базата спрямо *** и Българската държава – гр.д.№ 102/2012г. по описа на РС-Царево. Излага данни, че *** се легитимира като собственик върху  9486/10768 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № *** с АЧОС № 1346/22.07.2010г., предишен АЧОС 226/15.01.1999г., съставен въз основа на решение на ПК № 2068/31.08.1995г., с което на *** са възстановени в реални граници 15215кв.м., представляващи имот № 107.350 по картата на землището на град Ахтопол. Със Заповед № РД-47-102/16.09.2002г. на Министъра на земеделието одобрената карта на възстановимите стари реални граници на масив 107 е преработена и съгласно писмо № 289/28.11.2012г. на Областна дирекция –Бургас имот № 107.350 е разделен на четири имота, един от които е имот № 107.420 с площ от 10 768 кв.м., върху който частично е разположена базата на дружеството, а останалите имоти, върху които е разположена базата на дружеството са имоти 107.42; 107.399 и 107.44. Посочва, че с оглед на реализираното през  периода 1970-1983г. обществено мероприятие , изразяващо се в изградена почивна база за отдих на работници и служители на „***“ АД, не са налице предпоставките на чл.10б от ЗСПЗЗ, поради което решението, с което ПК е възстановила земята на ***, не е породило правно действие.Твърди, че в случая е налице хипотезата на чл.53 ал.1 от ППЗСПЗЗ  - земеделската земя, върху която е извършено строителството преди влизането на ЗСПЗЗ в сила, без да е отчуждена или да е променено предназначението й по установения ред, е държавна собственост. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок *** е депозирала писмен отговор. С депозирания писмен отговор *** взема становище, че предявените по отношение на *** отрицателни установителни искове за собственост са недопустими поради липсата на правен интерес у ищеца от предевяването им, като се позовава на пункт първи от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 год. по тълк.д. № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС. Излага, че ищецът не претендира самостоятелно право върху процесиите поземлени имоти, а върху изградените върху тях бунгала и че не се позовава на фактическо положение, обуславящо правния му интерес от предявяването на отрицателния установителен иск. С оглед заявеното от него придобивно основание за собствеността му върху бунгалата, изградени в спорните поземлени имоти /чл. 17а от ЗППДОП-отм., което е видно от мотивите на приложеното към настоящия отговор решение по № 1У-21 от 26.02.2015 г. по в.гр.д. № 949/2014 год. на Окръжен съд-Бургас, уважаването на така предявения от него отрицателен установителен иск не би довело до придобиването на право на собственост върху бунгалата. По същество оспорва като неоснователни предявените отрицателни установителни искове за собственост. Твърди, че е собственик на процесиите имоти на основание  реституцията по реда на ЗСПЗЗ. Основава активната си материална легитимация като собственик на акт за частна общинска собственост № 226 от 15.01.1999 год., съставен на основание чл. 2, ал. 2, т. 4 от ЗОС и решение № 2068 от 31.08.1995 год. на ПК-Царево, както и с последващ акт за ЧОС № 1346 от 22.07.2010 год. и акт за ЧОС № 1347 от 22.07.2010 год., вписани на 02.10.2010г. в Службата по вписванията при Районен съд-Царево. При условията на евентуалност се позовава на изтеклата в нейна полза придобивна давност, текла в периода от 1995 год. до настоящия момент.

По възражението на ответника за недопустимост на производството, съдът съобрази Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, съгласно което правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. За допустимостта на отрицателния установителен иск е необходимо ищецът да установи фактите, от които произтича правния му интерес. Налице е именно третата визирана в тълкувателното решение хипотеза. Ищецът е признат за собственик по отношение на ответника на основание чл.17а от ЗППДОбП с влязло в сила решение №15 от 10.03.2014г. по гр.д.№102/2012г. на РС-Царево на почивна база,  находяща се върху 7136/10768 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Ахтопол, на 540 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Ахтопол; на 111 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Ахтопол и на 49 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Ахтопол, поради което в настоящото производство доказва фактите, от които произтича правния му интерес. Отричайки правото на собственост на общината, ищецът би могъл да придобие права върху земята, върху която са построени сградите и да я закупи от държавата по реда на 84 и чл.85 от ППЗДС. Ето защо съдът намира, че е налице правен интерес и по отношение на предявения отрицателен установителен иск за разликата над 7136/10768 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Ахтопол, върху които попада собствената на ищеца почивна база до предявените 9486/10768 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Ахтопол, за които ищецът също би могъл да придобие права по реда на чл.84 и чл.85 от ППЗДС.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като съобрази становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от фактическа и правна  страна:

Предявени са отрицателни установителни искове за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК. 

По делото е представен акт за частна общинска собственост №226 от 15.01.1999г., съставен на основание чл.2, ал.2, т.4 от ЗОС и решение №2068 от 31.08.1995г.  на ПК-Царево, с който ответникът се легитимира като собственик на  нива от 15215 кв.м., находяща се в гр. Ахтопол, местността ***, имот №***. Съгласно редакцията

на чл. 2, ал.2, т.4 от ЗОС,  действала  към момента на съставяне на акта за общинска собственост, в редакцията й  обнародвана ДВ, бр. 44 от 1996 г., в сила от 1.06.1996 г., общинска собственост са имотите, чиято собственост е възстановена на общината при условията и по реда на специални закони. Впоследствие ответникът е издал акт за общинска собственост №1346 от 22.07.2010г. за земеделски имот с площ от 9486/10768 кв.м. ид.ч. от ПИ с начин на трайно ползване неизползвана нива и акт за общинска собственост №1347 от 22.07.2010г. за земеделски имот с площ от 3520 кв.м. с начин на трайно ползване неизползвана нива. Актът за общинска собственост се ползва с доказателствена сила съгл. чл. 5, ал. 2 от ЗОС, която обаче при оспорване може да бъде опровергана, защото самият акт не създава вещни права за общината - чл. 5, ал. 3 от ЗОС. Правото на собственост за общината възниква с реализиране на фактическото и правно основание за придобиване правото на собственост, което при оспорване, подлежи на доказване от ответника на общо основание. 

          С приложеното по делото решение №2068 от 31.08.1995г. на ПК Царево, послужило като основание  за актуването на имотите като общински, е възстановено правото на собственост на Кметство Ахтопол в стари реални граници  на нива с площ от 15,215 дка, четвърта категория, местността ***, имот №*** по картата на землището.

         Видно от изслушаните по делото заключения на основната и допълнителната назначената съдебно-техническа експертиза, неоспорени от страните и кредитирани от настоящата съдебна инстанция, върху възстановения имот №350 в масив 107 на ответника с решение №2068 от 31.08.1995г.  на ПК-Царево попада почивната база на ищеца, както следва: върху ПИ с идентификатор *** заема 9486 кв.м., върху ПИ с идентификатор *** -540 кв.м., върху ПИ с идентификатор *** -111 кв.м и върху  ПИ с идентификатор *** -49кв.м. За м. "***" в землището на гр. Ахтопол са налице оземлителен план от 1936 г., кадастрален план от 1984 г, карта на възстановената собственост и кадастрална карта на землището. След образуване на ТКЗС в местността са предоставяни терени на различни предприятия за изграждане на временни летни почивни бази. През 1984 г. е изработен кадастрален план на местността „***“, който не е одобрен и в него са заснети съществуващи към него момент масивни постройки, основно кухните-столови на базите, без да са заснети бунгала. През 1968 г. Министерство на земеделието е разрешило да се предостави на Института по електротехническа промишленост-София 5 дка слабо продуктивна нива, като по повод на това ОГНС Мичурин е дал съгласие да се отреди терен за временен лагер в гр. Ахтопол. Теренът за изграждането на базата за временно ползване, е предоставен през 1968 г. През 1969 г. е одобрен генплан с проектно разположение на постройките и бунгалата и съобразно приложените по делото доказателства строителството е реализирано в периода 1969 Г.-1974 година. В границите на ПИ с идентификатор *** попадат изцяло или частично 28 обекта:част от кухнята-столова с площ 345 кв.м. - едноетажна масинва сграда с външни тухлени стени, изградена върху стоманобетонова основа, покривът е от метални ферми покрити с етернитови плоскости, водоснабдена и канализирана, складови помещения - едноетажни постройки, тухлена и паянтова с обща площ 63 кв.м., санитарни възли и душове с площ 95 кв.м,- едноетажна постройка с тухлени зидове, покрив от метални ферми покрити с ламарина, изградена върху бетонов основа, с ВК инсталация, трафопост с площ 45 кв.м. - масивна сграда с тухлени стени и плосък покрив - стоманобетонова плоча, медицински пункт и домоуправител с площ 24 кв.м. - едноетажна паянтова постройка, навес-паркинг -метална конструкция, покрита с ламарина, бунгала - 19 броя изцяло с площи от по 24 кв.м. и части от други две. Бунгалата са дървени, монтирани трайно върху бетонови основи, отвън са обшити с дървена ламперия, а отвътре с талашитови плоскости, електроснабдени са, без Ви К инсталация. Покривът им е дървен, покрит с ламарина. Описаните постройки, предвид приложените към делото доказателства, са изграждани и монтирани в периода 1970 г.- 1974 г., а трафопостът - през 1983 г.В архива на *** не се открити и представени на вещото лице строителни книжа за изграждане на базата. В частта на имот № ***, която не е заета от почивната база на *** АД, е имало реализирано мероприятие. Поради това, че няма кадастрално заснемане не може да се установи точно от какво се е състояла тази база. Описаните в исковата молба от ищеца монолитни сгради представляват строежи съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Бунгалата са обекти, монтирани и трайно закрепени върху бетонови фундаменити, който могат да се демонтират и изместят.

                Съдът намира, че в случая е налице хипотезата на чл.10б от ЗСПЗЗ, която има предвид не строеж на единични постройки, а осъществяване на мероприятия или застрояване на терена, което представляват комплекс от строителни дейности и е насочено към земеделски земи, намиращи се както в строителните граници на населените места, така и извън тях. Видът и характерът на мероприятията е примерно изброен в параграф 1в от ДР на ППЗСПЗЗ и касае както строителни дейности, непозволяващи възстановяване на собствеността, така и отделни съоръжения, съпътстващи инфраструктурата, които са пречка за възстановяване на собствеността. Безспорно се установява по делото, че с факта на изградения летен лагер е променен статута на процесните имоти имот, като в тях е реализирано комплексно строителство преди влизането в сила на ЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл.10 б, ал.1 от ЗСПЗЗ не въвежда изисквания за спазване на процедури по отреждането на терена за строителство или за друго мероприятие на държавата или за законосъобразността на строителството, които  не са посочени като изискване в разпоредбата на чл.10б ЗСПЗЗ. Достатъчен е обективният факт на завареното комплексно строителство и изпълненото мероприятие към 01.03.1991г., за да се отрече възможността за възстановяване на собствеността им в стари  реални граници по реда на ЗСПЗЗ. /в този смисъл е трайната съдебна практика - решение №89 от 11.02.2009г. на ВКС по гр.д. №6440 от 2007г. на I г. о., решение № 85 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3133/2008 г., I г. о./

В административното производство по земеделска реституция е участвал единствено ответникът, поради което решението на ПК не се ползва със сила на присъдено нещо и не може да се противопостави на ищцовото дружество, което не е било страна в производството пред административния орган. Съдът, след като извърши косвен съдебен контрол на постановения в това производство административен акт, счита, че решение на решение №2068 от 31.08.1995г. на ПК Царево., в частта му, в която е възстановено правото на собственост на ответника в стари реални граници върху процесния имот е незаконосъобразно.

Съгласно чл.10 б, ал.5 от ЗСПЗЗ земите, собствеността, върху които не може да се възстанови поради проведено мероприятие, са държавна собственост. Налага се извод, че процесните имоти при влизане в сила на ЗСПЗЗ са изгубили предназначението си на земеделска земя и по силата на закона са станали държавна собственост. Касае се за специфичен оригинерен способ, по който държавата е придобила правото на собственост ex lege с факта на реализираното мероприятие, представляващо пречка за възстановяването на собствеността.

Не се установява по делото и ответникът да е придобил правото на собственост върху процесните идеални части от имоти на основание § 42 ПЗР на ЗИДЗОС /обн. Д. в. бр. 96 от 5.11.1999 г./ съгласно който: "Застроените и незастроени парцели и имоти-частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове. В тази връзка няма въведени твърдения в предмета на спора от ответника имотите да са отредени по силата на действащия към този момент план на града за обществени нужди, по смисъла на тази разпоредба.

Налага се изводът, че държавата се явява изключителен собственик на идеалните части от имотите, върху които е изградена почивната база. Това е така, тъй като имотът незаконосъобразно и без правно основание е бил възстановен на общината по реда на ЗСПЗЗ. От представените от ищеца писмени доказателства с исковата молба –строителни книжа на базата и договори за капитално строителство с ТПК Труд-Ахтопол от 1970г., 6 броя констативни актове за подобекти от 1970г., констативен акт от 29.09.1972г. за подобект разрешение на почивен лагер, констативен акт за въвеждане в експлоатация от 1972г., протокол от 06.01.1973г. за приемане на извънплощадкова канализация, протокол от 19.04.1983г. от ОНС Бургас, писмо от Почивно дело и курортно лечение от 16.05.1983г., протокол за въвеждане в действие на трафопост от 16.09.1983г. и разрешение за строеж от 20.05.1983г. от ОНС Мичурин, безспорно се установява, че към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, спорните идеални части от имотите са променили своето предназначение и са загубили качеството си на земеделска земя по смисъла на чл.2, ал.2 от ЗСПЗЗ. Още повече, че дори и да липсваше мероприятие, представляващо пречка за възстановяване на земята по чл.10 б, ал.5 от ЗСПЗЗ, съгласно чл.53, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи, земеделските земи, върху които е извършено строителство преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, без земята да е отчуждена, предоставена или да е променено предназначението й по съответния ред, са държавна собственост.

 

 

Видно е от приетото по делото заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, че постройките, изградени върху процесните идеални части от терена са заприходени в баланса на приватизирното  ищцово акционерно дружество, на чийто правоприемник преди това са били предоставени за стопанисване и управление като държавна собственост, сградите не са изключени от акта за преобразуването му и са включени в баланса на новообразуваното дружество, като правото на собственост на ищеца по отношение на постройките, придобито на основание сложният фактически състав на чл.17а от ЗППДОП, е установено със сила на присъдено нещо от разрешения между страните граждански спор по гр.д№102 по описа на ЦРС за 2012г.

При горните мотиви съдът намира, че по делото се доказва правният интерес на ищеца от предявяване на отрицателния установителен иск, а ответникът, чиято е тежестта на доказване не доказва отричаното от ищеца главно придобивно основание-земеделска реституция.

При това положение съдът следва да се произнесе по въведеното от ответника в предмета на спора при условията на евентуалност основание – придобивна давност. Съдът намира, че *** не би могла да придобие процесните идеални части от имотите на основание кратката петгодишна давност, доколкото няма качеството на добросъвестен владелец. Съгласно легалното определение по чл.70, ал.1 ЗС добросъвестното владение се свързва с наличието на правно основание /прехвърлителна сделка, административен акт с вещноправни последици, съдебно решение по конститутивен иск относно правото на собственост или ограничено вещно право - т.9 от ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр.д.№ 7 от 1974 г./ и незнание за порока на формата му или незнание, че праводателят не е собственик. Ответникът е недобросъвестен владелец, като не може да се позовава на незнание относно променения статут на земята и придобиването й от държавата предвид наличието на пречки за реституция. Давностен срок за имотите частна държавна и общинска собственост е започнал да тече от 01.06.1996 г., когато влиза в сила изменението на чл. 86 ЗС /ДВ бр. 33/1996 г./, но течението му е спряно на 31.05.2006 г. по силата на § 1 ДР ЗС /ДВ бр. 46/6.06.2006 г., в сила от 1.06.2006 г., изм. ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм., бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г.; изм., бр. 109 от 23.12.2008 г., в сила от 31.12.2008 г.; изм., бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г./. До 1.06.1996 г. чл. 86 ЗС в редакцията му от ДВ бр. 31 от 17.04.1990 г. изключва придобиването по давност на вещ, която е държавна или общинска собственост, независимо дали се касае за публична или частна собственост на държавата и общините. С изменението на чл. 86 от ДВ бр. 33 от 1996 г., в сила от 1.06.1996 г. давността е изключена като придобивен способ само за вещите, които са публична държавна или общинска собственост.

Нормите, предвиждащи тези забрани, имат характера на императивни материалноправни норми. Съгласно приетото в т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС тези норми следва да бъдат прилагани служебно от съда. Следователно за вещите частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС от ДВ бр. 33 от 1996 г., давностният срок започва да тече от 1.06.1996 г. Десетгодишният срок на недобросъвестното владение изтича на 31.05.2006 г. На същата дата обаче течението на давностния срок е спряно с § 1 ДР ЗС, който има ретроактивно действие, за срок от седем месеца. Разпоредбата на § 1 на Закона за допълнение на Закона за собствеността е приета на 01.06.2006г. и влязла в сила на 04.06.2006г. три дни след обнародването й, но давността е спряла да тече според предаденото от законодателя обратно действие на последния ден на срока 31.05.2006 г., в който вещта може да се придобие чрез десетгодишно недобросъвестно владение. С последващите изменения на правната норма спирането течението на давностния срок е продължено до 31.12.2017 г. Горното обуславя изводът, че вещно право върху имот частна държавна или общинска собственост не може да се придобие чрез десетгодишно давностно владение, тъй като течението на давностният срок е започнало на 1.06.1996 г., но е спряно в последния ден от срока - 31.05.2006 г. с § 1 ДР ЗС за определен период от време, който към настоящия момент е удължен до 31.12.2017 г. / в този смисъл Решение № 127 от 25.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3190/2014 г., II г. о., ГК, Решение № 416 от 9.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 953/2009 г., I г. о., ГК,  Решение № 246 от 19.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 615/2009 г., I г. о., ГК/. Следователно ответникът не се легитимира като собственик на спорните идеални части от процесните имоти на основание давностно владение.

 

            При горните мотиви предявените отрицателни установителни искове са основателни и следва да бъдат уважени.

           На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 3283 лева. Искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски при този изход на спора е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

 

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете на „***“ АД-***, представлявано от Г.Г. –изпълнителен директор, със съдебен адрес ***, чрез адв.Х.П.,***, представлявана от *** инж.,Г. Лапчев, с адрес ***, че ответникът не е собственик на следните идеални части от недвижими имоти, находящи се в местността „***“ в землището на град Ахтопол: на 9486/10768 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Ахтопол, на 540 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Ахтопол; на 111 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Ахтопол и на 49 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Ахтопол.

     ОСЪЖДА *** да заплати на „***“ АД-*** сумата от 3283 лева съдебно-деловодни разноски.

     Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд с жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

Районен съдия: