РЕШЕНИЕ
№ 4600
02.12.2019г.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд
ХV граждански състав
На
втори декември две
хиляди и деветнадесета година
В открито
заседание на осемнадесети ноември 2019 г. в следния състав:
Председател:
ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:
Катя Янева
Като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 16048 по описа за
2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.
79, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба ищцовото
дружество твърди, че по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от ****** г. и Анекс № ****** г. към Договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от дата ****** г., сключени на основание чл. 99 от ЗЗД
между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Аксес Файненс” ООД, вземането, произтичащо от
Договор за кредит „******” № ****** от дата ****** г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт” АД и ответницата, С.Г.Ч.-Д. е прехвърлено в полза на „Аксес
Файнанс” ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Съответно на ****** г. е подписано Приложение № 1
към Рамков договор за продажба на
вземания /цесия/ от дата ****** г. между „Аксес Файнанс” ООД и „Агенция за
събиране на вземания” ООД, по силата на което е прехвърлено в полза на ищцовото
дружество вземането, произтичащо от посочения договор за кредит, ведно с всички
привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви. Договорът за заем съдържа
изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в
полза на трети лица. „Агенция за
събиране на вземания” АД /сега „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/ е
правоприемник на „Агенция за събиране на вземания” ООД. Длъжникът е уведомен по
реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД за извършените продажби на вземането от страна на
„Изи Асет Мениджмънт” АД и съответно от страна на „Аксес Файнанс” ООД по
втората цесия с Уведомителни писма, изпратени с известния за доставяне.
Заявява се, че по договора за
кредит, кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ
кредит в максимален размер на 550 лв., под формата на разрешен кредитен лимит,
който се усвоява чрез международна кредитна карта ******, а кредитополучателят
се задължава да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор.
Съгласно договореното от страните, в случай, че кредитополучателят извърши
транзакции, които надвишават размера на
разполагаемия му остатък по кредита, сумите на тези транзакции увеличават
максималния размер на кредитния лимит. Заедно с подписване на договора за
кредит, кредитодателят предоставя на кредитополучателя платежен инструмент -
кредитна карта, с № ******, издадена от „Интеркарт Файнанс” АД /картоиздател/,
ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като
кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер на кредита веднага
след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което
съставлява изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави заемната
сума. Страните са подписали и Приложение № 2 към договора за кредит - Условия
за ползване на международна платежна карта ******, които съдържат и Тарифа за
дължимите такси за ползване на кредитна карта ******.
Условията, при които е
предоставен кредитът са следните:
- размер на месечната минимална
погасителна вноска: 15 % от максималния размер на кредита, но не повече от
общото възникнало задължение на кредитополучателя към 1-во число на съответния
месец, когато това задължение е по-малко от 15 % от максималния размер на
кредита;
- срок на договора не е
определен;
- датата на плащане на първа
минимална погасителна вноска: 5-то число на месеца, следващ месеца, в който е
извършено усвояване на кредита, ако до тази дата кредитополучателят не е
погасил изцяло задължението си към кредитодателя;
- дата на плащане на всяка
една минимална погасителна вноска: от 1-во до 5-то число на всеки месец, ако
през предходния месец кредитополучателят е усвоил кредита и не е погасил
задълженията си изцяло до тази дата;
- годишен процент на разходите
за заема: 108 %.
Заявява се, че
кредитополучателят е усвоил заемни суми по дати, както следва: 100 лв. на
08.09.2014г.; 100 лв. на 10.10.2014г.; 90 лв. на 13.11.2014г.; 100 лв. на
19.12.2014г.; 100 лв. на 12.01.2015г.; 300 лв. на 11.02.2015г.; 300 лв. на
27.03.2015г.; 300 лв. на 15.04.2015г.; 300 лв. на 25.05.2015г.; 150 лв. на
02.06.2015г.; 400 лв. на 22.07.2015г.; 400 лв. на 10.08.2015г.; 400 лв. на
29.09.2015г.; 400 лв. на 09.10.2015г.; 100 лв. на 25.11.2015г., или обща сума в
размер на 3540 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 9
от сключения договор за кредит, върху усвоения размер на кредита,
кредитополучателят дължи договорна лихва в размер на 6 %, за изчисляването на
която се приема, че календарният месец е с продължителност от 30 дни. Лихвата
се изчислява ежедневно върху усвоения размер на кредита. На посоченото
основание на длъжника е начислена договорна лихва в размер на 507,94 лв., за
периода от 9.09.2014 г. до 6.11.2016 г.
Съгласно чл.10 от Договора за
кредит, в случай, че до 5-то число на всеки календарен месец кредитополучателят
не заплати пълния размер на дължимата за съответния месец минимална погасителна
вноска, същият дължи увеличен размер на месечната лихва за ползване на кредита
/договорна лихва/, а именно в размер на 15 %, която се начислява на ден за целия
период от първия ден на забавата за плащане на минимална погасителна вноска до
датата на плащане на минималната вноска. Така, на длъжника е начисляван
увеличеният размер на договорна лихва за периода от 6.11.2014 г. до 6.11.2016 г., като общата стойност на тази
лихва е в размер на 397,25 лв. От датата на заплащане на минималната
погасителна вноска отпадат основанията за начисляване на по-високия размер на
договорната лихва и съответно се начислява договорената от страните лихва в
размер на 6 %.
В случай, че до 5-то число на
календарния месец, следващ месеца на усвояване на кредита, кредитополучателят
не погаси усвоената главница и начислената за периода лихва, дължи такса револвинг в размер на 8 % от
усвоения размер на кредита към последно число на предходния месец, която не е
погасена от кредитополучателя до 5-то число на съответния месец, като такса
револвинг се дължи за всеки следващ месец, през който кредитополучателят ползва
кредита, предмет на този договор. Такса револвинг се начислява на 6-то число на
месеца върху общия размер на усвоения до последно число на предходния месец
кредит, който не е погасен до 5-то число на следващия месец. Поради неплащане в
срок на минималните месечни вноски, /включващи усвоена главница и начислената
за периода лихва/ на длъжника е начислявана такса револвинг в общ размер на
647,78 лв. за периода от 6.11.2014 г. до 6.11.2016 г.
Съгласно клаузите на сключения
договор, в случай че кредитополучателят не е заплатил минималната погасителна
вноска в период от пет последователни месеца, цялото му задължение става
автоматично предсрочно изискуемо, като страните са се съгласили, че
предсрочната изискуемост настъпва автоматично с изпълнение на описаните условия
и кредитодателят не е длъжен да уведомява кредитополучателя за това обстоятелство.
В случая предсрочната изискуемост е настъпила автоматично на 6.04.2017г., като
считано от тази дата кредитополучателят дължи заплащането на законна лихва за
забава за всеки ден забава върху общия размер на задължението си. Подписвайки
договора за кредит, кредитополучателят се е съгласил, че след настъпване на
предсрочната изискуемост дължи на кредитодателя еднократно заплащане на такса в
размер на 100 лв., включваща разходите на кредитодателя за дейността на лице,
служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране
на задължението на кредитополучателя.
Така общият размер на всички
плащания, договорени от страните при подписването на договора за кредит, които
кредитополучателят се е задължил да върне на кредитодателя, представлява сбора от: усвоения размер на кредита, ведно с начислената
договорна лихва, такса револвинг за всеки месец, за който същата се дължи
съгласно условията на договора и разходи за събиране, дължими съгласно договора
и Общите условия.
На длъжника е начислена лихва
за забава в размер на 133,76 лв. за периода от 6.04.2017 г. /датата, на която
вземането е станало автоматично предсрочно изискуемо/ до датата на входиране на
задължението в съда.
Длъжникът не е заплатил изцяло
дължимия паричен заем към дружеството. Сумата, която е погасена до момента е в
размер на 4208,80 лв., с която са погасени, както следва: лихва за забава -
13,95 лв., за периода от 6.04.2017 г. до 6.07.2016 г., такса разходи: 71,95
лв., такса револвинг: 643,24 лв., договорна лихва по чл. 10 от договора за
кредит: 397,25 лв., договорна лихва по чл. 9 от договора за кредит: 83,96 лв. и
главница: 2998,45 лв.
Ищецът се е снабдил със
Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 12265/2018 г. по
описа на РС – Пловдив, 19 граждански състав, но предвид депозираното възражение
от страна на длъжника, е обусловило подаването на настоящата искова молба, като
от съда се иска да признае за установено, че С.Г.Ч. - Д., като кредитополучател
по Договор за кредит „******” № ******, сключен на ****** г., дължи на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, сума в общ размер на 1117.93 лв., от които:
главница в размер на 541,55 лв., договорна лихва по чл. 9 от Договора за
кредит, за периода от 17.08.2015г. до 06.11.2016г., в размер на 423,98 лв.,
такса револвинг за периода от 06.10.2016г. до 06.11.2016г. в размер на 4,54
лв., такса разходи в размер на 28,05 лв. и лихва за забава за периода от
07.07.2017г. до датата на подаване на заявлението в PC – Пловдив, в размер на
119,81лв., ведно със законната лихва върху главницата от входиране на
заявлението в PC - Пловдив до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се направените в
заповедното и настоящото производство разноски.
В срока за отговор на исковата
молба, такъв не е подаден. В първото съдебно заседание ответникът заявява, че е
извършил и други плащания извън посочените от ищеца.
С определение № ****/ 26.06.2019
г. съдът е указал на ищеца, че ще извърши служебна проверка относно наличието
на неравноправни клаузи в договора, както и за нищожност, а именно чл.3, ал.1,
т.5 и т.7 от сключения договор за паричен заем, според които фиксираният
годишен лихвен процент по заема и 72% в случаите по чл.9, ал.1 и 180% в
случаите на чл.10, ал.1, както и че годишният процент на разходите възлиза на
108%, както и чл. 9.1, ал.3, в която е
предвидена и такса револвинг в размер на 8% от усвоената сума в случай,
че същата не бъде върната до 5-то число на следващия на усвояването на сумата
месец и чл. 10 от договора, предвиждащ в случай че до 5-то число на всеки
календарен месец не се осигури минимално плащане се дължи увеличена месечна
лихва от 15% или 180% на годишна база, която се начислявала за всеки ден на
забава до заплащането на минималната вноска.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от Заповед № ***** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.08.2018 г., издадена по ч. гр. д. № 12265/2018 г. на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр.с., със същата е разпоредено
длъжникът С.Г.Ч. - Д. да заплати на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД сумата 541,55 лв.
главница, ведно със законната лихва от 31.07.2018 г., сумата 423,98 лв. договорна лихва за
периода от 17.08.2015 г. до 06.11.2016 г., сумата 28,05 лв. такса разходи, сумата 4,54 лв. такса револвирнг за периода
от 06.10.2016 г. до 06.11.2016 г.,
сумата 119,81 лв. мораторна лихва за
периода от 07.07.2017 г. до 30.07.2018 г., както и направените в заповедното производство разноски в размер на 75 лв. Срещу изпълнението на заповедта е
постъпило възражение от длъжника.
Липсва спор между страните, а
и от представения Договор за кредит „******“ № ******/ ****** г. се установява,
че на ****** г. между ответника в качеството на кредитополучател и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД – кредитор е сключен Договор за кредит „******“ № ******, въз
основа на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя револвиращ кредит
в максимален размер от 100 лв. С последващи анекси, сключени с „Аксес Файнанс“ ООД било изменено
съдържанието на договора – съответно с анекс от ****** г. размерът на
револвиращия кредит е уговорен на 450лв., с анекс от ***** г. – на 550лв., с
анекс от ****** г. било уговорено преиздаване на кредитната карта. Договорът е безсрочен. Уговорени са също така - размер на месечната минимална
погасителна вноска: 15 % от максималния размер на кредита, но не повече от
общото възникнало задължение на кредитополучателя към 1-во число на съответния
месец, когато това задължение е по-малко от 15 % от максималния размер на
кредита;
- датата на плащане на първа
минимална погасителна вноска: 5-то число на месеца, следващ месеца, в който е
извършено усвояване на кредита, ако до тази дата кредитополучателят не е
погасил изцяло задължението си към кредитодателя;
- дата на плащане на всяка
една минимална погасителна вноска: от 1-во до 5-то число на всеки месец, ако
през предходния месец кредитополучателят е усвоил кредита и не е погасил
задълженията си изцяло до тази дата;
- годишен процент на разходите
за заема: 108 %.
В чл.5 от договора е посочен фискиран годишен лихвен
процент – 72 % в случаите по чл.9, ал.1 и 180% в случаите по
чл.10, ал.1, а в чл.7 от договора е посочен ГПР – 108%.
Заявено е от заемателя, че е
получил общите условия, които са приложени като доказателство по делото.
На ****** г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД
в качеството на продавач – цедент и „Аксес файнанс“ ООД в качеството на купувач – цесионер е сключен Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия). В договора страните са се уговорили, че
продавачът ще прехвърли на купувача вземания, произхождащи от договори за
кредит „******“, описани в Приложение № 1, което ще бъде неразделна част от
договора, считано от датата на неговото съставяне. В т. 1. 2. е договорено съдържанието на приложението по отношение на
характеристиките на прехвърляните вземания. В т. 1. 3. от договора е предвидено, че бъдещите вземания, произтичащи от договори за кредит „******“,
сключени с трети лица, са сборът от следните суми: усвоеният размер на кредита, такса револвинг за всеки месец, за който същата се
дължи съгласно условията на подписания между третото лице и продавача договор
за кредит, лихва за ползване на кредита в размерите по чл. 9, ал.1 и/или чл.10, ал.1 от подписания между третото лице и продавача договор за кредит, такси за
ползване на кредита, дължими от третото лице, посочени в Тарифата към договора
за кредит, разходи за събиране, посочени в чл.15, ал.4 от подписания между
третото лице и продавача договор за кредит. С анекс № ****** г. към договора за
цесия е уговорено да се допълни Приложение № 1 с още 1420 кредита, един от
които е процесният.
С Потвърждение за сключена
цесия, прието като доказателство по делото, продавачът – цедент е потвърдил, че
кредитите, описани в Приложение № 1 от договора за цесия от ****** г. са цедирани от продавача
„Изи Асет Мениджмънт“ АД на „Аксес Файнанс“ ООД, съгласно договора за прехвърляне на вземания. В извадката от приложение №
1 към анекса и договора е описан договорът за заем с ответника, като са посочени номер на договора за заем, като е
уточнено, че остатъкът от дължимата сума към датата на засичане – ********* г.,
е 0.
Представен е рамков договор от ****** г. за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ между „Аксес Файнанс" ООД и „Агенция за събиране на вземания" ООД, по силата на който първото
дружество се е задължава да прехвърли на второто ликвидни и изискуеми в пълния
им размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредити, сключени с физически лица, които не са
изпълнили задълженията си по тях, индивидуализирани в приложение, неразделна
част от договора, срещу заплащането на определена цена. Изразено е съгласие за
прехвърляне на нови вземания при условията на договора на месечна база, като те
ще се индивидуализират в ново приложение № 1 със съответната дата, изпращане и
потвърждение, неразделна част от договора. Страните са договорили, че договорът е рамков, а всяко поредно приложение има силата
и значението на допълнително споразумение. Вземанията се считат прехвърлени от
датата на потвърждението, като след приемането, прехвърлителят се задължава да
представи на купувача писмено потвърждение за сключената цесия.
С представено потвърждение за
сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД „Аксес Файнанс" ООД е потвърдило извършеното прехвърляне на вземания на „Агенция за събиране
на вземания“ ООД съгласно договора от ****** г. Посочено е, че вземанията, предмет на
потвържданието, са индивидуализирани в приложение към договора № 1/****** г.
Представено е извлечение от
приложение № 1/****** г. към договор за цесия от ****** г. между „Аксес Файнанс" ООД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД. В същото е описано
вземането спрямо ответника по процесния договор, като същото е подробно
индивидуализирано чрез номера и датата на договора за потребителски кредит,
имената и ЕГН на ответника-длъжник, лимит на картата, размера на усвоената
/непогасената главница, непогасена такса, непогасена
законна лихва, лихва за забава към датата на продажба, общия размер на задължението по кредита.
Представено е пълномощно, по силата на което „Аксес Файнанс" ООД е овластило “Агенция за събиране на вземания“ АД с правата да уведоми от
негово име всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по
силата на сключени договори за кредит, прехвърлени с рамковия договор за цесия
от ****** г. Правата се предоставят на упълномощения във връзка с изпълнение на
задължението на упълномощителя по чл. 99 ЗЗД и следва да се тълкуват
разширително в полза на упълномощения.
В уведомително писмо, адресирано до ответника, ищецът,
действайки като пълномощник на „Аксес Файнанс" ООД, е направил изявление, че въз основа договор
за прехвърляне на вземания от ****** г., сключен
между „Аксес Файнанс" ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, на „Агенция за събиране на
вземания“ АД са прехвърлени всички вземания по договор за паричен заем № ******. Към ***** г. задълженията възлизат на 1096,67 лв., като
ответникът е поканен да ги заплати в 5-дневен срок от получаването на поканата
на посочена сметка. Писмото е изпратено с препоръчано писмо с обратна разписка
и получено лично от ответника на *******
г.
Предвид служебното задължение
на съда да следи за наличието на
неравноправни клаузи в договорите, то настоящият съдебен състав намира следното:
Предвид
създадената между страните облигационна обвързаност съдът счита, че ищецът има
качеството потребител по смисъла на параграф 13 от ЗЗП, даващ легална дефиниция
на понятието "потребител", според който текст потребител е всяко
физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. На ищеца, в
качеството на физическо лице, е предоставена финансова услуга – разрешен и
усвоен револвиращ потребителски кредит. Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава
легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор,
сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 18
точки визираната правна норма дава изчерпателно изброяване на различни хипотези
на неравноправие. Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2
от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при
общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета
от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
която е транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ДВ бр.64/2007 г./. Според
чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са
индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита
индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно
потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че
някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално
договорени, не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата
част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи
условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи
условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да
установи този факт. В тази връзка следва да се даде отговор на въпроса при
какви условия е сключен процесният договор за потребителски заем и как са
уговорени клаузите на този договор. Предвид обсъдената в тази насока
доказателствена съвкупност се установи, че процесният договор е сключен при
общи условия /при предварително определени от едната страна- ищеца - кредитор
клаузи на договора/. Съдебната практика приема, че при формиране размера на
този договорната лихва обективен критерий може да бъде размера на законната
лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер. Приема се, че
максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителната
лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава
/ в този смисъл решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр.д.№ 315/2005 на
второ г.о./
С разпоредбите на чл.19, ал.4
и ал.5 от ЗПК /нови, ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./ беше
предвидено, че годишният процент на разходите по договори за потребителски
кредит не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, а клаузите в договор, надвишаващи
тези размери се считат за нищожни. Тези норми действително нямат обратно
действие - според § 13 ПЗР към ЗИДЗПК
(ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), разпоредбите на закона
не се прилагат за договори за кредит, сключени преди датата на влизането му в
сила. Това обстоятелство обаче не води до извода, че преди въвеждането на
цитираното правило на чл.19, ал.4 от ЗПК кредиторът е разполагал с възможността
да уговаря с потребителя възнаградителна лихва, съответно такси, комисионни и
др., включени в понятието за годишен процент на разхода по чл.19, ал.1 от ЗПК, в
неограничен размер. Всъщност с разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК в материята
на потребителското кредитиране се възстановява начинът на регулиране на
договорните лихви чрез установяване на максимален техен размер, който начин на
регулиране е изоставен с отмяната на Разпореждане № 1238 на Министерския съвет
от 1951 г. за определяне на максималния процент на договорните лихви (обн.,
Изв., бр. 52 от 1951 г.; изм., ДВ, бр. 6 от 1991 г.), извършена с § 1 от
заключителните разпоредби на Постановление № 72 на МС от 8.04.1994 г. за
определяне на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута
/отм./. В периода след отмяната на РМС № 1238 от 25.06.1951 г. до влизането в
сила на нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК липсва фиксиран от закона максимален
размер на договорните (възнаградителните) лихви по потребителски кредити, респ.
на годишния процент на разходите по тях. Към договорите за потребителски
кредити обаче на общо основание – вж. и чл.24 от ЗПК, се прилагат правилата на
глава шеста „Неравноправни клаузи в потребителските договори” на ЗЗП. Както беше посочено по – горе, според чл.143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Изброяването в закона
на отделните клаузи, които биха били неравноправни, е примерно и
неизчерпателно.Прекомерността на уговорената възнаградителна лихва е била
изведена в съдебната ни практика като основание за нищожност на тази уговорка
поради противоречието й с добрите нрави – чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Щом една
клауза противоречи на добрите нрави според критериите на общия граждански закон
– ЗЗД, то тя би била и неравноправна по смисъла на специалния закон, призван да
охранява правата на потребителите – ЗЗП. В съдебната практика е изведен и
примерен ориентир, по който да се преценява кога уговорката за
възнаградителната лихва би била нищожна на това основание. Така например в решение
№ 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о. се приема, че е
противно на добрите нрави да се уговаря възнаградителна лихва по обезпечен
заем, надвишаваща двукратния размер на законната лихва, при което уговорката би
била нищожна и следва да се приеме, че лихва не е уговорена, като тя се
замества (чл.26, ал.4 от ЗЗД) от законната лихва. Вярно е, че в случая заемът
не е обезпечен и в размера на възнаградителната лихва се калкулира и рискът, който заемодателят носи. Дори и да се приеме,
че в случаите на необезпечен кредит е допустимо договорната лихва и годишният
процент на разходите да са в по-висок размер, например както е законодателно
уредено понастоящем – не в двукратния, а в петкратния размер на законната лихва
към датата на сключване на договора, то уговореният лихвен процент от 72 %
годишно, респ. годишен процент на заема
от 108 %, надхвърля така определения праг. Според заключението на вещото лице
по назначената счетоводна експертиза размерът на законната лихва за процесния период възлиза на 10,00 %, т.е. максималният допустим размер на ГПР,
включително договорната лихва, би бил 50,00 %. По тази причина следва да се приеме, че атакуваните клаузи на чл.3,
ал.1, т.6 и т.8 от сключения договор за паричен заем са нищожни, тъй като са
неравноправни, респ. поради противоречието им с добрите нрави.
Ищецът
претендира и такса револвинг. Револвингът е възможност клиентът да получи
допълнителна сума по своя кредит в случай, че в срок е погасил определена сума.
Така, в Раздел ІІІ
"Лихви и такси револвинг" от процесния договор, чл.9, ал.3, се
посочва, че в случай, че до пето число на календарния месец, следващ месеца на
усвояване на кредита, кредитополучателят не погаси усвоената главница,
начислената за периода лихва, съответно продължи да ползва кредита след пето
число на съответния календарен месец, кредитополучателят дължи такса револвинг
в размер на 8% от усвоения размер на кредита към последно число на предходния
месец, която не е погасена от него до пето число на съответния месец. Такса
револвинг се дължи за всеки следващ месец, през който кредитополучателят ползва
кредита, предмет на този договор. Таксата се начислява на шесто число на месеца
върху общия размер на усвоения кредит до последно число на предходния месец,
който не е погасен до пето число на следващия.
В
настоящият случай договорената между страните лихва в размер на 72 % годишно и
180 % годишно в зависимост от определени условия и годишен процент на разходите
от 108 %, както и предвиждането на допълнително възнаграждание за ползване на
предоставената сума – още един вид договорна лихва, която е определена, като
„такса револвинг“ в размер на 8 % надхвърля десетократно законната (установена
с приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза), което
представлява нарушение на добрите нрави/ критерии за норми на поведение,
установени в обществото/, тъй като надхвърлят трикратния, дори петкратния
размер на законната лихва. Процесната клауза на договора, установяваща
размерите на договорната лихва накърнява договорното равноправие между
страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на
добросъвестността при договарянето, поради което същата се явява нищожна.
Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да
се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния договор и такова
задължение не е възникнало за ищеца.
От
ответника, освен вземанията за главница, договорна лихва и обезщетение за
забава, се претендира и вземане за такса разходи, коята съдът намира за нищожна. Това е така, тъй като съгласно чл. 33, ал.1 ЗПК
при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забавата. Съгласно алинея втора на същата разпоредба, когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната
лихва. Тези норми са императивни – постановени са в публичен интерес с оглед
целта на закона - да осигури защита на потребителите чрез създаване
на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез
насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на
потребителски кредит / арг. чл.2 ЗПК/. Съгласно чл. 21, ал.1 ЗПК
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 30 от ОУ е предвидено, че
кредитополучателят следва да заплати на кредитодателя суми за разходи, които са
определени предварително като размер и са дължими при определени предпоставки,
но във всички случаи – при забава относно задължението за заплащане на
погасителните вноски. Затова така въведената отговорност за разноски представлява по съществото
си неустойка, дължима при забава на изпълнението, а не плащане за покриване на
извършени разходи по събиране на вземането. Определянето на тези плащания като
разноски по събиране на вземането, по същество цели да заобиколи ограничението
на чл.33 ЗПК и въведе допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло свързана с
хипотези на забава на длъжника, тоест представлява прикрита неустойка за
забава. За това, че плащанията нямат за
цел да покрият разходи по събиране на закъснелите вноски, може да се съди от
обстоятелството, че плащанията по тях са уговорени предварително, като
абсолютни суми и в предварително определени предели.
Въведената
в договора за кредит отговорност за отнапред определени разходи, представлящи
по съществото си неустойка, дължима при забава в изпълнението за заплащане на
текущите задължения по кредита, а не е плащане за покриване на разходи по
събиране на вземането, се явява вищожна. С предвиждането на тези плащания
очевидно се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждането на
допълнителни плащания, чиято дължимост изцяло е свързана със забава на
длъжника. Съгласно чл. 21 ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на този закон, е
нищожна.
По
тези съображения и на основание чл. 21 ал. 1 ЗПК визираните по - горе клаузи на
договора са нищожни и като такива не пораждат права и задължения за страните по
договора за кредит. Следователно ответникът не дължи начислените от кредитора
суми за договорна лихва, такса револвинг и такса разходи. При това положение
извършените от ответника плащания по кредита следва да се отнесат към
погасяване само на действително възникналите задължения за връщане на усвоената
сума и на обезщетението за забава, чийто общ размер възлиза на 110,27 лв. По
делото е безспорно, че кредитополучателят е извършил плащания в общ размер на
4133,80 лв., обстоятелство, което изрично се признава от ищеца. Тази сума е
достатъчна за погасяване изцяло на вземанията на кредитора.
Следователно
за кредитора не е налице неудовлетворено вземане, чиято дължимост да бъде
установена в настоящото производството, поради което предявените искове по чл.
422 ГПК подлежат на отхвърляне като неоснователни и недоказани.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника
следва да се присъдят направените по делото разноски, но същият не претендира
такива.
Ищецът
претендира разноски, но такива не му се дължат предвид изхода на делото, както
в заповедното, така и в настоящото исково производство.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда „Лабиринт“,
ет.2, офис 4 против С.Г.Ч.-Д., ЕГН **********,*** искове за признаване на установено
в отношенията между страните, че ответникът С.Г.Ч.-Д. дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК: *********, сумата от 541,55 лв.- главница, дължима по договор за
кредит „******“ № ****** от ****** г., сключен между С.Г.Ч.-Д. и „Изи Асет мениджмънт“ АД, вземанията по който са
прехвърлени на „Аксес феананс“ ООД, ЕИК ********* с Анекс № ****** г. към
Договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия от ****** г.,а
впоследствие – на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, чийто правоприемник е
ищцовото дружество, с Приложение № ****** г. към Рамокв договор за продажба и
прехвърляне на вземания / цесия/ от ****** г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК – 31.07.2017 г., до окончателното й
изплащане, сумата от 423,98 лв. – договорна лихва по чл. 9 от горепосочения
договор за кредит за периода 17.08.2015 г. – 06.11.2016 г., сумата от 4,54 лв.
– такса револвинг за периода 06.10.2016 г. – 06.11.2016 г., сумата от 28,05 лв.
– такса разходи, сумата от 119,81 лв. – лихва за забава за периода от
07.07.2017 г. до 30.07.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12265 по описа за 2018 г. на
Районен съд – Пловдив, ХІХ гр.с.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с
оригинала!
КЯ