Решение по дело №332/2020 на Административен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   E

 

№409                                           19.10.2020 год.                    град Стара Загора

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

        Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

                                           

                                                                       СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ

       

при секретар Зорница Делчева, и в присъствието на прокурора Нейка Тенева като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев административно дело №332 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:       

        

         Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

            Образувано е по искова молба на Е.М.А. от гр. Стара Загора, чрез пълномощника си по делото адв. Т.Ч., против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София, за заплащане на сумата от 300.00 лв., представляваща имуществени вреди от отменено наказателно постановление на Началник ОО“АА“ - Стара Загора в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

            В исковата молба се твърди, че с Решение №1/06.01.2020 год., постановено по АНД №119/2019 год. по описа на Районен съд Гълъбово е отменено изцяло наказателно постановление №43-0000009 от 05.03.2019 год. на Началник ОО“АА“ - Стара Загора в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София. За представителство в съдебното производство ищецът сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат, като за предоставената процесуална защита заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. в съдебното производство. Ищецът счита, че заплатената сума в размер на 300.00 лв. съставлява за него имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото наказателно постановление на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София. Иска от съда след установяване на твърденията в исковата молба да бъде осъден ответника по иска Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София да му заплати претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер 300.00 лева, ведно със законната лихва от 04.06.2020 год. - датата на предявяване на исковата молба, както и да му се присъдят следващите се от настоящото производство разноски. 

            Ответникът Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София, в предвиденият от закона срок не е изпратил отговор на исковата молба.

            Окръжна прокуратура Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл. 10 ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за основателност на исковата претенция.

            От събраните по делото писмени, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено следното:

            С наказателно постановление №43-0000009 от 05.03.2019 год., издадено от Началник ОО“АА“ - Стара Загора при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София, на ищеца е наложено административно наказание глоба в размер на 2000.00 лева за нарушение по Закона за автомобилните превози. По жалба на санкционираното лице било образувано АНД №119/2019 год. по описа на Районен съд Гълъбово, приключило с Решение №1/06.01.2020 год., с което е отменено изцяло като незаконосъобразно  наказателно постановление №43-0000009 от 05.03.2019 год. на  Началник ОО“АА“ - Стара Загора при ИААА.

            Видно от приложените към настоящото дело АНД №119/2019 год. по описа на Районен съд Гълъбово е видно, че ищецът е сключил договор за правна защита и съдействие от 17.05.2019 год. с адв. Т. Владкова Ч. за процесуално представителство по АНД №119/2019 год. на Гълъбовския районен съд с договорено и платено в брой възнаграждение в размер на 300.00 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие 17.05.2019 год.. В развилото се съдебно производство не са били поискани, нито присъдени направените разноски, който факт не се оспорва от ответника.

            Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск е процесуално допустим и по същество се явява основателен, по следните съображения: 

            Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия  фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесените вреди.

Съдът счита, че в процесния случай посочената съвкупност от предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди е налице.

В случая се претендира обезвреда за имуществена щета, причинена от издадено наказателно постановление №43-0000009 от 05.03.2019  год. на Началник ОО“АА“ - Стара Загора при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София, което е било отменено като незаконосъобразно по съдебен ред. Касае се за административнонаказателно производство по налагане на административно наказание. Т.е. налице е административна дейност на административен орган при упражняване на административнонаказващата му функция. В този смисъл е и Тълкувателно постановление №2/2014 от 19.05.2015 год. на общото събрание от съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховния административен съд.

Безспорно се установи по делото, че за обжалването на посоченото НП ищецът е ангажирал адвокат, като е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Направените от Е.А. разноски, съставляващи заплатен адвокатски хонорар, несъмнено представляват имуществени вреди по смисъла на закона и подлежат на репариране.

Налице е и пряка причинно-следствена връзка между направения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение и отмененото наказателно постановление, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със съдебното производство по обжалване на наказателно постановление №43-0000009 от 05.03.2019 на Началник ОО“АА“ - Стара Загора при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Наемането на адвокат в случая е било една закономерна последица от издаването на наказателното постановление, тъй като е логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си и негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна защита на правата, които претендира в съдебния спор. В тази връзка твърдените от ищеца имуществени вреди се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото наказателно постановление №43-0000009 от 05.03.2019 на Началник ОО“АА“ - Стара Загора при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Действително законодателят не е предвиждал ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, към датата на проведеното съдебно заседание на 17.09.2019 год., което обаче не е основание за изключване на приложението на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателния процес налага извода, че разходваните средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на неоправдана административнонаказателна репресия имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ. Действително процесуалната защита по тези дела не е задължителна съгласно чл.94 от НПК, но това не означава, че осъществяването му е в нарушение на процесуалните правила. Налице е субективен елемент на наказаното лице по отношение на реализирането му на правото на защита, което не подлежи на съдебен контрол и не може да бъде отречено по никакъв начин. Безспорно е в случая, че във въззивното производство, ищецът е бил представляван от адвокат, което предполага и реалното осъществяване на тази защита, а не формалният й характер. Считано от 03.12.2019 год., е предвидена процесуална възможност в чл.63, ал.3 от ЗАНН за присъждане на направените разноски в производство по обжалване на наказателните постановления, но такава не е съществувала към датата на провеждане на откритото съдебно заседание на 17.09.2019 год., когато делото е приключило по същество и е обявено за решаване.

 Кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което съдът приема, че предявеният от Е.А. иск срещу Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София е доказан по основание. 

Исковата претенция се явява доказана и по размер, тъй като видно от приложеният договор за правна защита и съдействие, се установява по безспорен начин, че ищецът е заплатил в брой договореното възнаграждение в размер на 300.00 лв. за процесуално представителство по АНД №119/2019 год. по описа на Районен съд Гълъбово. Приложеният договор за правна защита и съдействие има характера на разписка, поради което удостоверяват по надлежния ред извършеното плащане /в този смисъл е и Тълкувателно решение №6/06.11.2013 год. по тълк. дело №6/2012 год, ОСГТК на ВКС/. Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 300.00 лв., изразяващи се в направени от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с воденото съдебно производство по обжалване на наказателно постановление №43-0000009/05.03.2019 год. на Началник ОО“АА“ - Стара Загора при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от Е.М.А. иск срещу Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София, по безспорен начин е установено и доказано наличието на всеки един от елементите от правопораждащия фактически състав за отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за претърпени от ищеца имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно наказателно постановление, поради което исковата претенция се явява доказана по основание и размер и следва да бъде уважена изцяло. 

В исковата молба е направено искане за присъждане на обезщетението, ведно със законната лихва върху същото, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане от страна на ответника по делото. Съдът намира същото за основателно. Претендираната сума по същество представлява вреда по смисъла на ЗОДОВ, съгласно тълкувателното решение на ВАС. В този смисъл, претендираното обезщетение в конкретния случай е за действие на държавен орган, което действие има характер на “квазиделикт”. Следователно лихвата ще се дължи от момента, в който е признато за установено по предвидения в закона ред, че това действие е неправомерно или неправилно. В конкретния случай това ще бъде момента на влизане в сила на решението на съда, с което е отменено наказателното постановление. В този смисъл е Решение №3003 от 1996 год. на Върховния съд, ІV г.о. Решението с което е отменено наказателното постановление е влязло в законна сила на 12.02.2020 год., а претендираната лихва е от дата 04.06.2020 год., съгласно диспозитива на исковата молба. Следователно съдът не може да се произнесе повече от това с което е сезиран, поради което и лихвата следва да се присъди от датата посочена в исковата молба.

По делото е направено искане за присъждане на направените разноски по делото. С оглед изхода на делото същото е основателно за размера от 310.00 лв., от които сумата от 300.00 лв. заплатена по договор за правна защита и съдействие от 04.03.2020 год. и сумата от 10.00 лв., представляваща заплатена държавна такса.

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София, ул.”Генерал Гурко”№5, представлявана от Изпълнителния Директор Бойко Рановски на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на Е.М.А., ЕГН ********** *** сумата от 300.00 /триста/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на незаконосъобразно наказателно постановление №43-0000009 от 05.03.2019 год., издадено от Началник ОО“АА“ - Стара Загора при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, ведно със законната лихва върху сумата от 04.06.2020 год. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София, ул.”Генерал Гурко”№5представлявана от Изпълнителния Директор Бойко Рановски на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на  Е.М.А., ЕГН ********** ***, сумата от 310.00 /триста и десет/ лева, представляваща направените от ищеца разноски по делото. 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: