РЕШЕНИЕ
№
247
Гр.
Пловдив, 09.01.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Пловдив, І отделение, І състав, в публично съдебно заседание на пети декември
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА
МАТЕЕВА
при секретаря К.Р.,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2476 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е с правно основание чл.
145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 46,
ал. 5 от Закона за общинската собственост/ЗОС/.
Образувано е по жалба на С.Д.Н.,ЕГН **********
*** против Заповед №6-Z23-390/03.07.2023г. на кмета на район „Тракия“,Община
Пловдив, с която е прекратен договор за наем № 21Т - 11 / 24.02.2021 г. за
общинско жилище по Акт за общинска собственост № 1398/11.02.2002 г., сключен
между С.Д.Н. и ОП „Жилфонд”,като се поддържа,че оспорената заповед е нищожна,незаконосъобразна
В жалбата са изложени оплаквания, които
по същество се свеждат до издаване на заповедта в нарушение на материалния
закон. Жалбоподателят оспорва изложените като мотиви факти за прекратяване на
наемното правоотношение поради нарушаване на добрите нрави ,поддържа,че съвестно
е заплащал наемните вноски . Моли заповедта да бъде отменена.
Ответникът по жалбата -кмет на Район “Тракия”
, Община – Пловдив ,чрез процесуалния си представител – К.З.,директор
дирекция УТТИ при община Пловдив,район „Тракия“ , лице с юридическо
образование, изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за
отхвърлянето й.Поддържа ,че жалбата е просрочена ,поради което производството
по делото е недопустимо и следва да бъде прекратено.Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата,в частта,с която се иска отмяна
на оспорената Заповед №6-Z23-390/03.07.2023г. на кмета на район „Тракия“,Община
Пловдив като незаконосъобразна е просрочена,поради което производството в тази
част като недопустимо следва да бъде прекратено.Видно от Протокол от
23.08.2023г. на комисия при район „Тракия“,Община Пловдив ,оспорената заповед
на посочената дата е била залепена на
адреса на жалбоподателя и на указателното табло в „Тракия“,Община Пловдив,тъй
като същият не е бил намерен на
адреса,като 14-дневния срок за обжалване е изтекъл на 13.09.2023г.Жалбата е
подадена в район „Тракия“,Община Пловдив на 27.09.2023г.
Жалбата в частта,с която се иска прогласяване нищожността на оспорения
акт, е допустима,тъй като съгласно чл.149,ал.5 от АПК административните актове
могат да се оспорят с искане за обявяване нищожността им без ограничение във
времето.
Жалбата е подадена от страна- адресат на
акта ,както се каза в предвидения за това срок и при наличието на правен
интерес.
Предмет на оспорване е Заповед
№6-Z23-390/03.07.2023г. на кмета на район „Тракия“,Община Пловдив, с която на основание
чл.46, ал.2, във вр. с чл. 46 , ал.1, т. 3 от ЗОС , чл. 41,ал.2 във вр. с чл.
41, ал.1, т.3 от НУРУЖННОЖП, приета с Решение № 49, взето с Протокол № 7 от
22.03.2005 г., изм. и доп. с реш.№ 400, взето с протокол № 20 /21.12.2021 г,е
прекратен договор за наем № 21Т - 11 / 24.02.2021 г. за общинско жилище по Акт
за общинска собственост № 1398/11.02.2002 г., сключен между С.Д.Н. и ОП
„Жилфонд”
Не е спорно между страните, че се касае
за имот частна общинска собственост.Наличен по делото е Акт за общинска частна
собственост № 1398.
От представената и приета по делото
административна преписка е видно,че със Заповед № 65/17.02.2021 г. на Кмет на
район“Тракия“, С.Д.Н. е настанен като едночленно семейство, да ползва една
стая, ниша за спане и готварна в общинско жилище находящо се на адрес: град
Пловдив, Ж.Р.“Тракия“, бл. 26, ет. 7, ап. № 34.
Сключен е договор за наем № 21 Т -
19/24.02.2021 г. между С.Д.Н. и ОП“Жилфонд“ , със срок на действие от
24.02.2021 г. до 24.02.2031 г.
От представената административна
преписка се установява,че до кмета на район „Тракия,Община Пловдив е постъпило
заявление с вх.№ 6-9400- 706/26.04.2023 г.
М.И.М., с оплакване срещу лицето С.Д.Н.- наемател на общинско жилище
ап.№ 34 точно срещу нейния апартамент, като М. съобщава, че семейството й е
подложено на тормоз, изразяващ се в постоянно преследване от страна на
наемателя- само като се отвори тяхната врата, държи се арогантно, притиска
дъщерите й с вулгарни изрази и сексуални намеци в коридора на стълбището, а
наскоро е скочил върху бременната й дъщеря в гръб, вследствие на което момичето
е със силен уплах и не иска да излиза само от вкъщи.
Пускал системно силна музика и се
събирал с чужди хора с непристойно поведение, като неколкократно се е налагало
да търсят съдействие от Пето РПУ .
М. съобщава, че е подавала сигнали и до
спешен телефон 112, поради това, че целият коридор“ мирише на трева „ .
Страхува се от ескалиране на
напрежението и моли да се вземат превантивни мерки, защото дъщерите й се
страхуват сами да напускат жилището , без тя и мъжът й да ги придружават при
излизане.
Постъпили са и устни телефонни
оплаквания от съседи на С.Н. в районна администрация - сектор“Жилищна политика“
, като оплакванията са с характер на: слушане на силна музика, събиране със
съмнителни лица, кучешки лай.
Постъпило е в районна администрация
заявление с вх.№ 6-9400-617/06.04.2023 г. до Кмет на район“Тракия“ от Н.Д.В., с
оплакване от С.Д.Н. , че не полага грижи за домашен любимец-куче, постоянен лай
, обезпокояване на живущите
С.Н. е бил предупреден от
администрацията на район „Тракия“,Община Пловдив във връзка с постъпилите
сигнали от негови съкооператори.Последвал е нов сигнал от М. за поведение на жалбоподателя,което буди у
нея и семейството и страх да живее нормално в дома си.Извършена е проверка в
дома на Н. от ответната страна и се установява,че жилището е в твърде
занемарено и мръсно състояние,освен това в него живее и куче,като хигиената е
силно занижена,въобще липсва.За лицето са изискани данни от домоуправителя на
входа.
Въз основа на така описаното,ответникът
е приел,че С.Д.Н. не спазва добрите нрави и срещу него са постъпвали оплаквания
от съседи, живущи в бл.26,което е довело и до издаване на оспорената Заповед
№6-Z23-390/03.07.2023г. на кмета на район „Тракия“,Община Пловдив, с която е
прекратен договор за наем № 21Т - 11 / 24.02.2021 г. за общинско жилище по Акт
за общинска собственост № 1398/11.02.2002 г., сключен между С.Д.Н. и ОП
„Жилфонд”.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата,в частта,с която се оспорва
законосъобразността на Заповед №6-Z23-390/03.07.2023г. на кмета на район
„Тракия“,Община Пловдив,е просрочена и производството в тази част е
недопустимо,поради което съдът не изследва въпросът за законосъобрзността на
акта.
Относно нищожността и валидността на
акта.
Недействителността на административните
актове се проявява в двете си форми - нищожност и унищожаемост. И нищожният
акт, както и унищожаемият, за да бъде обявен за такъв, следва да е постановен в
нарушение на някое от петте изисквания за законосъобразност по чл. 146 АПК.
За да бъде нищожен административният акт
,следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи
целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий нищожни са актовете
издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при
толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила,
довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния
закон, може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на
предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при
липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде
издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган.
В настоящия случай не се констатира
оспорената заповед да страда от някой от изброените по –горе особено тежки
пороци.
Заповедта е издадена от компетентен
орган-кмета на район „Тракия,Община Пловдив. Съгласно разпоредбата на чл. 46,
ал. 2 от ЗОС и чл. 41, ал. 2, изр. 1 от НУРУЖННОЖП наемното
правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната
заповед.
Компетентността
на административния орган произтича от разпоредбата на чл.3, ал. 2 от
Наредбата, съгласно която кметовете на райони организират и ръководят
управлението на жилища – общинска собственост, предназначени за отдаване по
наем.
По така изложените съображения
оспорената заповед се явява издадена от
компетентен орган .
При издаването на заповедта е спазена,
предвидената в чл. 59, ал. 1, във връзка с ал. 3 от АПК писмена форма,
съобразена е с изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, съдържа изискуемите от
закона реквизити. Съдържанието на заповедта е съобразено с разпоредбата на чл.
46, ал. 2, изр. второ от ЗОбС, в съдържанието й фигурира издател, адресат,
изложени са мотиви, които формират мнение у административния орган. Ясно е
формулирана разпоредителната част, с която се прекратява наемното
правоотношение, датата, от която същото се счита за прекратено, както и срокът
и условията, при които наемателят следва да освободи отдаденото под наем
общинско жилище.
Съдът намира,че оспорената заповед е
издадена и при съответствие с материалноправните разпоредби и не може да се
говори за нищожност на същата .
С процесната заповед са посочени правни
основания –чл.46, ал.2, във вр. с чл. 46 , ал.1, т. 3 от ЗОС , чл. 41,ал.2 във
вр. с чл. 41, ал.1, т.3 от Наредба за условията и реда за установяване на
жилищни нужди, за настаняване в общински жилища и продажбата им (НУРУЖННОЖП,
приета с Решение № 49, взето с Протокол № 7 от 22.03.2005 г., изм. и доп. с
реш.№ 400, взето с протокол № 20 /21.12.2021 г
Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 2
от ЗОС наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал
настанителната заповед, като в заповедта се посочват основанието за
прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището,
който не може да бъде по-дълъг от един месец.
По отношение на съответствието на
оспорената заповед с материалния закон, е достатъчно да бъде установено по
несъмнен начин наличието на която и да е от алтернативно изброените
предпоставки по чл. 46, ал. 1 от ЗОС, каквито в случая се явяват тази по т. 3
от ЗОС – нарушаване на добрите нрави.
Според възприетото в съдебната практика,
под "нарушаване на добрите нрави" следва да се има предвид такова
поведение на наемателя, което е свързано с противообществени прояви,
противоречащи на морала и битността на българина. Моралът може да бъде
разглеждан най - общо като система от принципи, неписани норми и правила, които
са формирани като общопризнати изисквания за нравствено поведение на членовете
на дадено общество. В този смисъл нарушаване на добрите нрави ще представлява
всяко действие или бездействие, което отрицателно въздейства върху установените
и наложени в обществото морални и/или етични норми и принципи или е в
противоречие и е несъвместимо с тях.
В случая административният орган е
изложил мотиви кое конкретно поведение на жалбоподателя счита за укоримо от
морална гледна точка –поведението му към съседите,най-вече съседката М. и
нейното семейство. Твърденията, които са изложени в сигналите
на съседите на Н. , са били проверени и
нарушенията непосредствено установени от служители на административния орган,което
обосновава категоричен извод, че е налице
посоченото в заповедта основание за прекратяване на наемното правоотношение.
При така изложеното съдът намира,че
оспорената заповед не е нищожна,а жалбата се явява неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
Следва да бъде уважено и искането на
ответника за присъждане на направените по делото разноски. В тежест на
жалбоподателя С.Д.Н. следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган,
определено в размер на 150. 00 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Водим от горните мотиви и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Пловдив, Първо отделение, I състав,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалба
на С.Д.Н.,ЕГН ********** *** ,с която се иска обявяване нищожността на Заповед
№6-Z23-390/03.07.2023г. на кмета на район „Тракия“,Община Пловдив.
ПРЕКРАТЯВА
производството
по жалба на С.Д.Н., ЕГН ********** *** ,против Заповед №6-Z23-390/03.07.2023г.
на кмета на район „Тракия“,Община Пловдив,в частта,с която се иска отмяната на
заповедта като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА
С.Д.Н.,ЕГН
********** *** да заплати на община Пловдив разноски по делото в размер на 150/сто и
петдесет/лева.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: