ПРОТОКОЛ
№ 33
гр. Бургас, 10.02.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Петя Ив. П. Дакова
Светлин Ив. Иванов
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора В. Ив. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. П. Дакова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20242000600250 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Апелативна прокуратура - Бургас се представлява от прокурор
В. М..
Жалбоподателят подсъдим П. Д. А., редовно призован, се явява
лично и с упълномощения си защитник адв. Г. Г..
Подсъдимия Ж. И. Н., редовно призован, се явява лично,
конвоиран от органите на РД „Охрана“ – Бургас.
Явяват се и неговите упълномощени защитници адв. П. Д. от АК -
Бургас и адв. Н. К. от АК - Сливен.
По хода на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото, няма пречка за това.
АДВ. К.: Няма пречка, да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ П. А.: Да се даде ход на делото.
1
ПОДСЪДИМИЯТ Ж. Н.: Да се даде ход на делото.
След като се запозна с материалите по делото и изслуша
становищата на страните, съдът намира, че са налице изискванията на
процесуалния закон за разглеждане на делото в настоящото съдебно заседание,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Страните поотделно ЗАЯВИХА, че няма да правят искания за
отводи на състава на съда, на прокурора и на секретаря.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства.
АДВ. К.: Няма да сочим нови доказателства.
АДВ. Д.: Ние също няма да сочим нови доказателства. Ще имаме
искане обаче след приключване на производството, по чл. 270 от НПК по
отношение на нашия подзащитен.
АДВ. Г.: Също няма да сочим нови доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ П. А.: Няма да представям нови доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ Ж. Н.: Няма да представям нови
доказателства.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА събраните по делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането на същите и съдебното следствие.
ДАВА ХОД на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам така депозирания протест. Относно
жалбите на подсъдимия А. и подсъдимия Н., считам същите за неоснователни.
Считам, че действително в хода на провелото се
първоинстанционно съдебно следствие е допуснато процесуално нарушение.
Същото намирам за несъществено. Имам предвид това, че съдът е допуснал и
2
е разпитал съпругата на единия от подсъдимите в съдебно заседание, провело
се на 21.02.2024 г., но доколкото мотивите не се основават на доказателстените
източници изведени от този разпит, считам, че това не е такъв порок, който да
е решаващ по делото. Освен това, намирам, че процесуални нарушения
свързани с другите доказателствени източници, а именно с извършените
действия по разследването на 05.09.2020 г., а именно предвид огледа на
местопроизшествие, като и претърсването и изземването на предмета на
престъплението, при тези процесуално-следствени действия също считам, че
не са допуснати процесуални нарушения и в мотивите си първоинстанционния
съд е взел становище, тъй като такива възражения защитата е направила и към
онзи момент. Отделно, не са допуснати процесуални нарушения на правилата
и при извършените огледи на веществени доказателства от 07.09.2020 г.,
09.09.2020 г. и от 11.09.2020 г. И това всъщност са основните доказателствени
средства, които предполагам, че защитата в днешното съдебно заседание ще
иска отново да анализира.
Вярно е, че разследването по делото се опорочава и от други
подобни изследвания, но по мое скромно мнение, тук особеността идва от
процесуалния развой на производството. Лично аз за първи път в моята
практика срещам дело с подобен процесуален развой.
Отделно от това, мога да се съглася със защитата, че мотивите на
първоинстанционния съд не могат да се охарактеризират като пространни, ако
мога да използвам тази дума. Но в същото време, държавното обвинение в мое
лице счита, че тези мотиви съдържат отговор на всички поставени въпроси, че
всъщност по смисъла на чл. 303 от НПК, зачитайки същите, могат да се
изведат взетите накрая с присъдата правни изводи.
Считам, че няма спор за това, че подсъдимият А., подсъдимият Н.
и свидетелят Г. се познават от доста време. По делото доказателствата дават
възможност за направата на този извод. Освен това, доказателствената
съвкупност е непротиворечива и относно това, че те са и бивши колеги, тоест
те са работили заедно и са упражнявали една и съща професия, а именно
професионални шофьори на камиони. Считам отделно, че са налице
достатъчно доказателства за това, че тримата са пътували в чужбина и също
така, че често са пътували заедно тримата. Намирам за безусловно доказано,
че процесният автомобил, посредством който е направен опит за контрабанда,
е собственост именно на подсъдимият А. и той е негова собственост от
04.06.2019 г. Също така считам, че е безусловно доказано, че този автомобил
бидейки нов внос, е с извършена манипулация в него, а манипулацията е
видна от извършените огледни протоколи и че тази манипулация не е
фабрична, очевидно не е фабрична в случая и че е направена след датата на
придобиване, тъй като всички знаем, че след датата на придобиване на
автомобил нов внос, се прави надлежна проверка от контролните органи.
Намирам освен това за доказано, че тайникът, видно от състоянието на
заварките, такава дума е използвана в огледните документи, е направен не
3
непосредствено преди опита за контрабанда. Тоест давността на тази техника,
посредством която е монтиран самият тайник, е със сигурност по-голяма
отколкото предполага самото изпълнително деяние по опит за контрабанда.
Доказано е също, че процесният автомобил е домувал в база на фирмата, на
подсъдимия Н.. Доказано е, че върху част от предмета на контрабандата има
биологични следи от подсъдимия Н.. Доказано е, че авторството на
биологичните следи е изяснено на датата 21.04.2021 г., тоест доста по-късно, в
резултат на което изясняван е всъщност този усложнен процесуален развой на
самото наказателно производство и това авторство е сторено в резултат на
извършен обмен между българските и нидерландските власти. Доказано е, че
нидерландските власти разполагат с ДНК на подсъдимия Н. по повод на
престъпление, касаещо високорискови наркотични вещества, друго
престъпление, което е извършено в Нидерландия.
Доказано е също така, че подсъдимия А. заедно със свидетеля Г., са
предприели и осъществили нужните действия, за да улеснят и прикрият
максимално престъпната дейност по контрабандата, като А. е направил
нужното автомобилът да смени собствеността и регистрацията си, а съответно
Г. е намерил подходящия „посредствен“ за контрабандата извършител и нов
собственик на автомобила. Безспорно е също така, че държаното наркотично
вещество е високорисково, както и това, че същото е в особено големи
размери. От разпечатката за движение на лек автомобил „ Хюндай“ с Рег.№
*****, както и от тази за лек автомобил „Волво“, и двата автомобила
собственост на подсъдимия А., става ясно, че през месец август свидетеля Г. е
влизал и излизал от България с лек автомобил „Волво“, но не и с лек
автомобил „Хюндай“, което прави несъстоятелни „новите му
самопризнанията“ на въпросния свидетеля Г., имам предвид тези, които той е
депозирал след като вече е понесъл наказателна отговорност. Доказано е освен
това, че процесният лек автомобил за последно е преминал границата на
страната на 11.07.2020 г. и влязъл обратно в България, като в него са пътували
именно подсъдимите А. и Н..
Считам, че доказателствата по делото дават възможност за
направата на категоричен извод, че дори и да не са извършили пряко
действията по “преоборудване на л.а. Хюндай“ и двамата са знаели, че същия
е снабден с такъв тайник. Свидетелят Г. също е знаел. Доказано е, че
комуникацията между двамата подсъдими и свидетеля Г. в инкриминирания
период е била доста интензивна.
Предвид всички така изредени от мен доказателства, които считам,
че са събрани по надлежния ред, които считам, че са взаимно свързани, голяма
част от тях макар и косвени, дават възможност за изграждане на една
непрекъсната доказателствена верига и считам, че същите кредитирани
поединично и в тяхната взаимосвързаност извеждат категоричният извод, че
подсъдимия А. и подсъдимия Н. в периода от 23.08.2020 г., а именно това е
датата, на която подсъдимия Н. влиза в България, това е по повод
4
възраженията на защитата, които тя е направила, че за нея не е ясно по какъв
начин точно са формулирани датите и часовете в самото обвинение.
Същевременно до 04.09.2020 г. в съучастие помежду си като извършители, са
държали с цел разпространение високорисково наркотично вещество в
особено големи размери, без да притежават нужното по закон разрешение.
Считам, че същите тези доказателства са достатъчни и за
направата на извод, че тези двамата подсъдими действайки като помагачи на
свидетеля Г., умишлено са го улеснили на 05.09.2020 г. да направи опит да
пренесе през границата на страната към Република Турция същото това
държано от тях наркотично вещество, като контрабандата е в особено големи
размери и случаят е особено тежък.
Индивидуализирайки наказателната отговорност, признавайки ги
за виновни, съда им е наложил еднакви наказания, като за престъплението по
чл. 354а, ал. 2 от НК е определил наказанията в условията на чл. 54 от НК, в
размер на по 7 години, същевременно е наложил и глоба, а същевременно за
деянието по чл. 242, ал. 4 от НК е приложил чл. 55, ал. 1, т. 5 от НК и им е
наложил наказание 8 години „Лишаване от свобода“ и „Глоба“, и това съдът е
сторил обосновавайки се с това, че деянието е приключило във фазата на
опита. Тоест едно от престъпленията, които са извършени в процеса на реална
съвкупност от двамата подсъдими, първоинстанционният съд формира
наказание в хипотеза на чл. 55 НК, така наречения член, който се прилага при
наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а за
другото не е приложил тази разпоредба.
Прокуратурата счита, че така наложените на подсъдимите А. и
Н. наказания за извършеното от тях престъпление по чл. 242 от НК, са
необосновано снизходителни.
Факт е, че казусът предмет на настоящото производство се
отличава не толкова с фактическа и правна сложност, колкото с особена
процесуална такава. Може би това е и причината голяма част всъщност от
мотивите да представляват хронология на наказателния процес.
Случаят обаче безспорно касае добре замислен, организиран и
осъществен от подсъдимите А. и Н. в съучастие като извършители със
свидетеля Г. опит за външен трафик на високорискови наркотични вещества –
почти 17 килограма кокаин. Положените от подсъдимите усилия, изразяващи
се в разпределение на наркотичното вещество в пакети, поставянето на
същите в предварително подготвен тайник, в лекия автомобил собственост на
единия от тях, избирането на подходящ за преминаване на българо-турската
граница ден, когато се предполага трафикът да е доста по интензивен от
обичайния, предприетите и извършени действия по смяна на регистрацията на
автомобила, както и „набирането“ на лице, чрез посредственото
извършителство на което да се осъществи трафикът, са все обстоятелства,
които сочат случая не само като особено тежък. Същите тези обстоятелства се
намират в колизия, според мен, със смекчаващите отговорността
5
обстоятелства, дали основание на първоинстанционния съд да наложи
наказания в условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, слизайки много под
законовия минимум. Вярно е, че едни и същи обстоятелства не могат да
обуславят едновременно квалифициращото обстоятелство „особено тежък
случай“ и да се считат за отегчаващи такива. Прокуратурата няма това
предвид. Но, тъй като е вярно и другото, че оценката на смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства в случая е лишена от нужната обективност,
доколкото считам, че чистото съдебно минало на подсъдимите - единственото
смекчаващо отговорността обстоятелство, е преекспонирано, а същевременно
фактът, че случаят касае довършен опит за контрабанда и че единствено
професионалните умения на митническите служители са станали причина за
предотвратяване на довършването на престъплението, не е съобразено от съда.
Считам, че наказанието следва да бъде определено в хипотезата на
чл. 54 от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, към
законовия мининум, а именно 16 години „Лишаване от свобода“. Също така
размерът на глобата също следва да бъде завишен от 100 000 лв. на 220 000 лв.
Това е така, тъй като чистото съдебно минало и фактът, че деянието
представлява довършен опит, по никакъв начин в тяхната съвкупност не водят
до нито до извод за изключителност, нито за многобройност. Единствената
разлика в обстоятелствата при извършването на двете престъпления от
двамата подсъдими е тази, че второто престъпление е останало недовършено,
което се отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство. За смекчаващи
отговорността обстоятелства са приети, както казах, чистото съдебно минало
за А. и влошеното здравословно състояние по отношение на Н., а като
отегчаващо, са приети конспиративността и стройната организация. Очевидно
е, че наказанията по чл.354а от НК, са определени при превес на
смекчаващите, въпреки че обективно е налице паритет, според мен, като е
наложено такова с 3 години по-ниско от средното.
За второто престъпление мотивирайки особена тежест на случая,
каквато безспорно е налице, стъпвайки единствено на това, че се касае за опит,
съда е наложил наказание в хипотезата на чл. 55, приемайки очевидно, че е
налице несъразмерност между извършеното престъпление и най-леко
предвиденото в закона наказание, което в случая е 15 години. Този извод би
бил верен ако условията при извършване на двете престъпления бяха
различни, което очевидно не е така или пък ако контрабандата не
представляваше особено тежък случай, което очевидно също не е така.
Ето защо, считам подхода при определяне на наказанието за
престъплението по чл. 242 от НК за грешен, като считам, че същото следва да
бъде определено в хипотезата при условията на чл. 54 от НК, при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства.
АДВ. Д.: Уважаеми апелативни съдии, оспорвам депозирания
протест от страна на държавното обвинение. Поддържам подадената жалба от
6
наша страна.
Позволете ми категорично да не се съобразя и да не приема така
изложеното от страна на държавното обвинение и в днешното съдебно
заседание. Обзет съм от някакво дежавю. Имам чувството, че това, което се
случваше в Окръжен съд – Бургас, се приповтаря и в Апелативен съд – Бургас
и подсъдими са не двамата настоящи, които са изправени пред Вас, а
свидетелят Н. Г.. И в Окръжен съд – Бургас и в настоящото производство,
прокуратурата излага доказателства, прави изводи и обосновава съждения за
това, какви действия бил извършил Н. Г., но позволете ми за изразя мнение, аз
не чух нито едно конкретно доказателство по отношение на нашия
подзащитен Ж. И. Н., освен, че по част от пакетите, ако трябва да бъдем
категорично ясни по това, има пълно ДНК съвпадение, по други четири има
част от алели съвпадение, има ДНК профил и биологичен материал на нашия
подзащитен Ж. И. Н..
Не мога да подмина с лекота и по посоченото, че видите ли, има
допуснато процесуално нарушение за това, че съдът си е позволил да разпита
съпругата на единия от подсъдимите, но то не било от такова съществено
значение.
Дори и да се съглася с това обстоятелство, другото допуснато
съществено процесуално нарушение по мнение на защитата, а имено липсата
на мотиви от страна на Окръжен съд – Бургас, след произнасяне на присъдата.
Отново се извинявам за израза, но тези мотиви представляват копи-пейст на
представения обвинителен акт от страна на държавното обвинение, с който
бяха предадени на съд двамата подсъдими. Няма и тук със категоричен, и
оспорвам твърдението от страна на държавното обвинение, че няма
единствена и логична последователност на доказателствата, която да сочи, че
нашия подзащитен Ж. И. Н. е осъществил, на първо място, държането на
наркотичните вещества и това го казвам, въпреки че по част от тях е открит от
него биологичен материал, а още по-малко има каквито и да било
доказателства, че той е подпомогнал по някакъв начин свидетеля Н. Г., по
настоящото производство.
В мотивите на Окръжен съд – Бургас, пак се извинявам за израза,
но считам, че има един художествен елемент от страна на съда за това как той
приема, че видите ли, те като били международни шофьори, нямало как да не
знаят. Оспорваме съжденията на прокуратурата, която посочи, че след като
автомобилът бил нов внос , нямало как той да дойде с изработения
тайник. Веднага поставям на вниманието на Апелативен съд – Бургас
обстоятелството, при пререгистрацията на автомобила в КАТ – Бургас, дали е
била извършена проверка за това, този автомобил дали има резервна гума, има
ли аптечка, има ли пожарогасител или такава проверка не е била извършена.
За това няма как да противопоставяме едно такова съждение на другото.
Никога не сме казвали, защита не е твърдяла такова нещо, че са
опорочени огледният протокол, протоколът за оглед на веществени
7
доказателства и другото посочено от страна на държавното обвинение.
Спорим обаче, че в протокола при извършения оглед на веществени
доказателства и при огледния протокол, има категорично разминаване при
описанието на пакетите по начина, по който са биле те опаковани, с
описанието на пакетите дадени в ДНК експертизата, на протокол № 20/ДНК
340 от 18.11.2020 г. В едните от документите описанието на тези пакети е по
един начин, а именно прозрачен плик, прозрачно фолио, черен балон със
залепен върху него стикер с изобразен слон, втори прозрачен плик и отново
прозрачно тиксо, докато при ДНК експертизата единият прозрачен плик и
едното прозрачно фолио липсват. За това ние поставяме въпроса - кога и по
какъв начин, и къде правилно са описани тези пакети, защото това е
фрапиращо разминаване, тоест имаме двойно преопаковане на това вещество,
имаме ли го или го нямаме и кое е било вярното, и всъщност къде точно е бил
открит този ДНК профил.
На следващо място, по какъв начин държавното обвинение, а и в
частност Окръжен съд – Бургас доказаха, че нашият подзащитен Ж. И. Н. е
подпомогнал Н. Г.. Кога, къде, по какъв начин е станало това. Няма нито един
ред, нито едно обстоятелство от това, което той е посочил. Впрочем, няма
нито един ред кога, къде и по какъв начин Ж. И. Н. и другия подсъдим,
разбира се, са държали това наркотично вещество. Такова нещо няма. Говори
се за едно наркотично вещество и то се появява за първи път на границата на
Република България. Не е установено абсолютно по никакъв начин, първо - от
къде идва това вещество, второ – кога е било поставено в процесния
автомобил „Хюндай“, трето – какви са били уговорките и имало ли е такива
уговорки, защото всичко е в сферата на хипотезите, предположенията и
разсъжденията, без да е подкрепено по какъвто и да е начин с каквито и да
било обективни доказателства. Тези всички съждения ние ги направихме пред
Окръжен съд – Бургас, за съжаление обаче чухме една осъдителна присъда.
Съгласен съм с прокуратурата, че Окръжен съд - Бургас допусна
нарушение и при определяне размера на наказанието, защото лично за
защитата не стана ясно защо след произнасяне на осъдителен диспозитив,
защо едно от наказанията, които се налага, е при приложението на чл. 55, ал. 1,
т. 1 от НК, тоест да се слезе под минимума, а по другото наказанието е при
приложението на чл. 54, ал. 1 НК. Ние считаме и практиката според нас е
такава, че наказанията следва да бъдат определени при едно и също
приложение дали на чл. 54 или съответно на чл. 55 от НК, но това ще го
оставим на вниманието на уважаемия съд.
Всички тези съждения ни дават основание да помолим Вас,
уважаеми апелативни съдии, да произнесете оправдателна присъда по
отношение на нашия подзащитен Ж. И. Н., защото категорично считаме, че
няма каквито и да било годни доказателства, които да обосновават
съжденията, че той е осъществил един или двата престъпни състава, за които е
предаден на съд.
8
За съжаление той продължава трета година да стои в ареста, при
абсолютна липса на годен доказателствен материал, но това ще го говорим по-
късно при искането си по чл. 270 от НПК.
Отправям и алтернативно искане, ако разбира се уважаемия съд не
приеме, че следва да произнесе оправдателен диспозитив по отношение на Ж.
И. Н. в днешното съдебно заседание. Моля да бъде отменена присъдата и
делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на Окръжен съд –
Бургас, с оглед изтъкнатите процесуални нарушения и основното, липса на
мотиви към произнесената присъда.
Моля за произнасяне в този смисъл.
Поддържам искането по чл. 270 от НПК. Ако позволи уважаемия
съд, отравяме молба към Вас да бъде изменена мярка на подзащитният ни Ж.
И. Н., по следните съображения:
На първо място, изключително продължителен период от време,
през което той търпи най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, започва четвърта година, от 29.01.2022 г. е задържан.
На следващо място, макар и да се повтарям, липсата на каквито и
да било доказателства, а и основното, че през този период от време бяха
събрани, по мнението на съда, всички необходи доказателства. Аз не виждам
ако Н. е с някаква мярка различна от „задържане под стража“, по какъв начин
би могъл да повлияе на производството. Хипотетично, другият подсъдими
продължава да бъде с мярка различна от „задържане под стража“ и по никакъв
начин човекът не е повлиял на хода на производството.
Моля, а и с оглед порочната присъда, ако мога така се изразя, да
измените мярката за неотклонение на Ж. Н. по Ваша преценка, в следващите
три алтернативи, като молбата ни е или „Гаранция“ или „Подписка“, за да
може по някакъв начин да започне да работи и да изкарва някакви доходи,
защото семейството му е в изключително тежко финансово състояние, след
три години престой в арестните помещения. Жена му започна работа като
продавачка в магазин „Била“. Това е единственият доход на семейството,
който те имат. Все пак ако е на свобода, ще може да започне да работи.
Категорично няма опасност да се укрие Ж. И. Н.. Напротив. Макар и да се
повтарям за пореден път, той сам се е прибрал в Република България, след
като е разбрал, че е търсен от правораздавателните органи, за да може да се
каже защо го търсят и за това три години вече престоява в ареста.
Моля уважаемия съд да измени мярката на Н. по тези
съображения. Адвокат К. ще допълни също.
АДВ. К.: Почитаеми апелативни съдии, аз ще се опитам да не
преповтарям всичко казано от колегата Д., тъй като изцяло го споделям.
Присъединявам се към казано.
Действително оспорваме, на първо място, протеста на Окръжна
9
прокуратура, който се поддържа в днешното съдебно заседание. Аз считам
същия за неоснователен и съображения за това донякъде се съдържат и в
нашето искане за отмяна на атакуваната присъда. Действително аз също съм
на мнение, че първоинстанционната присъда страда от множество пороци и
най-вече по отношение на мотивите. Претендираме за допуснати процесуални
нарушения в хода на наказателното производство.
На първо място, нещо, което колегата Д. не спомена. Аз ще насоча
вниманието Ви към направеното искане на първоинстанционното
производство, за отвод на представителя на прокуратурата. В този момент, за
мен разбира се доста странно се разви самият случай. В ОД на МВР - Бургас
според доказателствата по делото, към него момент имаше образувана
проверка за отправяне закани от страна на нашия подзащитен по отношение
на прокурора. Направихме искане за отвод. Представителят на Окръжна
прокуратура заяви, че той не намира основание да се отведе и че не изпитва
притеснение или страх за нещо, което подзащитният ни би осъществил спрямо
него. Интересен е следващият момент, в който съдът поиска да се съберат
доказателства за тази преписка и прокурор М. каза: „Преписката е на моето
бюро“. Качи се в кабинета си и я донесе пред съда. В този случай съдът прие,
че прокурорът не бил заинтересован по никакъв начин и ние не получихме
отговор на нашите въпроси - защо тази преписка беше на неговото бюро.
Естествено той заяви, че нямало да се произнася. Ако трябвало да се
произнася по нея, би се произнесъл друг прокурор, но аз считам, че тук
категорично имаше заинтересованост и категорично бе налице основание за
отвод. Естествено отхвърлянето на това искане не подлежеше на въззивен
контрол и смятам, че именно това е моментът, в който трябва да го спомена.
Така че от самото начало първоинстанционното производство поради този
порок, аз считам бе проведено в нарушение на процесуалните правила, поради
липса на безпристрастен участник от страна на държавното обвинение.
На следващо място, по отношение на мотивите съгласен съм, че
мотивите към приложената присъда съдържат един буквален препис на
обвинителния акт с всички негови недостатъци. Поставят се доста въпроси по
отношение на посоченото за установено от фактическа страна, като например,
в базата в гр. Сливен е имало необходимите помещения и средства, с които
може да бъде изработен тайник. Кои са доказателствата сочещи на това, че в
Сливен има транспортна фирма. Няма извършен оглед, няма извършени
каквито и да е процесуално-следствени действия, няма събрани каквито и да
било доказателства, но в крайна сметка съдът стига до извода, че имало
условия и този тайник бил изработен в Сливен, което съответно се отразява на
извода на съда, да квалифицира действията на двамата тук подсъдими като
помагачи. Категорично няма доказателства по отношение на факта на
държане. Не са събрани доказателства пред първоинстанционния съд за това,
двамата подсъдими да са осъществявали фактическа власт, каквото е
държането над наркотичните вещества. И порокът тук се задълбочава, тъй
като защитата направи възражения в тази насока в пледоарията си, но отговор
10
на това възражение ние не получихме с мотивите на съда, което считам е
съществено процесуално нарушение.
Разбира се в сферата на пожеланията остават и съжденията
относно липсата на резервна гума, на аптечка и че професионален шофьор е
трябвало да знае това. В същия абзац съдът стига по-далеч, било установено,
че заварките на капака на тайника били окислени, което означавало, че
тайникът е бил направен отдавна. Аз такава експертиза не виждам по делото,
а смея да твърдя, че и такива познания нямам. И всички тези обстоятелства се
ценят от съда, и съответно се отразяват на размера на отговорността, която
поема нашият подзащитен.
Колегата Д. засегна съществения за защитата проблем с описа на
веществените доказателства и различния начин, по който същите са описани в
извършения оглед и в извършената ДНК експертиза. Отново в мотивите
отговор на този въпрос, защо това е така и защо съдът приема, че това е
редно, ние не получихме, което отново ни лишава от възможност да
организираме по какъвто и да било начин защитата си в тази насока.
По отношение на потвърденото от представителя на прокуратура
процесуално нарушение относно разпита на съпругата на подсъдимия А. – да,
ние изразихме мнението си още при извършване на това действие от
първоинстанционния съд, но конкретно в мотивите претендираното
процесуално нарушение е това, че този свидетел не е коментиран изобщо,
дори няма посочено едно изречение от страна на първоинстанционния съд, че
показанията на този свидетел следва да бъдат изключени от доказателствения
материал, защото разпитът му е недопустим. В мотивите за това се мълчи.
Няма изложени съображения относно разпита на свидетеля К.. Аз
не твърдя, че същият има значение за изясняване на фактическата обстановка
или пък има отношение към обвиненията на двамата подсъдими, но след като
този свидетел е разпитан, следва съдът да посочи и да коментира
отношението на събраната информация към инкриминираните деяния. Такъв
порок е наличен и в разпита на „особено важния свидетел“ Н. Г.. Съдът е
приел за достоверен разпитът на този свидетел, който е проведен в
досъдебното производство и приобщен в съдебното такова, но по никакъв
начин не е коментирал дадените показания пряко и непосредствено пред
състава на съда - дали приема същите или ги отрича и ако ги отрича, защо.
Единствено лаконично е посочено, че кредитира показанията от досъдебното
производство, без да бъдат абсолютно по никакъв начин коментирани тези,
дадени в съдебното производство. Това е още едно според защитата
процесуално нарушение, което би следвало да доведе до отмяна на присъдата
и връщане на делото за ново разглеждане
Въпреки това, разбира се, основното искане на защитата е
съобразявайки се с всички тези обстоятелства и основно с претендираната
недоказаност на обвиненията, на първо място, да постановите оправдателна
присъда по отношение на подзащитният ни Ж. Н.. Ако не приемете
11
съображенията в тази насока, а сметнете за основателни изложените такива
досежно допуснати процесуални нарушения, то моля да отмените присъдата и
върнете за ново разглеждане от съответния стадий в зависимост от това, кои
възражения ще приемете за основателни.
В този смисъл моля за Вашия съдебен акт.
Разбира се, присъединявам се към становището на колегата Д.
относно искането ни за изменение на мярка за неотклонение и съображенията
ми са същите, предвид най-малкото наведените множество твърдени от
защитата процесуални нарушения и дългия срок, през който той търпи
мярката за неотклонение, аз ще Ви моля да нейното изменение. Естествено
ако приемете съображенията ни за оправдателна присъда, то тази мярка ще
бъде изменена, но ако стигнете до извода, че присъдата подлежи на отмяна и
връщане на делото за ново разглеждане, аз считам, че необосновано дълго той
би престоял в следствения арест, поради което и моля мярката да бъде
изменена в параметрите, които посочи колегата – „подписка“ или „парична
гаранция“.
АДВ. Г.: Уважаеми апелативни съдии, в немалката ми практика за
първи път се запознавам с материали по едно сериозно дело, по което обаче се
виждат изброяване само и единствено на факти. Факти, които обаче не
кореспондират с обективната действителност и в кориците на делото липсват
такива. Къде в нашето българско законодателство е престъпление и е
наказуемо някой, някъде да пътува с някого, някъде. Съществено
доказателство, многократно държавното обвинение в лицето на тук
присъстващия прокурор, го преповтори това няколко пъти, като това едва ли
не е нещо основно, градивно, въз основа на което се изгражда включително
изгода, което също липсва в кориците по делото.
Какво ни прави нас, в частност имам предвид П. А., съпричастни
към това деяние, един-единствен автомобил, нов внос. Колегите казаха, че не е
доказано и не е установено по надлежен ред кога, къде и как е пристигнал този
автомобил, включително и на прегледа в КАТ. Тоест, субективният елемент
или съзнателното действие или бездействие и на двамата, няма как да се
докаже и не е доказано. Обвинителният акт е едно странно изброяване, за мен,
на едни приказки и съждения. Никъде, никъде по никакъв повод, както на фаза
досъдебно производство, така и в съдебната фаза, аз лично не можах да
намеря нито едно конкретно доказателство за П. Д. А., за неговата
съпричастност. Извежда се един извод, че едно лице купува един автомобил и
решава да го продаде. Къде тук е престъплението? Къде е тук умисълът? Къде
едва ли не се крие разковничето на тази „жестока конспирация“, както го каза
и държавното обвинение. Абсурдно е за мен.
Колегите също изброиха, няма да се повтаряме, за съответните
пороци, които съдържа не само обвинителният акт, а и произнасянето на
12
първоинстанционния съд, буквално преписвайки и споделяйки едно към едно
с много леки детайли изменение на самия обвинителен акт. Ако това е съдебен
акт, с по този начин поднесени и тълкувани, а за мен тук липсва даже и
тълкуване на факти и обстоятелства, а да не коментираме и доказателства.
Съществен порок има още и на фазата на самото досъдебно
производство. Въпросният автомобил „Хюндай“ е пътувал. Факт неоспорим.
Всеки пътува и всеки се движи. За тази цел има и съответни клетки на АПИ.
Никой както на фазата досъдебно производство, така и на съдебната фаза, не
се е постарал да обследва движението на този въпросен автомобил, с който е
извършена съответната контрабанда. Защо? Някой не иска ли, умишлено ли е
направено това или обстоятелствата, че може би тук, ще споделя изцяло
становището на двамата колеги, че тук има жестока конспирация за мен в
прокурор М., който за мен се е вманиачил в това производство. Едва ли не,
кара го както той реши и както той каже. Споменават се и разни приказки,
като заплахи и тем подобни, за мен това е несъществено и несериозно.
Четейки материалите, аз не можах да разбира защо се поддържа
това обвинение, какво се иска не само от тези тук, които се намират пред Вас,
а и лицето, което е гвоздеят на пирона, който е Н. Г.. Това лице конкретно и
индивидуално е закопчан на самата граница, с извинение за израза. Как може
едно лице, което се придвижва и знае, че пренася подобно нещо, може да се
вмени и такова обстоятелство, че тези двамата, които се намират пред Вас,
едва ли не те са организирали, помогнали, спомогнали, изготвили,
включително и доставили съответното наркотично вещество. Абсурдно. Нещо
повече, както на досъдебното производство, а така и на фаза съдебно
следствие, лицето, което е с влязла в сила осъдителна присъда и никой, както
и първоинстанционният съд, не е вникнал в обясненията, които той дава. Те са
противоречиви, различни, коренно изключващи помежду си всякакви видове
съждения. За мен това буди сериозно недоумение, от което нормалните във
Ваше лице следящи, гледайки и отчитайки факти и обстоятелства, и
доказателства, събрани и несъбрани, би било редно да достигнем до един
сериозен извод, от който е видно, че съпричастността на П. А. е нула. Никъде
нямаме, повтарям за не знам кой път, никакво конкретно доказателство,
анализи, ВДС, каквото и да има събрано по това дело, за неговата
съпричастност. Горд собственик на някакъв автомобил, решава да го продава
и от там нататък се свършва нещо. Колегите подчертаха, че няма никакви
огледи и към момента и към тогавашния момент, за изготвянето на въпросния
тайник. Може да е дошъл с такъв.
Между другото, отварям и една скоба, което не е по това
производство, но имам подобен случай в Хасковския окръжен съд, с въпросен
автомобил, не че това е обвързващо към Вас, но само отварям една скоба, в
този автомобил по същия начин се пренася такова вещество и този автомобил
не е с допълнително, просто липсва гумата. Това само в кавички.
Така че в настоящото производство ще Ви помоля най-учтиво да
13
вникнете в материалите пред Вас и наистина смея да твърдя, че лицето П. А.
следва да бъде оправдано и то по категоричен начин, с чиста съвест от Вас,
тъй като не може на едни разнопосочни свидетелски показания и липсата на
всякакви други такива, това лице да се намира пред Вас и то с немалки
сериозни санкции, както финансови, както и от страна като размер на
присъдата. Не може едно лице да е основния свидетел, което вече със
сигурност може би си е изтърпяло присъдата и да се явява едва ли не
единствен и основен доказателствен материал във връзка с осъждането на
тези две лица.
Ето защо ще Ви помоля или да оправдаете лицето П. А. или ако
прецените от изложеното и събраното както от мен, така и от колегите, да
върнете това дело за ново разглеждане от друг съдебен състав. Не че Ви е в
силата, но ако този прокурор отново се появи и ако разбира се уважите
искането връщането му в изходно положение, за мен това ще бъде
недопустимо и ще е някакъв парадокс в нашата съдебна система.
Ето защо Ви моля да бъде оправдано лицето П. А. или
алтернативно да върнете делото със съответните указания, от които да се
изправят всичките изброени както от колегите, така и от мен неща, по които
никой до днешен момент не се е съобразил и не е направил усилие да ги
разследва в тази насока.
Съдът ДАВА ПРАВО на лична защита на подсъдимите.
ПОДСЪДИМИЯТ П. А.: Поддържам становището и исканията на
моя защитник за оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане.
ПОДСЪДИМИЯТ Ж. Н.: Аз също поддържам исканията на моите
адвокати и съм съгласен да бъде върнато делото на първа инстанция или
постановена оправдателна присъда.
Моля да ми бъде изменена мярката за неотклонение „Задържане
под стража“, тъй като вече 3 години изтърпявам тази. За мен, мисля, че е
неоснователна. Ако е „Парична гаранция“, зависи от размера. Жена ми
единствено работи в „Била“. Мисля, че бихме могли да успеем да съберем
някакви средства.
ПРОКУРОРЪТ: По отношение на молбата, считам същата за
допустима. Действително чл. 270 от НПК има предвид настъпване на такива
обстоятелства, които да са различни и които да променят извода на съда, които
той е направил за същото нещо по предходно произнасяне.
Това, което аз можах да открия, не разполагам с материалите в
момента, такава молба е разглеждана миналата година. Считам, че като ново
14
обстоятелство е единствено изтеклият времеви период от последното гледане
до сега, но същевременно този изтекъл времеви период сам по себе си, според
мен, не дава възможност за направата на извод, че мярката следва да бъде
изменена в по-лека такава. Обвинението си стои. Нещо повече, налице е макар
и невлязла в сила осъдителна присъда, с която е наложено наказание на
подсъдимия Н. „Лишаване от свобода“ в немалък размер, от тук извеждам и
опасността.
АДВ. Д.: По отношение на възражението на прокурора за мярката
за неотклонение, единствено е разглеждано докато делото беше още пред
Окръжен съд – Бургас, тъй като изключително дълго се забави изготвянето на
мотивите. Никога пред Вас не сме поставяли въпроса за изменение на мярка за
неотклонение, едва днес. Повтарям това нещо с оглед развитите разсъждения
по отношение на присъдата и мотивите.
АДВ. К.: Основният аргумент на първоинстанционният съд да не
измени мярката, беше, че съпругата му притежава и управлява транспортна
фирма. Самата тя пред инстанцията заяви, че е продавачка в „Била“, а
въпросният бизнес не работи. Товарни автомобили няма, базата е затворена.
Така че това беше аргумент, че примерно можело да се укрие, защото имали
транспортна фирма. Такъв бизнес няма вече.
ПОДСЪДИМ П. Д. А.: Нямам какво да добавя.
ПОДСЪДИМИЯ Ж. И. Н.: Нямам какво друго да добавя.
Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения.
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИТЕ:
ПОДСЪДИМ П. Д. А.: Нямам какво друго да добавя. Моля да
бъда оправдан или делото да се върне за ново разглеждане.
ПОДСЪДИМИЯ Ж. И. Н.: Искам да бъде постановена
оправдателна присъда или най-малкото изменена мярката ми за неотклонение.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание, за да се произнесе по
направеното искане за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия
Ж. Н., като съобщи на страните, че ще обяви определението си в 11.00 часа в
същата зала.
15
Съдебното заседание продължава в 11.00 часа, в присъствието на
явилите се страни по делото – прокурор М., подсъдимите А. и Н. и техните
защитници – адв. Д., адв. К. и адв. Г..
Съдът, за да се произнесе по искането за изменение на взетата по
отношение на подсъдимия Н. мярка за неотклонение задържане под стража в
по-лека, взе предвид следното:
С Присъда № 20 от 26.03.2024г., постановена по НОХД № 1018/2023
г. по описа на Окръжен съд – Бургас подсъдимият Ж. Н. е признат за виновен в
извършването на престъпления по чл.354а, ал.2, изр.2, предл.4, вр. ал.1,
предл.4, вр. чл. 20, ал.2 от НК и по чл.242, ал.4, предл.1, вр. ал.2, предл.1, вр.
чл. 18, ал.1, вр. чл.20, ал.2 и ал.4 от НК, като при условията на чл.23, ал.1 от
НК на същия е наложено едно общо най-тежко наказание – „лишаване от
свобода“ за срок от 8 години, търпимо при първоначален „строг“ режим, и
„глоба“ в размер на 100 000 лева. С присъдата съдът се е произнесъл и по
веществените доказателства по делото.
След постановяване на присъдата, с протоколно определение от
26.03.2024 год., ОС-Бургас е потвърдил взетата спрямо подсъдимия Н. мярка
за неотклонение „задържане под стража“.
Понастоящем подс.Н. отново поставя въпроса за взетата му най-
тежка мярка за неотклонение и прави искане за изменяването и в по-лека
такава. Инициирайки произнасяне от съда по взетата и изпълнявана към
момента мярка за неотклонение, подсъдимият и неговите защитници
акцентират върху продължителността на срока на задържане, което
обстоятелство считат, че е довело до снижаване на рисковете по чл.63, ал.1 от
НК и поради това обуславя облекчаване на процесуалното му положение, с
определяне на по-лека мярка за процесуална принуда.
Преценявайки всички обстоятелства, свързани със законността на
задържане на подс.Н., съдът възприе следното:
Обосноваността на подозрението за съпричастност на Н. към
престъпната дейност, в извършването на която е обвинен, с основание може
да се приеме, че не е снижен, предвид постановената спрямо него осъдителна
присъда по обвинението, с което е бил предаден на съд. Липсват също така
данни в кориците на делото, на основата на които да се формира извод, че
тезата на обвинението за участие на Н. в инкриминираната престъпна дейност,
е разколебана или сериозно оборена.
Преценявайки обаче интензитета на рисковете по чл.63, ал.1 от НПК,
настоящият състав намери, че същите са снижени в съществена степен,
предпоставящо промяна в тежестта на процесуалните ограничения, които
последният търпи, в следствие изпълняваната към момента най-тежка мярка
за неотклонение.
В конкретиката на изводимите от данните по делото сведения, се
16
установява, че мярката за неотклонение „задържане под стража“ е била взета
спрямо подс.Н. с акт на съда, постановен в производство по чл.64, ал.1 от НК -
определение № 92/29.01.2022 г. по ЧНД № 82/2022 г. по описа на ОС - Бургас,
потвърдено с определение № 27/04.02.2022 г. по ВЧНД № 29/2022 г. по описа
на АС – Бургас / спр. т.7, л.107-114 от ДП/.
В принципен аспект, при продължаващо задържане, презумпцията е
в полза на освобождаване на подсъдимия /обвиняемия/, освен ако конкретни
обстоятелства не обосновават изискване на обществения интерес да надделее
над правилото за зачитане на личната свобода като това могат да бъдат
опасност от укриване, намеса в хода на съдебния процес, предотвратяване на
престъпление и опазване на обществения ред. Срокът на ефективното
задържане се отразява върху опасността подсъдимият да извърши
престъпление, като колкото е по-дълъг той, толкова повече тя обективно
намалява. Наличието на опасност от укриване или извършване на
престъпление от подсъдимия се преценява въз основа на обективните данни
по делото за личността му, независимо от тежестта и характера на
престъплението, за което е обвинен. В този смисъл, тежестта на обвинението,
сама по себе си, макар да може да обоснове първоначално задържане, то тя не
е достатъчна за продължаващо задържане, както е в разглеждания казус. В
случая от датата на задържане на Н., до момента, е видно, че са изтекли
повече от три години, което обстоятелство е в полза на извода, че рискът
същият да извърши престъпление обективно е намалял в значима степен. Факт
е също така, че наказателното производство срещу Н. е приключило пред
първата инстанция с постановяване на присъда, налагащо извод, че опасността
доказателствения процес да бъде повлиян от поведението на последния е
съществено редуцирана. Установява се по-нататък от данните по делото, че
подс.Н. не е осъждан /реабилитиран, спр. т.7, л.36 от ДП/. Налице са
доказателства също за наличие на постоянен адрес по местоживеене на Н. в
гр.Сливен, както и ангажираност на същия към семейството му.
Отчитайки на основата на обсъдените обстоятелства, че
интензитетът на опасностите по чл.63 ал.1 от НПК е съществено намалял,
въззивната инстанция намери, че следващата по тежест мярка за неотклонение
– домашен арест би изиграла своята ефективна роля в постигане на целите по
чл.57 от НПК. Ограниченията, които произтичат от тази по-лека мярка за
неотклонение, се явяват пропорционални на защитата на законоустановената
цел, като същевременно не се установява да са по-големи от действително
необходимите за целите на воденото наказателно производство и гарантират
защита на обществения интерес.
Същевременно, след като отчете информацията, съдържаща се в
изисканата и приложена по делото справка от ОД-МВР-Бургас за пътувания
на подсъдимия Н., свидетелстваща за изявена трансгранична мобилност на
последния /спр. т.5, л.78-80 от ДП/, съдът намери, че като допълнителна
гаранция за законосъобразното и срочно протичане на процеса срещу него е
17
необходимо да му бъде наложена и мярка за процесуална принуда - забрана за
напускане пределите на страната по чл.68 от НПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ взетата по отношение на Ж. И. Н., ЕГН:********** мярка
за неотклонение от „задържане под стажа” в „домашен арест”, която да се
изпълнява по постоянния адрес на обвиняемия: *******.
УКАЗВА на подсъдимия Ж. И. Н., че няма право да напуска
жилището си на горепосочения адрес, на който следва да изпълнява мярката,
без разрешение на съответния орган от съдебната власт.
На основание чл. 62 ал.4 от НПК да се уведоми Директорът на ОД
МВР-Сливен за осъществяване на контрол по спазване на забраната за
напускане на жилището без разрешение на съдебен орган.
На основание чл.68 ал.7 вр. ал.1 от НПК НАЛАГА на подсъдимия Ж.
И. Н. мярка за процесуална принуда - забрана за напускане пределите на
Република България.
За наложената на подсъдимия Ж. И. Н. забрана по чл.68 ал.1 от НПК
незабавно да се уведоми ОД МВР-Сливен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 11.10 часа.
18
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
19