РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. ХАСКОВО, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VI-ТИ СЪСТАВ , в публично заседание
на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-Д.
Членове:ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря ЖУЛИЕТА М. ДЕЛЧЕВА
в присъствието на прокурора Д. Д. С.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20255600600198 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С присъда № 63 от 18.11.2024 г., постановена по НОХД № 667/2024г.
Районен съд- Хасково е признал подсъдимия М. В. И. за виновен в това, че в
периода от месец април 2022г. - до месец юни 2024г., включително, в гр.Х.,
след като е осъден с влязло в сила на 24.10.2019г. съдебно решение №
178/01.10.2019г. по гр.дело № 295/2019г. по описа на Районен съд -
гр.Момчилград, да издържа свои низходящи - дъщеря си Е. М. И. с ЕГН:
********** и сина си - Д. М. И. с ЕГН: **********, съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски - а именно 27
месечни вноски, съответно по 150 лева месечно за Д. М. И. и 180 лева
месечно за Е. М. И., или общо 330 лева месечно за двете деца, на обща
стойност 8 910 лв., поради което и на основание чл.183 ал.1 от НК вр.чл.54
ал.1 вр.чл.42а ал.2 т.1,2 от НК му е наложил наказание „пробация“ с
пробационни мерки – „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок
от 1 година, с периодичност 2 пъти седмично и „задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ за срок от 1 година.
Въззивното производство е образувано по жалба на защитника адв.В.
1
А. , който релевира единствено довод за неправилност на съдебния акт
,заради явната несправедливост на наложеното наказание.Твърди, че макар
вината на подзащитния му да била установена по безспорен начин ,не били
изяснени причините за това .В тази насока районният съд отказал събирането
на гласни и писмени доказателства ,които биха рефлектирали при определяне
на наказанието за извършеното престъпление . Наложеното по
продължителност наказание не съответствало на тежестта на престъплението
и така не било в състояние да изпълни преследваните от закона цели , смята
още защитникът, с което обосновава искането си за ревизия на наказателната
санкция в минималния размер от шест месеца на наказанието „пробация“.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд защитникът поддържа
изложените в жалбата съображения,но не се придържа към отправените в нея
искания за събиране на допълнителни доказателства.
Подсъдимият М. И. не взема становище по жалбата, тъй като
въззивното производство беше проведено в негово отсъствие поради
неоткриването му на известния по делото адрес и осигуряване на
възможността за участие в процеса.
Прокурорът от Окръжна прокуратура-Хасково заема становище, че в
хода на първоинстанционното производство било допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила,изразило се в неположените от страна
на съда усилия за издирване на подсъдимия и лично участие в процеса при
заявено желание за това .В случай ,че въззивният съд приемел
незадължителност на участието на подсъдимия , моли присъдата да бъде
потвърдена.
Хасковският окръжен съд, след като провери правилността на
обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и
извърши служебна проверка на същата, констатира следното:
Съдебното производство пред Районен съд-Хасково е било образувано
по обвинителен акт на прокурора от Районна прокуратура-Хасково, с който
против подсъдимия М. В. И. е повдигнато обвинение за престъпление по
чл.183 ал.1 от НК. Разпоредителното заседание по делото е било насрочено за
26.09.2024 г., на която дата то не било проведено, а причината за това се
състояла в неявяване на подсъдимият и неговият защитник адв.В.
А..Последният депозирал молба пред съда с искане съдебното заседание да
бъде отсрочено за друга дата ,поради служебна негова ангажираност .За
разпоредителното заседание подсъдимият И. е бил призован на адрес в
гр.В.,ул.“Б“ №* ,който е адреса за призоваване на упълномощения от него
защитник адв.В. А. и съответно той е получил предназначеното за
подсъдимия съобщение по чл.247в от НПК , а като приложения към него -
препис от разпореждане на съда. Препис от обвинителният акт обаче не е
2
посочено да е изпратен за връчване на подсъдимия ,макар и на адреса за
призоваване на защитника му.Адресът в гр.В. ,ул.“Б“ №* е вписан от
разследващия орган като адрес за призоваване в страната в постановлението
от 15.07.2024г. за привличане на М. И. като обвиняем, а като постоянен негов
адрес е посочен- с.Д.к. ,общ.К.,ул.“П.м.“ №**.Именно този адрес в с.Д.к.
,общ.К. е и известения по делото адрес на подсъдимия,и съобщен от самия
него при проведения разпит в досъдебната фаза на процеса/л.35 от ДП/.
Изявление от страна на И. предназначените за него призовки ,съобщения и
книжа по делото да бъдат връчвани на адреса на защитника му адв.А. не е
направено от страна на подсъдимия . Последното е налагало той да бъде
призован на посочения от него и известен по делото адрес ,а в случай на
неоткриването му , да се извърши проверка в няколко информационни
масиви,съдържащи данни за регистрирани в страната постоянен и настоящ
адрес , задграничните пътувания на И. , както и за евентуалните му
задържания в местата за лишаване от свобода. Такава проверка от страна на
решаващият орган обаче не е предизвикана и за насроченото на 21.10.2024 г.
разпоредително заседание подсъдимият И. отново е призован на адреса на
защитника си.Считайки го за редовно призован, първоинстанционният съд
е провел разпоредителното заседание по делото в отсъствие на
подсъдимия и присъствие на неговия защитник адв.А.,който е направил
изявление от името на подзащитния си ,че изричното му желание е делото
да не се отлага.Така за следващото съдебно заседание ,проведено на
18.11.2024г. подсъдимият отново е бил призован на адреса на защитника си
,не се е явил и в негово отсъствие е даден ход на съдебното следствие, събрани
са доказателства и даден ход на съдебните прения ,след които съдът е
постановил присъдата си по делото .Данните от досъдебното производство
обаче са сочели ,че И. не се намира на адреса в с.Д.к., община К. , тъй като
е заминал за чужбина и пребивава на неизвестен адрес - последното отразено
в докладна записка на служител от РУ-К. , на който орган призоваването е
било възложено, във връзка с извършваната към този момент полицейска
проверка . Била е изискана и информация от ОД на МВР-Хасково относно
задграничните пътувания на И. ,потвърдила отсъствието му от страната ни
.След образуване на ДП№990/2023г. по описа на РУ-Хасково ,което е станало
с прокурорско постановление от 14.11.2023г. ,М. И. е бил обявен за
общодържавно издирване на 15.12.2023г. ,а поради неоткриването му на
адреса на 04.01.2024 г. наказателното производство е било спряно с
постановление на прокурор от РП-Хасково и на 05.03.2024г. възобновено
,след получени данни ,че подсъдимият се намира на адреса в с.Д.к..
Без да се съобрази с тези сведения в проведеното на 21.10.2024г.
разпоредително заседание, съдът е взел решение да пристъпи към обсъждане
3
на въпросите по чл.248 ал.1 от НПК в отсъствие на подсъдимия.Преценил е
,че процесуални пречки за разглеждане на делото не съществуват ,след
изявлението на защитника ,че подсъдимия не желае да се отлага делото , без
обаче да посочи коя от хипотезите на чл.269 ал.3 във вр. с чл.247г ал.1 т.2 от
НПК счита за изпълнена - незадължително явяване на подсъдимия, когато
обвинението не е за тежко престъпление / в съдебното определение този
въпрос не е въобще коментиран / или някоя от изброените в разпоредбата на
чл.269 ал.3 от НПК, с оглед наличните данни от ДП за неоткриването на
подсъдимия на известния по делото адрес и тези за отсъствието му от
страната.И ако последното не е толкова важно , доколкото за
проведенотона 21.10.2024 г.заседание И. е бил единствено призован чрез
защитника си , без да е бил търсен на посочения от него адрес и съответно
открит, и още - правата му са били охранени чрез участието на
упълномощения договорен защитник, то за провеждането на съдебното
следствие безспорно е бил от съществено значение отговорът на въпроса -
необходимо ли е участието на подсъдимия в процеса, за да бъде изяснена
обективната истина и в тази връзка налага ли се предприемането на мерки за
неговото издирване, за да бъде приложена някоя от хипотезите в чл.269 ал.3 от
НПК, позволяващи провеждането на задочен процес. Дори да се приеме
за нуждите на настоящия анализ , че в разпоредителното заседание съдът се е
позовал на предпоставките по чл.269 ал.3 т.1 от НПК и на
незадължителното присъствие на подсъдимия предвид характера на
повдигнатото обвинение /макар последното да предполага редовно
призоваване и изпълнена процедура по чл.247в ал.1 от НПК/, то е нямало как
да бъде прието, че същите тези условия са били изпълнени относно
протеклото в рамките на едно съдебно заседание съдебно следствие. Тук е
мястото да бъде уточнено процесуалното значение на основанието, което
съдът приема, за да проведе съдебното производство в отсъствие на
подсъдимия. Така, ако е констатирано, че подсъдимият не е възможно да бъде
намерен на обявения от него адрес, съдът следва да продължи търсеното и
изпращането на съобщенията на същия този адрес, а когато местоживеенето е
било променено, дължими са усилия за издирване на нов регистриран адрес. В
случаите , при които е установено напускане на страната с неизвестно
местонахождение зад граница, то съдът следва да се увери в тази информация
посредством набавянето на данни за евентуално завръщане. В разглеждания
случай съдът въобще не се е занимавал с въпроса дали подсъдимият е
напуснал или променил постоянното си местоживеене,въпреки
информацията, съдържаща се в кориците на досъдебното дело ,че И. все още
е жител на с.Д.к. , но трайно отсъства от населеното място , тъй като е заминал
за чужбина. В същата насока е и справката от НБД „Население“, в която
промени на обявения по административен ред постоянен адрес не са били
4
отразени. Следователно основанието по чл.269 ал.3 т.1 предл.2-ро от НПК не е
било налице и това е налагало продължаване на действията, целящи
уведомяване чрез връчване на съдебните книжа на известното местоживеене.
От друга страна, сведения за напускане на страната не са били събирани ,а те
са били предпоставка за проверка дали подсъдимият (временно или
постоянно) се намира в страната ни, така че да бъде възможно да бъде
информиран за развиващото се наказателно производство и обезпечено
участието му него.Това е така ,защото само всестранните и адекватни на
възприетото основание по чл.269 ал.3 от НПК мерки позволяват отклонение
от записаните в Директива 2012/13/ЕС на ЕП и на Съвета стандарти относно
правото на информация в наказателното производство / чл.6 от тази
директива/. И след като в случая справка за задгранични пътувания не е
изисквана, въпреки данните ,че И. периодично пребивава в чужбина/ и
според изявленията на защитника от с.з./ и след като такава справка отново не
е била набавена за проведеното на 18.11.2024 г. съдебното заседание, в което
съдебното следствие е било приключено, а съдебния акт постановен, то няма
как да се приеме, че съдът е положил достатъчно процесуални усилия, въз
основа на които да изгради убеждението си за невъзможното откриване на
И. в страната . А ако съдът беше предприел активност в тази посока , то би
установил, че подсъдимият има регистриран настоящ адрес в гр. Х.,ул.П.
№** , защото това показва изготвената на 04.02.2025 г. справка от НБД
„Население“/ след връщане на делото за администриране от въззивния съд/ .
Именно това щеше да бъде констатирано и от първоинстанционния съд, ако за
заседанието на 18.11.2024 г. призовката беше изпратена не на адреса на
упълномощения договорен защитник /за което не са съществували каквито и
да е основания/, а на адреса по местоживеене с цел проверка на данните за
отсъствие или пребиваване.Уреденото в разпоредбата на чл.180 ал.3 от НПК
връчване чрез защитника не е самоцелно, тъй като както то, така и това по
ал.2 на чл.180 от НПК са подчинени на целта съдебните книжа да бъдат
действително доставени на своя адресат, т.е. и в двата случая фактическият им
получател трябва да бъде в състояние да ги предаде на лицето, за което са
предназначени. Това пък от своя страна изисква съдът да се увери , че
съдебните книжа са били приета от адресата и следователно когато те са
били отправени към защитника, то въпросът за тяхното предаване е
решаващ с оглед изброените в нормата на чл.271 от НПК хипотези,
разрешаващи разглеждането на делото при неявяване на някоя от страните.
Това категорично не е било сторено, защото нито явилият се на 18.11.2024 г.
защитник е декларирал предаването на призовката на подсъдимия, нито съдът
е поставил на разискване този важен за провеждането на съдебното заседание
момент, макар очевидно да е установил, че връчване по реда на чл.180 ал.3 от
НПК дори не е било разпоредено, а справка за трансгранично движение
5
изобщо не е била изискана.Всъщност в цялото развило се пред
първоинстанционният съд съдебно производство, подсъдимият е бил
призоваван единствено и само на адреса на защитника си към когото са били
отправени призовките за съдебни заседания и съдебни книжа,предназначени
за подсъдимия , което поставя въпроса относно възможността да бъдат
предприети извършените от съда на 18.11.2024 г. процесуални действия, ако
подсъдимият беше получил книжата и се явил пред съда, но явно
неинформиран за повдигнатото против него обвинение, за доказателствата, на
които то се базира, за етапа на предприетото спрямо него наказателно
преследване.
Изложеното аргументира и заключението на въззивния съд , че
атакуваната присъда е постановена при допуснато нарушение на
процесуалните правила. Нарушението е съществено, защото е ограничило
основни права на подсъдимия - правото на информация относно обвинението
по смисъла на горепосочения общностен акт, както и правото на лично
участие в процеса. Порокът няма как да бъде отстранен от въззивния съд и
налага отмяна на присъдата и връщане на делото за повторно разглеждане.
В този смисъл оплакването във въззивната жалба за несправедливост на
наложеното наказание не подлежи на обсъждане.
Така мотивиран и на основание чл.335 ал.2,вр.чл.334 т.1 от НПК ,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда №63 от 18.11.2024 г., постановена по НОХД №
667/2024 г. по описа на Районен съд-Хасково.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг негов
състав и от стадия на подготвителните действия за разглеждането му в
съдебно заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6