Решение по дело №1894/2018 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 236
Дата: 30 септември 2019 г. (в сила от 22 юли 2020 г.)
Съдия: Катерина Въткова Ненова
Дело: 20181810101894
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

236

гр. Ботевград, 30.09.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в публично заседание на трети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА

 

при участието на секретаря М.Й., като разгледа докладваното от съдия Ненова гр. дело № 1894 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

С исковата молба от „П.К.Б.“ ЕООД срещу С.Г.К. са предявени обективно кумулативно съединени искове, съответно с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД – за признаване за установено по отношение на С.Г.К., че същата дължи на „П.К.Б.“ ЕООД сумата от 6519,03 лв., представляваща непогасено задължение по Договор за потребителски кредит № ***********от 09.09.2015 г., както и за сумата от 960,33 лв. – неустойка по същия договор, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.05.2018 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 2466/11.05.2018 г. по ч. гр. д. № 831/2018 г. по описа на РС – Ботевград.

На 09.09.2015 г. ответницата сключила Договор за потребителски кредит № ***********с ищцовото дружество. Предоставената сума по кредита била 3000 лв., срокът на издължаване – 24 месеца, размерът на вноската – 185,46 лв., годишният лихвен процент – 41,17 %, или общо задължението за погасяване на кредита възлизало на 4451,04 лв. Страните договорили също възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги – 3000 лв. Така окончателно формираното задължение станало 7451,04 лв., което следвало да се погасява на вноски от по 310,46 лв. на 15-то число от месеца. Ответницата приела и Общите условия на ищцовото дружество. С част от кредита се рефинансирало друго задължение на ответницата към дружеството в размер на 923,58 лв. Ищецът при сключване на договора превел отпуснатата сума по посочена от ответницата банкова сметка. ***огасителния план, последната на 26.01.2016 г., поради което договорът бил автоматично прекратен и била обявена неговата предсрочна изискуемост, като за целта на 30.03.2016 г. на длъжника било изпратено уведомително писмо. Съгласно ОУ се начислила и неустойка в размер на 35 % върху остатъчния размер от задължението. По същество се иска съдът да признае за установено, че ответницата дължи процесните суми. Претендират се и разноски. 

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок е депозирал отговор чрез особения си представител. Оспорва исковете като недоказани и неоснователни. Част от представените писмени доказателства не носели подпис за кредитор. Процесният договор бил нищожен, тъй като накърнявал добрите нрави предвид размера на лихвения процент. Предсрочната изискуемост не била настъпила, тъй като нямало доказателства длъжникът да е получил съответното съобщение, в което ясно да е указано кой вноски, с какъв падеж и в какъв размер не е погасил. По същество се иска отхвърляне на исковите претенции.

В откритото съдебно заседание страните ищецът, редовно призован, не се представлява. Ответникът, чрез своя особен представител, поддържа доводите и исканията си. Подробни аргументи излага в писмени бележки.

 

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото са представени Договор за потребителски кредит № **********/09.09.2015 г. – неподписан от ищеца, ведно с приложените към същия декларации, Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, Общи условия, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити – също неподписани от ищеца.

Съгласно Преводно нареждане № ********/09.09.2015 г., ищецът е превел по банков път на ответника сумата от 2076,42 лв.

Съгласно Извлечение по сметка от 10.10.2018 г. към Договор за потребителски кредит № № **********, са посочени остатъчните вноски по договора според ищеца.

В Уведомително писмо от 30.03.2016 г. ответникът се известява, че процесният договор се счита прекратен поради просрочени плащания, като кредиторът се възползва от правото си да обяви неиздължения остатък от същия за предсрочно изискуем. По делото няма доказателства уведомителното писмо да е връчено на ответника и по този начин да е доведено до негово знание.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на следните факти: 1.) наличие на договорно правоотношение с ответника; 2.) изпълнение от страна на ищеца по договора, т. е., че е предоставил сумата по кредита; 3.) изпадане на длъжника в забава; 4.) настъпване на предсрочна изискуемост на кредита и 5.) период и размер на всяко от вземанията.

Ищецът „П.К.Б.“ ЕООД има вписан в ТР предмет на дейност „отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства“. Следователно за сключваните от ищцовото дружество договори за кредит се прилагат разпоредбите на Закона за потребителския кредит и разпоредбите относно банков кредит, съдържащи се в Търговския закон.

Договорът за банков кредит е консенсуален, възмезден и формален. Нормата на чл. 430, ал. 3 от ТЗ предвижда писмена форма за действителност. По аналогичен начин в чл. 6, ал. 2 от ЗПК е регламентирано, че договорът за потребителски кредит се сключва задължително в писмена форма. В конкретния случай процесният договор е неподписан от ищеца, както и приложените към същия декларации, споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, общи условия. Следователно не може да се направи категоричен извод за съвпадение на насрещни волеизявления на страните за сключване на договор, обективирани чрез полагане на подпис.

Наред с това не е доказано изпълнение от страна на кредитора по твърдения договор. Представеното преводно нареждане касае главница, значително по – малка от претендираната. Действително ищецът твърди, че част от предоставената по кредита сума е послужила за рефинансиране на старо задължение на ответника, но в подкрепа на това твърдение не са ангажирани никакви доказателства. Следва да се отбележи също, че в коментираното платежно нареждане като основание за плащане е посочен номер на договор, но без дата, поради което и с оглед гореизложеното, не може да се направи категоричен извод, че превеждането на сумата от 2076,42 лв. представлява именно изпълнение по процесния договор.

Дори само на посочените по – горе основания, исковите претенции са неоснователни и следва да се отхвърлят.

С оглед наведено възражение, а и служебно, съдът следва да се произнесе по въпроса за нищожността на клаузата в т. VI от договора, с която е уговорен годишен лихвен процент или възнаградителна лихва по договора в размер на 41.17%, както и лихвен процент на ден в размер на 0.11%. Така уговореният размер на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави и в този смисъл се явява нищожна. Налице е накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл.3-то от ЗЗД, тъй като е нарушен принципът на добросъвестност в гражданските и търговски взаимоотношения, предотвратяващ несправедливо облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В конкретния случай, уговореният лихвен процент е 41,17%,  и надхвърля трикратния размер на законната лихва, която е приета за  твърдения период на действие на договора, поради което представлява нарушение на добрите нрави (в същия смисъл са Решение№4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г.,определение№877 по т.д.№662/ 2012г. и др. на ВКС).

Наред с това, уговореното в т. VI от договора заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 3000 лв. също е прекомерно и противоречащо на законовите изисквания. Предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит, в каквото смисъл е изискването на императивните разпоредби на закона. Не е формирана  цена за всяка от услугите поотделно, каквито са изискванията заложени в  разпоредбата на  чл.10а, ал.4 от ЗПК: „Видът, размерът на действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит." Отделно от това, заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, тоест същото е дължимо само за „възможността за предоставянето" на изброените услуги, както е  без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор. В Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 09.09.2015г. е уговорено, че изискуемостта на задължението за заплащане на възнаграждението за предоставяне на допълнителни услуги в размер на 3000 лв. настъпва от датата на сключване на самото Споразумение и е включено в размера месечните погасителни вноски по кредита. В заключение уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги също се явява нищожна, като противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4 от Закона за потребителския кредит/ЗПК/.

Сочените неравноправни клаузи   водят до осезаемо неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя с оглед на взетия заем, което само по себе си нарушава изискването за добросъвестност при осъществяване на принципа на договорна свобода и използване на икономически по-силното положение на търговеца при сключването на такъв вид договори.

Предвид всичко гореизложено предявените искове следва да се отхвърлят.

 

По разноските

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски в исковото и в заповедното производство има ответникът, но тъй като същият не претендира такива, разноски не следва да му се присъждат.

            Водим от гореизложеното, съдът

 

Р      Е      Ш      И     :

ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД от „П.К.Б.“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № **, бл. ***, вх. *, срещу С.Г.К. с ЕГН: ********** за признаване за установено по отношение на С.Г.К., че същата дължи на „П.К.Б.“ ЕООД сумата от 6519,03 лв. (шест хиляди петстотин и деветнадесет лева и три стотинки), представляваща непогасено задължение по Договор за потребителски кредит № ***********от 09.09.2015 г., както и за сумата от 960,33 лв. (деветстотин и шестдесет лева и тридесет и три стотинки), представляваща неустойка по същия договор, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.05.2018 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 2466/11.05.2018 г. по ч. гр. д. № 831/2018 г. по описа на РС – Ботевград.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

 

Преписи от решението да се изпратят на страните!

 

 

            РАЙОНЕН СЪДИЯ :