Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София,
21 .06. 2016 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Търговско
отделение, VI-3 с-в, в съдебно заседание на 09.05.2016г., в състав:
СЪДИЯ: Лилия Илиева
При участието на секретаря С.А., като разгледа т.д.
№ 8657/2014 г. взе предвид следното:
Предявен е от „Г.*.“
ЕООД против „С.с.Н.“ ООД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД
за сумата от 80 000 лв. платена по силата на развален на основание чл.87, ал.2
от ЗЗД Договор за строителство от 07.05.2014 г.
Ищецът твърди,
че е сключил с ответното дружество Договор за строителство от 07.05.2014 г., с
който последното в качеството му на изпълнител се е задължило да извърши
строително монтажни работи при цена, срок и условия, подробно уредени в
договора. Срокът за изпълнение е бил 60 календарни дни, считано от датата на
плащане на уговорения аванс и е изтекъл на 15.10.2014 г. Ищецът твърди още, че
е направил плащане към ответника в размер на претендираната сума от 80 000
лв. Към момента на подаване на исковата молба, въпреки многократните устни и
писмени покани, ответникът не е изпълнил сключения договор, като не е извършил
нищо от поетите задължения. С нотариална покана рег.№8513/09.09.2014 г.,
връчена на ответника на 10.09.2014 г. ищецът е развалил договора на основание
чл. 6.4 от същия при условията на чл.87, ал.2 от ЗЗД. Моли ответникът да бъде осъден да заплати процесната сума, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.
367 ГПК по делото е постъпил писмен отговор, в който ответникът твърди, че
искът е неоснователен. Не оспорва сключването на процесния договор. Твърди, че
ищецът не е предоставил достъп до обекта за извършване на договорените СМР. На
26.05.2014 г. изпратил писмо до ищеца и приложения- Констативен акт
№1/20.05.2014 г. и Констативен акт №2/23.05.2014 г., с което поискал изрично да
му бъде предоставен достъп до обекта. Въпреки това, такъв не бил осъществен. С
нотариална покана от 09.06.2014 г., връчена на 10.06.2014 г., удостоверено от
нотариус С.К., рег.№* на НК, поканил отново ищеца да осигури достъп до обекта,
но това отново не било направено. Последвала нова нотариална покана от
08.07.2014 г., връчена на 16.07.2014 г., с която отново бил поискан достъп до
обекта и подписване на Акт №1/20.05.2014 г. и Акт №2/23.05.2014 г.
В срока по чл.
372 ГПК ищецът е подал допълнителна искова молба, с която оспорва изложените в
отговора на исковата молба фактически твърдения. Оспорва представените
нотариални покани, тъй като в тях не била отбелязана датата на връчване и
лицето, на което са връчени. Оспорва получаването на посочените нотариални
покани и приложеното писмо. Твърди, че достъпът на ответника до обекта не е
ограничаван. Моли да бъде прието за безспорно, с оглед липсата на оспорване от
страна на ответника, обстоятелството, че ищецът е заплатил на последния сумата
в размер на 80 000 лв.
В законоустановения срок по чл. 373 ГПК ответникът е подал отговор на
допълнителната искова молба. Поддържа изложените в отговора на исковата молба правни
и фактически твърдения. Оспорва връчването на нотариална покана от ищеца
рег.№8513/09.09.2014г.
Въз основа на събраните по делото доказателства и тяхната преценка,
съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните по делото е сключен Договор
за строителство от 07.05.2014г., по силата на който ищецът „Г.М.*“ ЕООД е
Възложител, а ответникът- „С.с.Н.“ ООД- изпълнител.Предмет на договора
е:“Възложителят възлага, а Изпълнителят приема да изпълни – обект Магазин Н.,
намиращ се в Р.М. Околовръстен път.“ Договорено е Изпълнителят да извърши
работите със свои средства за труд, материали и механизация, а срещу извършените
качествено и съгласно поръчаното СМР Възложителят ще заплати възнаграждение в
размери съгласно условията на договора.
Срокът за изпълнение на СМР е
определен на 60 календарни дни, считано от датата на авансовото плащане в
размер на 60 000лв.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено
от страните и прието от съда, се установява, че съгласно представени от „С.с.Н.“
ООД платежни нареждания и кредитен превод, на 07.05.2014г. по сметката на
дружеството в „Р.Б.“ АД е наредена сумата от 60 000лв., а на 22.05.2014г.-
сумата от 20 000лв.- Наредител е „Г.М.*“ ЕООД.
За посочените суми са издадени фактури съответно от 08.05.2014г. и от
26.05.2014г.- за 20 000лв. Получените плащания от ответника са
осчетоводени по дебита на сметка 5030- разплащателна сметка в Р.Б.-
80 000лв. и кредита на сметка 4110 ан.Г.М.*“ЕООД. Сумите са осчетоводени и
от ищеца по дебита на сметка 401- доставчици.
Вещото лице заявява, че и в двете дружествата по отношение на процесното
плащане, счетоводството е редовно водено.
Издадените фактури са включени в Дневника за продажбите на „С.с.Н.“ за
месец май 2014г. и начисленото ДДС е внесено в бюджета.
По делото са разпитани двама свидетели.Свидетелят В.Г., работещ при
ищеца като строителен инженер, обяснява, че достъпът на работници до
съответните етажи е бил свободен.Не е имало случай работници на „Н.“ да са били
възпрепятствани да си вършат работата.
Той не знаел дали изобщо работници на Н. са влизали в обекта и да са извършвали
някаква работа.
Свидетелят Д.У., работил при
ответника като технически ръководител, бил присъствал при подписване на
процесния договор между страните. Твърди, че в началото започнали да работят на
процесния обект, но към 20-23-та дата им спрели достъпа до обекта.Това било
през месец май.Свидетелят никога не бил присъствал на обекта когато работници
са били гонени. Не него му били казали за това.
От изложеното е безспорно установено, че ответникът е получил
80 000лв. авансово плащане по процесния договор, по който липсва каквото и
да било изпълнение. С нотариална покана отправена от ищеца по делото договорът
е бил развален при условията на
чл.87,ал.2 от ЗЗД. Съдът намира, че ищецът е бил изправна страна по него. Той е
внесъл определения аванс дари в по-голям размер от договореното. Твърдението на
ответника за неосигурен достъп до обекта, съдът намира за недоказано. Обекта е
в М., до който достъпът е свободен.Съдът не кредитира показанията на св.У., тъй
като той няма лични впечатления от недопускането на работници на обекта.
Получената от ответника сума е получена на отпаднало основание и следва
да бъде върната на ищеца.Предявеният иск е изцяло основателен и доказан и
следва да бъде уважен. С оглед този изход на спора ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца и направените от него разноски. Съгласно
представения списък те са 3 516лв.- адвокатски хонорар, 40лв. държавна
такса за обезпечение по гр.д.№ 19245/14г. на СГС и 3200лв.- държавна такса.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар,което
следва да бъде обсъдено.Възнаграждението следва да се определи съгласно чл.7,
ал.2,т.4 от Наредба № 1- а именно 830лв. плюс 3% за горницата над
10 000лв. до предявения размер от 80 000лв.- 2 100лв.
Минималното възнаграждение възлиза на 2 930лв. Тъй като случаят не
представлява фактическа и правна сложност съдът намира , че възнаграждението
следва да бъде намалено на 3000лв. и тази сума да се заплати от ответната
страна- или общо 6 340лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „С.с.Н.“ ООД, *** да заплати на „Г.М.*“ ЕООД ЕИК ****, гр.****** сумата 80 000лв., получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва от23.12.2014г.
до окончателното й изплащане и разноските по делото в размер на 6 340лв.
Решението може да се обжалва пред
Софийски Апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: