№ 1662
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Петър Ив. Минчев
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20241100510193 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 12982 от 01.07.2024 г., постановено по гр. д. № 60547/2022 г. по описа
на СРС, 178- ми състав, ЗД „Евроинс“ АД е осъдено да заплати на „ДЗИ Общо застраховане“
ЕАД на основание чл. 411 КЗ сумата от 600 лв., по частичен иск от претенция за 1318,29 лв.,
представляваща непогасена сума за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско +“, представляващо имуществена вреда, вследствие на ПТП, станало на
19.05.2022 г., в гр. София, на територията на Централни софийски гробища, с участието на
автомобил „Сеат Леон“, застрахован при отвеника, с рег. № СВ****ВС, който движейки се с
несъобразена скорост навлиза в кръстовище на алеи в гробищния парк, в резултат на което
по негова вина реализира ПТП с намиращия се в кръстовището автомобил "Сузуки Суифт" с
рег. № СВ****СХ, застрахован при ищеца, и му нанася вреди, ведно с обезщетение за забава
върху главницата от 600 лв. в размер на законната лихва от подаване на исковата молба в
съда – 08.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника ЗД „Евроинс“
АД с излагане на съображения за неправилност на първоинстанционното решението поради
нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди се, че съдът
неправилно е преценил събраните по делото доказателства и е достигнал до неправилен
извод, че за ищеца е възникнало регресно вземане срещу ответното дружество. Излагат се
1
съображения, че районният съд неправилно е определил и размера на присъдената в полза
на ищеца сума. Моли се съдът да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което
да отхвърли предявения иск. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от ищеца
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, в който е изразено становище за нейната неоснователност.
Моли се съдът да отхвърли въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение.
Искане за събиране на доказателства не е формулирано. Претендират се разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, поради което същата е
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По правилността на решението въззивният съд намира следното:
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, в които причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникването на
регресното вземане в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че се е осъществил
следният фактически състав: да е налице сключен договор за имуществено застраховане; в
срока на застрахователно покритие по договора за имуществено застраховане в резултат на
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило застрахователно събитие, за което ответникът
носи риска /непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД/; в изпълнение на договорното
си задължение по имуществената застраховка ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
възражението си за различен механизъм на ПТП и за съпричиняване, както и погасяването
на дълга.
Между страните във въззивното производство не се спори, а и от събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установява, че на 19.05.2022 г., около 13:00 ч. в гр.
София, в района на парцел № 32 на територията на Централен гробищен парк София е
настъпило ПТП при участие на л. а. „Сузуки“, модел „Суифт“ с рег. № СВ **** СХ и л. а.
2
„Сеат“, модел „Леон“ с рег. № СВ **** ВС; че водачът на л. а. „Сузуки“, модел „Суифт“ е
предприел маневра за преминаване през кръстовище с друга алея, а в същия момент на
същото кръстовище отдясно по алеята се е движел л. а. „Сеат“, модел „Леон“, като в средата
на кръстовището траекториите на двата автомобила са се пресекли и е настъпил удар между
тях; че вследствие на настъпилото ПТП на л. а. „Сузуки“, модел „Суифт“ са били нанесени
имуществени увреждания в размер на 2 533, 34 лв.; че към момента на настъпване на
застрахователното събитие между ищеца и собственика на л. а. „Сузуки“, модел „Суифт“ е
бил сключен валиден договор за имуществена застраховка, а между ответника и водача на л.
а. „Сеат“, модел „Леон“ – договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите", както и че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на
1 303,29 лв. и е извършил ликвидационни разноски в размер на 15 лв.
Спорен пред настоящата инстанция е въпросът дали настъпването на процесното
ПТП се намира в причинно- следствена връзка с поведението на водача, застрахован при
ответника, или водачът, застрахован при ищеца, е изцяло отговорен за същото. По този
въпрос въззивният съд намира следното:
От представеното по делото писмо от Столична община, ОП „Гробищни паркове“ с
изх. № ПГП23-ГР94-7-HI/09.11.2023 г. се установява, че в Централни софийски гробища е
поставен знак за максимално допустима скорост на територията му, а именно – 20 км/ч, като
регулирането на движението е на принципа „предимство на дясностоящия“.
От заключението на допуснатата по делото пред първоинстанционния съд
допълнителна съдебно- автотехническа експертиза, което настоящата инстанция изцяло
кредитира на основание чл. 202 ГПК като обосновано, пълно и компетентно изготвено, се
установява, че скоростта на движение на двата автомобила преди и към момента на
настъпване на процесното ПТП са, както следва: за лек автомобил „Сузуки“, модел „Суифт“
– 15 км/ч, а за лек автомобил „Сеат“, модел „Леон“ – 35 км/ч. Вещото лице е посочило, че
при движение на л. а. „Сеат“, модел „Леон“ и при скорост от 35 км/ч, и при скорост от 20
км/ч опасната зона е по- голяма от отстоянието от мястото на удара и водачът не е имал
техническата възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП. В дадените
пред първоинстанционния съд в о. с. з. на 01.04.2024 г. обяснения вещото лице е посочило,
че водачът на л. а. „Сузуки“, модел „Суифт“ при скорост на движение от 15 км/ч също не е
имал възможност да предотврати удара.
Чрез показанията на св. Н.Д.Б. – водач на л. а. „Сеат“, модел „Леон“, застрахован при
ответника, се установява, че същата не е била запозната с организацията на движението на
гробищния парк, както и че не се е ориентирала в пътната обстановка. От депозираните пред
първоинстанционния съд показания на св. Б.И.Г. и св. Н.Д.Б., от приетото по делото
заключение на допълнителната съдебно- автотехническа експертиза, както и от
разясненията на вещото лице, дадени в о. с. з. на 01.04.2024 г., се установява, че и за двамата
водачи видимостта е била ограничена от разположените храсти и високата растителност
между двете алеи, по които те са се движели.
С оглед на горното въззивният съд се солидаризира с изводите на първата инстанция,
3
а именно че водачът, застрахован при ищеца, е допуснал нарушение на чл. 48 ЗДвП, като
намирайки се на кръстовище на равнозначни пътища и още повече при ограничена
видимост, не е спрял преди да навлезе в кръстовището, за да може да изпълни задължението
си да пропусне водачът, застрахован при ответника, който се е приближавал от дясната му
страна. Ето защо, поведението на водача на л. а. „Сузуки“, модел „Суифт“, изразяващо се в
неизпълнение на задължението, произтичащо от чл. 48 ЗДвП, безспорно се намира в
причинно- следствена връзка с настъпване на процесното ПТП.
От друга страна обаче настъпването на процесното ПТП се намира в причинно-
следствена връзка и с поведението на водача на л. а. „Сеат“, модел „Леон“.
Чрез събраните по делото доказателства, обсъдени по- горе, безспорно се установява,
че водачът, застрахован при ответника, се е движел със скорост над разрешената на
територията на гробищния парк, т. е. той е управлявал процесното МПС с превишена
скорост в нарушение на правилата, регламентирани в чл. 21, ал. 2 вр. чл. 6, т. 1 ЗДвП. От
друга страна, доколкото превишената скорост винаги е несъобразена, приложение намира и
правилото на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Това е така, защото тази разпоредба обхваща и ситуациите
на движение с неразрешена скорост, при които не отпада задължението на водачите да
съобразяват и всички останали конкретни фактори, свързани с безопасността на движението
по пътищата. В конкретния случай по делото се установява, че избраната от водача,
застрахован при ответника, скорост на движение – 35 км/ч, е не само превишена, т. е. над
разрешената максимална за територията на гробищния парк, но и несъобразена с
конкретната пътна обстановка, т. е. с отрицателно действащите на пътната обстановка
фактори, а именно – ограничената видимост, непознатата пътна обстановка за водача,
невъзможността му да се ориентира в организацията на движението на територията на
гробищния парк.
В действителност според заключението на ДСАТЕ дори водачът на л. а. „Сеат“, модел
„Леон“ да се е движел със скорост от 20 км/ч, т. е. в рамките на максимално допустимата
скорост, той отново не би имал техническата възможност да предотврати настъпването на
процесното ПТП. Това обаче не означава, че скоростта на движение на л. а. „Сеат“, модел
„Леон“ не следва да се вземе предвид, доколкото причинната връзка се явява прекъсната от
други обективни фактори – ограничената видимост, пътната обстановка и разположението
на превозните средства, както се твърди във въззивната жалба. Напротив, така посочените
обективни фактори всъщност не прекъсват причинната връзка, а създават задължение за
водача по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП да избере подходяща скорост за движение,
съобразена именно с тях. В разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП примерно са изброени
факторите, които определят съобразената скорост, като колкото повече са тези
неблагоприятни фактори в пътната обстановка, толкова по- ниска следва да бъде скоростта
на движение в сравнение с максимално предвидената такава по чл. 21 ЗДвП. Следователно
невинаги скорост, равна на максимално допустимата, означава едновременно и съобразена
такава, а оттам невинаги движението с максимално допустимата скорост изключва
противоправността на поведението на водача. В настоящия случай, както вече беше
4
посочено, чрез събраните по делото доказателства се установява, че са били налице няколко
неблагоприятни фактори – видимостта е била ограничена и за двамата водачи, а за водача,
застрахован при ответника, пътната обстановка е била непозната, като същият не е могъл и
напълно да се ориентира в организацията на движението на територията на гробищния парк.
Ето защо, настоящата инстанция намира, че при тези фактори съобразената скорост е
следвало да бъде под максималната предвидена и разрешена от 20 км/ч.
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че водачът на л. а. „Сеат“, модел
„Леон“ с противоправното си поведение сам се е поставил в невъзможност да предотврати
настъпването на процесното ПТП, като поведението му се намира в причинно- следствена
връзка със същото. Следва да се посочи, че единствено когато водачът е изпълнил
предписанията на правилата за движение досежно скоростта, направил е всичко зависещо от
него и е изпълнил изискванията на закона и правилника за приложението му и въпреки това,
са настъпили вредоносните последици, той не следва да носи отговорност. В процесния
случай по делото безспорно се установява, че водачът на л. а. „Сеат“, модел „Леон“ не е
изпълнил предписанията на закона, тъй като е избрал скорост за движение над максимално
допустимата за територията на гробищния парк и несъобразена с особеностите на
конкретната пътна обстановка, като по този начин виновно е нарушил разпоредбите на чл. 6,
т. 1 вр. чл. 21, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Предвид всичко изложено дотук настоящата инстанция споделя изводите на
първоинстанционния съд, а именно че в случая преценката на значимостта на допуснатите
от водачите на процесните превозни средства нарушения на правилата за движение по
пътищата обуславя извод за равностоен принос за настъпването на вредите, т. е. 50/50.
Основателни са оплакванията във въззивната жалба досежно изводите на съда за
размера на възникналото в полза на ищеца регресно вземане. В действителност от
заключението на допуснатата пред първоинстанционния съд съдебно- автотехническа
експертиза /САТЕ/ се установява, че стойността, необходима за възстановяване на л. а.
„Сузуки“, модел „Суифт“ на база средни пазарни цени към дата на ПТП е 2 533, 34 лева.
Заявената претенция обаче е в по- нисък размер – ищецът е претендирал сумата в размер на
600 лева като частичен иск от претенция в размер на 1 318,29 лева, включваща заплатено
обезщетение в размер на 1 303, 29 лева и 15 лева ликвидационни разноски. Ето защо, следва
да се приеме, че в полза на ищеца е възникнало регресно вземане в размер на 1 318,29 лева,
което при съобразяване на размера на приетото съпричиняване от 50 % следва да бъде
намалено с 1/2 до сумата в размер на 659,14 лева.
Въпреки че изводите на двете инстанции досежно размера на възникналото в полза
на ищеца регресно вземане не съвпадат, с оглед гореизложеното настоящата инстанция
счита, че предявеният частичен иск за сумата от 600 лева е изцяло основателен.
За пълнота следва да се посочи, че искането на въззивника предявеният иск да бъде
уважен за сумата от 659, 14 лева е недопустимо, доколкото същата не е в рамките на
заявения петитум и с присъждането и ще се наруши принципът на диспозитивното начало в
гражданския процес.
5
Във въззивната жалба не са изложени други конкретни оплаквания във връзка с
предявената искова претенция, поради което и като съобрази ограниченията по чл. 269 ГПК,
съдът приема, че решението на СРС следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на въззиваемия следва
да бъдат присъдени разноски, представляващи уговорено и реално заплатено адвокатско
възнаграждение. Съдът намира своевременно направеното от страна на въззивника
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за
неоснователно с оглед на обстоятелството, че размерът на последното кореспондира с
фактическата и правна сложност на делото, както и с реално извършената от адвоката
работа. Ето защо, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата в
размер на 480 лева с ДДС, представляваща разноски за въззивната инстанция.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12982 от 01.07.2024 г., постановено по гр. д. №
60547/2022 г. по описа на СРС, 178- ми състав, с което ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: бул. Христофор Колумб“ № 43 е осъдено да заплати на
„ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: бул.
„Витоша“ № 89Б на основание чл. 411 КЗ сумата в размер на 600 лева – частичен иск от
претенция в размер на 1 318,29 лева, представляваща регресна претенция за заплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско+“ по щета за вреди на
МПС, застраховано при ищеца, от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 19.05.2022
г., около 13:00 ч. в гр. София, на кръстовище в района на парцел № 32 на територията на
Централен гробищен парк София с участието на МПС „Сеат“, модел „Леон“ с рег. №
СВ****ВС, застраховано при ответника, което, движейки се с несъобразена скорост, навлиза
в кръстовище на алеи в гробищния парк, вследствие на което нанася вреди на намиращото
се на кръстовището МПС „Сузуки“, модел „Суифт“, рег. № СВ****СХ, застраховано при
ищеца, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 08.11.2022 г.,
до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
бул. Христофор Колумб“ № 43 да заплати на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: бул. „Витоша“ № 89Б на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата в размер на 480 лв., представляваща разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7