Р Е Ш Е Н И Е
№64/12.1.2021г.
12.01.2021
г., гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, І отделение, ХХV състав,
в съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като
разгледа докладваното от председателя административно дело № 1777 по описа за 2020 г. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано
е по жалба на А.В.Б., ЕГН: ********** ***, против Ревизионен акт № Р-16001619006077-091-001/03.04.2020г.,
издаден от В.И.– началник сектор, възложил ревизията, и Н.П.– главен инспектор
по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с
Решение № 292/22.06.2020г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно -
осигурителна практика” („ОДОП“) гр. Пловдив относно установена отговорност по
чл. 19 от ДОПК за данъчни задължения на „ПАРО“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: *********,
в общ размер на 21 545,80лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на
11 788,12лв.
Жалбоподателят
оспорва законосъобразността на РА и иска неговата отмяна. В жалбата е посочено,
че задълженията по ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ и за ЗОВ за които се ангажира солидарната
му отговорност, са неправомерно установени, при нарушения на чл. 19, ал. 1 и
ал. 2 от ДОПК.
Според
жалбоподателя, не е налице неправомерно поведение от негова страна, тъй като не
са събрани несъмнени доказателства за това, че неправомерно се е разпоредил с
паричните средства в касата на дружеството, в следствие на което са останали
непогасени публични задължения с титули декларации и ревизионен акт. В тази
връзка, не са събрани доказателства относно притежавани от жалбоподателя
парични средства по личните му банкови сметки, както и такива дали на новия
собственик на дружеството е предадена паричната сума в касата на дружеството
при прехвърляне на дружествените дялове.
На
следващо място, не са събрани доказателства именно РЛ да е извършило плащания
от имуществото на дружеството, представляващи скрито разпределение на
печалбата. В РА и РД не се съдържат констатации относно вида на плащанията,
извършени от управителя му, както и в полза на кое ФЛ и/или ЮЛ са извършени. Не
е налице и причинна връзка между поведението на управителя и несъбираемостта на
данъчните задължения на представляваното от него в по-ранен момент дружество.
Квалифицирането на публичното вземане на дружеството като трудно събираемо и в
последствие като несъбираемо може да е станало не в следствие неправомерни
действия на управителя му, а на бездействие на публичните изпълнители при изпълнение
на задълженията им по принудително изпълнение. В този смисъл, при образувано
изпълнително производство през 2015г. са наложени обезпечителни мерки с ПНОМ,
издадено на 12.01.2016г.
Възразява
се против определените акцесорни задължения за лихви, тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 19 от ДОПК отговорността на управителя на задължено
дружество е ограничена до размера на
извършените плащания. Това не включва лихви за забава поради
обстоятелството, че задълженото лице по отношение на което са установени
публичните вземания, е търговско дружество.
Иска
се отмяна на обжалвания РА, включително в частта му на определените акцесорни
задължения за лихви.
Ответникът
по жалбата – Директор на Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител юр. К., е на становище, че жалбата е
неоснователна. Претендира присъждане юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
За
допустимостта:
Ревизионният
акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния в приходната
администрация орган, който с решението си го е потвърдил, в частта, предмет на
настоящото съдебно производство. Така постановеният от Директора на Дирекция
„ОДОП“ - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения
за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
По
същество:
Разгледана
по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящото
ревизионно производство се явява повторно такова, след като с решение №
507/02.09.2019г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив е отменен
първоначално издаденият РА № 16001618004529-091-001/01.03.2019г. и на основание
разпоредбата на чл. 155, ал. 4 от ДОПК преписката е върната на ТД на НАП – гр.
Пловдив за издаване на нов ревизионен акт, при съобразяване на изводите,
направени от горестоящия ревизионен орган.
Началото на повторното ревизионно
производство е сложено със Заповед № Р-16001619006077-020-001/17.09.2019г.,
издадена от началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, на основание чл. 112 и
чл. 113 от ДОПК и с предмет имуществена отговорност по чл. 19 от ДОПК на Б. за данъчните
задължения по ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ и за ЗОВ за осигурител, ведно с прилежащите
лихви на дружеството „Паро“ ЕООД за периода от 01.09.2013г. до 30.09.2013г. и
от 01.01.2014г. до 31.08.2015г.; за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2014г.; за
периода от 01.02.2013г. до 30.11.2013г., от 01.01.2014г. до 30.09.2014г. и от
01.02.2015г. до 31.08.2015г. и за периода от 01.03.2013г. до 30.09.2014г. и от
01.02.2015г. до 31.08.2015г. Определен е краен срок на ревизионното
производство до три месеца, считано от датата на връчване на ЗВР, което е
направено надлежно по електронен път на 26.09.2019г. С последващи ЗИЗВР №№ Р-16001619006077-020-002/23.12.2019г. и Р-16001619006077-020-003/24.01.2020г., връчени надлежно
по електронен път, срокът на ревизията е продължен до 26.02.2020г.
Ревизията е възложена и проведена от
надлежно упълномощени органи по приходите, съгласно представени по делото
заповед № РД-09-1/03.01.2017г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив (л. 6 – 8)
и заповед № РД-09-1801/28.09.2018г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив (л.
4 – 5). Представени са и удостоверения за валидни електронни подписи на
органите по приходите, възложили ревизията и издали ревизионния доклад и
ревизионния акт (л. 9 – 10).
Съставен е Ревизионен доклад № Р-16001619006077-092-001/11.03.2020 г., в срока по чл.
117 от ДОПК, като против констатациите в РД е подадено възражение, без
допълнително представени към него документи. Възраженията са обсъдени от
ревизиращите органи по приходите, оправомощени да издадат РА и са намерени за
неоснователни, с подробно изложени аргументи. В срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК, въз основа на съставения РД, е издаден и процесният РА № Р-16001619006077-091-001/03.04.2020г.
Поради
изложеното съдът приема, че оспореният
административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това
материално компетентен административен орган.
Настоящият съдебен състав намира за установено
следното от фактическа страна:
През периода от 18.09.2006г. до 27.01.2016г.
жалбоподателят А.Б. е управител и собственик на капитала на „ПАРО” ЕООД.
С договор за покупко - продажба на дружествени дялове от 15.01.2016г., вписан в
ТР на 27.01.2016г., Б. прехвърля дяловете си от капитала за сумата от
5 000лв. на Георги Иванов В., който става едноличен собственик на капитала
и управител на дружеството.
Преди това, на 20.04.2015г. на „ПАРО“ ЕООД е възложена
ревизия с обхват задължения по ЗДДС за периода от 01.07.2014г. до 31.12.2014г. и
по ЗКПО за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2014г., приключила с издаването на
PA № Р-16001615002711-091-001/19.10.2015г., влязъл в сила, с установени
задължения в размер на 4 336,42лв. главници и 447,88лв. лихви. Ревизията е
извършена по особения ред на чл. 122 от ДОПК, при констатирано обстоятелство по
чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, след анализ на данни от технически носител в
търговски обект ресторант, находящ се в с. Нареченски бани, общ. Асеновград,
ул. „Озеленяване“ № 10. Проверката е документирана с протокол за извършена
проверка сер. АА № 0109540 от 28.11.2014г. и протокол за обезпечаване на
доказателства сер. АА № 0010221 ог 28.11.2014г. за копиране на информация от
компютърна система в търговския обект.
Съгласно справка за задълженията „ПАРО” ЕООД има неиздължени данъчни и
осигурителни задължения по ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ, КСО, ЗЗО с титули справки –
декларации и декларации обр. 6 по периоди, както следва:
-по ЗДДС за данъчни периоди м. 09.2013г., от м. 01. до
м. 06.2014г. и от м. 10.2014г. до м. 08.2015г. в общ размер на
9 754,02лв.;
-по ЗКПО за данъчен период 2013г. в размер на
289,04лв.;
-за данък по чл. 42 от ЗДДФЛ за периода от
01.02.2013г. до 30.11.2013г., от 01.01.2014г. до 30.09.2014г. и от 01.02.2015г.
до 31.08.2015г. в общ размер на 1 798,05лв.;
-за вноски за ДОО за осигурител за периода от
01.03.2013г. до 30.09.2014г. и от 01.02.2015г. до 31.08.2015г. в общ размер на
3 734,06лв.;
-за вноски за ДЗПО – УПФ за осигурител за периода от
01.03.2013г. до 30.09.2014г. и от 01.02.2015г. до 31.08.2015г. в общ размер на
1 060,23лв.;
-за вноски за ЗО за осигурител за периода от
01.08.2014г. до 30.09.2014г. и от 01.02.2015г. до 31.08.2015г. в общ размер на
573,98лв.
За принудителното събиране на публичните задължения на
дружеството е образувано изпълнително дело № 16150000336/2015г., като към тези
задължения са присъединени и други задължения с титули декларации и
задълженията по РА № Р-16001615002711-091-001/19.10.2015г. Дружеството е
надлежно уведомено за образуваното изпълнително дело и за предприетите от
публичния изпълнител действия, включително за налагането на предварителни
обезпечителни мерки с ПНОМ от 04.09.2015г. и на обезпечителни мерки с ПНОМ от
12.01.2016г. По повод на изпратените запорни съощения е получен отговор от
„Юробанк България“ АД, съгласно който по откритата банкова сметка ***ни запори.
Направени са пълни проучвания на имуществото,
включително авоари по банкови сметки, които да послужат за обезпечаване на
публичните задължения на дружеството, документирано с протокол изх. №
С180016-026-0015107/07.06.2018г., като е установено, че дружеството не
разполага с активи и не е извършвало никакви плащания, както и длъжникът не се
отзовава на поканите на публичния изпълнител. При тази фактическа обстановка е
направен извод за наличие на обективна невъзможност за събиране на публичните
задължения на дружеството.
От извършени справки в Агенцията по вписванията и
информационния масив на НАП се констатира, че физическото лице Б. е собственик
на идеални части от недвижими имоти – земеделски земи, находящи се в с. Косово,
върху които е наложена възбрана от ЧСИ.
Дружеството „ПАРО“ ЕООД е било собственик на недвижим имот с кадастрален номер
51127.201.258, който е продаден на 01.04.2015г. Извършена е проверка и относно
извършените разпоредителни сделки с недвижими имоти от майката на А.Б. К.Б..
С протокол изх. №
С180016-134-0001298/20.06.2018г. публичното вземане с титуляр „ПАРО“ ЕООД в
размер на 30 028,95лв. е категоризирано като несъбираемо.
В хода на ревизията са
установени следните факти за „ПАРО” ЕООД, по отношение задълженията на което Б.
е привлечен към отговорност по чл. 19 от ДОПК:
-дружеството не притежава недвижими имоти и МПС. През
2010г. с НА № 170/08.09.2010г. ФЛ Б. е закупил недвижим имот с идентификатор
51127.201.258, находящ се в с. Нареченски бани, общ. Асеновград, с площ от
440кв.м. С НА № 167/05.10.2011г. Б. е продал закупения недвижим имот на
притежавания от него търговец „ПАРО“ ЕООД. През 2011г. е учредено право на
строеж върху недвижимия имот, което е реализирано и е построена сграда –
ресторант, като строежът не е въведен в експлоатация с акт обр. 16.
Строителството на сградата е финансирано със собствени/привлечени средства и
със средства по банков кредит, отпуснат през 2012г., като по сметка 613 Разходи
за придобиване на ДМА към 31.12.2015г. има натрупани дебитни обороти в общ
размер на 54 222,70лв.
С НА № 142/01.04.2015г. „ПАРО“ ЕООД продава на „ВЕНИ
873“ ЕООД, представлявана от В. П. Л. поземления имот с посочения
идентификатор, ведно с построената в него сграда, с предназначение сграда за
обществено хранене. Продажната цена на недвижимия имот е в размер на
45 500лв. /приблизително равна на данъчната оценка/, която е внесена от
купувача по банков път по сметка, открита в „ПИРЕОС БАНК“ ЕООД. За продажбата е
издадена ф-ра № 16/01.04.2015г. с ДО 37 958,33лв. и начислен ДДС
7 591,67лв. Получената по банковата сметка парична сума от продажбата на
недвижимия имот е осчетоводена от продавача по дебита на сметка 501 Каса в лева
с ПКО № 01/01.04.2015г.
При извършена проверка в ИМ на НАП е констатирано, че
управителят на „ВЕНИ 873“ ЕООД и жалбоподателят А.Б. са родители на малолетно
дете – П. Б.. Фирма „ВЕНИ 873“ ЕООД е регистрирана на 24.03.2015г. с капитал от
50лв.
-след продажбата на недвижимия имот собственикът на
капитала на „ПАРО“ ЕООД А.Б. е поискал прекратяване на участието си в
дружеството. С договор от 15.01.2016г. дяловете на дружеството са продадени на
лицето Г.В. за сумата от 5 000лв.
След покупката на недвижимия имот Венета Ламбрева,
собственик и управител на „ВЕНИ 873“ ЕООД, е поискала прекратяване на участието
си в дружеството. С договор от 16.05.2016г. дяловете на дружеството са
продадени на жалбоподателя А.Б. за сумата от 50лв. В последствие, част от
недвижимият имот, а именно самостоятелен обект в построената сграда с площ от
163кв.м, идентификатор ******е продаден на Костадинка Аспарухова Бакалска,
майка на жалбоподателя.
При проследяване на поредицата от разпоредителни
сделки с недвижими имоти, първоначално собственост на дружеството „ПАРО“ ЕООД ревизиращите
органи по приходите са направили извод, че от продажбата дружеството е
реализирало загуба в размер на 19 114,37лв. Размерът на загубата е определен
като разлика между изчислената себестойност на недвижимия имот в общ размер на
57 072,70лв. /без ДДС/, представляваща сбор между стойността на земята от
2 850лв. и натрупаните дебитни обороти по сметка 613 Разходи за
придобиване на ДМА в общ размер на 54 222,70лв. и продажна му цена от
37 958,33лв. /без ДДС/. Независимо от това, с получената от продажбата на
недвижимия имот парична сума дружеството е разполагало с парични средства, с
които да погаси публичните си задължения с титули справки – декларации и декларации
обр. 6, но не е извършило такова погасяване.
-към 31.12.2014г. „ПАРО“ ЕООД е декларирало
показатели за активи, както следва: земи и сгради – 16 хиляди лева, касова
наличност 30 хиляди лева, други вземания 1 хиляди лева и стоки 4 хиляди лева.
За 2015г. не е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за резултатите от икономическата
дейност на дружеството, но е представена оборотна ведомост на дружеството за
периода от 01.01.2015г. до 31.12.2015г. /л. 161/, съгласно данните в която
сметка 501 Каса в левове е с крайно дебитно салдо в размер на 31 510,31лв.
Ревизиращите органи по приходите са
направили извод, че към 31.08.2015г., когато „ПАРО“ ЕООД е започнало подаването
на справки – декларации по ЗДДС с нулеви стойности и по твърденията на Б. е прекратило
извършването на икономическата си дейност, същото е разполагало с достатъчно
парични средства за погасяване на публичните си задължения, но не е извършило
такова погасяване.
В хода на настоящата ревизия, до „ПАРО” ЕООД, чрез новия управител Г.В., е
връчено ИПДПОЗЛ, с което е изискано представянето на приемо – предавателен
протокол, с който са предадени счетоводните документи на дружеството при
прехвърляне на дружествените дялове и извлечения от банковата сметка на
дружеството за периода от 01.01.2013г. до 31.08.2015г. До приключване на
ревизионното производство от В. не са представени изисканите документи. Не са
представени и писмени обяснения относно обстоятелствата дали е подписвал
документи за взети управленски решения, дали е упълномощавал други лица да
представляват дружеството, дали се е разпореждал с имущество на дружеството и
дали се е разпореждал с паричните средства в касата и по банковата сметка.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка ревизиращият екип е направил извод, че са налице
достатъчно обстоятелства по чл. 19 от ДОПК за реализиране на отговорност срещу А.Б.,
в качеството му на управител на „ПАРО” ЕООД, за задължения на дружеството по
ЗДДС, ЗДДФЛ, ЗКПО и за ЗОВ като осигурител, с титули декларации и ревизионен
акт. Физическото лице, чиято отговорност се търси, е имало качеството на
управител към момента на укриване на известни му факти и обстоятелства, които
по закон е било длъжно да обяви пред органите по приходите и за които е знаело.
Същевременно, са извършени поредица от разпоредителни действия с притежаван от
дружеството недвижим имот, част от който е собственост на „ВЕНИ 873“ ЕООД,
понастоящем със собственик на капитала А.Б. и част от който е собственост на К.Б.,
майка на А.Б..
В хода на съдебното
обжалване не са ангажирани допълнителни доказателства.
Съдът намира, че
възраженията в жалбата, по повод на която е образувано настоящото съдебно производство
в голяма степен преповтарят доводите на лицето, направени при обжалването на РА
по административен ред. На всяко едно от възраженията от горестоящия
административен орган е даден обоснован отговор, който се споделя и от
настоящия съдебен състав.
По конкретно направените
възражения в жалбата следва да бъдат изложени следните допълнителни аргументи:
Възраженията в жалбата, на
първо място, се свеждат до наличието на предпоставки за търсене на солидарна
отговорност.
В тази връзка, следва да
бъде съобразено следното: разпоредбата на чл. 19 от ДОПК определя две хипотези,
при които възниква отговорност за членовете на органите на управление на
юридическите лица. В настоящия случай, правилно от ревизиращия екип е
констатирано наличие на обстоятелства по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК.
Реализирането на
отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК изисква кумулативното наличие на няколко
предпоставки: субект на отговорността е физическо лице, имащо качеството на
член на орган на управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2
от ДОПК; това лице да е укрило факти и обстоятелства, които по закон е било
длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител; като
резултат, вследствие от поведението на лицето по укриването на фактите и обстоятелствата
да е налице състояние на невъзможност да бъдат събрани задължения за данъци или
задължителни осигурителни вноски. При доказан фактически състав, включващ
посочените елементи, физическото лице отговаря за несъбраното задължение.
Първият елемент на фактическия състав на отговорността
по чл. 19, ал. 1 от ДОПК не е спорен по делото, а именно, че за данъчните
периоди, в които е вменена отговорността по чл. 19 от ДОПК жалбоподателят Б. е управител на „ПАРО” ЕООД.
Вторият елемент от фактическия състав е наличието на
укриване на факти и обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно да обяви
пред органа по приходите или публичния изпълнител. Отговорността на ревизираното лице е ангажирана и предвид обстоятелството,
че в подадените СД по ЗДДС за данъчните периоди от 01.07.2014г. до 31.12.2014г.
управителят Б. не е декларирал действителните стойности на резултатите за
периодите, които представляват ДДС за внасяне, съответно за отчетен период
2014г. в ГДД по чл. 92 от ЗКПО не са декларирани действителните стойности на
приходите от дейността на дружеството. В ревизионния акт на дружеството е
направена изрична констатация, че са констатирани укрити приходи от продажби в
търговския обект – ресторант, който извод е обоснован с анализ на информация,
съдържаща се на технически носител в обекта. Това несъмнено е неправомерно
действие от страна на управителя на дружеството, доколкото не са декларирани
действителните стойности на реализираните приходи, съответно действителните
стойности на ДДС за внасяне.
На следващо място, съдът
намира за неоснователно и твърдението в жалбата за липса на неправомерно
поведение от Б., насочено към неизпълнение на задълженията на „ПАРО“ ЕООД, тъй
като не са налице доказателства да се е разпоредил с паричните средства в брой
по дебита на сметка 501 Каса в лева, а при продажбата на дружествените дялове
същите парични средства са прехвърлени на новия собственик на дружеството. В
случая следва да бъде акцентирано на обстоятелството, че нито от страна на
прехвърлителя на дружествените дялове, нито от страна на купувача им са
представени доказателства за приемането и предаването на активите на
дружеството, включително паричните средства в касата. Поради тази причина не
може да се направи несъмнен извод за изплащане на тези парични средства на Б.
преди прехвърлянето на дружествените дялове на В., тъй като липсват първични
счетоводни документи за това, както и такива за разпределен дивидент, за
доходът от който ФЛ Б. дължи данък.
Независимо, че за 2015г. не
е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО, както и ГФО и Баланс, по делото е представена
оборотна ведомост на „ПАРО“ ЕООД за 2015г., съгласно данните в която по дебита
на сметка 501 Каса в лева в края на годината е декларирана сумата в размер на
около 31 500лв. При липса на двустранно подписан протокол за предаването й
на В. може да се направи извод, че същата е неправомерно „усвоена“ от Б., който
е бил наясно, че дружеството има изискуеми публични задължения с титули декларации
и ревизионен акт, които могат да бъдат заплатени.
Неоснователни са и
твърденията в жалбата за бездействия на публичния изпълнител, който е образувал
изпълнителното дело едва през 2015г., докато част от публичните задължения се
отнасят за по-ранни периоди – 2013г. и 2014г. Следва да бъде посочено, че със
съобщение за доброволно изпълнение изх. № 000336/2015/000001 от 19.01.2015г.,
получено на 26.01.2015г., дружеството „ПАРО“ ЕООД, чрез управителя си А.Б., е
уведомено за наличието на публични задължения с титули декларации и наказателно
постановление /л. 133 – 134/. В сравнително кратък период след като е надлежно
уведомен за образуваното срещу дружеството изпълнително дело, от страна на управителя
му Б. са предприети действия по извършване на разпоредителни сделки с имущество
и по-конкретно продажбата на недвижим имот, ведно с построените в него сгради
на дружеството „ВЕНИ 873“ ЕООД, собственик на капитала в което е майката на
малолетното му дете, което дружество е регистрирано на 26.03.2015г. Тук следва
да бъде акцентирано на обстоятелството, че единствено поземленият актив – земя
е намерил отражение в счетоводните регистри на дружеството по материална сметка
201 Земя, докато построените върху имота сгради не са въведени в експлоатация, съответно
не са заведени като ДМА в счетоводния и данъчния амортизационен план и върху
това имущество не може да бъде наложена обезпечителна мярка възбрана. Предвид
незавеждането на построените сгради като ДМА себестойността на същите е
определена въз основа на натрупаните дебитни обороти по сметка 613 Разходи за
придобиване на ДМА и именно въз основа на направените от самото дружество
счетоводни записвания и съпоставката им с продажната цена е направен извод за
извършена разпоредителна сделка с имущество от „ПАРО“ ЕООД, по отношение на
която е реализирана загуба в размер на приблизително 20 000лв.
Налице са и последващи
действия от страна на Б., свързани със сделката с предмет недвижимия имот,
които могат да се квалифицират като неправомерни. В тяхната времева
последователност това са откриване на банкова сметка *** „ПИРЕОС БАНК“, по
която е постъпила паричната сума от продажбата на недвижимия имот на
01.04.2015г. и закриването на същата на 04.05.2015г., след като дружеството е
уведомено, че ще му бъде извършена ревизия; прехвърлянето на получените парични
средства от продажбата на недвижимия имот по дебита на сметка 501 Каса в лева и
веднага след това издаването на РКО № 10/03.04.2015г., с която от касата са
изплатени в брой на дебитора „Бакалска“ /най-вероятно това е К.Б., майка на А.Б./
парични средства в общ размер на 42 054,83лв. Не е спорно, че К.Б.
разполага с парични средства, които да предостави на собственото на сина си
дружество „ПАРО“ ЕООД, в следствие на учредена договорна ипотека върху свой
собствен недвижим имот, но тези парични средства са предоставяни периодично
през годините от 2007г. до 2014г., през годините не са погасявани от
дружеството, но са изплатени изцяло през 2015г., когато Б. е наясно за
обстоятелството, че дружеството „ПАРО“ ЕООД има изискуеми публични задължения. В
този смисъл, дори след продажбата на недвижимия имот и разполагаемостта на
дружеството „ПАРО“ ЕООД с парични средства в брой, от страна на управителя Б.
не се предприемат действия по погасяване на публичните задължения, а дори се
предприемат последващи действия по заплащането на задължение към свързано лице
и по формиране на нови задължения с титули справки – декларации по ЗДДС и
декларации обр. 6.
През 2016г. от страна на
жалбоподателя Б. са извършени действия по продажба на дружествените дялове на
„ПАРО“ ЕООД, след като е извършена разпоредителната сделка с недвижим имот и
след като с получените средства от продажбата са погасени задължения на дружеството
към свързано лице К.Б., т.е. дружеството разполага с минимални като стойност
активи и парични средства. По отношение на сделката по продажба на
дружествените дялове не са представени каквито и да било доказателства за
приемо – предаване на активи и счетоводна документация на новия собственик Г.В.
и получаване от него на продажната цена от 5 000лв. Също през 2016г. Б.
изкупува дяловете на Венета Ламбрева в дружеството „ВЕНИ 873“ ЕООД за сумата от
50лв., като в активите на това дружество е включен и закупеният от „ПАРО“ ЕООД
недвижим имот – ресторант.
Независимо, че част от
недвижимия имот е продаден в последствие на К.Б., може да се направи извод, че
жалбоподателят е извършил последователно всички описани по-горе действия с цел
продължаване на икономическата дейност в същия търговски обект – ресторант за
обществено хранене в с. Нареченски бани, общ. Асеновград, но чрез друго
дружество, без изискуеми публични задължения. Всички тези последователни
действия са извършени именно с цел публичните задължения на притежаваното в
по-ранен момент от жалбоподателя Б. дружество „ПАРО“ ЕООД да не бъдат погасени.
По отношение наличието на
причинно – следствена връзка между действията на жалбоподателя Б. и неизплащането
на публичните задължения на „ПАРО“ ЕООД следва да бъдат изложени и следните
допълнителни аргументи: несъмнено по делото са събрани доказателства за
действия по разпореждане с недвижим имот след като дружеството „ПАРО“ ЕООД е
надлежно уведомено за образувано изпълнително дело. Съгласно данните в
представените по делото оборотни ведомости и извлечения от счетоводни сметки
498 и 499 може да се направи несъмнен извод за използването на наличните
парични средства в касата за други разплащания от управителя, различни от
погасяването на публичните задължения и по-конкретно за погасяване на
задължения към свързаното лице К.Б.. В този смисъл, неоснователни са
твърденията в жалбата, че няма неправомерно разпореждане с паричните средства в
касата на дружеството, а същите са предадени заедно с други активи на новия
собственик на дружествените дялове. По делото не е представен приемо –
предавателен протокол за приемане на притежаваните от „ПАРО“ ЕООД активи на
новия собственик, за да се твърди, че след като разполага с активи и парични
средства именно той е лицето, което следва да заплати публичните задължения на
дружеството. По-горе в настоящото решение се изложиха подробни аргументи
относно извършените действия от Б. относно продажбата на недвижим имот и
разпореждане с паричните средства в касата на дружеството, предвид на които може
да се изкаже обосновано предположение, че активите, по-конкретно недвижимият
имот се ползват за икономическата дейност на „ВЕНИ 873“ ЕООД, собственик на
капитала управител на което е настоящият жалбоподател.
Всички тези данни правилно
са навели приходните органи на извод, че е налице причинно – следствена връзка
между поведението на управителя и несъбирането на данъчните задължения на
представляваното дружество. Приходните органи са изследвали имущественото
състояние на търговското дружество по налични публично-оповестени данни и в
хода на ревизията не е установено наличие на имущество, което да послужи за погасяване
на публичните задължения на търговското дружество. Има образувано производство
по принудително изпълнение през месец януари 2015г. и наложени обезпечителни
мерки - запор на банковите сметки на „ПАРО” ЕООД с ПНОМ от месец септември
2015г. и месец януари 2016г., но при изпращане на запорните съобщения е
констатирано, че по незакритата банкова сметка ***. Следва да бъде посочено, че
това е единствено възможната за налагане обезпечителна мярка, вследствие на
поредицата от действия на Б. по разпореждане с имуществото на дружеството,
които са извършени след като е уведомен за образуваното изпълнително дело и
след като в търговския обект е извършена проверка и са обезпечени доказателства
чрез копирането на данни от технически носител.
Съвкупната преценка на
специфичните за казуса обстоятелства, по-конкретно отчуждаване на дружествените
дялове по номинална стойност и разпореждането на управителя с парични средства
в брой преди продажбата на дружествените дялове, навеждат на извод, че предприетите
действия от приходната администрация за принудително събиране на задълженията
от основания длъжник неминуемо ще доведат до невъзможността същите да бъдат
събрани по причина, че дружеството не разполага с имущество, което да послужи
за принудително изпълнение. Това обосновава краен извод за неправомерно поведение
на управителя, което е единствената причина за несъбираемост на установените на
дружеството публичните вземания.
Наред с това е констатирано,
че на 25.05.2016г. едноличен собственик на капитала и управител на дружеството
„ВЕНИ 873“ ЕООД става настоящият жалбоподател А.Б.. Предметът на дейност на
това дружество е идентичен е с предмета на „ПАРО” ЕООД – стопанисване на
заведение за обществено хранене, находящо се в с. Нареченски бани, общ.
Асеновград, ул. „Озеленяване“ № 10.
Двете дружества са и с едни и същи седалище и адрес на управление в с. Нареченски бани, ул. „Люти дол“ №
15, а първоначален собственик на капитала и управител на „ВЕНИ 873“ ЕООД е В.Л.,
с която А.Б. има общо дете.
Настоящият съдебен състав
намира жалбата за неоснователна и по отношение прилежащите лихви, като споделя
доводите на ревизиращия екип и горестоящия административен орган, свеждащи се
до следното: отговорността на третото лице по чл. 19 от ДОПК е и за лихвата,
дължима от законовия падеж на данъчното задължение до датата на погасяването
му, като при ревизия, същата се изчислява до датата на издаване на ревизионния
акт на лицето. Относно лицето, към което е насочена отговорността, задължението
следва точно параметрите, каквито има главния дълг и към датата на погасяване
на главния дълг от основния длъжник се погасява и задължението на отговорното
лице, а при частично погасяване – например погасяване на главницата,
отговорното лице остава задължено за лихвата по дълга.
В случая отговорното лице не
става носител на ново данъчно задължение, върху което следва да се начисляват
лихви за негово собствено закъснение, а отговаря за чужд дълг в размерите,
които дългът има до пълното му погасяване. След погасяване на главницата на
дълга без значение кое лице го е погасило, задължението за лихви спира да се
увеличава, но остава дължимо и подлежи на събиране. Съответно при цялостно
погасяване на главницата и лихвата независимо от кое лице, отпада изцяло
отговорността на отговорното лице.
По така изложените аргументи, жалбата е
неоснователна, съответно обжалваният РА – правилен и законосъобразен.
При
този изход на делото и своевременно направеното искане, на основание
разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника следва да бъде присъдено
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Изчислено съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията й към 03.08.2020г.)
възнаграждението за осъществената юрисконсултска защита възлиза на 1 530,02лв.
(хиляда петстотин и тридесет лева и две стотинки).
Водим от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.В.Б., ЕГН: ********** ***, против Ревизионен акт №
Р-16001619006077-091-001/03.04.2020г., издаден от В.И.– началник сектор,
възложил ревизията, и Н.П.– главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр.
Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 292/22.06.2020г. на
Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” („ОДОП“) гр.
Пловдив относно установена отговорност по чл. 19 от ДОПК за данъчни задължения
на „ПАРО“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: *********, в общ размер на 21 545,80лв.,
ведно с прилежащите лихви в общ размер на 11 788,12лв.
ОСЪЖДА А.В.Б., ЕГН: ********** *** да заплати на Национална агенция
по приходите – гр. София сумата от 1 530,02лв. (хиляда петстотин и тридесет
лева и две стотинки) възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: