№ 333
гр. Пловдив, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело №
20225001000250 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на ответника „ЗАД ДБ:ЖЗ“АД ЕИК
*********, представлявано от адвокат И.Ц., редовно упълномощен от
изпълнителните директори на дружеството против Решение № 260471 от
16.12.2021 г.,постановено от Пловдивският окръжен съд по търг. дело №
364/2020 г.
Предмет на въззивно обжалване е осъдителната част от
първоинстанционното решение, по силата на която предявеният от Т. СТ.
Д. с ЕГН: ********** против ЗАД „ДБ:ЖЗ“ АД иск по чл.432 от КЗ е уважен
за сумата над 25 000 лева до 60 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се във физически
и психически болки и страдания за причинените й травматични увреждания,
настъпили при ПТП от 30.06.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.11.2019 г. до окончателното й изплащане.
В тази обжалвана част жалбоподателят счита, че размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишен и не
1
съответства на претърпените от ищцата болки и страдания. Конкретно
оплакването е ,че съдът не е отчел факта ,че оздравителният процес при
ищцата е протекъл бързо за подобен род травми и болките й са отшумели
сравнително бързо. Претендира се да се отмени решението в обжалваната му
част и съдът да отхвърли иска за разликата над 25 000 лева до 60 000 лева,
до който размер иска е уважен.
Въззиваемата страна Т. СТ. Д. ЕГН: **********, представлявана от
процесуалният си представител адвокат Г. Т., вписан в АК-П. поддържа
мотивиран писмен отговор, съгласно който въззивната жалба е
неоснователна.
Третото лице-помагач ЗД „Б. И.“АД- град С.,редовно призовано – не
ангажира становище по основателността на въззивната жалба.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във
въззивната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:
Решението е влязло в сила като необжалвано в частта, с която съдът е
присъдил сумата в размер на 4 807 лева, ведно със законната лихва, считано
от завеждането на исковата молба на 15.06.2020 г. Пред настоящата
инстанция е представен и платежен документ от 27.01.2022 г. за заплащането
на тази сума.
Решението е влязло в сила и в частта, с която съдът е присъдил сумата в
размер на 25 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от
ищцата имуществени вреди, настъпили при ПТП, тъй като в тази част
решението не е обжалвано.
Предмет на въззивно обжалване е осъдителната част на постановеното
решение, с което предявеният от ищцата иск по чл.432,ал.1 от КЗ е уважен за
разликата над 25 000 лева до 60 000 лева, до който размер е уважен иска.
Или обжалваемият интерес по делото е в размер на 35 000 лева.
Основното оплакване, изложено във въззивната жалба е, че размера на
присъденото обезщетение е завишен, като съдът е подценил факта , че
оздравителният процес при пострадалата е протекъл бързо и получените
травми според жалбоподателя „ не били с голям интензитет и бързо са
отшумели“.
Следва да се внесе уточнението, че с по-голям или с по-малък интензитет
2
са болките и страданията, които ищцата е изпитала в резултат на получените
при ПТП травматични увреждания. Самите травми не се характеризират с
интензитет.
От неоспореното пред първата инстанция заключение на комплексната
съдебно-медицинска експертиза, което в медицинската си част е изготвено
от вещото лице д-р М. Б. се установява, че в резултат на удара между двете
МПС ищцата Т. Д. е претърпяла шийна травма със счупване на задните дъги
на 7-ми шиен прешлен, гръдна травма с компресионна напречна фрактура на
тялото на
1-ви гръден прешлен със значителна дислокация на фрагментите.
Първата фрактура, а именно счупването на задните дъги на 7- ми шиен
прешлен е довела до трайно затрудняване движенията на шията, втората
фрактура –напречната фрактура на тялото на 1-ви гръден прешлен с
дислокация на фрагментите е довела до трайно затрудняване движенията на
снагата.
От заключението на вещото лице-медик д-р М.Б. с оглед вида на
увреждането, което е било застрашаващо живота е било необходимо по
спешност на ищцата да бъде поставена метална стабилизация на счупените
прешлени и това е било задължително, тъй като в противен случай е
съществувала опасност от травма на гръбначния мозък и последваща
парализа. Живота на ищцата Т.Д., която е била на 80 години към момента на
процесната злополука е бил подложен на голямо изпитание и буквално е „
висял на косъм“. Това е наложило и ищцата е претърпяла оперативна
интервенция, при която е бил поставен шиен кейдж, като е извършена предна
метална стабилизация с поставяне на титаниева пластина. От представената
медицинска документация се установява, че ищцата е престояла в болницата
в продължение на 12 дни, след което е била изписана с предписанието на
носи шийна яка в продължение на 3 месеца. Самата операция не е била
рутина, а сложна и е продължила около четири часа. По делото е разпитан
като свидетел сина на ищцата Й. В. Д., който е установил, че майка му е
понесла много трудно операцията, тъй като преди това е имала проблеми със
сърцето и след като е била поставена пълна упойка – това е задълбочило
проблемите със сърцето. Болките в сърдечната област са се засилили, както
ищцата е получила ускорен сърдечен ритъм. С оглед на получените травми
3
ищцата до шестия ден не е трябвало да извършва никакви движения, за да не
се разместят фрагментите. Това още повече е задълбочило психическата й
травма и тя непрекъснато е плачела защото се е притеснявала, че може да
остане инвалид. През този период в болницата не е могла да се храни, поради
което се е наложило да я захранват венозно.
В крайна сметка свидетелят Й. Д. е установил, че майка му е била силно
отпаднала физически и е отслабнала с около 15 кг.
След шестия ден, прекаран в болницата е започнало съвсем леко
раздвижване, като свидетелят е подкрепял да ходи на къси разстояния по
15 до 20 метра, за да се избегне пълното обездвижване.
Нещата не са се променили съществено през първия месец след като
ищцата се е прибрала вече в къщата си в село Г., през което време е била
силно отпаднала и трудно е ставала от леглото. В продължение на около
месец е била на легло в неподвижно състояние, поради което не е могла да
се придвижва до тоалетната без помощта на съпруга си или на сина си. Плюс
всичко друго в продължение на три месеца ищцата е била с поставена яка,
която е ограничавала всяко нейно движение и е пречела да спи. Тази яка е
опъвала и врата й тя не е могла да върти шията си, за да бъде същата да
бъде обездвижена.
Заключението на експерта е, че именно поради тази причина,а именно
поради това, че вратът трябва да бъде обездвижен в случая с ищцата не е било
препоръчително да се провежда рехабилитация. В този смисъл
неоснователно се поддържа във въззивната жалба, че не се установява ищцата
да е предприела адекватно лечение и най-вече да е провела цялостна
рехабилитация.
Такава просто не е била необходима и дори в случая с ищцата е била
направо противопоказна, а лечението и най-вече операцията за поставяне на
предна метална стабилизация е било напълно успешно, тъй като е
предотвратило много по-тежки усложнения, които биха могли да настъпят.
Според заключението на СМЕ лечението на ищцата Д. е проведено
съгласно добрата медицинска практика и това най-вече се отнася до
спешната операция и за поставяне на метална стабилизация на счупените
прешлени. Вещото лице д-р Б. е категоричен, че друго алтернативно лечение
4
на този вид травма към настоящия момент не съществува. В този смисъл
лечението е било напълно адекватно, поради което и това оплакване на
жалбоподателя е неоснователно. От друга страна непълната медицинска
документация не може да обоснове извода, че по отношение на втората
фрактура ищцата не е провела рехабилитация. Според експерта –медик от
представената медицинска документация ,макар и непълна може да се
направи извода, че оздравителният процес е протекъл в обичайните срокове.
При отговора на въпрос 15 ти от заключението вещото лице е посочило, че
оздравителният процес при този вид травматични увреждания обичайно
трае за период от 8 до 10 месеца, при благоприятен ход на същия. Няма
данни в документацията, нито има твърдения за настъпили усложнения на
здравословното състояние на ищцата. Към месец октомври 2021 г., когато е
изготвена СМЕ и след осъществен личен преглед на ищцата се установява,
че същата е възстановена от счупването на 7- ми шиен прешлен и 1-първи
гръден прешлен, които травматични увреждания са получени в резултат на
процесното ПТП. Все още са налице остатъчни явления, като трудно
преглъщане на твърда храна, ограничени и болезнени на моменти движения
на шията.
Но докато се стигне до това възстановяване ищцата Д., която е била на
80 години към момента на процесното ПТП е преминала през „ада“, тъй като
болките са били силни и продължителни. Ищцата не само е била изцяло
неподвижна през първия месец от домашното си лечение, но е загубила и
гласа си . Близките й дори са обмисляли вариант да правят операция на
гласните струни, но гласът й се е появил на петия или шестия месец. През
този продължителен период от време ищцата Д. е била не само неподвижна,
но и безмълвна, като според свидетеля Д. през това време „майка ми само
хрипеше“. Според този свидетел най-критични са били първите три месеца,
през които майка му е била безпомощна и безсилна, чувствала се е като „
като парцел“. След операцията и лечението са се получили през първия
месец усложнения, като артериалното налягане е достигало до критична за
нея горна граница 180- 190. Получила е и сърдечни проблеми и ускорен
сърдечен пулс, които според обясненията на лекуващия лекар са резултат на
анестезията с използване на пълна упойка.
Този вид упойка пак според лекаря е била голям враг на възрастни хора,
5
които и преди това са имали сърдечни проблеми.
Съдът кредитира показанията на св. Д., които не са изолирани и напълно
кореспондират с показанията на св.Д. Т., която няма родство с ищцата.
Според тази свидетелка, когато е видяла ищцата след инцидента тя е
била в страшно тежко състояние- била е отслабнала много,не „ можеше да
говори, а гласът й хриптеше“. Била е срината физически, защото не е могла
да се движи, нямала и дори сили да стане от леглото си. Това е било нейното
състояние през първия месец след изписването й от болницата. Според
свидетелката Т. ищцата се е сринала не само физически, но и емоционално и
душевно. Ищцата е била жизнена жена , за която домакинската работа и в
градината е била по-скоро хоби, но след инцидента и след операцията тя
вече е загубила жизнения си тонус.
Става въпрос за една човешка трагедия ,тъй като целият начин на живот
на пострадалата се е променил радикално, като особено силни са били
болките през първите три месеца след домашното лечение. Болките не само
физически , но и душевни са били продължителни и пострадалата ги е
изпитала през целия оздравителен период продължил около 8 до 9 месеца.
Въпреки категоричните доказателства в тази насока жалбоподателят счита,
че съдът не е съобразил същественото обстоятелство,че „застрахователното
обезщетение не е средство за реализиране на доходи и задоволяване на
битови и житейски потребности“. Това оплакване, изразено по този начин не
е вярно, а казано направо звучи по-скоро цинично. Или по-точно: грубо
цинично, тъй като дори в циничността има степени. Не е ясно как точно с
присъденото от съда обезщетение в размер на 60 000 лева тази възрастна
жена, понастоящем на 82 години, която е била на границата между живота и
смъртта би могла да реализира „доходи“. Все едно ,че ищцата умишлено е
предпочела да превърне собственото си непосилно на моменти страдание в
източник на нетрудови доходи. Дори когато се мотивира една жалба трябва
да има респект и уважение към човешката болка и страдание.
По- добрият подход е да се излагат сериозни правни аргументи, каквито
в случая липсват във въззивната жалба, от която става ясно ,че представата
на жалбоподателя за справедливо обезщетение се свежда до сумата от 25 000
лева. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът при прилагане
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД няма задължение да определя символични по
6
размер обезщетения. В този смисъл присъденото от първия съд обезщетение
в общ размер на 60 000 лева е справедливо отмерено, тъй като отчита реално
претърпените болки и страдания, които ищцата е изпитвала в продължителен
период от време.
Следва да се потвърди решението в обжалваната му част, с която
искът по чл.432,ал.1 от КЗ е уважен за разликата над признатите 25 000лева
до сумата от 60 000 лева ,до който размер е уважен иска.
Следва ответника да бъде осъден да заплати на „Адвокатско дружество
„Т. и п.“, представлявано от адвокат Г. Т. от АК П. сумата от 2 970 лева, с
вкл.ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо на
основание чл.38,ал.2 от ЗА - за осъществено процесуално представителство
на ищцата Т. СТ. Д. пред въззивната инстанция.
Следва в диспозитива да се отрази,че въззивното решение е
постановено при участието на третото лице – помагач на ответника ЗД „Б.
И.“ АД ЕИК *********.
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260471 от 16.12.2021 г.,постановено от
Пловдивският окръжен съд по търг.дело № 364/2020 г. в обжалваната му
част, с която предявеният от Т. СТ. Д. с ЕГН: ********** против ЗАД „
ДБ:ЖЗ“ АД ЕИК ********* иск по чл.432,ал.1 от КЗ е уважен за разликата
над 25 000 лева до 60 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение
за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се във физически и
психически болки и страдания от причинените травми, а именно: счупване на
задните дъги на 7-ми шиен прешлен, както и компресионна напречна
фрактура на тялото на 1-ви гръден прешлен с дислокация на фрагментите,
които травматични увреждания са причинени при ПТП, настъпило на
30.06.2019 г. по вина на лицето В. Й. Д., който е управлявал лек автомобил
„Ф. П.“ с рег. № ********, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.11.2019 г. до окончателното й изплащане.
В частта, с която искът е уважен до размер на 25 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от същото ПТП, както и в частта, с
7
която е присъдена сумата от 4 807 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди - решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА „ЗАД ДБ:ЖЗ“АД ЕИК ********* да заплати на Адвокатско
дружество „Т. и п.“ с БУЛСТАТ *********,представлявано от адвокат Г. К.
Т. адвокатско възнаграждение в размер на 2970 лв с ДДС, дължимо на
основание чл.38,ал.2 от ЗА-за осъществено процесуално представителство в
полза на ищцата Т. СТ. Д. пред въззивната инстанция.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на ЗД „Б.
И.“ АД ЕИК ********* като трето лице –помагач на ответника по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8