О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Варна, 20.06.2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ касационен състав, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ДИМИТРОВА
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова касационно административнонаказателно дело № 1206/2022 г. на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба, с посочен подател „гл. юрисконсулт Н. А. – процесуален представител на Министъра на културата“ срещу Решение № 300 от 25.02.2021 г., постановено по АНД № 3335/2021 г. на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление от 28.07.2021 г., издадено от Главния директор на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“, Министерство на културата, с което на „Експрес гаранцион комерс“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лева.
Първоначално по касационната жалба е образувано КАНД № 880/2022 г. на АдмС – Варна. В това производство, при осъществения от касационния съд на основание чл. 213а, ал. 6 АПК контрол върху извършената от въззивния съд проверка на редовността и допустимостта на касационната жалба, е установено, че районният съд не е изпълнил задълженията си по чл. 213а, ал. 1 АПК, тъй като не е ясно кой точно е касаторът и допустима ли е касационната жалба като подадена от страна, участвала във въззивното производство. С Определение № 1197 от 13.04.2022 г. по КАНД № 880/2022 г. на АдмС – Варна е прекратено съдебното производство, образувано по касационната жалба и е изпратено делото на въззивната инстанция за изпълнение на задълженията по чл. 213а, ал. 1 и ал. 2 АПК, като изрично е указано да се остави без движение касационната жалба, да се даде възможност да се отстрани нередовността на жалбата, състояща се в неяснотата кой е касаторът. Изрично в мотивите на определението е посочено, че във въззивното производство са участвали страни, различни от Министъра на културата, както и че при преценката си за редовността и допустимостта на оспорването следва да се съобрази и Тълкувателно решение № 1 от 21.01.2022 г. на ВАС по т.д. № 4/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия.
След връщането на делото в Районен съд – Варна, въззивната инстанция с Разпореждане № 2516/18.04.2022 г. по АНД № 3335/2021 г. оставя без движение касационната жалба на Министъра на културата и определя 7-дневен срок за отстраняване на нередовностите, посочени в Определение № 1197 от 13.04.2022 г. по КАНД № 880/2022 г. на АдмС – Варна.
В определения от Районен съд – Варна срок е постъпило становище от гл. юрисконсулт Наталия Александрова – процесуален представител на Министъра на културата и на Главния директор на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ в Министерство на културата, в което се сочи следното:
1. Със заповед на Министъра на културата е възложено на Главния директор на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ в Министерство на културата да издава наказателни постановления, да прекратява административнонаказателни преписки в качеството си на длъжностно лице, изпълняващо функциите на административнонаказващ орган и да подписва изходящата кореспонденция на министерството във връзка с това;
2. Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ е част от специализираната администрация в Министерство на културата;
3. Изрично се пояснява, че касаторът по жалбата, подадена срещу Решение № 300 от 25.02.2022 г. на РС – Варна по АНД № 3335/2021 г. е Министърът на културата в качеството му на орган на изпълнителната власт, на когото са възложени правомощия по изпълнение на Закона за културното наследство, като при издаване на процесното наказателно постановление Главният директор на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ е действал като оправомощено от Министъра на културата длъжностно лице, съгласно чл. 229, ал. 2 от Закона за културното наследство;
4. Алтернативно, в случай, че съдът не възприеме изразената теза относно редовността на касационната жалба, със становището се представя пълномощно и от Главния директор на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“, с което гл. юрисконсулт Наталия Александрова е упълномощена да подпише и подаде касационна жалба срещу съдебното решение на РС – Варна;
5. Искането е да се възобнови производството по КАНД № 880/2022 г. на АдмС – Варна.
С Разпореждане от 25.05.2022 г. РС- Варна изпраща делото на АдмС – Варна по компетентност, без да обективира извършена от него преценка на допустимостта на касационната жалба.
При осъществения от касационния състав контрол върху извършената от първоинстанционния (в случая въззивния) съд проверка на редовността и допустимостта на касационната жалба, се установява, че следва на основание чл. 213а, ал. 6, т. 2 АПК да се остави без разглеждане касационната жалба и да се прекрати производството по делото, тъй като жалбата е недопустима в хипотезата на чл. 215, т. 1 АПК – подадена е от лице или организация, които не са участвали във въззивното съдебното производство.
Както е посочено и в Определение № 1197 от 13.04.2022 г. по КАНД № 880/2022 г. на АдмС – Варна, в съответствие с действащата към момента на подаване на жалбата срещу наказателното постановление редакция на чл. 61, ал. 1 ЗАНН, като ответник по въззивната жалба по АНД № 3335/2021 г. на Районен съд -Варна е конституирано Министерство на културата, което се явява организацията, чийто орган е издал наказателното постановление. Същевременно съобщенията и призовките по АНД № 3335/2021 г. на Районен съд – Варна са адресирани до Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ в Министерство на културата. Като въззиваема страна в съдебното производство по АНД № 3335/2021 г. на Районен съд – Варна, видно от протоколите от съдебните заседания по делото, е участвала Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ в Министерство на културата и именно до дирекцията е изпратено и съобщението за постановяване на обжалваното решение.
Обжалваното решение на Районен съд – Варна е постановено след влизане в сила на 23.12.2021 г. на измененията в ЗАНН, но при приключило съдебно дирене при действието на редакцията на ЗАНН, преди изменението ДВ, бр. 109 от 2020 г. Тоест страни в касационното производство по аргумент от чл. 210, ал. 1 АПК, следва да са страните, участвали във въззивното съдебно производство.
Предвид становището във връзка с отстраняване нередовността на касационната жалба и при съобразяване на Тълкувателно решение № 1 от 21.01.2022 г. на ВАС по т.д. № 4/2019 г., настоящият състав на съда намира, че нито Министърът на културата, нито Главният директор на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ в Министерство на културата се явяват надлежен касатор, т.к. същите не са участвали в съдебното производство пред Районен съд - Варна. Както се посочи като ответник по АНД № 3335/2021 г. на Районен съд – Варна е конституирано Министерство на културата, а по делото е призована и взела участие Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ в Министерство на културата.
Министърът на културата и Министерство на културата са различни правни субекти. От една страна, Министърът на културата не е участвал като страна по АНД № 3335/2021 г. на Районен съд – Варна, а от друга страна в становището си във връзка с отстраняване на нередовността на оспорването изрично се посочва, че касаторът е Министърът на културата, а не Министерство на културата.
Независимо че именно Главният директор на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ в Министерство на културата е издал обжалваното пред Районен съд - Варна наказателно постановление, той не разполага с правото на касационна жалба срещу въззивното решение, доколкото същият не е бил страна по делото пред районния съд.
Нито Министърът на културата, нито Главният директор на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ в Министерство на културата притежават съвместна процесуална легитимация съответно с Министерство на културата и с Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ в Министерство на културата като ответник по делото, която да обуславя правото им да обжалват постановеното решение при условията на чл. 210, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 63в, ал. 1 ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 210, ал. 2 АПК предвижда, че лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар да не са участвали по делото. Правото на неучаствало в процеса лице да обжалва съдебното решение възниква, когато това лице е следвало да участва като страна в производството пред Районен съд - Варна съгласно приложимите процесуални правила, поради това, че с акта се засяга лично и непосредствено неговата правна сфера. За Министъра на културата, както и за Главния директор на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ в Министерство на културата, според приложимата действаща редакция на ЗАНН преди изменението ДВ, бр. 109 от 2020 г. (доколкото съдебното дирене е приключило пред 23.12.2021 г.), не е налице такова основание за участие в производството, образувано по жалбата против процесното наказателно постановление, макар и издадено от Главния директор на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ в Министерство на културата.
Действително Министърът на културата и Главният директор Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ се явяват и представляващи съответно Министерство на културата и въпросната Главна дирекция, но изрично в уточнението, обективирано в становището, във връзка с отстраняване нередовността на жалбата ясно и недвусмислено е посочено, че касаторът е Министърът на културата не в качеството му на представляващ министерството, а в качеството му на орган на изпълнителната власт на когото са възложени правомощия по изпълнение на Закона за културното наследство, като при издаване на процесното наказателно постановление Главният директор на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ е действал като оправомощено от Министъра на културата длъжностно лице. В този смисъл и предвид изричното дадените от съда указания с Определение № 1197 от 13.04.2022 г. по КАНД № 880/2022 г. на АдмС – Варна по отношение кои са надлежните страни в касационното производство, съдът намира, че не е необходимо допълнително изясняване дали Министърът на туризма и Главният директор се сочат като касатори в качеството им на представляващи съответно министерството и дирекцията.
Подадената касационна жалба е недопустима като подадена от лице, което не е участвало като страна по делото и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено. (В този смисъл са и определенията по адм. дело № 8912/2020 г. и адм. дело № 9468/2021 г. на ВАС.)
Извън горното, следва да се посочи, че съгласно чл. 213а, ал. 2 АПК именно районният съд в случая дължи проверка и произнасяне по допустимостта на касационната жалба, като въпреки изричните указания от касационната инстанция в този аспект, след получаване на становището от касатора, районният съд единствено е разпоредил да се изпрати по компетентност касационната жалба на АдмС – Варна.
Следва да се посочи и че буди недоумение обективираното в становището на гл. юрисконсулт Н. А. искане за възобновяване на производството по КАНД № 880/2022 г. Касационната инстанция е прекратила КАНД № 880/2022 г. и е изпратила делото на въззивната инстанция за процедиране на дължимата от въззивната инстанция проверка на редовността и допустимостта на касационната жалба. В този смисъл не е ясно какъв е правният интерес и каква защита се търси с искането за възобновяване на КАНД № 880/2022 г., а и на какво основание се иска възобновяването, доколкото в ЗАНН е регламентирано производството по възобновяване. Произнасяйки се по допустимостта на процесната касационна жалба, съдът намира, че е разрешен въпросът за допустимостта на сезирането и не се дължи произнасяне по искането за възобновяване на КАНД № 880/2022 г.
С оглед изложеното и на основание чл. 213а, ал. 2 и чл. 215, т. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Министъра на културата и на Главния директор на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ в Министерство на културата срещу Решение № 300 от 25.02.2021 г., постановено по АНД № 3335/2021 г. на Районен съд – Варна.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1206/2022 г.
на АдмС - Варна.
Определението може
да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на Република България с
частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.