РЕШЕНИЕ
№ 260519, 13.04.2021г., Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд VІ
граждански състав,
на
тринадесети април две
хиляди двадесет и първа година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ : Виделина Куршумова
Таня Георгиева
Като
разгледа докладваното от съдия Дзивкова
гражданско
дело № 897 по описа за 2021 година
и
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.
Постъпила
е жалба от ЗК Лев инс АД, в качеството му
на длъжник по и.д. № 628/2020 по описа на ЧСИ Др. Митрова, против разпореждане
за разноски, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за
намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, както и за
намаляване на дължимите разноски по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Поддържа, че разноските
на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение са прекомерни и не
съответстват на фактическата и правна сложност на делото. Отделно от това
твърди, че при определяне на таксите по т.26 от тарифата не следва да се вземат
предвид разноските на взискателя по изпълнителното дело, а евентуално ако съдът
приеме противното – то да се вземе предвид намаления им размер. Моли съда да
отмени отказа на съдебния изпълнител да намали разноските по изпълнението.
Претендира разноски.
Взискателят А.С.Ч. оспорва
подадената жалб, като поддържа, че претендираните разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение са дължими, длъжникът не е изпълнил в срока за
доброволно изпълнение дълга, както и че пълномощникът е предприел действия по
движение на изпълнителното производство с оглед принудителното събиране на
вземането. Моли за потвърждаване на обжалваното разпореждане. Претендира
разноски.
Съдебният
изпълнител поддържа, че жалбата е неоснователна, т.к.
адвокатското възнаграждение е заплатено и са предприети действия по
принудително изпълнение. По отношение дължимите такси по т.26 от ТТ към ЗЧСИ
поддържа, че разноските на взискателя се включват в сумата, въз основа на която
се събират такси от съдебните изпълнители.
След
като прегледа материалите по делото и прецени
доказателствата поотделно и в съвкупност, съдът намира, че жалбата е
подадена от легитимирано лице, в
срок, допустима е, а по същество е частично
основателна, по следните съображения :
Изпълнителното
производство е образувано по молба на А.Ч. за събиране вземането й от ЗК Лев
инс АД по изпълнителен лист, изд. по гр.д.№ 2482/2019, ПРС в размер на 8702,92лв.,
ведно със законната лихва от 11.02.2019г., както и мораторна лихва за периода
14.06.2018-11.02.2019г. в размер на 585,04лв. и 1671,69лв. разноски. С молбата за образуване на изпълнително дело
са претендирани и разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от 1000лв.,
за което е представен и договор за правна защита и съдействие, в който е
отразено, че сумата е платена в брой. С молбата за образуване на изпълнителното
дело е поискано единствено изпращане на покана за доброволно изпълнение. Поканата
за доброволно изпълнение е връчена на 06.01.2021г., като в срок не е постъпило
плащане, а молба от длъжника за намаляване на дължимите разноски за адвокатско
възнаграждение и респ. на таксата по т.26 от тарифата. С молба от 01.02.2021г.
взискателят , чрез своя пълномощник е поискал налагане на запор върху банкови
сметки на дружеството. Запор е наложен на 02.02.2021г. С разпореждане от
02.02.2021г. съдебният изпълнител е оставил молбата за намаляване на дължимите
разноски за адвокатско възнаграждение без уважение.
При
така описаната фактическа обстановка по изпълнителното дело съдът намира
следното по отношение на претендирания адвокатски хонорар:
Възможността
за намаляване на претендирани от страната разноски е уредена в общата част на
ГПК – чл.78, ал.5 от ГПК, където се регламентира отговорността на страните за
разноски в производствата по различни правни спорове.
Изпълнителното
дело е образувано са събиране на парично вземане в размер на главница -
8702,92лв., ведно със законната лихва от 11.02.2019г., както и мораторна лихва
за периода 14.06.2018-11.02.2019г. в размер на 585,04лв. и 1671,69лв. разноски...
По делото е посочен изпълнителен способ – запор на банкови сметки на длъжника,
който е и осъществен. Претендирани са разноски, като е представен договор за
правна помощ и съдействие, от който се установява, че взискателят е заплатил на
довереника си сумата от 1000лв.
В
конкретния случай изпълнителното производство не се отличава нито с фактическа,
нито с правна сложност. При това положение следва, при направено възражение за
прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, същите да
бъдат намалени до законово определения минимум в Наредба №1/2004 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, като се ориентират около минимума.
Съобразно
с установения от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимум, за това вземане се дължат 200лв. за образуване на
изпълнително производство /чл.10, т.1/ и ½ от възнаграждението по чл.7,
ал.2, което е 830лв. +3% за горницата
над 10000лв. , което прави 79,05лв. или общо 909,05лв., като ½ от 909,05лв.
е 454,56лв./ чл.10, т.2/. Така общо минимума на адвокатското възнаграждение е 654,56лв.
/200лв. +454,56лв./.
Съгл.
чл.78, ал.5 от ГПК съдът / в изпълнителното производство съдебният изпълнител/
може да намали размера на претендираното от страната адвокатско възнаграждение
по възражение на насрещната страна, но не може да определи размер по-нисък от
минимално определения в чл.36 от ЗА. В случая приетото като дължимо адвокатско
възнаграждение е с около 350лв. над минимума, която сума е ½ от
дължимата. Ето защо постановеният отказ да се намали адвокатското
възнаграждение е непраивлен и следва да бъде отменен, като дължимите разноски
за адвокатско възнаграждение се определят на 654,56лв.
По
отношение оплакванията в жалбата за отказ да се намалят разноските по т.26 от
Тарифата, съдът констатира, че същите не са посочени в цифри, поради което и
няма как съдът да ги изменя, но при конкретното им определяне следва да се
съобрази горепосочият размер на дължими разноски за адвокатско възнаграждение в
изпълнителния процес. Следва да се отбележи и че съдът не споделя оплакването
на жалбоподателя , че разноските в изпълнителния процес не следва да се
включват при определяне на таксата по т.26.
Съгласно чл. 26, ал. 1 ТТРЗЧСИ таксите се начисляват
върху събраната сума, като със „Забележка“ е пояснено, че при частично събиране
на паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част,
съответстваща на събраната сума. Таксата, събрана при частичните плащания,
трябва да е равна на изчислената върху общо събраната сума. Дългът се формира
от размера на паричното вземане по изпълнителния лист (главница и лихви), както
и от разноските на взискателя, които – на основание чл. 79, ал. 1 ГПК, са за
сметка на длъжника. Със Забележка № 4 към
чл. 26 ТТРЗЧСИ е посочено, че в размера на паричното вземане не се
включват авансовите такси, като законодателят е изключил от размера на
вземането само този разход на взискателя, не и другите му разноски, сред които
е и платеното адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че разноски в това производство
не следва да се присъждат, т.к. всъщност страните спорят по разноските в
производството, а то не е самостоятелно такова.
По изложеното съдът
РЕШИ
:
ОТМЕНЯ
Разпореждане от 02.02.2021г. по и.д. № 628/2020 по описа на ЧСИ Др. Митрова, с което е
постановен отказ да се намалят
разноските дължими на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение,
дължими от ЗК Лев инс АД, ЕИК *********, в качеството му на длъжник, за
разликата над 654,56лв. до 1000лв., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
Намалява
дължимите от ЗК Лев инс АД, ЕИК
*********, в качеството му на длъжник по изп.д.№ и.д. № 628/2020 по описа на ЧСИ Др. Митрова, разноски на взискателя А.С. Чопаранова, ЕГН **********,
за заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство от
1 000лв. на 654,56лв.
Връща
делото на ЧСИ Митрова за определяне дължимите такси по т.26 от ТТЗЧСИ,
съобразно намалените разноски в изпълнителното производство и събраните суми.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :