Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 182
гр. Пловдив, 04.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХXІV н.с., в
публичното заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при участието на секретаря
ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД №6261/2019 г. по
описа на ПРС, ХХІV н.с., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 36-0000393/18.09.2019 г. на А.В.Г.– Главен инспектор към Областен отдел
„Автомобилна администрация” Пловдив, с което на „Измир Логистик”
ЕООД, представлявано от Х.Р.Ю. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева на
основание чл.96г, ал.1, пр.1 от Закона за автомобилните превози за нарушение на
чл.7а, ал.2, пр.3 от същия закон.
По
подробно изложени в жалбата доводи жалбоподателят моли съда да отмени
обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно, издадено при
съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание се представлява от адв. Д.Я.,
който излага аргументи за отмяна на НП.
Въззиваемата страна – Областен отдел
„Автомобилна администрация” Пловдив, редовно призована, не изпраща процесуален
представител, взема становище по делото, като иска потвърждаване на
наказателното постановление.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното
оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок от лице,
което има правен интерес, предвид което е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Дружеството жалбоподател „ИЗМИР ЛОГИСТИК” ЕООД с.
Браниполе обл. Пловдив, представлявано от ** Х.Р.Ю.,
осъществявало дейност по международен превоз на товари – като лицензиран
превозвач, притежаващ лиценз на Общността под № 18260.
Към м. юни 2019 г. в същото
дружество превозвач като ** на товарен автомобил работело – по трудов договор №
17/21.06.2018 г., лицето Ю.М.М. Същото лице М.е
получил ** гражданство по негова молба за кандидатстване за такова и е приет за
** гражданин под името З.А., с Т.Л.К. № **– съгласно Закон за ** гражданство
чл.403 и чл.7 и Решение на МС № 02/05/2011 от 2401.
На 14.06.2019 г. около 10.00 ч.
от същото лице М., с ** име А., било осъществено управление на товарен
автомобил с рег. № **. – товарен автомобил от категория N3 – превозно
средство с технически допустима максимална маса над 12 тона /съгл. чл.149 ал.1
т.3 б.В от ЗДВП/. Управление на товарния автомобил на дружеството превозвач
„ИЗМИР ЛОГИСТИК” ЕООД с. Браниполе от водачът М., с ** име А., било установено
от служител на Областен отдел „Автомобилна администрация” гр. Пловдив при
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” – свидетелят С.К.М. – **, при
извършена проверка през м. август 2019 г. Сред проверяваните на място в офисите
на дружеството превозвач документи и в базата данни на Областен отдел
„Автомобилна администрация” гр. Пловдив при Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” св. М. не открил данни за необходимата квалификация на работника
М.за психологическа годност като водач на товарен автомобил от категория N3, а именно да
притежава удостоверение за психологическа годност, поради което и на 26.08.2019
г. съставил на превозвачът „ИЗМИР ЛОГИСТИК” ЕООД с. Браниполе акт – АУАН №
264647/26.08.2019 г., за прието за извършено административно нарушение по см.
на чл.7а, ал.2 пр.3 от ЗАвтП и състоящо се в допускане извършването на превоз
на товари – към 14.06.2019 г. около 10.00 ч., от ** – Ю.М.М, който не отговаря
на изискванията за психологическа годност видно от справка в регистъра на
психологическите изследвания на водачите. При предявяване на АУАН на управителя
на дружеството превозвач „ИЗМИР ЛОГИСТИК” ЕООД било вписано в полето за
обяснения, възражения и искания само „имам“, без да се конкретизират какви
евентуално са тези възражения. Възражения против констатациите по акта не били
направени и в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така
съставеният АУАН било издаденото и атакуваното НП, с което на „Измир Логистик”
ЕООД, представлявано от Х.Р.Ю. е наложена имуществена в размер на 3000.00 лева на основание чл.96г, ал.1, пр.1 от Закона за
автомобилните превози.
Описаната фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните
по делото писмени и гласни доказателствени средства – НП, АУАН, разпечатка от
електронен тахограф на товарен автомобил с рег. № **., справка в регистъра на
психологическите изследвания на водачите за явяване на психологическо
изследване, оправомощителна заповед и свидетелските показания на актосъставителя С.М. и свидетеля по акта П.Г., които са потвърдили констатациите
по акта. Съдът кредитира показанията на свидетелите
като логични и в съответствие с писмените доказателства събрани по делото. Кредитират се и показанията на
св.К.Х., тъй като същите не се оборват от други доказателства по делото, а
същевременно заявлението му, че Ю.М.е осъществявал курс на дата 14.06.2019 г.
се потвърждават от доказателствата по делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от лeгитимирана
страна, в законоустановения срок
и е насочена срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата се оценя като ОСНОВАТЕЛНА. За да достигне
до този извод
настоящият съдебен състав съобрази следното:
Актът за установяване на
административно нарушение е съставен от оправомощено
лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на представител на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и
обжалваното НП от материално и териториално компетентен орган.
Въпреки това настоящият съдебен
състав намира, че наказателното постановление не отговаря на задължителните
изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение по чл. 7а, ал. 2, предл. 3 от
ЗАвП, предвиждащ, че „лицензираните превозвачи и
лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на
пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална
възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от
съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по
чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за
движението по пътищата“. В случая наказващият орган е приел, че от фактическа
страна на посочените в НП време и място дружеството жалбоподател е започнал
извършването на превоз за собствена сметка с товарен автомобил с ** Ю.М., който
към датата 14.06.2019 г. не е отговарял на изискването за психологическа годност,
видно от справка в база данни Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”
гр.София. При така направеното описание на нарушението
настоящият състав приема, че е допуснато нарушение при реализиране на
отговорността на жалбоподателя, като при съставянето на АУАН и при издаването
на НП не са спазени изискванията относно задължителното съдържание на тези
актове, регламентирани съответно в чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
указващи на актосъставителя и на АНО да направят описание на нарушението. В
тази връзка следва да се посочи, че отбелязването, че водачът „не отговаря на
изискването за психологическа годност“ не представлява твърдение на
актосъставителя за конкретен факт, нито посочва какви факти от обективната
действителност наказващият орган е приел за установени. Нито в АУАН, нито в НП
обаче е въведено твърдение за този факт – за липсата на издадено удостоверение
за психологическа годност валидно към датата на превоза за собствена сметка, а
жалбоподателят е поставен изначално в положение да се защитава срещу правната
квалификация, че водачът не е отговарял на изискването за психологическа
годност, без въобще да е посочено кое е това изискване, къде е регламентирано
то и поради каква причина е прието, че водачът не е отговарял на него.
Отбелязването, че АУАН и НП са издадени след направена справка в регистър за
психологическите изследвания на водачите не санира
констатираните пороци, тъй като не е уточнено какъв е бил резултатът от тази
справка, нито какво точно обстоятелство е било проверявано при справката.
Посочването на конкретните факти,
установени при проверката и от които е направен изводът за извършеното
съставомерно административно нарушение, не е единствено въпрос на доказване, но
и на описание на нарушението. Тъй като санкционираното лице се защитава както
по правото, така и по фактите, то следва още от началото на производството
лицето да бъде уведомено какви конкретни факти се твърди, че е извършило и под
състава на какво административно нарушение се подвеждат тези факти. Правните
норми, описващи състава на конкретно нарушение, си служат с общи и абстрактни
правни понятия, за да могат да имат повтарящо се действие неограничен брой
пъти, когато се осъществят фактите, предвидени в хипотезата им, и спрямо широк
кръг адресати. Задължение на актосъставителя и на наказващия орган е да
запълнят тези общи понятия с твърдения за конкретни факти, индивидуализирани по
време, място и начин на извършване. В конкретния случай настоящият състав
приема, че това изискване не е изпълнено при описанието на процесното
деяние, тъй като не е посочено въз основа на какви факти е прието, че водачът
не е отговарял на изискването за психологическа годност. Констатираното
нарушение е съществено, тъй като то е ограничило изначално правото на защита на
жалбоподателя, като го е лишило от възможността да разбере какво точно се
твърди да е извършил или в случая какво изискване е пропуснал да изпълни.
Отделно от това той не би могъл и да спори по квалификацията дали действително
водачът е отговарял на изискванията за психологическа годност, тъй като не е
посочено кое точно изискване не е бил изпълнил, за да може да възразява дали
действително е налице неизпълнение на това конкретно изискване.
Допълнителен порок – пряка
последица от допуснатото нарушение, е, че по този начин АУАН и НП не са
изпълнили и функцията си да очертаят кръга на подлежащите на доказване факти в
производството. В случая съдът изначално е поставен в положение, при което е
неясно какви факти са включени в предмета на доказване по делото, за да може
въз основа на тях да се направи преценка дали водачът е отговарял на
изискванията за психологическа годност. В тази връзка трябва да се посочи, че
самите изисквания за психологическа годност на водачите са регламентирани в
глава втора на Наредбата № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за
психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите
изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на
МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания (загл.
доп. - ДВ, бр. 89 от 2010 г.), издадена от Министерството на транспорта (обн. ДВ, бр.46 от 06.06.2006 г.,
изм.). Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от цитираната наредба изискванията за
психологическа годност се отнасят до познавателната, психомоторната и
личностната сфера на психиката, като те включват качествени и количествени
критерии за годност. В чл. 3, ал. 2 ÷ ал. 4 от Наредбата са изброени и
конкретните изисквания, като видно е, че се касае за значителен на брой
изисквания. Това мотивира и съдът да приеме, че нарушението при описанието е
съществено, тъй като ако беше предвидено само едно изискване за
психологическата годност, би могло да се приеме, че жалбоподателят е наясно
какво изискване се твърди да не е изпълнил, както и че и съдът може да прецени
какви факти подлежат на доказване. Все в тази връзка следва да се посочи и че
разпоредбата на чл.7а, ал.2 от ЗАвП, която
наказващият орган приема да е била нарушена от жалбоподателя, не съдържа
конкретно изискване за психологическа годност. Това от своя страна предполага
при квалификация на нарушението да се посочи точно кой текст на приложимия
подзаконов акт е нарушен. Така дадената квалификация на административното нарушение
е неправилна и несъответна на закона, с което е нарушено изискването на чл. 57,
ал. 1, т. 6 от ЗАНН, което е абсолютно основание за отмяна на наказателното
постановление, тъй като на практика липсва правна квалификация, което води до
ограничаване правото на защита на санкционираното лице и прави невъзможно
надлежното упражняване на съдебен контрол. В този смисъл е и Решение № 1185 от 11.06.2015 г. по к.а.н.д. № 900/2015 г. на
Административен съд – Пловдив, както и Решение по КАНД 1569/2018г. по описа на
Административен съд – Пловдив, Решение № 2576 на Административен съд Пловдив по
к.а.н.д. №3099/2018 г.
Следва да се отбележи, че в
случая наказващият орган не само не е посочил на какво изискване за
психологическа годност не е отговарял водачът, но дори и къде се съдържа
правната регламентация на тези обществени отношения.
Следва да се обърне внимание и за
това, че наличието или липсата на издадено удостоверение за психологическа
годност съгласно глава шеста от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. само по себе си
не представлява изискване за психологическа годност, а съставлява
удостоверителен документ, имащ единствено доказателствена
функция. Психологическата годност се установява с психологическо изследване,
което завършва със заключение за психологическа годност и при положително
заключение на изследваното лице се издава удостоверение за психологическа
годност. Видно от така регламентирана процедура е, че издаването на посоченото
удостоверение е дейност, последваща на
психологическото изследване, а именно при него съгласно чл. 6 от Наредбата се
преценява дали лицето отговаря на изискванията за психологическа годност.
Не може да се приеме за
установено по делото, че курсът е изпълнен от друго лице с използване картата
на водача М., тъй като такова твърдение е голословно, неподкрепено с никакви
доказателства по делото и съдът счита, че няма как да бъде прието.
Поради описаните по-горе
съществени процесуални нарушения при издаването на обжалваното наказателно
постановление обаче, то се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено, а искането, формулирано с жалбата, за неговата отмяна е основателно и
трябва да бъде уважено.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000393/18.09.2019 г. на А.В.Г.– Главен инспектор към Областен отдел
„Автомобилна администрация” Пловдив, с което на „Измир Логистик”
ЕООД, представлявано от Х.Р.Ю. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева на
основание чл.96г, ал.1, пр.1 от Закона за автомобилните превози за нарушение на
чл.7а, ал.2, пр.3 от същия закон.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните
за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.