РЕШЕНИЕ
гр.София,02.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на пети февруари две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 13046 по
описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно и обективно
съединени искове с правно основание чл.288 ал.1 т.2 от КЗ /отм./ във вр. с
чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата
Ц.Н.Б. твърди, че в качеството си на пътник в лек автомобил, е пострадала в
резултат на ПТП, настъпило на 25.10.2014 г. на път № 606 между селата Голям
Чардак и Неделево, област Пловдив. Произшествието е настъпило по вина на водача
И.К.И., който загубва контрол над управлявания от него автомобил ("Мицубиши", модел
"Шогун - Пенин" с рег. № ******) поради несъобразена скорост с пътните и атмосферни условия, при което автомобилът
занася, излиза извън плътното платно и пада в канал с вода. Твърди се, че в резултат
на ПТП са причинени множество телесни повреди, че вследствие на травмите ищцата
е изпитвала значителни болки и страдания. Сочи, че образуваното по случая наказателно производство е било
прекратено след изрично волеизявление на пострадалото лице да не се води
наказателно преследване срещу извършителя с Постановление за прекратяване на
наказателното производство от 12.03.2015 г. на Районна прокуратура Пловдив.
Твърди, че след отправена извънсъдебна претенция към ГФО, същият се произнесъл
с писмо изх. № 24-01-419/10.09.2015 г., с което отказва изплащане на застрахователно
обезщетение, поради причина, че пострадалата не им е предоставила информация за
издаденото наказателно постановление от КАТ срещу виновния водач. В о.з. е
направено уточненение
към исковата молба, че към момента на процесното
застрахователно събитие управлявания от виновния водач лек автомобил
"Мицубиши", който е бил със снети номера два месеца преди събитието,
е бил без сключена застраховка "Гражданска отговорност".
Ищцата моли съда да се произнесе с
решение, с което да осъди ответника да заплати застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на претърпени болки и страдания, като пряка
последица от настъпилото ПТП в размер на 38 000 лева, в едно със законна лихва от датата на ПТП до окончателното изплащане на
сумата. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор, с който
се оспорва иска. Твърди се, че ГФ е бил сезиран във връзка с процесното ПТП и
по образуваната щета №210181/16.06.2015г ищцата е била уведомена, че трябва да
представи доказателства, от които да е видно по безспорен начин, че е на лице
хипотезата на 288, ал.1, т. 2 б. "а" от КЗ (отм.), които и до настоящото дело не са
предоставени. Счита, че от представените към исковата молба доказателства не е
ясно, че МПС се е намирало обичайно на територията на Република България и
водача не е посочил задължителна застраховка
"Гражданска отговорност", доколкото от приложените към исковата молба
доказателства липсват доказателства за собствеността на МПС, както и обичайното
му местопребиваване. Счита, че липсват доказателства, установяващи механизма,
причините и обстоятелствата, при което е настъпило ПТП, както и причинна връзка
с получените от ищцата увреждания. Оспорва размера на претенцията. Претендира
разноски.
Третото лице - помагач И.К. Н. не се
явява в о.з. и не изразява становище.
Съдът, като взе предвид представените по
делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представените по делото констативен
протокол за ПТП с пострадали лица и огледен протокол се установява, че на
25.10.2014г. е настъпило ПТП на път № 606 между селата Голям Чардак и Неделево,
област Пловдив. Ищцата е била пътник в л.а. "Мицубиши", модел
"Шогун - Пенин" с рег. № ******, управляван от И.К.И..
Изслушаната по делото автотехническа
експертиза, чието заключение съдът изцяло кредитира, установява, че автомобил
„Мицубиши" се е движил по път 606 на км72 в условията на валеж на дъжд със
скорост не по-малка от 88 км/ч. При приближаване на зоната на напречно
разположен напоителен канал, автомобилът е преминал през образувала се голяма локва с вода от дъжда. Водачът на
автомобилът не е намалил скоростта си, поради което е настъпило явлението
"Аквапланинг". Тъй като при
десните колела са преминали през по - дълбоката част на водата, съпротивлението
им при движение е станало по - голямо от съпротивлението на левите, за това
автомобилът най - вероятно е придобил ротация в посока на часовниковата стрелка.
В последствие се е насочил на ляво, навлязъл е в левия банкет и завъртян със
задната си част напред се е ударил в далечния скат на канала. От пропадане на
задните колела автомобила в канала и удара му в ската на канала е настъпило странично
преобръщане през лявата страна на автомобила, който се е превъртял през покрива
си и след изразходване на кинетичната си енергия, се е спрял или легнал на
дясната си страна или на колелата си. Вещото лице уточнява, че няма данни как е
намерен автомобила непосредствено след ПТП. Причината за настъпването на
произшествието е навлизане на автомобила в наводнен участък - локва на пътя с
висока скорост, от която е настъпило явлението аквапланинг и неконтролирано
движение на автомобила, в резултат на което автомобилът е напуснал пътя в ляво
и се е преобърнал в надлъжния напоителен канал. Вещото лице посочва, че тъй
като пътят е бил прав, водачът е имал възможност да види локвата и да намали
скоростта си със по - ниска. Големи локви се преминават с ниска скорост 10 - 15
км/ч. Ако дъждът е бил проливен и видимостта е била намалена, водачът е имал
възможност да прецени скоростта си в съответствие с далечината на видимост и да
я намали до безопасната за конкретните пътни условия.
Видно от представената по делото Справка
№1621148/GHH, издадена от Н.Б.НА Б.А.З.,
превозното средство не носи съответните регистрационно номера (те не му
съответстват). Автомобилът е бил закупен във Великобритания и и експортиран на
24.08.2014г. Не е бил регистриран в България, управляван е бил на територията
на страната с британските регистрационни номера, не е имал сключена застраховка
"Гражданска отговорност".
Във връзка с твърдените от ищцата
телесни увреждания от ПТП, по делото е изготвена и изслушана съдебно -
медицинска експертиза, чието заключение съдът кредитира изцяло. Видно от заключението,
ищцата е претърпяла следните телесни повреди - контузия на главата, контузия на
гръдния кош и корема, наличие на кръв и въздух в лявата гръдна половина (хемопневматорекс), контузия на лумбалната (поясната област). Контузията в областта на главата,
гръдната (с
кръвонасядане)
и коремна област, както и поясната област са довели до медикобиологичен признак
разстройство на здравето неопасно за живота. Счупването на на 7-мо, 8 - мо и 9
-то ребра вляво e довело
до трайно затруднение в областта на снагата за повече от 30 дни, а именно за
около 45 дни. Наличието на кръв и въздух в лявата гръдна половина са довели до разстройство на здравето,
временно опасност за живота , като се е наложило извършването на торакоцентеза
с поставяне на кръвен дрен.. Вещото лице е категорично, че описаните
травматични увреждания са причинени от удар или притискане с или върху твърд
тъп предмет и добре отговарят да са получени при претърпяното от ищцата ПТП. Получените травматичи увреди, не водят до
състояние на трайни увреждания на организма. Счупените ребра са зараснали за период от около 45 дни и водят до смущение
на дихателните екстурзии на гръдния кош. Вещото лице е категорично, че описаните
заболявания в Експертно решение на ТЕЛК по общи заболявания при I МБАЛ - София №3583/22.11.2013г., с
което на ищцата е определена 74% трайна неработоспособност, не са в причинно -
следствена връзка с претърпяното от ищцата ПТП на 25.10.2014 г.
Според показанията на свидетелката Б.,
дъщеря на ищцата, вечерта след инцидента в болницата последната била в тежко
състояние, трудно си поемала въздух.
Свидетелката се грижела за майка си в продължение на 5-6 месеца, тъй като тя
имала постоянни болки, не можела да върви сама, трябвало да я обслужва
постоянно. Ищцата била на обезболяващи, които и в момента ползва. Най - силните
и болки били до 5 - 6 месец, като от тях не можела да спи. Ищцата се променила
психически, станала по - нервна, викала, чупела, постоянно сънувала кошмари във
връзка с катастрофата. Свидетелката уточнява, че май й не е посещавала
психолог, психотерапевт или друга специализирана помощ.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 288 ал. 1
т. 2 от Кодекса за застраховането /отм./, безвиновната отговорност на ГФ
за изплащане на обезщетения на пострадали от ПТП лица се ангажира при наличието
на следните предпоставки: ПТП да е настъпило на територията на Република
България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на
застраховане, е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно
превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "
Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Въпреки,
че процесният автомобил е бил управляван с британски номера - на 24.08.2014 г.
- два месеца преди инцидента, регистрационния номер на това превозно средство е
бил свален от отчет във Великобритания, с оглед на което в съответствие с изискването на чл.258 ал.5 от КЗ (отм.), територията на държавата, където е
настъпило пътно транспортното произшествие, а именно Република България, се
счита за територията, където обичайно се намира моторното превозно средство. Няма
спор, че за това МПС няма сключена задължителна застраховка " Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Това обуславя възникването на
нормативните предпоставки за ангажиране на отговорността на ответнияФ. за
търсеното от ищцата вземане, заедно със законна лихва, считано от датата на
образуването на щетата до окончателното заплащане на сумата и направените по
делото разноски.
Както се установи с гореспомената автотехническа
експертиза, пътят е бил прав, водачът е имал възможност да възприеме локвата и
да намали скоростта на автомобила до безопасната за конкретните пътни условия. ПТП
е било предотвратимо, ако водачът е намалил скоростта. Той не го е сторил. Нарушил
е разпоредбата на чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП.
Вината на водача се предполага до
доказване на противното, съгласно чл.45 от ЗЗД. Ответникът не е оборил тази
презумпция.
Установявайки че поведението на водача е
довело до процесното ПТП, съдът прави и извод, че между това виновното
противоправно поведение и претърпените от ищцата вреди съществува причинно -
следствена връзка. Това заключение се подкрепя и от изготвената по делото съдебномедицинска
експертиза.
Налице са елементите на сложния
фактически състав на непозволеното увреждане: деяние от водача на увредилия
автомобил, извършено виновно и противоправно, вреда за ищцата по делото и
наличие на причинна връзка между деянието и вредата, ответникът не е заплатил
обезщетение. На основание чл. 288 ал.
1 т. 2 от Кодекса за застраховането
/отм./ следва да се ангажира безвиновната отговорност на ГФ за изплащане на
обезщетение на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди - болки и
страдания.
Съдът следва да определи
обезщетението за търпените неимуществени вреди
от ищцата по справедливост – чл. 52 ЗЗД. Съгласно практиката на ВКС понятието
„неимуществени вреди” включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от
време. Критерият за справедливост по см. на чл.52 от ЗЗД не е абстрактен, а
винаги се определя от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от
общественото му възприемане на даден етап от развитието на самото общество в
конкретната държава. Преценявайки
събраните по делото доказателства за преживяното от ищцата страдание от
претърпенитe телесни
повреди във вр. с критериите в ППВС №4/68г., конюнктурата в страната към
момента на увреждането, съществуващите размери на лимитите в отговорността на застрахователите
към 2014 г. по КЗ /отм./ , съдът
намира, че справедлив размер на обезщетение е такова в размер на 28 000лв. Към
момента на ПТП ищцата е била на 50г., не е работела, била е пенсионер по
болест, хоспитализирана е за период от 10 дни, счупените ребра са зараснали за
около 35 дни, като в началните дни болките са били много интензивни, към
настоящия момент ищцата е възстановена. Разбира се съдът отчита и
продължаващите спорадични болки в областта на гръдния кош, неудобството ищцата
да зависи и да бъде обслужвана от трети лица по време на лечението, преживеният
стрес от ПТП.
Искът
за разликата до първоначално предявения размер от 38 000лв. следва да се
отхвърли като неоснователен.
Съгласно чл. 288 ал.7 от КЗ /отм./Ф.ът дължи лихва за забава след изтичане на тримесечния срок, считано
от датата, на която е заведена претенцията за обезщетение, в случая от 16.06.2015г.
Срокът за произнасяне наФ.а е 16.09.2015г. В тоз случай лихва за забава върху
присъдената обезщетение се дължи от 17.09.2015г. Ищцата претендират лихва за
забава от датата на ПТП. Претенцията й за присъждане на лихва за забава върху
размера на дължимото обезщетение за периода 25.10. 2014г.– 16.09.2015г. е
неоснователна.
По
разноските
И двете страни претендират разноски.
Ищцата е представила списък с разноски по
чл.80 от ГПК както следва: 150лв. заплатена държавна такса, 210лв. заплатен
депозит за СМЕ и 210 лв. заплатен депозит за АТЕ. Процесуалният й представител
претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА.
Ответникът е представил списък за 90лв.
депозит за АТЕ. Претендира и юрисконсултско възнаграждение по чл.78 ал.8 от ГПК
във вр. с чл.7 от НМРАВ.
С оглед частичната основателност на иска,
на ищцата се следват частично направените от нея разноски в размер на 421,80 лв.
Съобразно присъдената сума и на
основание чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /договорът за правна защита и съдействие при
условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА е приложен на л.110/, на адв. Илия Тодоров се
следва адвокатско възнаграждение в размер на 1370лв.
На ответника се следват разноски на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 от ГПК съобразно отхвърлената част от исковете /26% от 90лв.
за експертиза и 300лв. присъдено адвокатско възнаграждение/ в размер на 101,40лв.
Ответникът
дължи 970лв. държавна такса по сметка на съда. От дължимия размер такса съдът
приспадна първоначално платените от ищцата 150лв. държавна такса.
Водим от горното, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА
Г.Ф., Булстат ********* със седалище *** да заплати на Ц.Н.Б., ЕГН **********
сумата от 28 000 (двадесет и осем хиляди) лв., ведно с лихвата за забава
от 17.09.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща
обезщетение за причинени от ПТП на 25.10.2014г. между селата Голям Чарда и
Неделино неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на телесни повреди,
причинени виновно от водачът на МПС марка "Мицубиши", модел
"Шогун - Пенин" , И.К.И., ЕГН **********, както и 421,80 лв. разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ
иска Ц.Н.Б. срещу Г.Ф. за разликата до първоначално предявения размер от 38 000
лв. като неоснователен, както и иска за
мораторна лихва върху присъденото обезщетение за периода 25.10. 2014г.– 16.09.2015г..
ОСЪЖДА
Ц.Н.Б. да заплати на Г.Ф. разноски в размер на 101,40лв. лв.
ОСЪЖДА
Г.Ф. да заплати на адв.И.П.Т., ЕГН **********, САК адвокатско възнаграждение в
размер на 1370 лв.
ОСЪЖДА
Г.Ф. да заплати на Софийски градски съд държавна такса в размер на 970 лв.
Решението е постановено с участието на И.К.И.,
ЕГН ********** като трето лице помагач на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните и на третото
лице.
Съдия: