Р Е Ш Е Н И Е
№365/26.6.2020г.
гр.
Пазарджик, 26.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети май
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при
секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Лесенски
адм. дело № 179 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. АПК, вр. чл.83, ал.6, вр. ал.5 от ЗОБВВПИ и е образувано
по жалба на П.И.Т. с ЕГН: ********** против Отказ рег. № 18183-611/13.12.2019
г. на Началник РУ на МВР Пазарджик.
В
жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на обжалвания отказ, като
издаден в противоречие с материалния закон, необоснованост и немотивираност,
поради което се иска да бъде отменен.
В
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата,
излага допълнителни доводи за незаконосъобразността на атакувания
административен акт. Претендира разноски.
Ответната
страна - Началник РУ на МВР Пазарджик – чрез процесуалния си представител,
застъпва становище, че жалбата е неоснователна и моли отказът да бъде потвърден,
като им се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и поотделно и обсъди доводите на страните, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
срещу оспорения отказ е подадена от активно легитимирана страна – адресат на акта,
при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване
административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния
съд и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
От приложените материали се
установи следната фактическа обстановка:
Началото
на административното производство е поставено с подаването на заявление вх. № 181800
от 14.11.2019 г. от П.И.Т., отправено до Началника на РП на МВР Пазарджик, с
което моли да му бъде издадено разрешение за придобиване на късо нарезно
огнестрелно оръжие за ловни цели. Към искането са приложени документи.
Извършена е допълнителна проверка от служител при служба КОС към РУ на МВР
Пазарджик, който е установил, че жалбоподателят е настоящ ловец, оръжието му е
необходимо за ловни цели и за целта е изготвил докладна записка от 18.11.2019
г. до Началника на РУ на МВР Пазарджик. Установено е , че жалбоподателят
притежава вече разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно
дългоцевно оръжие – два броя, видно от приложението към него, валидно до
07.04.2021 г. По заявлението с вх. № 181800 от 14.11.2019 г. Началникът на РУ
на МВР Пазарджик се е произнесъл с отказ № 18183-611/13.12.2019 г., с който е
отказано издаване на разрешение за придобиване на ловно оръжие на жалбоподателя.
Основните мотиви се свеждат до това, че жалбоподателят е осъждан за умишлени
престъпления от общ характер, като в същото време нямал и основателна причина,
която да обосновава по несъмнен начин необходимостта му за издаване на
разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие.
При така установено, съдът
достигна до следните правни изводи:
При
проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт съгласно чл. 168 от АПК,
настоящият съдебен състав счита, че отказът е издаден от компетентен орган, в
законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените
правила за неговото издаване. Оспореният акт е издаден от административен орган
с териториална, времева и материална компетентност. Процесният отказ отговаря
на изискванията за форма.
Съдът обаче намира подадената
жалба срещу оспорения административен акт за основателна, тъй като
представените по делото доказателства не обосновават предвидената в
материалноправната норма на чл. 58, ал.
1, т. 10 от ЗОБВВПИ отрицателна предпоставка, при която не се
издават, респ. се отнемат вече издадени разрешения, а именно – когато няма
основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели,
колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. На
това основание е издаден и обжалвания административен акт. Законът възлага в
тежест на лицето, подало искане за издаване на разрешение да обоснове, т.е. да
заяви в писмен вид, да изложи конкретни факти и обстоятелства, които да
обосновават несъмнен извод за необходимостта от придобиване на ловно оръжие. В
конкретния случай жалбоподателят е посочил, че разрешение за придобиване чрез
закупуване на един брой късо нарезно огнестрелно оръжие му е необходимо за ловни цели.
Към заявлението си е представил всички изискуеми от закона документи,
включително и ловен билет № 282355 от 03.07.2014 г. – валиден и заверяван за
периода 2015-2019 г., членска карта за членство в „Български ловно-рибарски
съюз“, удостоверени за подборно ловуване и удостоверение за преминат курс по
безопасно боравене с огнестрелно оръжие, с което е доказал по несъмнен начин
необходимостта от издаване на разрешително за носене на оръжие, при установена
от закона доказателствена тежест за него. Към документите е приложено и вече
издаденото разрешение за съхранение, носене и употреба на два броя огнестрелно
дългоцевно оръжие, валидно до 07.04.2021 г.
От друга страна, макар и в
оспорения административен акт да не е посочено като правно основание
разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ, то в мотивите му за развити
съображения относно наличието на данни за извършени престъпления от общ
характер, поради което съдът намира, че следва да се произнесе в тази насока.
Не е спорно по делото, че лицето е било осъждано за умишлени престъпления от
общ характер, но видно от представената по делото справка за съдимост от една
страна част от присъдите са за деяния извършени по непредпазливост – например
по НОХД 667/1985 г. на РС Пазарджик, а от друга и което е по-важно – жалбоподателят
е реабилитиран по всички осъждания с определение от 18.06.2003 г. на Районен
съд гр. Асеновград. Според разпоредбата на чл. 85, ал. 1
от НК, реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще
последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое
отношение със закон или указ е установено противното. В конкретния закон -
ЗОБВВПИ, такова изключение не е предвидено, т. е. важи общото правило на чл. 85, ал. 1
от НК, че с реабилитацията са заличени последиците от осъждането. Предвид на
това към датата на постановяване на административния акт жалбоподателят е
реабилитиран, не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, не е
обвиняем по наказателно производство от общ характер, както и срещу него не е
започнало наказателно преследване за извършено престъпление от общ характер. Следователно,
за адресата на оспорения административен акт са налице материалноправните
предпоставки за издаване на исканото разрешение за придобиване на ловно оръжие.
Ето защо съдът намира, че
обжалваният отказ е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен, а
преписката по подаденото заявление следва да се върне на органа за ново
произнасяне при съобразяване с мотивите в настоящото съдебно решение. Доколкото
в отказа за издаване на искания административен акт не са изложени други
съображения относно липсата или наличието на основания, явяващи се пречка за
издаването на искания акт с положително съдържание, съдът намира, че следва да
върне преписката на административния орган за произнасяне по искането на
лицето, като при новото произнасяне административният орган следва да прецени
дали са налице всички останали законови предпоставки за издаването му.
По делото е направено
своевременно искане са присъждане на направените от жалбоподателя разноски,
поради което съдът намира, че на основание чл. 143, ал.
1 от АПК, ответникът ще следва да бъде осъден да му заплати
сторените по делото разноски в размер на 510 лева, от които 10 лева – държавна
такса и 500 лева – адвокатско възнаграждение, за които са представени и
доказателства по делото – вносна бележка и договор за правна защита и
съдействие. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на
ответника за прекомерност на адвокатския хонорар в настоящето производство,
доколкото минималният размер съгласно чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към момента е 150
лв., но към сключване на договорът за правна помощ е бил 300 лв., като и в
настоящото производство адвокат Л. е изготвил подробна и мотивирана жалба,
ангажирал е доказателства и се е явил в проведеното съдебното заседание, без да
е ставал причина за отлагане на делото.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, Административен съд Пазарджик, VII състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразен Отказ
рег. № 18183-611/13.12.2019 г. на Началник РУ на МВР Пазарджик по подаденото заявление с вх. № 181800
от 14.11.2019 г. от П.И.Т..
ВРЪЩА преписката на
административния орган – Началник на РУ на МВР Пазарджик при ОД на МВР Пазарджик,
за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на
закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:/П/