РЕШЕНИЕ
№ 4224
гр. София, 18.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110200172 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № СО-Т-С-21-04-321/09.09.2021 г., издадено от Д П Б - Заместник-кмет на
Столична община, на С. Д. Е., с ЕГН **********,
за това, че на 07.06.2021 г., около 12:30 часа, в гр. София, район „Оборище“, Парк
„Заимов“ – централна алея, С. Д. Е. е извършвала търговия на открито, предлагайки за
продан палачинки, минерална вода и безалкохолни напитки от самостоятелно съоръжение и
метална конструкция, заемайки площ около 5 кв. м., като до него са били разположени 2
броя фризери и 2 броя хладилни витрини, заемайки допълнително около 3 кв. м. площ -
публична общинска собственост (паркова алея), без разрешение за ползване на място,
издадено от кмета на район „Оборище“, с което виновно нарушила чл. 23 от Наредбата за
реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община
(НРУИТДСО).
Предвид горното, на основание чл. 36 ал. 1 и чл. 35, ал. 3 от НРУИТДСО, на С. Д. Е.
е наложена глоба в размер на 500 (петстотин) лева.
Постановлението е обжалвано от С. Д. Е., чрез процесуален представител, който в
подадената жалба моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В
жалбата и в с. з. се изтъква, че НП не било връчено по законоустановения ред, а твърденията
за извършване на търговска дейност били недоказани, тъй като жалбоподателката не
осъществявала търговска дейност като физическо лице, а като работник на дружество
„КРИСПИ-2019“ ЕООД, което е стопанисвало обекта. Последното било видно и от
издаваните касови бонове за закупуваната стока. Обобщава се, че жалбоподателката нямала
1
управленски функции по отношение на посоченото дружество и нито е имала право, нито е
била длъжна да подава заявление за издаване на разрешение за своя работодател.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Административно наказващият орган, редовно уведомен чрез процесуален
представител, за последното с. з. не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата.
В атакуваното НП е налице отбелязване, че същото е влязло в сила на 05.10.2021 г.
Отбелязването е осъществено от Й В – гл. експерт в СИ. За да приеме посочената дата за
влизане в сила на атакуваното НП, АНО очевидно е ползвал вписаните обстоятелства в
обратната разписка за връчване на НП № СО-Т-С-21-04-321/09.09.2021 г. Там е налице
отбелязване, че НП е връчено на адрес в гр. В, ул. „К“ № , ет. , ап. , на С. Е. на 27.09.2021 г.,
за което е положен подпис на получателя. Под него е налице ръкописно отбелязване от
доставчика „Е. – син“. Видно от приобщена справка по реда на Наредба 14/18.11.09 г., както
и от приложено удостоверение за раждане, С. Д. Е. има едно дете – син М. Х. З.. Допуснат
като свидетел и разпитан, св. З. разпознава собствения си подпис върху горепосочената
обратна разписка, като уточнява, че посоченият в разписката адрес в гр. Варна е много рядко
посещаван от майка му, тъй като тя живеела в гр. София. Св. З. инцидентно е бил там през
есента на 2021 г. и има спомен, че е получил срещу подпис посочената в обратната разписка
пратка, но е забравил да съобщи за нея на майка си, а впоследствие я е загубил. Този адрес в
момента бил необитаем. Съдът намира посочените показания на св. З. за неопровергани и
подчинени на житейската логика, като няма основания да ги игнорира. Още повече, че
самата обратна разписка по никакъв начин не е оформена съгласно приложимите на
основание чл. 84 от ЗАНН изисквания за призоваване на чл. 180, ал. 2 от НПК („Когато
лицето отсъства, те се връчват на пълнолетен член на семейството му, а ако няма
пълнолетен член на семейството - на домоуправителя или портиера, както и на
съквартирант или съсед, когато поеме задължение да ги предаде“). Едва в с. з. се
установява, че НП е връчено на сина на жалбоподателя Е., а не на нея лично, както е
посочено в обратната разписка. Уточнението „Е. – син“ не следва да се приеме за връчване
на пълнолетен член на семейството, при положение, че този член не е посочен по име (нито
по собствено, бащино или фамилно име) и едва в с. з. се установява, че се казва М. Х. З..
Поради тази причина, съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността на
изнесеното от св. З., което потвърждава, че е налице нередовно връчване на НП на дата
27.09.2021 г. и, доколкото не се установява противното, Съдът приема, че жалбата е
подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушенията; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (съгласно
разпоредбите на чл. 34 и чл. 35 от действащата към датата на твърдяното нарушение
НРУИТДСО и видно от приложено заверено копие на длъжностна характеристика за
длъжността „старши инспектор“ в Столичен инспекторат към СО – относно
компетентността на актосъставителя Н. Н.); обстоятелствата около твърдяното нарушение са
посочени по достатъчно ясен и изчерпателен начин; налице е съответствие между текстовата
част на АУАН и тази на НП; АУАН и НП са издадени в сроковете на чл. 34 от ЗАНН, тоест
2
не се констатират нарушения по чл. 40, 42 и 57 от ЗАНН.
3.Относно приложението на материалния закон.
От фактическа страна
По делото по безспорен начин е установено следното:
На 07.06.2021 г., около 12:30 часа, в гр. София, район „Оборище“, Парк „Заимов“ –
централна алея, служители на Столичен инспекторат към СО, сред които и св. Н. Н.,
заварили жалбоподателя С. Д. Е. до самостоятелно съоръжение и метална конструкция,
заемащи площ около 5 кв. м., и самостоятелно разположени 2 броя фризери и 2 броя
хладилни витрини, заемайки допълнително около 3 кв. м. площ - публична общинска
собственост (паркова алея). От посочените съоръжения се предлагали за продажба
палачинки, минерална вода и безалкохолни напитки. При поискване от страна на
контролните органи С. Д. Е. не представила разрешение за ползване на място, издадено от
кмета на район „Оборище“. При проверката св. Н. няма спомен да е била извършвана
контролна покупка, но забелязал, че в касовите бонове, издавани от С. Е., присъствало
името на фирма.
С жалбата се представя трудов договор № 17/15.09.2020 г., сключен между
„КРИСПИ-2019“ ЕООД, ЕИК в качеството му на работодател, от една страна, и
жалбоподателката С. Д. Е., в качеството й на изпълнител, от друга, видно от който Е.
следвало да полага труд за дружеството в качеството й на продавач-консултант на щанд за
палачинки и сладолед в гр. София, парк. Трудовият договор е регистриран в НАП със
справка с вх. № 22388203024369/15.09.2020 г. В длъжностната й характеристика е посочено,
че длъжността е пряко подчинена на управителя на магазина.
По доказателствата и от правна страна
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
следствие гласни доказателства, изхождащи от св. Н. Н., които са в достатъчна степен
обстоятелствени и вътрешно непротиворечиви.
Фактическата обстановка отделно се доказва и от приложените към преписката и с
жалбата неоспорени писмени доказателства: трудов договор № 17/15.09.2020 г.; справка от
НАП с вх. № 22388203024369/15.09.2020 г. и длъжностна характеристика, издадена от
„КРИСПИ-2019“ ЕООД.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира, че актосъставителят и
АНО са издали своите актове при недоказана по един в достатъчна степен несъмнен начин
фактическа обстановка. Съгласно текста на вменената като нарушена разпоредба на чл. 23
от НРУИТДСО, Търговия на открито се извършва въз основа на разрешение за ползване на
място, издадено по реда на Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните,
информационните и монументално-декоративните елементи и за
рекламната дейност на територията на Столична община. А разпоредбата на чл. 19 от
НРУИТДСО дефинира търговията на открито като търговия на дребно върху терени
общинска собственост - паркове, тротоари, площади, улични платна и други.
На първо място, всяко извършване на търговия на дребно предполага доказване на
конкретно осъществена покупка на посоченото в НП място със задължителните
обстоятелства – вид на стоката, предмет на продажбата, цена на артикула, идентифициран
купувач. В тази връзка АНО е следвало да установи и докаже редица релевантни
обстоятелства: параметри на конкретна покупко-продажба (артикул, купувач, цена на
стока); доказателства за осъществена покупко-продажба (фискален бон); собственик на
стоката. АНО не е представил каквито и да е доказателства за нито едно от горепосочените
обстоятелства, а е градил констатациите си изцяло на субективните възприятия на
проверяващите. За същите няма доказателства да са извършили контролна покупка, за
3
каквато актосъставителят не си спомня.
На второ място, очевидно неправилно е определено авторството на нарушението.
Вярно е, че съгласно § 3, т. 3 от ДР на НРУИТДСО, препращащ към § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП,
"Търговец" е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за
продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята
търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко
лице, което действа от негово име и за негова сметка. Фактите по делото определено
сочат, че липсват каквито и да е доказателства С. Е. да е осъществявала търговия в
качеството си на физическо лице или да е действала от името и за сметка на дружеството, с
което е била в трудовоправни отношения и каквито правомощия няма по силата на
длъжностната си характеристика. Същата към датата на проверката е работила като
продавач – консултант за „КРИСПИ-2019“ ЕООД, което дружество се явява собственик на
съоръженията и работодател на Е.. В този смисъл, определено административно-
наказателната отговорност за твърдяното нарушение е следвало да бъде понесена от
„КРИСПИ-2019“ ЕООД, а не от жалбоподателката Е. – обстоятелство, което е било известно
на св. Н., след като е установил, че в издаваните от продавача фискални бонове е вписано
име на фирма. Горните аргументи водят до извода, че самостоятелно е налице неправилно
определяне на авторството на твърдяното нарушение. Последното налага отмяна на
атакуваното НП.
Предвид отмяната на атакуваното НП, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение се явява основателно по аргумент на действащата към датата на изготвяне
на настоящия съдебен акт разпоредба на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Видно от приложения
договор за правна защита и съдействие, както и списък на разноските, на адв. С. от САК е
заплатен хонорар в размер на 300 лева за процесуално представителство, който хонорар се
явява напълно съответен на разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка, в
полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лева, платими от Столична община.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № СО-Т-С-21-04-321/09.09.2021 г., издадено от Д П Б - Заместник-
кмет на Столична община, на С. Д. Е..
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Столична община да заплати на С.
Д. Е. сумата от 300 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4