Р Е Ш
Е Н И
Е
№260026
гр. Добрич, 10.02.2021 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д
А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито заседание на десети февруари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ПАВЛОВ
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ В. гр. д. № 44/2021
г. по описа на Добричкия окръжен съд:
Производството е по глава Тридесет и девета „Защита срещу
изпълнението”, раздел І „Обжалване на действията на съдебния изпълнител” на
Гражданския процесуален кодекс.
Въззивно гражданско дело № 44/2021 г. по описа на Окръжен
съд – Добрич е образувано по жалба рег. вх. № 260399/21.01.2021 г. на
регистратурата на Окръжен съд - Добрич, подадена
от М.И.И. ЕГН ********** със съд. адрес *** срещу Постановление от 14.12.2020 г. на частен съдебен изпълнител Н. Н., рег. № *
на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Добрич, по изп. д. № 2020*0400243, с
което е отхвърлено възражението на длъжника М.И.И. за прекомерност на претендираното адвокатското
възнаграждение на взискателя.
В жалбата
са инвокирани доводи за нарушение на материалния закон и на
съдопроизводствените правила. Жалбоподателят счита атакувания акт на частния съдебен изпълнител за незаконосъобразен, като
претендира неговата отмяна и постановяване на съдебен акт от въззивната
инстанция, с който да се уважи възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Взискателят
„ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД гр. Варна в
представеното писмено възражение, в което изразява становище за неоснователност
на жалбата, като моли същото да бъде оставено без уважение.
Частният
съдебният изпълнител съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3, изр. второ ГПК е
изложил мотиви по обжалваните действия.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, на основание чл. 437, ал. 3 ГПК, като взе предвид данните в изпълнителното
дело и представените от страните доказателства, намира за установено следното:
Жалбите
са подадени в законоустановения срок от надлежни страни в изпълнителното
производство срещу подлежащо на обжалване действие на частния съдебен изпълнител – отказ
на съдебния изпълнител да извърши искано изпълнително действие – чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед
горните констатации, жалбите са ДОПУСТИМИ и следва да се разгледат по същество.
Жалбата,
разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА
поради следните съображения:
Изпълнително
дело № 2020*0400243 по описа на частен съдебен изпълнител Н. Н., рег. № * на
КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Добрич, е образувано по молба на
взискателя „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД гр. Варна срещу длъжника М.И.И. на основание изпълнителен лист от 03.12.2018 г., издаден от Районен съд –
Добрич въз основа на влязло в законна сила Решение № 330/16.04.2018 г. на
районен съд – Добрич по гр.д. № 2879/2017 г., по силата на което длъжникът е
осъден да заплати на взискателя следните суми: 150.00 лв. – хонорар на вещото
лице, 431.02 лв. – съдебно – деловодни разноски в първата инстанция и 840.00
лв., съдебно – деловодни разноски пред въззивната инстанция.
Взискателят
претендира и сумата от 444.00 лв. с включен в цената ДДС – адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство.
Видно
от данните по изпълнителното дело, частният съдебен изпълнител е предприел
поисканите от взискателя изпълнителни способи по отношеине имуществото на
длъжника. Налице е частично погасяване на дълга.
С молба
от 11.12.2020 г. длъжникът е възразил срещу претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение като прекомерно с оглед състоянието на трайна
нетрудоспособност.
С горецитирания
акт, съдебният изпълнител е отхвърлил възражението на длъжника за прекомерност
на претендираното адвокатското възнаграждение на взискателя.
Съдът,
като се съобрази както със задължителната сила на Решение от 05.12.2006 г. по
обединени дела С-94/2004 и С-202/2004 и С Решение от 23.11.2017 г. по съединени
дела С – 427/2016 и С- 428/2016 на Съда
на Европейския съюз – Люксембург, съгласно които Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
към която препраща чл. 38, ал. 2 ЗА противоречи на общностното право и поради
което не следва да се прилага от българския съд, и като отчете правната и
фактическа сложност на конкретното изпълнително дело, както и със здравословното
състояние на длъжника, диагностициран с диганоза детска церебрална парализа,
обуславяща трайна нетрудоспособност в размера на 54 %, счита, че възражението
за прекомерност на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение е
основателно и следва да го редуцира до размер от 200.00 лв., без включен ДДС (
с оглед противоречието на разпоредбата на параграф 2а от ДР на Наредба № 1 /09.07.2004 г. на
Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. ).
Изложените
съображения дават основание на Съда да приеме жалбата на длъжника за останователна
и да я уважи.
С оглед
гореизложените съображения и на основание чл.
437 ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Постановление от 14.12.2020 г. на частен съдебен изпълнител Н. Н., рег. №
* на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Добрич, по изп. д. № 2020*0400243,
с което е отхвърлено възражението на длъжника
М.И.И. за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение на
взискателя, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М.И.И. ЕГН ********** със съд.
адрес *** да заплати на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, Варна Тауърс – Г,ЕИК103533691, сумата от 200.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение
по изп. д. № 2020*040024 по описа на частен съдебен изпълнител Н. Н., рег. № *
на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Добрич.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.