М О Т И В И
По АНД №7856/2014 г. по описа на Районен съд-Пловдив, ХХVІ н.с., с обвиняем И.П.К. ***
От Районна
прокуратура-Пловдив е внесено постановление за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на И.П.К. *** за
престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б” предл.2 вр. чл. 342 ал. 1 НК.
В съдебно заседание
представителят на Районна прокуратура-Пловдив изразява становище, че деянието е
съставомерно. Предлага на съда да признае обвиняемия за виновен в извършване на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, като на основание чл.78А НК
освободи същия от наказателна отговорност и му наложи административно наказание
“глоба” в размер, ориентиран към средния предвиден в закона такъв, както и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от две години. В тежест на
обвиняемия да бъдат възложени направените по делото разноски.
Обвиняемият И.К.,
редовно и своевременно призован, не се явява в съдебно заседание. Защитникът му
адв.К. ***, редовно упълномощен, моли съда да признае подзащитния му за
невиновен и оправдае същия по повдигнатото му обвинение, алтернативно да го
освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание
“глоба” в размер, ориентиран към предвидения в закона минимум, както и да не
го лишава от право да управлява МПС.
Съдът, след като
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното от фактическа страна:
И.П.К. е роден на
*** ***, в момента в Следствения арест-Пловдив, българин, български гражданин,
със средно образование, женен, ЕГН **********.
От приложената справка
за съдимост / л.29 СПво/ е видно, че К. не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл.78 А НК.
Характеристичната
справка /л.124/ сочи, че обвиняемият няма криминални прояви и към момента на
изготвянето й е трудово ангажиран.
И.П.К. е
правоспособен водач на МПС /л.107/, като на същия е налагано само веднъж /през
2005 г./ наказание за нарушение на правилата за движение по пътищата, съгласно
справката за нарушител /л.115/.
На 05.03.2013 г. около обяд Н.И., сестра
му М.И. и шурей му К.Г., придружавани от седемгодишното дете на последните
двама, всички живущи в с.Ц., тръгват за гр.С., за да си търсят работа.
Придвижват се с дървена каруца, управлявана от Г., в
задната част на дървения капак на която
са закрепени три светлоотразителя. Същите са поставени на това място още от
предишния й собственик Г.М., като сутринта преди заминаването на горепосочените
лица за гр.С., В. М. вижда, че все още са закрепени на дървения заден капак на
каруцата. Въпреки положените усилия да намерят хора, желаещи да
бъдат поставени улуци на домовете им, И., сестра му и Г. не успяват да си
намерят работа, поради което около 18 часа тръгват обратно за с.Ц. с каруцата. Придвижват се плътно вдясно по платното за
движение по път ІІІ-8005, свързващ с. Ц. с пътя гр.Пловдив-гр.Пазарджик, в
посока от юг на север. Пътят е асфалтов, без неравности, сух, а атмосферните
условия са добри. В това време И.К. управлява л.а. „Мерцедес" peг. № ***
по същия път, като заедно с него на предната дясна седалка пътува Д.Т.. Около 500-600
метра след кръстовището „О.”, преди табелата за с. Ц., обл. Пловдив
управляваният от И.К. на къси светлини, със скорост около 88 км/ч лек автомобил
приближава каруцата, но обвиняемият не успява да задейства своевременно
спирачната система на МПС-то. Отклонява последното наляво, но въпреки това
настъпва удар – в предна дясна част на лекия автомобил и в задна лява част на
каруцата. След удара МПС-то се установява на пътното платно. В резултат на същия
намиращите се в каруцата лица падат от нея. Паднал от каруцата върху асфалта, Н.И.
усеща силна болка в левия си крак. К. и Т. слизат от МПС-то. Виждайки
състоянието на лицата от каруцата, обвиняемият съобщава за настъпилото ПТП на спешен
телефонен номер 112.
Малко след подадения сигнал, на
място пристигат И. Ю. и Н. И. - полицейски служители при РУП - С.. Констатират настъпилите щети по предната
дясна част на лекия автомобил, както и значително повреждане на каруцата, като
дъски от същата са установени по банкета, включително и тази дървена част от
нея със закрепените трите броя светлоотразители. Ю. разговаря с К., който му
съобщава, че поради разминаване с камион, движещ се на дълги светлини, не вижда
каруцата и я удря с управлявания от него автомобил. Полицейският служител провежда
разговор и с четирите лица, пътували в каруцата преди настъпване на ПТП-то. До
мястото на последното Ю. не установява наличието на страничен път.
На К. е извършена проверка за
употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410 +”, при която е
установена отрицателна проба. С пристигналата на място линейка, Н.И. е отведен
в болнично заведение в гр.Пловдив.
Свидетели на настъпилото ПТП са М.Н.
и Е.Н., прибирали се в това време с лекия си автомобил от с.Йоаким Груево за
гр.С..
По молба на К., на мястото на ПТП-то
пристига приятелят му П.А.. Малко след него пристигат с велосипеди К.К. и В. М..
По този начин последните двама се отзовават на молбата на своя познат М. Д., на когото по телефона е съобщено за
блъснатата каруца на ромите, живеещи в дома му. Посочените две лица вземат от
мястото на ПТП-то детето на М.И. и К.Г. и се прибират в с.Ц..
Съгласно заключението по назначената
в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по писмени
данни /л.62/, при настъпилото ПТП на Н.И. е
причинено : многофрагментно счупване на двете кости на лявата подбедрица
и разкъсно-контузна рана на главата вдясно - челно. Описаните увреждания са в резултат на удар с
или върху твърд тъп предмет и отговорят по време и начин да са причинени при
настъпилото на 05.03.2013 г. ПТП, с
което са в пряка причинна връзка. Счупването на костите на подбедрицата
причинява трайно затрудняване движенията на долния ляв крайник за около 5-6
месеца , а раната на главата причинява разстройство на здравето, извън случаите
на чл.128 и чл.129 НК.
Съдът възприема заключението по
съдебномедицинската експертиза по писмени данни като обективно и компетентно
изготвено.
От заключението по назначената в
хода на досъдебното производство съдебна автотехническа експертиза /л.65-80/ се
установява, че ударът между каруцата и лекия автомобил, управляван от И.К.,
настъпва върху дясна лента на платното за движение на път ІІІ - 8005, свързващ
пътя гр.Пловдив -гр.Пазарджик със с.Ц.. Скоростта на движение на лекия
автомобил в момента на удара е около 88 км/ч. Анализирайки пътната ситуация,
вещото лице посочва, че ако каруцата е без светлоотразители, то в момента, в
който водачът на лекия автомобил има техническа възможност да я забележи на
къси светлини, при своевременна реакция и задействане на спирачната система
същият няма техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара
и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. В случай, че на
каруцата има поставени светлоотразители, то водачът на лекия автомобил има
техническа възможност да я забележи на разстояние над 100 метра и при
своевременна реакция и задействане на спирачната система има техническа възможност да установи лекия автомобил
преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено
спиране. В случай, че каруцата не се движи по пътното платно, а навлиза на
платното отдясно, вещото лице сочи, че И.К. няма техническа възможност да
установи лекия автомобил преди мястото на удара и да избегне произшествието.
Според заключението, скоростта на движение на лекия автомобил - 88 км/ч е
технически несъобразена в конкретната пътно - климатична обстановка при
движение на къси светлини / съобразената скорост при тези условия е 76 км/ч/, а
е съобразена при движение на дълги светлини. Основните причини за настъпилото
ПТП от техническа гледна точка са посочени от експерта във всеки един от
изложените варианти за настъпване на произшествието. Във варианта, при който каруцата се движи по платното за движение
пред лекия автомобил „Мерцедес”, техническите причини за настъпване на ПТП-то са
две: каруцата се е движи през нощта с намалена видимост, без да има отзад вляво
светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина, както и водачът
на лекия автомобил не реагира своевременно на опасността от удар с каруцата на
платното за движение пред него. Във втория вариант - ако каруцата навлиза
отдясно на платното за движение на същия път в същата посока пред лекия
автомобил, то тогава само това е техническата причина за настъпване на ПТП-то.
В заключението по назначената
допълнителна съдебна автотехническа експертиза /л.84-98/, експертът потвърждава
направения извод в заключението по първоначално назначената експертиза, че във
вариантът, в който Г. управлява каруцата по платното за движение на същия път и
в същата посока пред лек автомобил „Мерцедес”, ако каруцата е без
светлоотразители, то в момента, в който водачът на лекия автомобил има
техническа възможност да я забележи на къси светлини, при своевременна реакция
и задействане на спирачната система същият няма техническа възможност да
установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез
безопасно екстрено спиране. В посочения вариант, ако каруцата е със светлоотразители, то водачът на лекия автомобил
има техническа възможност да я забележи на разстояние над 100 метра и при
своевременна реакция и задействане на спирачната система има техническата възможност
да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез
безопасно екстрено спиране. Във варианта, при който К.Г. управлява каруцата,
като навлиза отдясно на платното за движение на същия път и в същата посока пред
лек автомобил „Мерцедес”, от момента, в който каруцата навлиза на платното за
движение от нивата вдясно, водачът на лекия автомобил при своевременна реакция
и задействане на спирачната система има техническа възможност да установи
автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно
екстрено спиране.
Основните причини за пътнотранспортното
произшествие са групирани в два варианта: във вариант І-ви - Г. управлява
каруцата по платното за движение на същия път и в същата посока пред лек
автомобил „Мерцедес” - причините са две
: 1. каруцата се движи по платното за движение през нощта при намалена
видимост, без да има отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре
различима светлина и 2. водачът на лек автомобил „Мерцедес” не реагира
своевременно на опасността от удар с каруцата на платното за движение пред
него; във вариант ІІ-ри – Г. управлява каруцата, навлизайки от нивата вдясно на
платното за движение на същия път в
същата посока пред лек автомобил „Мерцедес” – причините са отново две: 1.
каруцата навлиза на платното за движение
от нивата вдясно по начин и в момент, когато това не е безопасно и 2. водачът
на лек автомобил „Мерцедес” не реагира своевременно на опасността от удар с
каруцата, която навлиза на платното за движение пред него.
От събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че на 05.03.2013 г. около 18 часа управляваната от К.Г.
каруца, пътници в която са Н.И., М.И. и седемгодишният син на последната и Г.,
се придвижва в посока с.Ц., плътно вдясно по платното за движение по път ІІІ-8005,
свързващ с. Ц. с пътя гр. Пловдив - гр. Пазарджик, в посока от юг на север.
Около 500-600 метра след кръстовището „О.”, преди табелата за с. Ц., обл.Пловдив
управляваният от И.К. на къси светлини и със скорост 88 км/ч лек автомобил приближава
каруцата, но обвиняемият не успява да задейства своевременно спирачната система
на МПС-то, отклонява последното наляво, но въпреки това настъпва удар между
лекия автомобил и каруцата. В този смисъл са показанията на свидетелите Н.И., К.Г.
и М.И., които съдът кредитира като обективни / въпреки възможната им заинтересованост
като пострадал, съотв. шурей и сестра на пострадалия/ и последователни. В
подкрепа на същите са показанията на И. Ю. – служител на РУП-Раковски,
пристигнал на мястото на настъпване на ПТП-то веднага след получен сигнал от
дежурния в Районното управление, който посочва, че до въпросното място не
установява наличието на какъвто и да е страничен път - черен или друг такъв. Именно
защото непосредствено преди удара каруцата се движи по пътното платно, а не
навлиза на платното от нива вдясно от пътя, М.Н. при управлението на лек
автомобил „Опел Омега” с английска регистрация вижда както каруцата, така и
МПС-то на К. и то намирайки се на около 150 метра от последното. Поради това
същият сочи :„...влезна на пътното платно, тръгна напред по пътя и след това автомобилът зад нея тръгна да я
изпреварва...” /л.50/.
По несъмнен начин се установява от
доказателствения материал по делото, че към момента на инкриминираното деяние
на дървения капан, намиращ се в задната част на управляваната
от К.Г. каруца, са закрепени три светлоотразителя.
Дадените от свидетелите Н.И., К.Г. и М.И. показания в този смисъл
/въпреки възможната заинтересованост на първите трима като пострадал, съотв.
шурей и сестра на пострадалия/ намират опора в показанията на свид.В. М. и свид.И.
Ю.. Първият от последните двама сочи, че сутринта
преди заминаването на горепосочените лица за гр.С. вижда, че трите
светлотразителя, закрепени на дървения заден капак на каруцата
още от предишния й собственик, са все още на това им място. От показанията на
свид.Ю. се установява, че при пристигане на мястото на настъпване на ПТП-то констатира
намиращата се на банкета в следствие на удара дървена част от каруцата с три
броя светлоотразители. Посоченото се подкрепя и от изготвения протокол за оглед
на местопроизшествието, ведно с фотоалбум /л.2-15/. Именно свид. Ю. разговаря и
с обвиняемия, и с пътуващите в каруцата лица. Същият не сочи към този момент на
местопроизшествието да се намират и други лица освен тези. Действително се
установява, че по молба на К. на мястото пристига приятелят му П.А., а след
него с велосипеди - К.К. и В. М.. Последните
двама вземат детето на М.И. и К.Г. и се прибират в с.Ц.. Тези три лица не са
заварени на мястото на настъпване на ПТП-то от полицейските служители. Именно
поради това и свид.Ю. сочи в показанията си, че при пристигането си установява,
че в каруцата са пътували четири лица от с.Ц. и към момента на пристигането му
четирите лица от каруцата са все още на местопроизшествието. Следователно към
този момент все още на това място не се намират К.К. и В. М., тъй като именно
двамата вземат със себе си детето на Г. и И.. Ето защо не намират опора в
доказателствения материал по делото показанията на свид.Т. в частта, в която
посочва, че дошлите с велосипеди лица, отвели детето на И., пристигат още преди
полицейските служители и оставят светлоотразителите.
По изложените съображения съдът прие
за безспорно установено от доказателствения материал по делото, че към момента
на инкриминираното деяние управляваната от К.Г. каруца не навлиза на платното
за движение от нивата вдясно, а се движи в посока с.Ц., плътно вдясно по
платното за движение по път ІІІ-8005, свързващ с. Ц. с пътя гр.Пловдив- гр.Пазарджик, в посока от юг на
север, като на дървения капак, намиращ
се в задната й част, са закрепени три светлоотразителя. Поради това съдът счете за неоснователни
направените в този смисъл възражения от защитника на обвиняемия.
С оглед на
така приетото за безспорно установено, съдът възприема заключенията по
назначените в хода на досъдебното производство съдебна автотехническа експертиза и
допълнителна такива с изключение на тази им част, в която се посочват изводи относно
хипотезите, в които каруцата е без светлоотразители, съотв. не се движи по платното
за движение, а навлиза на платното от нива вдясно от последното.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени
средства /протоколи за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбуми, свидетелство
за управление на МПС, справка за нарушител, характеристична справка и справка за съдимост/, прочетени и приети по
надлежния ред, заключение по съдебномедицинска експертиза по писмени данни, заключения по съдебна автотехническа
експертиза и допълнителна такива с изключение на посочените по-горе части, както и гласни доказателствени средства / показанията
на свидетелите И. Ю., Н.И., М.И., К.Г. /въпреки възможната заинтересованост на
последните трима като пострадал, съотв. сестра и шурей на пострадалия/, Н. И., Д.Т./
с изключение на посочената по-долу част/, Е.Н., М.Н. / с изключение на
посочената по-долу част/, Т. И., П.А., К.К., В. М. и Л.Т., на които показания
съдът дава вяра като обективни, незаинтересовани, логични, последователни
и кореспондиращи на писмените
доказателства по делото.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите Д.Т. и М.Н. в
частта, в която посочват, че докато К. управлява лекия си автомобил на
инкриминираната дата изведнъж от нивата вдясно изскача каруца, както и тези на
свидетеля Т., че светлоотразителите на каруцата са поставени в по-късен момент
от дошли на местопроизшествието познати на пострадалия. В тази им част
показанията на двамата свидетели не
намират опора в доказателствения материал по делото, като съображенията в тази
насока са изложени по-горе във връзка със заключенията по назначените съдебна
автотехническа експертиза и допълнителна такива, поради което съдът не намира
за необходимо да повтаря същите.
С
оглед на гореизложеното съдът приема, че
от обективна страна извършеното
от И.К. деяние е съставомерно
по чл.343 ал.1 б.Б
предл.2 вр. чл.342 ал.1 НК, тъй като на 05.03.2013 г.
на път ІІІ-8005 преди табелата за с. Ц., обл. Пловдив при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Мерцедес” с рег. № *** е нарушил
правилата за движение по пътищата:
- чл.20 ал.1 ЗДвП – „Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват.” и
- чл. 20 ал.2 ЗДвП – „Водачите на пътните
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя
и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението и с всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността
на движението. Водачите са длъжни да направят всичко възможно, за да намалят
скоростта или да спрат превозното средство във всички случаи, когато възникне
опасност за движението.”
и по непредпазливост е причинил
средна телесна повреда на Н.Й.И., ЕГН **********,***, изразяваща се в
многофрагментно счупване на двете кости на лявата подбедрица, довело до трайно
затрудняване движенията на долен ляв крайник за около 5-6 месеца.
Обвиняемият осъществява обективните
признаци на състава на престъплението, тъй като при управление на МПС – лек
автомобил „Мерцедес” с рег. № ***, нарушава правилата за движение,
установени в чл. 20 ал.1 ЗДвП и чл.20 ал.2 ЗДвП. От заключенията по съдебната автотехническа експертиза и
допълнителна такива в частта, в която бе посочено по-горе, че съдът възприема
същите, се установява, че във възприетия по –горе вариант - управляваната от К.Г.
каруца се движи в посока с.Ц., плътно
вдясно по платното за движение по път ІІІ-8005, свързващ с.Ц. с пътя гр.
Пловдив - гр. Пазарджик, в посока от юг на север, като на дървения капан, намиращ се в задната й част са
закрепени три светлоотразителя, обвиняемият при управление на
лекия автомобил има техническа възможност да я забележи на разстояние над 100
метра и при своевременна реакция и задействане на спирачната система има техническа възможност да установи лекия автомобил
преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено
спиране. Причината за настъпване на ПТП-то се свежда до това, че избраната
скорост на движение на лекия автомобил - 88 км/ч е технически несъобразена с
конкретната пътно-климатична обстановка при движение на къси светлини /съобразената
скорост при тези условия е 76 км/ч/, а е съобразена при движение на дълги
светлини, съгласно горепосочените заключения, както и че обвиняемият не реагира
своевременно на опасността от удар с каруцата на платното за движение пред
него. В този смисъл при управлението на лекия автомобил И.К. безспорно нарушава
правилата за движение, установени в чл.20 ал.1 ЗДвП и чл.20 ал.2 ЗДвП, тъй като
не успява да контролира непрекъснато пътното превозно
средство, което управлява, както и при избиране скоростта на движение не се
съобразява с конкретната пътно-климатична обстановка.
Настъпва и съставомерният резултат,
а именно причиняване на средна телесна повреда
на Н.И., изразяваща се в многофрагментно счупване на двете кости на лявата
подбедрица, довело до трайно затрудняване движенията на долен ляв крайник за
около 5-6 месеца.
От
субективна страна обвиняемият извършва престъплението по непредпазливост поради
самонадеяност като форма на вина, тъй като предвижда вероятното настъпване на
общественоопасните последици от деянието, но е уверен, че ще предотврати
осъществяването им. Субективната му увереност се основава на конкретни
обстоятелства, свързани с личността на самия обвиняем, а именно, че е шофьор с
опит, който само веднъж е санкциониран за нарушаване правилата за движение по
пътищата и то през 2005 г., както и такива, характеризиращи конкретната среда,
тоест условията на време, място и обстановка, при които е осъществено деянието
/добра видимост, суха пътна настилка,
която е асфалтова и без
неравности, добри атмосферни условия/.
Предвид гореизложеното, съдът призна
И.К. за виновен в извършване на
престъпление по чл.343
ал.1 б.Б предл.2 вр. чл.342 ал.1 НК.
Съдът намира, че в
конкретния случай са налице предпоставките за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на И.К. за извършеното престъпление. Обвиняемият е пълнолетно лице; не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78А НК;
престъплението е извършено по непредпазливост и за него НК предвижда наказание
“лишаване от свобода” за срок до три години или “пробация”; от деянието не са
причинени съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване.
Предвид
горното, след като съдът призна обвиняемия за виновен в извършване на
престъпление по чл.343
ал.1 б.Б предл.2 вр. чл.342 ал.1 НК, на основание чл.78А НК го освободи от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева.
При определяне на размера
на административното наказание “глоба” като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът взе предвид изключително ниската степен на обществена
опасност на обвиняемия предвид чистото му съдебно минало, липсата на каквито и
да е противоправни прояви, много добри характеристични данни и трудовата му
ангажираност към момента на извършване на престъплението, както и липсата на
склонност към нарушаване на правилата за движение по пътищата, съгласно
приложената справка. Не се установиха отегчаващи отговорността
обстоятелства.
Така определеното административно
наказание съдът намира, че е необходимо, достатъчно и справедливо за постигане
целите на наказанието и преди всичко с оглед поправянето и превъзпитанието на
обвиняемия, както и за постигане на генералната превенция. Същото съответства
изцяло на тежестта на извършеното транспортно престъпление.
В разпоредбата на
чл.78А ал.4 НК налагането на административно наказание „лишаване от право да се
упражнява определена дейност”, каквато в настоящия случай е управлението на
МПС, е предвидено като алтернативна възможност за кумулативното му налагане.
Ниската интензивност, с която обвиняемият нарушава правилата за движение, както
и обстоятелството, че същият е примерен водач на МПС обосновават извод, че
налагането и на административно наказание “лишаване от право да управлява МПС” е явно
несправедливо и не съответства на тежестта на извършеното престъпление. Ето защо съдът счете,
че на обвиняемия не следва да се налага административно наказание «лишаване от право да управлява МПС»,
поради което не наложи същото.
В хода на
наказателното производство са направени разноски за изготвяне на
съдебномедицинска експертиза по писмени данни, съдебна автотехническа експертиза
и допълнителна такава общо в размер на 340 лева, които с оглед признаване на обвиняемия
за виновен по повдигнатото му обвинение, на осн. чл.189 ал.3 НПК бяха възложени
в негова тежест.
Предвид
изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Д.Д.