РЕШЕНИЕ
№ 931
гр. Бургас, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20242100501410 по описа за 2024 година
Производството по делото е с правно основание чл.258 ГПК и
сл.и е образувано по въззивна жалба с вх.№ 28361/08.07.2024г. на БРС,
предявена от Д. С. П. с ЕГН ********** от гр.*** ж.к. *** бл.** вх.* ап.**,
чрез пълномощник В. Н.Х., срещу Решение № 1202/13.06.2024г. по гр.д.№
5667/2023г. по описа на РС-Бургас, с което е прието за установено по
отношение на въззивницата, че в полза на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Красно село, ул. „Ястребец“ № 23Б, представляван от Александър Славчев
Александров и Ивайло Ивов Епитропов, съществува вземане в размер на 73,61
лева,представляваща незаплатена услуга дялово разпределение за периода
03.2020 г. - 04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.*** **** обл.***
общ.*** ж.к. *** бл.*** вх.* ет* ап.**, инсталация **********/аб. № 327974,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 26.01.2022 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 2222/31.07.2023
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
4482/2023 г. по описа на БРС и са присъдени разноски в размер на 563,34 лева
по делото, както и 62,59 лева разноски в производството по ч.гр.д.№
4482/2023г. по описа на БРС. Решението е постановено при участието на
„ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД с ЕИК *********, адрес гр. София, р-н
Слатина, бул./ул.Проф. Георги Павлов № 3, представлявано от Милена
Пенкова Стоянова и Силвия Маринова Станчева, като трето лице-помагач на
1
страната на ищеца.
Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е
неправилно и неоснователно. Сочи се, че за да възникне задължение за
плащане на главницата/сумата от дялово разпределение/, е следвало да има
покана до длъжника за плащането й. След обсъждане на обстоятелствата и
факти по задължението сочи, че Топлофикация веднъж остойностява ТЕ по
прогнозни месечни вноски като веднъж годишно в края на отоплителния
период „Техем сървисис“ изготвя крайния отчет, докато според договора м/у
Топлофикация и „Техем сървисис“ - топлофикация остойностява топлинната
енергия по данни на „Техем сървисис“. В месечните фактури, които
Топлофикация изпраща на клиентите си, не се посочвали месечните
показанията на индивидуалните топломери, от което се разбира, че топлината,
отделена от сградната инсталация, се изчислява по прогнозна информация,
предоставяна от нея на топлинния счетоводител и обработвана от него по
странна формула, в която всички компоненти са взети за константа. След като
ищецът имал лиценз да извършва услугата дялово разпределение, не следвало
да сключва договор с лицето, избрано от клиентите по реда на чл.139б от ЗЕ -
т. нар. топлинен счетоводител, да заплаща цената за услугата дялово
разпределение, както и да я начислява на потребителите. Същевременно
съгласно закона, действащите общи условия или индивидуалния договор с
ответницата - потребител нямало основание или договорка клауза- че цената
на тази услуга се дължи отделно и в претендирания размер. Моли искът на
Топлофикация да не бъде уважаван.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор с вх.
№34340/20.08.2024г. от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от Петър Руменов Петров - Изпълнителен директор и Милена
Стайкова Ценова, Председател на Управителен съвет, чрез процесуален
представител Илиана Маноилова, в който се заявява становище за
неоснователност на въззивната жалба,моли се потвърждаване на решението и
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
На страната на ищеца е привлечено трето лице-помагач - „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС“ ЕООД с ЕИК *********, адрес гр. София, п.к. 1111, р-н
Слатина, бул./ул. ул. Проф. Георги Павлов № 3, представлявано от Милена
Пенкова Стоянова и Силвия Маринова Станчева,което не заявява становище
по въззивната жалба, не изпраща представител в с.з.
Бургаският Окръжен съд, като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД срещу Д. С. П. с
ЕГН **********, при условията на обективно съединяване искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл.
149 от ЗЕ за признаване за установено съществуването на вземането на ищеца
в размер на сумата от 73,61 лв. - главница за представляваща незаплатена
услуга дялово разпределение за периода 03.2020 г. - 04.2022 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр.*** **** обл.*** общ.*** ж.к. *** бл.*** вх.* ет* ап.**,
2
инсталация **********/аб. № 327974 и за сумата от 14,59 лв. - мораторна
лихва върху главницата, дължима за периода от 16.05.2020 г. до 28.03.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.04.2023 г. до
изплащане на задължението, като за посоченото вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 4482 /2023 г. по
описа на Бургаски районен съд, както и за присъждане на направените
разноски по делото за двете производства.
С оглед заявения петитум на въззивната жалба съдът приема, че
предмет на въззивен контрол е постановеното първоинстанционно решение в
частта, в която е уважен предявеният иск за главница срещу ответницата. В
останалата част като необжалваемо решението на БРС е влязло в сила.
Бургаският Окръжен съд, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира,
че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани
доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция
доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за
спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу
първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми. Решението в обжалваната
част е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от БРС, обосноваващи окончателен извод
за частична основателност на предявения от ищеца - "ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ" ЕАД срещу ответницата Д. С. П. установителен иск за дължимост
на сумата от 73,16 лева, представляваща незаплатена услуга дялово
разпределение за периода 03.2020 г. - 04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ
се в гр.*** **** обл.*** общ.*** ж.к. *** бл.*** вх.* ет* ап.**, инсталация
**********/аб. № 327974, ведно със законната лихва върху главницата
считано от 26.01.2022 г. до изплащане на вземането.
При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата
на чл. 154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на
чл. 146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за
установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален
3
закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателите
във връзка с правилността на оспорения съдебен акт. Настоящата въззивна
инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното
решение решаващи изводи за частична основателност на предявените
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 149 от ЗЕ, като на основание чл. 272 ГПК
препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд
съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации
/чл. 272 ГПК/. Доводите във въззивната жалба са изцяло неоснователни. Във
връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и
следното:
От съвкупния анализ на приетите по делото доказателства се
установи, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в
която се намира процесният имот, е сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма. Въз основа на
чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия
между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата
за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
По силата на закона възниква система от две относително независими
правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По едното
възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на
търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово
разпределение, а по второто – потребителите дължат заплащане на сумите за
тази услуга на топлофикационното дружество. С договора между
топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово
разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в
този между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само
условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче не
променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената,
защото както те се определят от закона. Следователно, законът установява
задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното
дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора
между тях, като няма значение дали топлофикационното дружество е платило
предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на
търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали
общите условия на топлофикационното дружество установяват задължение на
купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за
дялово разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на
потребителите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена. Предвид
гореизложените мотиви ирелевантни се явяват възраженията на въззивницата
във връзка с договора за дялово разпределение.
Неоснователно е и другото оплакване на въззивницата за това, че
не дължи претендираната главница, тъй като не й е изпратена/получила
покана за заплащането й.Въззивницата излага доводи, че както за
4
дължимостта на акцесорната претенция за лихви следвало да се отправи
покана до длъжника за заплащането й, така и за дължимостта на главното
задължение/паричната сума от дялово разпределение/ следвало да се отправи
такава покана за плащане за длъжника. Така заявените оплаквания на
въззивницата са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. "в" ЗЗД,
с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за периодични
плащания, каквито са и задълженията към ищеца за заплащане на стойността
на услугата дялово разпределение. Съдебната практика е уеднаквена в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г.,
ОСГК на ВКС, относно понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.
111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите, което се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Плащането на стойността
на услугата дялово разпределение е периодично плащане по смисъла на чл.
111, б. "в" ЗЗД. Характерен признак на това плащане е неговата периодичност
без оглед на това по какъв начин е определено изтичането на интервала от
време, който го прави изискуемо - годишен, месечен, седмичен или дневен.
"Периодично" е това плащане, което не е еднократно и не се изчерпва с едно
единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за трайно
изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в
течение на определен срок, който в конкретния случай е срока на договора.
Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество
престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и
падежът им настъпва периодично. Изискуемостта, забавата и давността за
всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни
задължения, имащи единен правопораждащ факт. С оглед на изложеното,
винаги когато едно плащане притежава посочената по-горе съвкупност от
отличителни белези, то следва да се определи като периодично по смисъла на
чл.111,б.“в“ ЗЗД, като без значение е вида на договора.
Вземанията, които се претендира с молбата покрива всички белези на
периодичното плащане.Както правилно е констатирал районния съд,
дружеството - ищец е предприел действия по реализиране на вземането си с
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 11.04.2023 г., което означава, че са
погасени по давност паричните суми, за които към тази дата е изминал период
от време, по-дълъг от три години, считано от изтичане срока за изпълнение.
Същевременно при съобразяване разпоредбите на ЗМДВИП, давност не е
текла в периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., т. е. за задълженията, които са
възникнали преди този период давността е престанала да тече, считано от
13.03.2020 г. и неизтеклата част от давностния срок е продължила да тече,
считано от 21.05.2020 г. При тези фактически констатации правилно районния
съд е приел, че няма погасени по давност задължения за дялово
разпределение, тъй като най - старото претендирано задължение е за месец
март 2020г., но след като по време на извънредното положение давност не е
5
текла, към датата на предявяване на иска няма погасени по давност суми за
дялово разпределение.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на изводите
на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното
решение в обжалваната част като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК.
По разноските в настоящото производство:
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция в полза
на въззивницата не се дължат разноски. По отношение на заявената
претенцията на въззиваемата страна за присъждане на направените разноски,
настоящият състав я намира за неоснователна доколкото подаденият писмен
отговор е бланкетен, както и неин процесуален представител не се явява в
съдебно заседание. При това положение в полза на въззиваемата страна не се
дължи юрисконсултско възнаграждение,претендирано на основание чл. 78, ал.
8 от ГПК.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1202/13.06.2024г. по гр.д.№ 5667/2023г.
по описа на РС-Бургас в обжалваната част, с което е прието за установено по
отношение на въззивницата, че в полза на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Красно село, ул. „Ястребец“ № 23Б, представляван от Александър Славчев
Александров и Ивайло Ивов Епитропов, съществува вземане в размер на 73,61
лева,представляваща незаплатена услуга дялово разпределение за периода
03.2020 г. - 04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.*** **** обл.***
общ.*** ж.к. *** бл.*** вх.* ет* ап.**, инсталация **********/аб. № 327974,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 26.01.2022 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 2222/31.07.2023
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
4482/2023 г. по описа на БРС,.
Решението е постановено при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“
ЕООД с ЕИК *********, адрес гр. София, п.к. 1111, р-н Слатина, бул./ул. ул.
Проф. Георги Павлов № 3, представлявано от Милена Пенкова Стоянова и
Силвия Маринова Станчева, като трето лице-помагач на страната на
въззиваемия.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7