Определение по дело №42/2021 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 февруари 2021 г. (в сила от 15 юни 2022 г.)
Съдия: Марин Димитров Маринов
Дело: 20217190700042
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер: 25                                                 17.02.2021 год.                                        Град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският административен съд, в закрито заседание на седемнадесети  февруари две хиляди двадесет и първа  година, в  състав:

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ

 

като разгледа докладваното от съдията  административно дело № 42 по описа за 2021, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 – 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба  на  „Еко мраз” АД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр. Лозница, ул. „П. Кубадински” № 26В, срещу мълчаливия отказ на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” - РА София, по подадено от жалбоподателя искане с вх. № 02-2600/6573 от 15.12.2020 год. за произнасяне по заявление   с № УИН 17220519/09602 за подпомагане на схеми и мерки: СЕПП, СП, контрол на почвена ерозия, зелени ДП и Екологично растениевъдство относно неодобрена и неразплатена част в размер на 47684.07 лв.

Административен съд Разград, като направи проверка за допустимостта на жалбата по реда на чл.159 от АПК, констатира следното:

На 03.05.2019 год. в ДФ „Земеделие” – РА е прието заявление  от жалбоподателя за подпомагане през 2019 год. с УИН 1722051909602 . Жалбоподателят е кандидатствал за подпомагане по Схема за единно плащане на площ СЕПП,  Схеми за преразпределително плащане СПП, Зелени директни плащания ЗДП,  Схема за обвързано подпомагане  за плодове /основна група/ СП /основна/, по Мярка 10 –  за дейността „Контрол на почвената ерозия” и по мярка 11 -  „Биологично растениевъдство”. Със заявление от 04.06.2019 год. е  извършил редакция за заявлението.  

С писмо вх. № 02-2600/6573 от 15.12.2020 год. жалбоподателят е поискал от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” – РА да се произнесе  по направеното заявление относно неизплатени 47684.07 лв.

С писмо  изх. № 02-2650/6573 от 21.12.2020 год., заместник изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” – РА е уведомил жалбоподателя, че предстои ДФ „Земеделие” РА да уведоми официално всички кандидати за резултатите от извършените проверки по подадените заявление за подпомагане, както и за одобрените суми за подпомагане, санкциите и редукциите по всяка заявена  схема и мярка, като в таблици ще бъде представен начинът на  формиране на общата сума за подпомагане по заявлението на жалбоподателя. Посочено е също, че  именно това писмо ще подлежи на обжалване в 14 дневен срок пред министъра на земеделието или пред съответния административен съд. Писмото е връчено на жалбоподателя на 18.01.2021 год.

На 26.01.2021 год. жалбоподателят е депозирал жалба вх. № 02-2600/6573#2  чрез административния орган до АС – Разград. В жалбата се сочи, че със заявление УИН  1722051909602 жалбоподателят е кандидатствал по няколко схеми за подпомагане през  2019 год. като съответната на заявените площи сума е 207 965.40 лв. По неизвестни за жалбоподателя причини от заявената сума е получил 158935.92 лв.  като неразплатената сума е в размер на 47684.07 лв. С писмо вх. № 02-2600/6573 от 15.12.2020 год. жалбоподателят е поискал от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” – РА да се произнесе  по направеното заявление. На 18.01.2021 год. жалбоподателят получил писмо изх. № 02-2650/6573 от 21.12.2020 год., с което е уведомен че следва да чака и ще получи искания акт. Според жалбоподателя е налице мълчалив отказ  по заявлението за подпомагане за кампания 2019 год.с УИН 1722051909602, относно неодобрената  и неразплатена част в размер на 47684.07 лв. и за него  е налице правен интерес от обжалването му. Счита същия за незаконосъобразен  и иска съдът  да го отмени като задължи  изпълнителния директор на ДФ „Земеделие „ – РА да издаде искания акт.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че  жалбата е процесуално недопустима по следните съображения:

Съгласно общата разпоредба на чл. 58, ал. 1 от АПК, непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. По смисъла на тази законова фикция, мълчалив отказ е налице тогава, когато по силата на изрична законова разпоредба компетентният административен орган е бил длъжен да се произнесе по искане, с което е сезиран, като издаде административен акт и в законоустановения срок той не е изпълнил това свое задължение. В този случай непроизнасянето на административния орган се приравнява на отказ да бъде издаден административния акт и подлежи на съдебно оспорване, тъй като е с неблагоприятни за заявителя правни последици.

В общите случаи сроковете за издаване на индивидуалния административен акт са предвидени в чл. 57 от АПК, като според чл. 57, ал. 1 от АПК административният акт се издава до 14 дни от датата на започване на производството, а според чл. 25, ал. 1 от АПК дата на започване на производството е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган, в който то е подадено.

В процесния случай  жалбоподателят е подал общо  Заявление за подпомагане  с  УИН 1722051909602 за кампания 2019 г. на 03.05.2019 год. и коригиращо такова от 04.06.2019 год., с което е поискал подпомагане по реда на ЗПЗП за изброените в заявлението схеми и мерки както следва:  Схема за единно плащане на площ СЕПП,  Схеми за преразпределително плащане СПП, Зелени директни плащания ЗДП, по Схема за обвързано подпомагане  за плодове /основна група/ СП /основна/, по Мярка 10 –  за дейността „Контрол на почвената ерозия” и по мярка 11 -  „Билогично растениевъдство”, попадащи сред предвидени в чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, издадена от Министъра на земеделието и храните.

Прилагането на схемите за директни плащания в съответствие с Общата селскостопанска политика на Европейския съюз е уредено в ЗПЗП, като регламентираните в този закон условия и процедури за издаване на индивидуални административни актове се явяват специални по отношение общата регламентация в АПК.

В чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП е предвидено, че кандидатите за подпомагане подават до териториалните структури на Разплащателната агенция заявление за подпомагане по образец, като условията и реда за подаване на заявленията са уредени в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. Като следващи етапи от процедурата в закона е регламентирано извършването на автоматични, административни и/или проверки на място или кръстосани проверки на подадените заявления от служителите на ДФЗ-РА. Административните проверки се извършват чрез интегрираната информационна система чрез съпоставяне на данните от заявленията с данните от регистрите (чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП), а проверките на място се извършват чрез инспекция на земеделското стопанство и методи за дистанционно наблюдение (чл. 37, ал. 4 от ЗПЗП). В ЗПЗП и в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. не е посочен срок за извършване, или приключване на тези проверки.

Съобразно приложимите в производството по подпомагане нормативни актове, не е предвиден и конкретен срок за компетентния административен орган да се произнесе по подадени общи заявления за подпомагане на земеделските производители.

Предвиден е само срок  за извършване на плащанията, който е регламентиран в член 75, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета Според тази разпоредба плащанията по схемите за подпомагане и посочените в член 67, параграф 2 мерки се осъществяват в периода от 1 декември до 30 юни на следващата календарна година. Плащанията през този период се извършват най-много на две вноски.

Наред с това обаче в член 75, параграф 2 от Регламента е предвидено, че посочените в параграф 1 плащания не се извършват преди да са приключили проверките на условията за допустимост, които държавите членки трябва да осъществяват съгласно член 74. Следователно предвидената в Регламента крайна дата 30 юни на следващата календарна година не може да се приравни на срок за приключване на проверките, нито на такъв за произнасяне на административния орган, а изтичането му не преклудира възможността за плащане.

Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗПЗП, Разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените заявления, когато установи изброените в нея хипотези, а в чл. 43, ал. 3 от същия закон са изброени случаите, при които Разплащателната агенция намалява размера на плащането, или отказва плащане по схемите за директни плащания.

В чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. е предвидено, че Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК.

Видно е, че разпоредбите на ЗПЗП и подзаконовите нормативни актове по прилагане на процесните мерки и схеми изискват обективиране на изрично властническо волеизявление (за отпускане, намаление, или за отказ от оторизиране на поискана сума), но в специалната нормативна уредба липсва предвиден срок за произнасяне на компетентния орган, включително не е регламентиран срок за издаване на уведомителните писма за одобряване, отказ, или намаляване на плащането по поисканото подпомагане. Тази регламентация изключва приложението на общата фикция за мълчалив отказ, тъй като същият по дефиниция представлява непроизнасяне в срок.  Следователно, мълчалив отказ е недопустим в конкретния случай, както поради липса на определен срок за произнасяне от административния орган, така и поради изискването за изрично произнасяне от последния

С оглед на изложеното съдът счита, че непроизнасянето от страна на компетентния орган - Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" – Разплащателна агенция,   по подаденото от „Еко мраз” АД гр. Лозница  Заявление за подпомагане с УИН: 1722051909602 за кампания 2019 г., не е формиран мълчалив отказ, който да е годен предмет на съдебно оспорване.

В този смисъл е формирана и трайна практика на Върховния административен съд – напр. Определение № 15659/14.12.2018 г. по адм. дело № 14239/2018 г.; Определение № 15720 от 20.12.2017 г. по адм. дело № 12408/2017 г.; Определение № 6809/21.05.2014 г. по адм. дело № 2626/2014 г. и др.

Изложеното налага извода, че в случая липсва годен за обжалване пред съд индивидуален административен акт и се касае за ненадлежно  упражняване на правото на съдебно оспорване, което изключва произнасяне по същество.  От данните по делото е видно, че предстои издаването на годен за оспорване акт по  чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г.

Дори да се приеме, че в случая намира приложение разпоредбата на чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от АПК и е налице мълчалив отказ, то жалбата също е процесуално недопустима поради просрочие.

Административното производство по заявление с УИН 1722051909602 за кампания 2019 год. е започнало  на 04.06.2019 год. когато е извършена редакция на подаденото на 03.05.2019 год. заявление. Срокът за произнасяне е 14 дни, съгласно чл. 57, ал. 1 от АПК и е изтекъл на 18.06.2019 год. Ако  се приеме, че с оглед разпоредбата на чл. 57, ал. 7 от АПК – този срок следва да се удължи с  още 14 дни, то срокът за произнасяне изтича на 02.07.2019 год.

Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 2 от АПК мълчаливият отказ подлежи на обжалване в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. В случая в най-благоприятния вариант  за жалбоподателя жалбата срещу мълчаливия отказ е следвало да бъде подадена до 02.08.2020 год., а тя е подадена на 26.01.2021 год., т.е. 5 месеца след изтичане на срока за обжалване.  По делото няма данни, а и жалбоподателят не твърди, че е обжалвал мълчаливия отказ по административен ред, поради което не следва да се обсъжда хипотезата на чл. 149, ал. 3

Следва да се посочи, че подаденото от жалбоподателя  искане с вх. № 02-2600/6573 от 15.12.2020 год., имащо по- скоро характер на напомнително писмо за задължението на административния орган да се произнесе, не новира срока, нито санира просрочието на жалбата с оглед аргументите, изложени в Тълкувателно решение № 6/ 30.06.2015 г. на I и II колегия на ВАС по т. д. № 4/2013 г.,

По изложените съображения съдът намира, че жалбата на „Еко мраз” АД с ЕИК *********, срещу мълчаливия отказ на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” - РА София, по подадено от жалбоподателя искане с вх. № 02-2600/6573 от 15.12.2020 год. за произнасяне по заявление   с № УИН 17220519/09602 е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

Мотивиран така, и на основание чл. 159, т. 1 и т. 3 от АПК съдът,

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на  „Еко мраз” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Лозница, ул. „П. Кубадински” № 26В, срещу мълчаливия отказ на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” - РА София, по общо заявление за подпомагане  с № УИН 17220519/09602  за кампания 2019 год., относно неодобрената и неразплатена част в размер на 47684.07 лв.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 42/2021 год. по описа на АС –Разград.

Определението може да се обжалва в 7 дневен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховен административен съд чрез Административен съд Разград.

Съдия: /п/