Решение по дело №138/2016 на Окръжен съд - Пловдив

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                                        № 147

 

                                          гр.Пловдив, 14.03.2017г

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение ХXс, в открито заседание на двадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                     ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Цветелина Георгиева

 

при секретаря М.К. и в присъствието на прокурора …...........

.............................., разгледа докладваното от съдията т.д. № 138 по описа за 2016г на Пловдивски окръжен съд и взе предвид следното:   

     

Обективно съединени искове на основание чл.422 ГПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Предявени от „МОНРО” ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК ********* против И.Б.Б., ЕГН ********** ***. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено между страните, че ответникът му дължи сумата от 51130евро, ведно със законната лихва, начиная от 25.08.2015 до окончателното изплащане на сумата, дължима на основание запис на заповед, издаден от ответника на дата 11.01.2011г с падеж 24.08.2012г за сумата от 51130евро в полза на Е.Б.С. и джиросана от последния на „МОНРО”ЕООД – гр.Пловдив, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 10515/2015г по описа на РС – Пловдив, ХХІ гр.с., както и предявява иск да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 30508,93лв, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 51130евро за периода от падежа  24.08.2012г до датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК - 25.08.2015. Претендира извършените съдебни разноски, вкл. и тези в заповедното производство.

Ответникът оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Между страните няма спор по правната квалификация на предявения установителен иск на основание чл.422 от ГПК и на фактологията по развилото се заповедно производство по ч.гр.д.№ 10515/2015г по описа на РС – Пловдив, ХХІ гр.с., по което против ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК за сумата от 51130евро, ведно със законната лихва, дължима на основание запис на заповед, издаден от ответника на дата 11.01.2011г с падеж 24.08.2012г в полза на Е.Б.С. и джиросана от последния на „МОНРО”ЕООД – гр.Пловдив. Против издадената заповед длъжникът е подал възражение, което определя правния интерес за ищеца от предявяване на установителния иск, който съдът приема, че е предявен в срок, предвид приложеното заповедно производство. Този иск ищецът съединява с осъдителен иск ответникът да му заплати сумата от 30508,93лв, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 51130евро за периода от падежа на записа на заповед  24.08.2012г до датата на подаване на заявлението по чл.417 пред ПРС.

Ответникът оспорва и двата иска. По отношение на установителния иск прави възражение за изтекла давност, поради което го счита за неоснователен. Поради недължимост на главницата счита за неоснователен и акцесорния иск за заплащане на мораторна лихва. На второ място оспорва редовността на записа на заповед като ценна книга като заявява, че той не го е попълнил и подписал. На следващо място оспорва извършената цесия, с която Е.Б.С. е прехвърлил вземането си по записа на заповед на ищеца „МОНРО”ЕООД – гр.Пловдив с мотив, че не му е съобщена и не е породила правно действие и в тази връзка оспорва надлежната процесуална легитимацията на ищеца да бъде заявител. 

При така заявените становища на страните по спора с изготвения по делото проект за доклад съдът указа на ищеца, че е негова доказателствената тежест да установи спазване на давностния срок при подаване на заявлението пред ПРС, а в тежест на ответника е да докаже възражения си по редовността на записа на заповед.

Уговореният в записа на заповед падеж е 24.08.2012г и на основание чл.531, ал.1 от ТЗ давностният срок за предявяване на искове против издателя по този запис на заповед изтича на 24.08.2015г, който е работен ден. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на следващия ден – 25.08.2015, видно от приложеното ч.гр.д.№ 10515/2015г по описа на РС – Пловдив, ХХІ гр.с., т.е след изтичане на давността. При наличие на изрично възражение на ответника за изтекла погасителна давност, което обвързва съда, то той следва да приеме претенцията на ищеца за неоснователна като погасена по давност, а въз основа на записа на заповед за него остава единствено възможността за защита на плоскостта на специалния иск за неоснователно обогатяване. При недължимост на главната претенция такава се явява и акцесорната претенция за лихви по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Поради това съдът следва да отхвърли и установителния иск по чл.422 от ГПК и осъдителния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД, без да е необходимо да се произнася по останалите възражения по делото, които не променят крайният изход на спора.

По направеното оспорване от ответника за това, че тъй като цесията не му е съобщена то ищецът не е легитимиран да инициира заповедно, а оттам и исково производство, съдът намира, че ищецът черпи правата си от прехвърляне чрез джиро, като разпоредбите на ТЗ не предвиждат задължение за уведомяване на длъжника като условия за валидност на джирото, за разлика от цесията. Ето защо ищецът се легитимира като кредитор на ответника по джиросан му запис на заповед, а това, че правата по същия запис на заповед са му прехвърлени от издателя и с договор за цесия не се отразява по никакъв начин на вече извършеното прехвърляне. Поради това съдът намира, че е сезиран от надлежно легитимирана страна – ищец и образуваното по претенциите му производство е допустимо.

На основание чл.78,ал.3 от ГПК ответникът има право на  извършените в настоящото производство съдебни разноски в размер общо на 1004лв, дължими от ищеца.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р         Е          Ш         И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „МОНРО”ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК ********* иск да бъде признато за установено между него и И.Б.Б., ЕГН ********** ***, че И.Б.Б., ЕГН ********** му дължи сумата от 51130евро, ведно със законната лихва, начиная от 25.08.2015 до окончателното изплащане на сумата, дължима на основание запис на заповед, издаден от ответника на дата 11.01.2011г с падеж 24.08.2012г за сумата от 51130евро в полза на Е.Б.С. и джиросана от последния на „МОНРО”ЕООД – гр.Пловдив, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 10515/2015г по описа на РС – Пловдив, ХХІ гр.с., както и предявения иск да бъде осъден И.Б.Б., ЕГН ********** да му заплати сумата от 30508,93лв, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 51130евро за периода от падежа  24.08.2012г до датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК - 25.08.2015, като неоснователни.

ОСЪЖДА „МОНРО”ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК ********* да заплати на И.Б.Б., ЕГН ********** *** сумата от 1004лв за извършени съдебни разноски пред настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: