ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 544
гр. Пазарджик, 15.10.2019 г.
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 533/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 6842 от 01.08.2019 г. на
Г.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
Прокуратурата на Република България, с която е предявен иск по чл. 2, ал. 1, т.
3 от ЗОДОВ, за осъждането й да му заплати сумата от 500 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от
повдигнато обвинение в извършване на престъпление, за което образуваното
наказателно производство е прекратено, ведно със законната лихва за забава от
14.12.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба ищецът сочи, че
образуваното срещу него наказателно производство е било прекратено с постановление от 14.02.2012 г. на прокурор при
СГП, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 24,
ал. 1, т. 1 от НПК за
повдигнатите обвинения в
извършване на престъпления по чл. 302, т. 1, пр. 5, т. 2 и т. 4, б. "б" във вр. с чл. 301, ал. 3, пр. 1 във
вр. с ал. 1, пр. 1, т. 2 и чл. 26, ал. 1 от НК. В края на исковата молба сам ищецът сочи, че относно
незаконното му задържане за 72 часа е водил дело срещу ПРБ по „частичен“ иск по
чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2
от ЗОДОВ, по което прокуратурата е била осъдена да му заплати сумата от
5 000 лева (гр. д. № 166/2013 г. на РС – Пазарджик, в. гр. д. № 10/2014 г.
на ОС – Пазарджик, с което първоинст. решение е обезсилено и делото върнато за
ново разглеждане, респ. гр. д. № 1560/2014 г. на РС – Пазарджик, в. гр. д. №
919/2014 г. на ОС – Пазарджик и гр. д. № 2244/2015 г. на ВКС, ІV г. о.).
Съдът съобрази следното:
Видно от постановените решения на
първоинстанционните и въззивни съдилища (т. е. без ВКС) по описаните по-горе
дела, същите са обсъждали една и съща фактическа обстановка по спора досежно
образуваното срещу ищеца наказателно производство по повдигнатите обвинения и
извършеното спрямо него незаконно задържане като мярка за неотклонение, като един
от спорните въпроси е бил относно това колко иска са били предявени – един иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ (както е приел РС –
Пазарджик по гр. д. № 166/2013 г.) или два иска по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ и по
чл. 2,
ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ (както е приел ОС – Пазарджик по в. гр. д. № 10/2014 г. и в. гр. д. № 919/2014 г.), а
също и РС – Пазарджик (но един по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ и втори по чл. 49 от ЗЗД).
Производството е приключило с постановяване на Решение № 308/14.10.2015
г. на ВКС по гр. д. № 2244/2015 г., IV г. о., с което е отменено (второто) въззивно
решение на ОС – Пазарджик, като съставът на ВКС е приел, че въззивният
съд правилно е приел в обжалваното решение, че отговорността на държавата
следва да бъде ангажирана, тъй като на ищеца са причинени вреди от незаконно наказателно преследване, неправилно обаче въззивният съд е счел, че е
сезиран с два иска – такъв по чл. 2, ал. 1, т.
1 и по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ. Изрично сочи, че от
обстоятелствената част и петитума на исковата молба и с оглед на факта, че е било образувано и прекратено наказателното производство срещу ищеца, следва да се
приеме, че ищецът е предявил само един иск и
неговата квалификация е по чл. 2, ал. 1, т.
3 от ЗОДОВ. Съобразно даденото разрешение
в т. 13 от ТР № 3/2004 г. ОСГК на ВКС, ако образуваното наказателно
производство срещу лицето бъде прекратено
/какъвто е конкретния случай/ обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконно задържане
под стража с оглед особеностите на всеки конкретен случай. След това съставът на ВКС е изложил,
че действително ищецът е приел тежко обвинението и е изпитвал
установените в производството по делото душевни страдания, но не се е стигнало
до разстройство на телесното и психичното му здраве, като е бил
подложен на мерките на процесуална принуда извън предвидения в закона срок за
около шест часа, а наказателното преследване е продължило около две години, т. е. те не са били чрезмерни както по характер,
така и интензитет, поради което е определил размер на дължимото обезщетение
според законовия критерий за справедливост в размер на 5 000 лева. В
диспозитива на решението
изрично е посочил, че осъжда ПРБ да заплати на Г.С.Г. сумата
5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно с лихва за забава считано от 14.02.2012 г., като отхвърля предявеният иск до пълния му
предявен размер от 20 000 лева.
Съгласно
разпоредбата на чл. 299, ал. 1 от ГПК спор,
разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите,
когато законът разпорежда друго.
С оглед
диспозитива на решението на ВКС не може да се приеме, че ищецът е предявил частичен
иск. Напротив, изрично касационната инстанция е приела, че искът е един
и той е за заплащане на обезщетение (в пълен размер) от незаконно
наказателно преследване по чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, което обхваща и вредите от незаконно задържане под стража –
съгл. т. 13 от ТР № 3/2014 г.
Съгласно т. 2 от ТР № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС силата на пресъдено нещо (СПН) на решението, постановено по иска за защита на правото в пълния му
обем, препятства последващото твърдение на ищеца, че вземането му е по-голямо, възражението на ответника, че то
е по-малко, както и
последващите твърдения и възражения на ответника, че вземането се дължи на друго основание, съответно друго материално правоотношение. Задължението за неоспорване се отнася до
всеки елемент на установеното или
отречено от съда спорно право – не само до неговия размер, но и до основанието и правната му
квалификация.
С оглед на горното, съдът приема, че искът по чл. 2, ал.
1, т. 3 от ЗОДОВ, предявен от ищеца за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили от повдигнато обвинение в
извършване на престъпление, за което образуваното наказателно производство е прекратено, ведно със законната лихва
за забава от 14.12.2012 г. до
окончателното изплащане на сумата, е недопустим.
Водим
от горното и на основание чл. 299, ал. 1
от ГПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр. д. № 533/2019 г. на Окръжен съд – Пазарджик, като недопустимо.
Определението
подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от
връчване на препис от акта на страните.
Препис от решенията по гр.
д. № 166/2013 г. на РС – Пазарджик, в. гр. д. № 10/2014 г. на ОС – Пазарджик, гр.
д. № 1560/2014 г. на РС – Пазарджик, в. гр. д. № 919/2014 г. на ОС – Пазарджик
и по гр. д. № 2244/2015 г. на ВКС, ІV г. о. да се приложат към настоящото
определение.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: