Протокол по дело №497/2023 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 466
Дата: 20 октомври 2023 г. (в сила от 20 октомври 2023 г.)
Съдия: Ани Харизанова
Дело: 20235200500497
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 август 2023 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 466
гр. П., 19.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова

Ани Харизанова
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Въззивно
гражданско дело № 20235200500497 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателите Г. Д. Г. и Е. Р. Г. ред.пр. не се явяват. За тях се явява
адв. А. Ч. редовно упълномощен.
Ответниците И. Д. Г. и Н. Г. Г. не се явяват ред.пр. За тях се явява адв.
Е. Б. редовно упълномощена.
Адв.Ч. : - Да се даде ход на делото.
Адв.Б. : - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение №436 от 30.06.2023г. постановено по гр.д. № 368/2022г. по
описа на Районен съд – Пещера е отхвърлен предявения от Г. Д. Г. с ЕГН-
********** от гр.П. ,ул.“Х. П.Т.“ №№ 22 и Е. Р. Г. с ЕГН-********** и
двамата от гр.П.,ул.“Х. П.Т.“ № 22 против И. Д. Г. с ЕГН-********** и Н. Г.
Г. с ЕГН-********** и двамата от с.Г., П. област, ул.“Първа“ № 48 за
признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са
собственици на сграда с идентификатор № 02837.501.1585.5 находяща се в
1
гр.Батак, разположена в имот с идентификатор 02837.501.1585 със застроена
площ на сградата от 8.00 кв.м. с бр.етажи 1 и с предназначение -
селскостопанска сграда,при граници на ПИ: както и на основание чл.537,ал.2
от ГПК отмяна на нотариален акт № 86,том III в частта относно същия имот.
ОСЪДЕН е Г. Д. Г. и Е. Р. Г. да заплатят на И. Д. Г. и Н. Г. Г. разноски
по делото общо за двамата в размер на 1578 лева.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Г. Г.
и Е. Г. чрез адв. Ч.. Решението се обжалва изцяло, като неправилно и
постановено в нарушение на материалния закон - чл. 98 от ЗС.
Твърди се, че изводите на районната инстанция били напълно погрешни, че
процесната сграда не била самостоятелен обект на правото на собственост, поради което не
можело да се прехвърля отделно от собствеността на главната вещ, нито да се придобива по
давност отделно от нея. Освен това съдът бил приел също, че съгласно чл. 37 и чл. 98 от ЗС
избени помещения, предназначени да служат като складови помещения към жилищни
сгради, представлявали принадлежност към жилищните обекти следват собствеността на
главната вещ, тъй като към всяко жилище следвало да бъде придадено поне едно складово
помещение. Твърди се, че изводите на съда касаели хипотеза, при която складовият обект не
представлявал самостоятелен обект на правото на собственост. Освен това се твърди , че
съдът не коментирал и въпроса как тогава като процесната сграда не била самостоятелен
обект, ответникът И. Г. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост през 2021
г.
Не била съобразена и константната практика на ВКС, съгласно, която
стопанска постройка можела да представлява самостоятелен обект и да бъде
притежавана от лице, което не притежавало права върху дворното място, в
което е построена, както и върху жилищната сграда в това дворно място.
Сочи се съдебна практика.
Твърди се, че неправилни и необосновани са изводите на съда, че
процесната сграда не била самостоятелен обект. Прави анализ на гласните
доказателствата по делото както й на приетата по делото СТЕ.
Твърди се, че събраният доказателствен материал по
първоинстанционното дело изобщо не бил обсъден по същество от районната
инстанция поотделно и в неговата цялост, просто бил изброен, формирани
били погрешни и неправилни правни изводи, при които районният съд не
само не разрешавал спора по същество, справедливо, точно обратното -
загърбвайки волята на страните и предмета на делото, тръгва в погрешна
посока, като го задълбочава и оставя повдигнатият спор висящ и неправилно
разрешен.
2
Не на последно място считат, че решението, с което е отхвърлен иска по
чл. 537, ал. 2 от ГПК в частта му за отмяна на нотариалния акт на нот. Георги
Връбчев за неправилно и на други алтернативни основания. Свидетелите в
производството по чл. 587, ал. 2 ГПК трябвало да бъдат по възможност
съседи на имота. Такива са ползвателите на съседните сгради и ищци в
първоинстанционното производство, които в момента участват с ответниците
в едно и също производство, макар не охранително, а вече исково. Ето защо,
такава възможност за участие на съседите в производство по чл. 587, ал. 2 от
ГПК очевидно е съществувала, но като не е била реализирана (ответниците са
посочили несъседи), охранителното производство било опорочено, което
водело логично до отмяна на нотариалния акт.
Иска се обжалваното решение на PC - Пещера да бъде отменено като
неправилно и необосновано. Молят съда да постановите решение, с което да
се произнесе по същество и да уважи изцяло предявените искове на Г. и Е.
Г.и, като основателни и доказани.
Претендира се присъждане на съдебно деловодни разноски пред двете
инстанции.
В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Е.
Бързакова, пълномощник на И. Д. Г. и Н. Г. Г..
Моли да се приеме, че въззивната жалба е неоснователна, а
постановеното от Пещерски районен съд решение правилно и като такова се
потвърди с присъждане на разноските за въззивното производство.
Твърди се, че при постановяване на решението си, Пещерски районен
съд е изпълнил задължението си по чл.236, ал. 2 ГПК. В мотивите си съдът
бил посочил исканията и възраженията на страните, обсъдил бил подробно и
обективно събраните доказателства като фактическите констатации
съответстват изцяло на данните по делото, а правния извод е в съответствие с
материалния закон. Твърди се, че Пещерски районен съд е обсъдил подробно
и обективно и е приел за установено, че процесната сграда била складово
помещение, че се ползвала за съхранение, поради което тази постройка не
била самостоятелен обект на право на собственост, че не можело да се
прехвърля отделно от собствеността върху главната вещ, нито пък можело да
се придобива по давност отделно от главната вещ. Излага подробни
съображения в тази насока. Прави се подробен анализ на приетите писмени
3
доказателства, както и на разпитаните свидетели и приети основно и
допълнително заключение на вещото лице. Относно представеното писмено
доказателство - нот.акт и молят съда, да не се приема, тъй като чрез
съдържащото се в него не се установявало относими към спора
обстоятелства.
Моли съда, да потвърди постановеното от Пещерски районен съд
Решение, като правилно и законосъобразно.
Адв.Ч.: - Нямам възражение по доклада. Поддържам жалбата. Нямам
доказателствени искания.
Адв.Б.: - Нямам възражение по доклада. Поддържам отговора и
оспорвам жалбата. Нямам доказателствени искания. Представям списък на
разноски.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв.Ч.: - Моля, да отмените първоинстанционното решение като
неправилно и необосновано. Подробни съображения сме развили във
въззивната жалба моля, да ги уважите. Представям списък на разноските и
договор за правна защита и съдействие за настоящата инстанция.
Претендираме присъждане на разноските.
Адв.Б.: - Аз ще моля да приемете, че е неоснователна въззивната жалба,
а решението правилно и моля да го потвърдите. Основният довод във
въззивната жалба, който се развива е, че съдът неправилно характеризира
процесния недвижим имот. Твърди се, че това складово помещение е
самостоятелен обект, който може да бъде съответно обект на самостоятелни
вещни прави. Това твърдение категорично се опровергава от данните по
делото. Вярно е, че се сочи съдебна практика. Изчитайки изречението, че
„стопанските сгради могат да бъдат и самостоятелен обект на собственост“,
да, но по-съществено е кои стопански обекти. В това решение постановено по
реда чл. 290 изрично е вписано, че предназначението трябва да е различно от
това да обслужва дворното място, в което е построена и сграда, защото в
конкретния случай става въпрос за голяма стопанска постройка, в която са се
отглеждали животни, съхраняван е фураж, т.е. тя няма характеристиката да
обслужва и изначало е построена със съвсем друго предназначение -
4
стопанско. Тук категорично е установено, че се касае за едни 8 кв.м., в които
се съхраняват някакви инвентари, и което има обслужващо предназначение
спрямо дворното място и жилищните сгради, и няма как да има
самостоятелна изнесена възможност за вещно право върху тази вещ. Ето защо
РС приема, че наистина ищците няма как да предявят такъв иск твърдейки
самостоятелно право на собственост. Никак не е обвързващо това, което
службата по геодезия и картография ни представя с тези скици и схеми,
които представяме. Те имат само един указателен характер защото по-важно
е каква е действителната градоустройствена характеристиката на един обект.
Това, че е заснето като обект на кадастъра не значи, че той може да бъде
самостоятелен обект на право на собственост. Моля за присъждане на
разноските по делото.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок до 19.11.2023г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.14
часа.



Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5