№ 8
гр. Пловдив , 07.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Васил С. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600194 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXII - чл. 345 вр. с чл. 440 ал.2 от
НПК.
Образувано е по жалба, подадена от адв. Влайков като защитник на
лишения от свобода Д. В. М., против определение №260195/11.03.2021г.,
постановено по ЧНД № 103/2021г. по описа на ОС – Стара Загора, с което е
оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на останалата част от наложено му наказание лишаване от
свобода. С жалбата се изразява несъгласие със съдебния акт с аргументи,
свързани с данните за поправяне и превъзпитание на осъденото лице, с
ниският риск от рецидив и с поведението на М. по време на изтърпяване на
наказанието. На тази база се отправя искане атакуваното определение да бъде
отменено и Апелативният съд да постанови ново, с което М. да бъден условно
предсрочно освободен по реда на чл.70 от НК.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с
изложените в жалбата оплаквания и материалите по приложеното дело, за да
се произнесе намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА, но
разгледана по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
По категоричен начин е установено по делото, че осъденият М. към
момента търпи наказание по НОХД № 617/2012г. по описа на ОС – Хасково в
размер на 12 години лишаване от свобода. Той е постъпил в затвора на
22.04.2016г., като към датата на подаване на молбата за предсрочно условно
освобождаване е изтърпял фактически 4г. и 10м. и предварително е бил
задържан 2г. 8м. 8д. М. е полагал и труд и така е приспаднал от наложеното
му наказание лишаване от свобода още 1г. 6м. 10д. Към датата на евентуално
влизане на атакуваното определение в законна сила остатъкът от наказанието,
което осъденият следва да търпи е 2г. 10м. 11д.
В контекста на посоченото не може да има спор, че е налице първата
предпоставка за предсрочно условно освобождаване на М. по смисъла на
чл.70 от НК и даденото в Постановление № 7 от 27.VI.1975г., Пленум на ВС,
изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987г. тълкуване, тъй като е изтърпяно
фактически / от ефективно изтърпяване и предварително задържане/ повече
от 1/2 от наложеното наказание лишаване от свобода.
За да бъде уважено искането за предсрочното освобождаване обаче, М.
следва да е демонстрирал и поведение, сочещо на поправяне и превъзпитание,
както и на готовност да се ресоциализира в обществото, без да представлява
риск за членовете му. Отсъствието на доказателства в подкрепа на тази
кумулативно изискуема се предпоставка е мотивирало окръжният съд да
откаже да уважи молбата на осъденото лице. Този състав споделя виждането
на първостепенния съд, че съдържащите се в личното досие на осъдения
материали - доклади, становища, справки и др. са еднозначни в мнението си,
че към момента не е настъпила законово изискуемата се трайна положителна
промяна в поведението и нагласите на осъдения, респективно, че
корекционният процес не се завършен и се налага да се продължат
дейностите в тази насока. Правилно е отчетено, че въпреки престоя на М. в
затвора и въпреки предприетите спрямо него в рамките на този престой
различни превъзпитателни и поправителни дейности, рискът от рецидив,
който наистина не е висок, и към този момент остава непроменен.
Непроменени в положителна насока остават и дефицитните зони – отношение
към правонарушението и уменията за мислене. Това само по себе си говори,
че в основните и важни показатели за поправяне и превъзпитание нужната
положителна промяна не е демонстрирана и постигната. В подкрепа на така
направения извод несъмнено е факта, че в контролирана среда – Затвора –
Стара Загора, по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода, по
време на протичащ корекционен процес, ново престъпно деяние по чл.219 от
НК осъденият М. е извършил, за което е осъден с влязъл в закона сила
съдебен акт. За какво поправяне и нисък риск от рецидив може да става дума,
след като докато се търпи наказание лишаване от свобода, друго
престъпление се извършва. И в този аспект неправилно се счита от защитника
на осъденото лице, че новото осъждане следва да се пренебрегне и неглижира
за сметка на откриващите се и положителни за М. данни – балансирано,
2
овладяно поведение, без прояви на агресия. Последните обаче не могат да се
противопоставят успешно на посочената съвкупност от негативни за М.
констатации, които говорят, че наложително е спрямо него корекционната
дейност за неутрализиране на проблемните зони да се проведе в цялост.
Следва да се отбележи и че законодателят е посочил като предпоставка за
условно предсрочно освобождаване не относително, частично поправяне, а
пълно поправяне, а към момента търсеният поправителен ефект на
наказанието не е постигнат в цялост, корекцонният процес спрямо осъдения
не е приключил и не е изпълнен плана на присъдата, което квалифицира като
несъстоятелно оплакването на жалбоподателя, че е налице и втората
предвидена в закона предпоставка за предсрочното му условно
освобождаване.
Като е стигнал до същите изводи, първостепенният съд е постановил законосъобразно и обосновано определение, което следва да се потвърди, поради което ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №260195/11.03.2021г., постановено по
ЧНД № 103/2021г. по описа на ОС – Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на протест и обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3