Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………………../ ……………02.2021г.,
гр. Варна,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, ХХХІV състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
при секретаря Оля Йорданова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2518 по описа на
Административен съд – гр. Варна за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.156, ал.1, вр.чл.144, ал.1, вр.чл.107, ал.3 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба, подадена от В.С.В. ЕГН ********** *** срещу Акт за
установяване на задължение № МД-АУ-589-1 от 06.08.2020г.,издаден от главен
инспектор, в качеството на орган по приходите при община Варна, мълчаливо
потвърден от директор Дирекция „Местни данъци и такси“, с който е установен
размера на задълженията за данък превозно средство за периодите 2012г., 2013г.
2014г., 2015г., 2016г., в общ размер на 233,64 лева, от които 145,50 лева –
главница и 88,14 лева – лихва. Процесният акт е за установяване на задължения и
е издаден като изменение на акт за установяване на задължения №
МД-АУ-7489-1/03.07.2017г. на В. К. В. – починал
съпруг на жалбоподателката.
Жалбоподателката изтъква, че не е придобила,
чрез наследяване собствеността върху описаното в акта превозно средство,
че не знае за съществуването му. Моли акта за установяване на задължения за лек
автомобил марка „Дачия“, модел „1310“, рег. № В****АМ да бъде отменен.
В съдебно заседание
жалбоподателката се явява лично, заявява, че поддържа жалбата и моли акта за
установяване на задължения да бъде отменен.
Ответната страна –
директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община – Варна, чрез юрисконсулт Я.
М., оспорва жалбата. Позовава се на справка, извършена в КАТ, според която
посочените МПС са вписани в регистрите на КАТ, като собственост на В. В. –
съпруг на жалбоподателката.
След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Предмет
на проверка за законосъобразност е Акт за установяване на задължение № МД-АУ-589-1 от 06.08.2020г., издаден
от главен инспектор, в качеството на орган по приходите при община Варна,
мълчаливо потвърден от директор Дирекция „Местни данъци и такси“, с който е
установен размера на задълженията за данък превозно средство за периодите 2012г.,
2013г. 2014г., 2015г., 2016г. за лек автомобил с марка „Дачия“, модел „1310“,
рег. № В****АМ в общ размер на 233.64лв., от които 145,50 лв.
главница и 88.14 лв. лихва.
Акта е издаден като
изменение на акт за установяване на задължения с № МД-АУ-7489-1/03.07.2017г.,
въз основа на неплатени задължения от починало лице В. К. В. , ЕГН **********. С
него се установяват задължения на В.С.В.,
в качеството й на наследник на ¾ ид.ч. от собствеността на В. В. за
периода 01.01.2012г. – 31.12.2016г. на.
След постановяване на първоначално издадения АУЗД №МД-АУ-7489-1/03.07.2017г.,
до Директора на дирекция „Местни данъци“ е постъпила Докладна от
актосъставителя № МД-Т20004490ВН_001ВН/06.08.2020г. / л.29 от делото/, за
наличие на основание за изменението му, предвид събраното удостоверение за
наследници №29536/18.11.2019, видно от което данъчно задълженото лице В. К. В. е починало на 04.11.2019г. С докладната е
направено предложение акта за установяване на задължение да бъде коригиран и
задълженията за МПС с рег. № В****АМ преразпределени на наследниците, съобразно
дяловете, които получават. Докладната е резолирана с „ Да“, без отбелязване кое
лице е разрешило изменението. В изпълнение на тази резолюция е постановено
изменението на АУЗД №МД-АУ-7489-1/03.07.2017г. с оспорения тук АУЗД. Поради
това в Акт за
установяване на задължение № МД-АУ-589-1 от 06.08.2020г., обжалван в това
производство е отбелязано, че е постановен в изменение на предходния. В него е
вписано, че за периода 01.01.2012г. -31.12.2016г. задълженията на лицето В.В.
са определени, в качеството й на наследник на ¾ ид.ч. от собствеността
на В. В..
С писмо рег. №
МД-Т20004690ВН/20.07.2020г. Дирекция „Местни данъци“ са изискали от ОД на МВР,
сектор „Пътна полиция“ – КАТ данни за период на собственост за ППС, бивша и
настояща собственост на В. К. В. .
Видно от
представената по делото справка от 05.08.2020г., от Автоматизираната
информационна система „КАТ“ /л. 25 от делото/, на името на В. К. В. - наследодател, е вписан в регистъра лек
автомобил с марка „Дачия“ , модел „1310“, рег. № В****АМ. В графа „Собственост“ е отбелязана дата на
възникване на собствеността, 29.09.1999г. В графа договор за продажба е
отбелязана дата 16.01.2014г.
С писмо рег. №
МД-Т20004691ВН/20.07.2020г. Дирекция „Местни данъци“ са изискали от ОД на МВР,
сектор „Пътна полиция“ – КАТ информация за бивша и настояща собственост на
моторно превозно средство- лек автомобил, марка „Дачия“, модел „1310“, рег. № В****АМ,
рама №0221, двигател №******.
В писмо от
20.08.2020г. /л. 28 от делото/ на ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция е
посочено, че след проверка в АИС – КАТ и по регистър за ППС с рег. № В****АМ,
се установява, че от 13.08.1998г. и към настоящия момент регистриран собственик
на превозно средство марка „Дачия“, модел „1310“, рег. № В****АМ, рама №*********,
двигател №****** е ЕТ „ВЕЛ-Е-В. В.“, ЕИК ********* и В. К. В. , ЕГН **********.
Акт за установяване на задължение № МД-АУ-589-1 от 06.08.2020г.
е обжалван по административен ред пред директора на Дирекция „Местни данъци“
при Община-Варна, който не се е произнесъл в срок и актът е мълчаливо
потвърден.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна
страна – адресата на оспорения АУЗ. Съгласно чл. 155, ал.1 от ДОПК административният орган
е следвало да се произнесе в рамките на 60-дневен срок от подаването й на
01.09.2020г. Липсата на доказателства за издаването на писмен акт от
компетентния за това орган – Директор на дирекция „Местни данъци“ при Община
Варна към момента на подаване на жалбата,с която е сезиран съда обуславя извод,
че е постановен мълчалив отказ, който по характер и последици е приравнен на
изричния такъв и подлежи на съдебно обжалване. В рамките на законоустановения
едномесечен преклузивен срок по чл. 156, ал. 6 от АПК, В.С.В. е упражнила
субективното си право на оспорване, с оглед на което съдът приема, че жалбата,
инициирала настоящото производство е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Разгледана по
същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
При постановяването
на оспорения тук АУЗД, административния орган е допуснал както съществени
нарушения на административно- производствените правила, така и нарушения на
материалния закон.
Акт за установяване на задължение № МД-АУ-589-1 от 06.08.2020г. е
постановен в изменение на предходно издадения АУЗ № МД-АУ-7489-1/03.07.2017г. За целта, субсидиарно приложим по аргумент
на чл.4 ал.1 от ЗМДТ, е реда предвиден в ДОПК-чл.133 и чл.134 от ДОПК. Видно от разпоредбата на чл.134 ал.1 от ДОПК,
при наличие на основание за изменение по реда на чл.133 ал.2, органа по
приходите е длъжен да
уведоми териториалния директор, като обоснове наличието на съответното
основание. След преценка за наличие на основание за изменение териториалният
директор може да възложи ревизия или да разпореди възлагането й, с която могат
да бъдат изменени вече определени задължения за данъци или задължителни
осигурителни вноски.
Посочената регламентация предполага волеви акт на териториалния директор,
който е формален. Изисква се постановяването на писмен акт- заповед за
възлагане. Доколкото не е предвиден различен ред за изменение на АУЗД, се
прилага реда за изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни
вноски, регламентиран в разпоредбите на чл.133 и чл.134 вр.чл.112 от ДОПК. В
конкретния случай, Докладната с рег.№ МД-Т20004490ВН_001ВН е отправена в
предвидения за това срок на 06.08.2020г.
Лице, чиято компетентност по делото е неидентифицирана, е положило
резолюцията „Да“ върху докладната, послужила като основание за постановяване на
обжалвания АУЗД за изменение. Предвид това, съдът е възпрепятстван да извърши
дължимата по закон проверка дали именно директорът на дирекция „Местни данъци“
при Община Варна е разпоредил изменението на предходно постановения акт за
установяване на задължение. Следва да се отбележи, че поради липса на форма акта,
с който се одобрява изменението, е безпредметно да се събират допълнително
доказателства, обосноваващи компетентност, тъй като в какъвто и вид да са
ангажирани, няма да санират липсата на писмена форма на разпореждането, ако е на
директора. Гореизложеното нарушение обуславя и липса на компетентност на органа
по приходите, да подходи към постановяване на друг акт за установяване на
задължение, който по същество изменя предходния, доколкото не е постановена
заповед, възоснова на която се създава правомощие на органа по приходите да
подходи към изменение на вече постановения АУЗД. Няма спор, че именно органа по
приходите е компетентен, съобразно закона, да постанови акт за установяване на задължение, но за
постановяването на акт за изменение на вече постановен акт за установяване на
задължение, регламентацията изисква опосредяващ писмен акт на директор дирекция
„Местни данъци“, който разрешава това изменение, какъвто в настоящото
производство не е представен.
Съдът констатира и други нарушения на административно производствените
правила.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, т.4 от АПК актът следва да съдържа мотиви – фактически и правни основания за
издаването му, които обективно и вярно да отразяват фактическата обстановка. В
случая в оспорения АУЗД се съдържат противоречиви данни за издаването му.
Веднъж е вписано, че задълженията на В.С.В.
са възникнали в качеството й на наследник на ¾ ид.ч. от собствеността на
В. К. В. . Втори път е отбелязано, че за процесното МПС има създаден партиден №**********,
съответно че жалбоподателката „…. декларира и Община Варна установява -
Превозно средство. Същите са заведени в
регистрите на Община Варна, Дирекция „МД“ на база посочени данни в
декларации…“.
В открито съдебно
заседание, проведено на 25.02.2021г., процесуалният представител на ответника е
направил изявления, че по делото са представени всички доказателства, послужили
за издаване на акта. Съдът констатира, че по преписката не е представена
декларация по чл. 54 ЗМДТ, по която има образуван партиден номер. За да издаде
процесния АУЗД административният орган се позовава основно на справки,
представени от ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“, каквото фактическо основание
не се посочва в издадения акт.
АУЗД не съдържа и конкретно правно основание на което се издава. Посочената
разпоредба на чл. 107, ал.3 от ДОПК съдържа различни хипотези. Съобразно същата, размерът на задължението по
ал.1 се съобщава на задълженото лице. По искане на задълженото лице органът по
приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от
искането. Акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие
между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след
като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или
задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В случая не е
посочено дали актът се издава по искане на задълженото лице или служебно, а
вписването, че информацията е събрана служебно, не санира пропуска за вписване
дали и актът се издава служебно или по искане на задълженото лице. И ако е
издаден служебно, коя от трите предвидени хипотези е констатирана от органа:
установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от
трети лица; когато не е подадена декларация или задължението не е платено в
срок.
В обобщение, предвид установените по-горе съществени нарушения на
административнопроизводствените правила по постановяване на АУЗД за изменение,
обуславящи некомпетентност на органа по приходите, обжалваният акт за
установяване на нарушение № МД-АУ-589-1
от 06.08.2020г. следва да бъде прогласен за нищожен.
Независимо от установяванията за нарушение на
административнопроизводствените правила, съдът счита за необходимо да отбележи,
че акта е постановен в нарушение на материалния закон и на други основания.
Съгласно чл. 162, ал. 1, т. 1 ДОПК и чл. 1, ал. 1, т. 5 ЗМДТ вземанията за данък превозно средство са публични общински вземания. С
данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за
движение по пътната мрежа в Република България - чл. 52, т. 1 ЗМДТ, като данъкът се дължи от собствениците на превозни средства - чл. 53 ЗМДТ.
Установяването на този данък се извършва по реда на ДОПК от служители на
общинската администрация, определени със заповед на кмета, като в случая
установяването е по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 166, ал. 1 ДОПК и чл. 4, ал. 1 ЗМДТ - с издаването на акт за установяване на публични общински задължения. В
справките, представени от ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, послужили
като основание за издаване на оспорения акт, обаче се съдържа противоречива
информация, поради което съдът намира, че остава недоказана собствеността на
лек автомобил, марка „Дачия“, модел „1310“, рег. №В****АМ към момента на
издаване на АУЗД.
С писмо рег. №
МД-Т20004690ВН_001ВН/05.08.2020г., ОД на МВР, сектор „ПП“ представя на Дирекция
„Местни данъци“ справка от Автоматизирана информационна система „КАТ“. В същата
е посочено, че В. К. В. , ЕГН ********** – наследодател, притежава лек
автомобил марка „Дачия“, модел „1310“, рама № *********, двигател №******,
регистриран на 15.02.1986г., цвят бял, собственик на МПС от 29.09.1999г., а в
графа договор за продажба е посочена дата 16.01.2014г., която дата не е
коментирана от административния орган.
В последващо писмо
рег. №МД-Т20004691ВН_001ВН/20.08.2020г. ОД на МВР, уведомяват Дирекция „Местни
данъци“, че от 13.08.1998г. /промяна на собственост и промяна на номер /стар
рег. №В****Д/ и към настоящия момент регистриран собственик на превозно
средство, описано по – горе, е ЕТ „ВЕЛ-Е-В. В.“, ЕИК ********* и В. В., ЕГН **********.
Освен това, при служебна справка в Търговски регистър, по посочения ЕИК, съдът
констатира, че няма данни за фирма ЕТ „ВЕЛ-Е-В. В.“, ЕИК *********. След
извършената справка по ЕГН на наследодателя се установи, че има регистрирана
фирма ЕТ „В.
04- В. В.“, с ЕИК *********.
Нормата на чл. 53 от ЗМДТ предвижда в
кумулация с регистрацията още една предпоставка, а именно- данъкът се заплаща
от собствениците на превозните средства. Този релевантен факт не е безспорно
установен от ответника, чиято е тежестта да докаже всички предпоставки за
налагане на данъчно задължение. Липсата на това установяване, релевантно по
приложението на материалния закон, в едно с действащата към периодите на
данъчни задължения регламентация, обосновава извода за противоречие на
обжалвания АУЗД и с приложимите
материални разпоредби.
По така изложените
съображения съдът
приема, че Акт за установяване на задължение № МД-АУ-589-1 от 06.08.2020г. е
издаден в нарушение на чл.53 от ЗМДТ и следва да се отмени.
Мотивиран
от горното, Административен съд гр.Варна, XXXIVсъстав
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН Акт за установяване на задължение № МД-АУ-589-1 от 06.08.2020г., издаден от главен инспектор, в качеството на орган по
приходите при община Варна, мълчаливо потвърден от директор Дирекция „Местни
данъци и такси“, с който на В.С.В. ЕГН **********
е установен размер на задължения за данък превозно средство за периодите 2012г.,
2013г. 2014г., 2015г. и 2016г., съответно за лек
автомобил, марка „Дачия“, модел „1310“, с рама №********* и двигател №******, в
размер на общо 233.64 лева, от които 145.50лв. главница и 88.14лв. лихва.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Административен съдия: