Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Русе,
14.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в открито
заседание на тринадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Цветелина Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията адм.д. № 316
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на П.Б.Г. *** против
заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1085-000420/27.04.2020
г., издадена от началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе, с
която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка (ПАМ)
по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок
от 6 месеца. В мотивите към заповедта е посочено, че мярката е наложена, тъй
като на 26.04.2020 г., около 19:00 часа, в с.Тетово, ул.“Рила“, до дом № 6, жалбоподателят,
като водач на МПС – лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ******, управлявал същия,
негова собственост, като отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство алкотест „Дрегер 7410+“ с фабр. № ARSM 0190 за
установяване концентрацията на алкохол и не изпълнил предписанието за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му съгласно
издаден и връчен му талон за изследване № 0033447 и се явил за медицинско
изследване в УМБАЛ „Канев“ АД гр.Русе след изтичане на посочения в талона краен
срок. Жалбоподателят твърди, че оспореният административен акт е издаден при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при нарушение
на материалния закон. Сочи, че неявяването му в срок в УМБАЛ „Канев“ АД гр.Русе
за медицинско изследване и вземане на кръвни проби се дължи на обективни
причини, изразяващи се в предварителното изпълнение на издадената заповед и
отнетите поради това регистрационни табели на автомобила, осуетяващи неговото
използване, затрудненото му придвижване до гр.Русе поради създадената
организация по ограничаване на движението между населените места във връзка с
въведеното извънредно положение и голямата опашка от чакащи пациенти пред
лекарския кабинет в лечебното заведение. Иска да бъде постановено решение, с
което оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата – началникът на сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР - Русе, чрез процесуалния си представител, в хода на устните
състезания изразява становище за нейната неоснователност. Претендира
присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от
него, в преклузивния срок, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
Заповедта е издадена от компетентен орган – от началника
на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, надлежно оправомощен с т.2 от
заповед № ЗЗ6з-1120/23.06.2017 г., изменена със заповед № 336з-571/20.03.2018
г., и двете на директора на ОД на МВР – Русе, като ръководител на съответната
служба за контрол по чл.172, ал.1 от ЗДвП.
Оспореният
акт е издаден в изискуемата писмена форма. Съдът констатира, че същият е
мотивиран в съответствие с чл.172, ал.1 от ЗДвП, респ. чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
При издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила като е спазен и материалният закон.
От
съставения акт за установено административно нарушение бл. № 437518/26.04.2020
г. е видно, че при извършената същия ден, около 19:00 часа, проверка от контролните
органи жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил „Опел Корса“ с
рег. № Р 9364 ВС в с.Тетово, по ул.“Рила“ като отказал да му бъде извършена
проба за установяване концентрацията на алкохол чрез техническо средство - алкотест
„Дрегер 7410+“ с фабр. № ARSM 0190, което обстоятелство не се оспорва от същия.
При това положение и съгласно чл.3а, т.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, установяването на концентрацията на алкохол в
кръвта на жалбоподателя следва да стане чрез доказателствен
анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване, за извършването
на каквито правилно на жалбоподателя бил издаден талон за изследване № 0033447,
в който посоченото обстоятелство (отказът на жалбоподателя да бъде изпробван с
техническо средство) е отразен, както изисква чл.6, ал.5 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г.
В талона, в съответствие с чл.6, ал.4 от Наредба № 1 от 19.07.2017
г., изборът на жалбоподателя дали установяването на концентрацията на алкохол в
кръвта да се извърши с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо
лабораторно изследване е удостоверен срещу подпис. Подписът е поставен срещу т.2
„медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване“ като
жалбоподателят е бил уведомен, че за целите на изследването следва да се яви в
УМБАЛ „Канев“ АД – Русе в срок до 120 минути от връчването на талона. По този
начин контролният орган, съобразявайки обстоятелствата по чл.6, ал.7 от Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г., а именно отдалечеността на УМБАЛ „Канев“ АД – Русе от
с.Тетово, общ.Русе (на около 35 км.), респ. евентуалните затруднения пред
жалбоподателя във връзка с ползване на обществен или друг транспорт за отиване
до мястото на изследването, е определил максималния краен срок по чл.6, ал.6,
т.2, пр.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за явяване на лицето, а именно до 120
минути от връчване на талона, който срок е приложим за случаите, когато мястото
за извършване на медицинското изследване се намира извън територията на
населеното място, където е извършено нарушението.
Видно от данните в талона, същият бил връчен на жалбоподателя в
20:00 часа на 26.04.2020 г. По преписката (на л.6) е представен протокол за
медицинско изследване съгласно Приложение № 4 към чл.14, ал.2 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г., в който лекарят е отбелязал изрично, че жалбоподателят се е явил
при него в 22:10 часа на 26.04.2020 г., т.е. 10 минути след определения му
краен срок, поради което проба не била извършена. В протокола са отбелязани и
съобщените от жалбоподателя данни, че на 26.04.2020 г., приблизително около
14:00 часа, той е консумирал алкохол – около 2 л. бира.
При тези
доказателства съдът намира, че жалбоподателят сам се е поставил в невъзможност
да докаже обстоятелството, че не е управлявал автомобила си с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, каквато именно е целта (установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите) на проверката с техническо
средство и на медицинското и химическо изследване. Същият е отказал да бъде
изпробван с техническо средство и е просрочил крайния срок, определен му от
контролния орган с максималната допустима от закона продължителност от 120
минути.
По изложените съображения следва да се приеме, че са налице всички
елементи от фактическия състав на чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП. Налице е отказ
на жалбоподателя да му бъде извършена проверка с техническо средство, както и
неизпълнение на даденото с талона за изследване предписание за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо лабораторно
изследване. Явяването на жалбоподателя в лечебното заведение след изтичане на
определения от контролния орган краен срок се приравнява на пълно неизпълнение
на даденото предписание.
Недоказани останаха
твърденията на жалбоподателя, че късното му явяване за изследване се дължи на
обективни причини и преди всичко на опашка от чакащи пациенти пред лекарския
кабинет. Установяването на това обстоятелство е в негова доказателствена тежест.
За тази цел с определение от 24.06.2020 г. съдът е допуснал двама свидетели,
при условията на довеждане от жалбоподателя, като делото е насрочено на дата,
удобна за процесуалния му представител – на 13 август 2020 г., т.е. извън
посочените в жалбата периоди на лична ангажираност: 20-30 юни, 1 – 10 юли, 20 –
31 юли, 03 – 11 август, 24-31 август, 1-3 септември. От друга страна, съгласно
§ 14 от ЗР на ЗИДЗМДВИП (ДВ, бр.34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.), през
2020 г. чл.329, ал.1 от ЗСВ не се прилага, т.е. съдебна ваканция тази
година няма, поради което липсва пречка настоящото дело да бъде насрочено
и разгледано през месец август. В така
проведеното съдебно заседание жалбоподателят, неговият процесуален представител
или допуснатите свидетели не са се явили, поради които нови обстоятелства и на
основание чл.253 от ГПК вр.чл.144 от АПК определението за допускане на
свидетелите е отменено. По делото не е постъпвало писмено изявление, че са
налице независещи от жалбоподателя причини, поради което свидетелите не могат
да бъдат доведени, за да може заседанието да бъде отложено за техния разпит в
следващо съдебно заседание, на основание чл.148 от ГПК вр.чл.144 от АПК.
В оспорената заповед липсват мотиви относно продължителността на
мярката, но тъй като тя е наложена за минималния срок от 6 месеца, посоченото
нарушение на административнопроизводствените правила не е съществено и не представлява
основание за отмяна на оспорения акт – арг. от чл.146, т.3 от АПК.
Освен на
материалния закон, заповедта съответства и на преследваните от закона цели по
чл.171 от ЗДвП, а именно осигуряване на безопасността на движението по пътищата
и ограничаване на евентуалното противоправно поведение на жалбоподателя чрез
временното изключване на възможността за извършване от негова страна, в
качеството му на водач, на административни нарушения по ЗДвП при управление на
автомобила, чиято регистрация е прекратена. В заключение следва да се посочи,
че оспорената заповед е законосъобразна, а жалбата срещу нея е неоснователна и
като такава тя следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на
делото и на основание чл.143, ал.4 от АПК вр. с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът по жалбата има право на
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, с оглед липсата на правна и
фактическа сложност на делото, съдът определя на 100 лева. Както се приема и в
Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС,
възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято
структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен
орган, т.е. в полза на ОД на МВР – Русе съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на П.Б.Г., с ЕГН **********,***, против заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-1085-000420/27.04.2020 г., издадена от началника на
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе, с която спрямо жалбоподателя е
приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП „прекратяване
на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца по отношение на следното моторно
превозно средство: лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № Р 9364 ВС.
ОСЪЖДА П.Б.Г., с ЕГН **********,
да заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, с адрес гр.Русе,
бул."Генерал Скобелев" № 49, представлявана от директора Т. А. А.,
сумата от 100 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: