Р Е Ш Е Н И Е №261017
гр. Пловдив, 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично
заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 12967 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран
с искова молба от „Амиго лизинг“ ЕАД – гр. София, срещу М.В.М. ***, с която са
предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 345, ал.1 ТЗ, във вр.
чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми, а именно: сумата от 2254,48 лв. – главницата,
представляваща неплатени лизингови вноски по договор за финансов лизинг № ****
от 28.06.2018 г., и вноски за разсрочено плащане на Застраховка „Каско на МПС“
по полица с № ****, с падеж 20.09.2018 г., 20.10.2018 г., 20.11.2018 г.; сумата
от 12,18 лв. – неустойка за
заплатена със 39 дни забава лизингова вноска с падеж 20.09.2018 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 15.03.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми
е издадена Заповед № 2821/ 05.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4227/2019 г. на ПРС, I гр. с-в.
В исковата молба
ищецът твърди, че на 28.06.2018 г. между страните бил сключен договор за
финансов лизинг № ****, по силата на който било предоставено на ответника МПС
марка „Mercedes”, модел Bentz, рама № ****, двигател № ****. Съгласно договора
ищецът, в качеството на лизингодател, предоставил на ответника, в качеството на
лизингополучател, лизингованата вещ за временно ползване, срещу заплащането на
месечни лизингови вноски за срок от 12 месеца. В т.7 от договора била уговорена
и неустойка при забава с повече от 5 дни на заплащането на лизинговата вноска.
Съгласно т.10.2 от договора, лизингованата вещ следвало да има непрекъснато
застрахователно покритие по застраховка „Каско за МПС“, като дължимата
застрахователна премия била включвана в месечните фактури и следвало да се
заплаща от лизингополучателя. Последният следвало да заплаща лизинговите вноски
съгласно погасителен план към договора, като всяка лизингова вноска, включвала
както главница, така и лихва. За процесните вземания била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4227/2019 г. на
ПРС, I гр. с-в, която била връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК, поради
което ищецът предявява настоящите искове за установяване на вземанията си по
заповедта. Към момента на подаване на заявлението, ответницата дължала сумата
от общо 2254,48 лв., формирана както следва: остатък от трета лизингова вноска
за месец септември 2018 г. в размер на 7,88 лв., четвърта лизингова вноска за
месец октомври 2018 г. в размер на 1063,20 лв. и дължима застрахователна премия
от 60,11 лв. за месец октомври 2018 г., пета лизингова вноска за месец ноември
2018 г. в размер на 1063,20 лв. и дължима застрахователна премия от 60,11 лв.
за месец ноември 2018 г. Дължима била и неустойка в размер на 12,18 лв. за
заплатена със забава 39 дни лизингова вноска с падеж 20.09.2018 г. Моли за
уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски, както в
заповедното, така и в исковото производство.
В срока по чл.
131 ГПК, ответната страна М.В.М., чрез назначения особен представител е
депозирала писмен отговор със становище за неоснователност на заявените искови
претенции. Твърди, че процесният договор е недействителен поради неспазване на изискванията
на чл.10, ал.1 ЗПК, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 ЗПК. Намира, че договорената
лихва в размер на 24,90 % превишавала законната лихва с повече от два пъти,
поради което не пораждала задължение за заплащането и от ответницата. Твърди,
че по договора била заплатена лихва в размер на 644,61 лв., която била
недължимо платена, поради което навежда възражение за прихващане на платената
сума с претендираните от ищеца. Счита за нищожна уговорка за заплащане на такса
„ангажимент“ по чл.2.8 от договора, поради липсата на основание, поради
противоречие със закона и със добрите нрави и като неравноправна клауза.
Намира, че приложимият фиксиран лихвен процент не обосновава събирането на
допълнителна такса. Моли да се приеме, че ответницата не дължи сумата от 223,84
лв., тъй като е заплатена от нея без основание, поради което и ищецът следвало
да върне тази сума. Моли за отхвърляне на предявените искове. С молба от
17.01.2020 г. заявява, че оттегля направеното с писмения отговор възражение за
прихващане, поради което предмет на разглеждане в настоящото производство за
предявените искове, описани по основание и размер по-горе.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По
допустимостта и предмета на производството:
От
приетото за послужване ч.гр.д. № 4227 по описа за 2019 г. на ПРС, I гр.с., се
установява, че ищецът се е снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми по чл.410 ГПК № 2821/
05.04.2019 г., с която в полза на заявителя са присъдени сумите, предмет на
предявените искове. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК,
поради което с разпореждане на съда № 67529/ 15.07.2019 г. и на основание
чл.415, ал.1, т.2 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на
вземанията си по реда на чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок са
предявени настоящите искове. Налице е пълен идентитет между претенциите, за
които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по
делото. Затова предявените искове са допустими.
По основателността на исковите претенции:
Ищецът извлича правата си от сключен
между страните договор за финансов лизинг, по силата на който лизингодателят –
ищец е предоставил на лизингополучателя – ответник, за временно и възмездно
ползване на моторно превозно средство, срещу заплащане на възнаграждение. За
основателността на заявената искова претенция за заплащане на лизингово
възнаграждение, ведно с уговорената лихва и застрахователни премии, ищецът
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно
облигационно отношение между страните по процесния договор за лизинг, по силата
на който е предоставено на лизингополучателя процесното МПС за ползване; наличието
на уговорка за заплащане на лизингови вноски, съгласно уговорени от двете
страните размери и падежи на същите; предаване на лизингования автомобил на
ответника; размера на претенциите.
Съгласно
разпоредбата на чл.342, ал.2 ТЗ с договора за финансов лизинг лизингодателят се
задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от
лизингополучателя и да му я предостави срещу възнаграждение. Независимо от вида
на лизинговия договор – финансов или оперативен, лизингополучателят има
задълженията на наемател, съгласно чл.232 и чл.233, ал.2 ЗЗД – да заплаща
лизингови вноски, да понесе всички разноски по ползването на лизингованата вещ,
по поддържането и текущия й ремонт, и да върне вещта след изтичане на срока на
договора – чл.345, ал.1 и ал.2 ТЗ, като страните могат да уговарят и
допълнителни задължения по договора за лизинг, например – прехвърляне на
лизингования обект след изтичане на срока на договора.
Лизингодателят
е поел задължение да прехвърли на лизингополучателя правото на собственост
върху отдадената на лизинг вещ, като вещта е предоставена за ползване на
лизингополучателя срещу определено възнаграждение. Лизинговите вноски
представляват възнаграждение за ползването съгласно нормата на чл.342, ал.2 ТЗ,
в отклонение от която страните по договора не са направили уговорки.
В
конкретния случай по делото се установява наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните. Видно от договор за финансов лизинг № **** от
28.06.2018 г. лизингодателят „Амиго лизинг“ ЕАД се задължава да придобие и
предостави за ползване на лизингополучателя, в сроковете и условията,
предвидени в Общите условия следното лизингово имущество, а именно: лек
автомобил Mercedes Bentz, шаси ****, двигател ****, при доставна цена на МПС от 13989,99
лв. Съгласно чл.2 от договора лизингополучателят се задължава да ползва
лизингования обект в съответствие с общите условия по договора за финансов
лизинг, като заплаща лизингови вноски, както следва: първоначална вноска от
2797,99 лв., а остатъка от 11192 лв. – на 12 лизингови вноски съгласно
погасителен план. Страните са уговорили и лихвен процент в размер на 24,90 %,
както и такса ангажимент от 223,84 лв. Видно от погасителния план падежът на
първата вноска е на 20.07.2018 г., а на последната – на 20.06.2019 г., като във
всяка вноска от 1123,30 лв. се включва освен лизиговата вноска, формирана от
главница и лихва, също и премия по Каско.
От
представения приемо-предавателен протокол от 30.06.2018 г. (л.14 от делото) се
установява, че ищцовото дружество е предавало на лизингополучателя
лизингованата вещ, като същата е получена от трето лице, със съгласието на
страните, поради обстоятелството, че ответницата не е правоспособен водач и не
притежава свидетелство за управление на МПС. По този начин лизингодателят е
изпълнил основното си задължение по договора – да придобие вещта и да я предаде
на лизингополучателя за ползване.
Съдът
не намира за основателни възраженията на ответната страна за недействителност
на договора за лизинг. На първо място, твърденията, че шрифтът на договора е
под 12 останаха недоказани. Доводите, че не са спазени изискването на чл.11,
ал.1, т.7-12 и т.20 ЗПК, са изключително общи, без ответникът да посочи точно
къде е налице дефицит на съдържанието на процесния потребителки договор, който
да се отрази така съществено на правото на потребителя, че да повлече
недействителност на съглашението. Въпреки общо заявеното възражение, съдът не установи
нарушение на законовите норми за съдържание на договора за лизинг. Поради това възраженията
за недействителност на договора на специалното основание по чл.22 ЗПК са
неоснователни. Такова е и възражението за нищожност на клаузата за лихва в
размер на 24,90 %. Съдебната практика приема за нищожна лихва надхвърляща поне
3 пъти законната лихва. Уговорената между страните лихва от 24,90 % не може да
се приеме като накърнавяща договорното равноправие между страните, поради което
валидно ги е обвързала.
Ищецът
претендира заплащане на част от лизинговата вноска с падеж 20.09.2018 г. – 7,88
лв., както и изцяло вноските с падеж 20.10.2018 г. и 20.11.2018 г., всяка от
1123,30 лв. Всяка вноска се формира като сбор от лизинговата вноска, лихва и
разходи по застрахователни договори. Задължението за заплащане на лихва е
уговорено в чл.2.7, като съгласно т.7.1 и т.7.2 от Общите условия всяка вноска
включва главница и лихва, като лихвата е фиксирана за целия срок на договора и
е определена в него. Съгласно чл.10.2 от договора за лизинг активът следва да
има непрекъснато застрахователно покритие за целия срок на договора при
условията на многогодишна полица „Каско на МПС“ и разсрочено заплащане на
премията на вноски, дължими заедно с всяка лизингова вноска, съгласно
погасителния план към договора и предвиденото в приложимите ОУ на
лизингодателя. С оглед уговорките между страните съдът приема, че искът е
доказан по своето основание. Досежно размерът му съдът кредитира заключението
на ССчЕ на вещото лице К. на основание чл.202 ГПК като обективно и компетентно
дадено. Съгласно него незаплатени са вноските с падеж 20.10.2018 г. и
20.11.2018 г., всяка в размер на 1123,30 лв., изцяло, както и частично вноската
с падеж 20.09.2018 г. в размер на 7,88 лв., или общо 2254,48 лв.
Предвид
изложените съображения предявения иск за признаване на установена дължимостта
на лизинговите вноски в размер на 2254,48 лв. е доказан по своето основание и
размер. Затова подлежи на уважаване.
По
иска за неустойка, съдът намира следното: В каузата на чл.7 от процесния
договор е уговорена неустойка за забавено плащане, в случай на забава на
плащането на лизингова вноска и/или вноска по застрахователна премия по
сключени застрахователни договори с повече от 5 дни, лизингополучателят дължи
неустойка в размер на законната лихва за забава върху неплатената сума, дължима
за периода на забавата, изчислена от датата, на която сумата първоначално е
станала изискуема. Претенцията на ищеца е за неустойка в размер на 12,18 лв.
само по отношение на неплатената част от вноска с падеж 20.09.2018 г. за забава
от 39 дни. Размерът на претенцията се установява от назначената и приета по
делото съдебно-счетоводна експертиза. Поради това и този иск следва да се
уважи.
По отношение на разноските:
При
този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК. Същия
е доказал заплащането на ДТ в общ размер на 94,85 лв., депозит за вещо лице в
размер на 100 лв., както и възнаграждение за особен представител – 380 лв., или
общо – 574,85 лв. За заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски
в размер на 45,33 лева за ДТ, които също следва да се присъдят.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че М.В.М., ЕГН: **********, адрес: ***, дължи на „Амиго лизинг“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Белоградчик, ул. „Алеко
Константинов“ № 5, представлявано от **** И. Е. П., по предявените обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 345, ал.1 ТЗ, във вр. чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.92 ЗЗД
следните суми, а именно: сумата от 2254,48
лв. (две хиляди двеста петдесет и четири лева и четиридесет и осем
стотинки) – главницата, представляваща неплатени лизингови вноски по договор за
финансов лизинг № **** от 28.06.2018 г., и вноски за разсрочено плащане на
Застраховка „Каско на МПС“ по полица с № ****, с падежи 20.09.2018 г.,
20.10.2018 г., 20.11.2018 г.; сумата от 12,18
лв. (дванадесет лева и осемнадесет стотинки) – неустойка за заплатена със
39 дни забава лизингова вноска с падеж 20.09.2018 г., ведно със законната лихва
за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в
съда – 15.03.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
Заповед № 2821/ 05.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4227/2019 г. на ПРС, I гр. с-в.
ОСЪЖДА
М.В.М., ЕГН: ********** да заплати на основание
чл. 78, ал.1 ГПК на „Амиго лизинг“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 574,85 лв. (петстотин седемдесет и
четири лева и осемдесет и пет стотинки), представляващи съдебно деловодни
разноски за исковото производство, както и сумата от 45,33 лв. (четиридесет и пет лева и тридесет и три стотинки),
представляващи съдебно деловодни разноски за заповедното производство.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно
с оригинала.
К.К.