№ 943
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско
дело № 20211100511034 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 435, ал. 4 ГПК.
Образувано е по жалба от 23.07.2021 г., подадена от Я.В.И., конституиран в
качеството на ипотекарен длъжник по изп. дело № 20208380405390/2020 г.,
против действия на ЧСИ М.Б. – насрочване на опис на недвижимо имущество
с изх. № 60445/21.07.2021 г. на апартамент № 6, гр. София, СО – район
„*******“, ж.к. „*******“, в жилищна сграда – бл. № **, стар *******.
Жалбоподателят счита, че извършеното действие е незаконосъобразно, тъй
като в качеството си на трето задължено лице – ипотекарен длъжник е
обезпечил само задължението на „А. 2004“ ООД спрямо „Ю.Б.“ АД.
Солидарният длъжник „Х.**“ ООД, срещу който е образувано
изпълнителното производство, не фигурирал в нотариалния акт № 89, том IV,
рег. № 5616, дело № 657 от 2008 г. на нотариус С.Т., вписан в СВ с акт № 171,
т. XXXI, дело № 22103/2008 г.за учредяване на ипотека върху имота на
жалбоподателя, поради което задължението на „Х.**“ ООД не било
обезпечено от ипотекарния длъжник Я.И..
В законоустановения срок е постъпил отговор от взискателя „Ю.Б.“ АД, с
който оспорва жалбата като неоснователна.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява становище
за недопустимост и неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема следното:
Жалбата е редовна. Същата е депозирана в срок, доколкото съобщението за
насрочване на описа е връчено на длъжника в нарушение на процедурата по
чл. 47 ГПК – налице са три посещения на адреса – на 12.10.2020 г., на
1
17.10.2020 г. и на 12.11.2020 г., едно от тях е в неприсъствен ден (17.10.2020
г.), но не е спазено изискването посещенията да са с интервал от поне една
седмица между всяко от тях.
С определение № 3084 от 23.11.2021 г. по ч.гр.д. № 3365/2021 г. на Софийски
апелативен съд е отменено определение № 2410 от 21.09.2021 г., постановено
по настоящето дело, с което е оставена без разглеждане жалбата, подадена от
Я.И., за отмяна на насрочения опис на недвижимо имущество с изх.№
60445/21.07.2021 г. по изп.д.№ 20208380405390 на описания в жалбата
недвижим имот.
Съгласно указанията, дадени от Софийски апелативен съд, жалбата, подадена
от Я.И., подлежи на разглеждане по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК, доколкото
този ред бил приложим винаги, когато жалбоподателят твърди, че по
отношение на него не се разпростират субективните предели на
изпълнителния лист по чл. 429, ал. 3 ГПК.
Доколкото дадените указания са задължителни за настоящия състав,
производството по делото се провежда по реда на чл. 437, ал. 2 ГПК, във вр. с
чл. 435, ал. 4 ГПК.
Предвид указанията на Софийски апелативен съд, на изследване подлежи
факта дали жалбоподателят е доказал твърденията си, че няма качеството
длъжник в изпълнителния процес, а качеството трето лице по смисъла на чл.
435, ал. 4 ГПК.
Съгласно т. 2 от ТР № 4 от 11.03.2019 г. по тълк.д. № 4/2017 г. на ОСГТК на
ВКС, трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, по смисъла на
чл.440 ГПК е всяко лице, което не е страна в производството по
принудително изпълнение, не е неин правоприемник и спрямо което
издаденият изпълнителен лист не разпростира своите субективни предели.
Прието е, че принудителното изпълнение се изчерпва с прилаганите способи
/вън от тях принудително изпълнение няма/. Страни в процеса са засегнатите
от способа, а не „страните по делото“. Съгласно чл. 429, ал. 3 ГПК, в
субективните предели на изпълнителния лист попадат и третите лица, дали
свое имущество в обезпечение на дълга на главния длъжник – с оглед
изложеното по-горе, че трето лице е онова, спрямо което изпълнителният
лист не разпростира своите субективни предели, неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че той няма качеството длъжник, още
повече, че съгласно приетото от ВКС в посоченото тълкувателно решение,
ако се приеме, че този, който е дал обезпечение за чужд дълг се счита за трето
лице, той би получил от закона неадекватна и недостатъчна правна защита за
разлика от положението, при което той се признава за страна в
изпълнителния процес. Доколкото ипотекарният длъжник е засегнат от
предприетия от ЧСИ способ, той придобива качеството страна в
изпълнителния процес именно на това основание, както се сочи в
тълкувателното решение.
В настоящия случай главният длъжник, чието задължение е обезпечено с
учредената ипотека, е в производство по несъстоятелност, така че
индивидуално принудително изпълнение върху неговото имущество не може
да бъде проведено – чл. 638 ТЗ. От друга страна в чл. 637, ал. 5 ТЗ се сочи, че
не се спират граждански и търговски дела срещу длъжника за парични
2
вземания, обезпечени с имущество на трети лица. По аргумент от по-силното
основание това означава, че при вече наличен изпълнителен титул и издаден
изпълнителен лист, изпълнение върху имуществото на третите лица, върху
което е учреден залог или ипотека, е възможно.
Жалбата е неоснователна. Въпреки че съгласно приетото от Софийски
апелативен съд за процесуалната легитимация на жалбоподателя е достатъчно
само да твърди, че е трето лице спрямо изпълнението, настоящата инстанция
намира, че за да се стигне до уважаване на подадената жалба и отмяна на
обжалваното действие, е необходимо тези твърдения да бъдат доказани. В
случая въпросът дали жалбоподателят има качеството ипотекарен длъжник е
правен такъв. Съгласно посоченото по-горе тълкувателно решение този,
който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг в
хипотезата, при която изпълнението е насочено върху това имущество, има
процесуалното качество на длъжник в изпълнителното производство. Фактът,
че главният длъжник, чийто дълг е бил обезпечен от жалботодателя, не е
конституиран в изпълнителния процес /както беше отбелязано, длъжникът
„А. 2004“ ООД, чието задължение е обезпечено, е бил в производство по
несъстоятелност, а видно от Търговския регистър към момента същият е
заличен/, не води до извод нито, че жалбоподателят е трето лице по смисъла
на чл. 435, ал. 4 ГПК – разбиране, което би влязло в противоречие с приетото
в задължителното за настоящият състав тълкувателно решение № 4/2017 г. на
ОСГТК на ВКС, нито, че същият е лишен от процесуална легитимация да
участва в изпълнителното производство като ипотекарен длъжник.
Предвид факта, че недоказани остават твърденията на жалбоподателя, че
същият има качеството трето лице, засегнато от изпълнението, жалбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№ 53461/23.07.2021 г., подадена от
Я.В.И. против действия на ЧСИ М.Б. по изп. дело № 20208380405390/2020 г. –
насрочване на опис на недвижимо имущество: апартамент № 6, гр. София, СО
– район „*******“, ж.к. „*******“, в жилищна сграда – бл. № **, стар
*******.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 437,
ал. 4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3