Р Е Ш Е
Н И Е
№ 4603 02.12.2019
г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХІ
граждански състав
На втори декември две
хиляди и деветнадесета година
В открито заседание на шести
ноември 2019 г. в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА
КАЦАРОВА
Секретар:
Марина Кънева
Като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гражданско дело № 3252 по описа за 2019 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Обективно съединени искове с
правно основание чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245, ал. 1 и 2 от Кодекса на
труда, чл. 262 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Съдът е сезиран с искова молба,
предявена от З.Й.З., ЕГН **********, с адрес: *** против „Суперсплав“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Христо Ботев“
№ 65, ет. 1, ап. 1, представлявано от **** В.Д.К., с която са предявени обективно
съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
сумата от 2100 лева неизплатено
трудово възнаграждение за периода 01.01.2018 г. – 31.10.2018 г., по 210 лева
месечно, сумата от 2027,30 лева -
неплатено възнаграждение за положен извънреден труд в периода 01.01.2018 г. –
31.10.2018 г., по два часа на всеки работен ден, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от подаване на исковата молба в съда – 26.02.2019 г.,
до окончателното изплащане и разноски.
Ищецът твърди, че е работил по
трудово правоотношение с ответника, както следва – от 01.01.2018 г. до
01.05.2018 г. на длъжност „*****”, а от 02.05.2018 г. до 01.11.2018 г. – на
длъжност „*****”, като през цялото времетраене на ТПО е извършвал една и съща
работа. ТПО било за работа на 4 часа на ден, 20 часа седмично с *** 275 лева.
Ищецът твърди да е полагал труд в целия период от 01.01.2018 г. до 31.10.2018 г.,
трудовото му възнаграждение да не му е заплатено, като освен редовните 4 часа
на ден, е полагал всеки работен ден поне два часа извънреден труд, който също
не му е заплатен. На 03.08.2018 г. било сключено споразумение за заплащане на
дължимите до този момент трудови възнаграждения, което работодателят не
изпълнил. Ето защо моли да бъде осъден ответникът да му заплати горепосочените
суми, ведно със законна лихва и разноски.
В
законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който се
оспорват исковете като неоснователни.
Признава се, че е съществувало ТПО
между страните, но се оспорва ответникът да дължи на ищеца трудови
възнаграждения. Оспорва се и последният да е полагал извънреден труд, поради
което възнаграждение за положен такъв не се дължало. Твърди се ТВ на ищеца да е
заплащано ежеседмично срещу мемориален ордер, подписван от всички работници на
дружеството, но ищецът изрично е отказвал да подпише тези ордери, както и
ведомостите, но е получил възнаграждението си. Работното време било от 08:00 до
16:00 часа с няколко почивки с общо времетраене 60 минути, като в рамките на
това работно време ищецът работел от сутринта, тръгвал си в 11:00 или 11:30
часа и се оправдавал с това, че няма кой да гледа внучето му. Ежедневното
явяване/неявяване на работа се отчитало в таблица – график от ****, и на база
на същата се изготвяли ведомостите за заплати. Посоченото в исковата молба
споразумение **** подписал, тъй като ищецът го изнудил, и противно на закона, в
него трябвало да бъде включена сума за неползван ПГО от предишни години. ****
се съгласил да го подпише, тъй като ищецът го заплашил, че повече няма да се
яви на работа, ако не се подпише споразумението, тъй като дейността на ищеца
била ключова при предаване на готовата продукция, а било трудно ищецът да бъде
заменен от друг работник.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните,
намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените доказателства – трудов
договор № ****** г., се установява, че ищецът е работил по трудово
правоотношение при „Суперсплав“ ООД, ЕИК *********, на длъжността „*****“. С допълнително
споразумение № ****** г., ищецът е назначен на длъжността „*****, чрез рязане
на банциг и ръчни ел. инструменти“ при „Суперсплав“ ЕООД, ЕИК ********* на
непълно работно време – 4 часа, седмично 20 часа при основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 275 лева, с трудов договор № ****** г., ищецът е назначен
при ответника по трудово правоотношение на длъжността “*****” на непълно
работно време – 4 часа, седмично 20 часа, с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 275 лева. От споразумение относно неизплатени
трудови възнаграждения от 03.08.2018 г., се установява, че страните по делото
са се споразумели за следното: 1. работодателят приема да изплати дължимите
просрочени трудови възнаграждения за работника към дата 03.08.2018 г. в размер
на 1525 лева за времето от 01.09.2017 г. – 30.06.2018 г. и 660 лева за периода
01.07.2018 г. – 01.08.2018 г. за 22 работни дни или общо сумата от 2185 лева;
2. работодателят се съгласява да изплати дължимата сума до 31.09.2018 г. и да
започне редовно заплащане на положения труд за всеки следващ месец от
01.08.2018 г.; 3. при неизпълнение на споразумението ищецът си запазва правото
да премине към принудително вземане на полагащото му се възнаграждение за
положен труд чрез действащото трудово законодателство в Република България.
Ищецът твърди, че трудовите възнаграждения за периода 01.01.2018 г. – 31.10.2018
г. в общ размер на сумата от 2100 лева, не са му заплатени. По делото е
постъпило и писмо от ИА „Главна инспекция по труда“ – гр. Пловдив, от което се
установява, че след извършена проверка в ответното дружество по искане на
ищеца, било констатирано, че трудовите възнаграждения на работниците и
служителите в дружеството се изплащат срещу подпис в разплащателни ведомости. От
представените ведомости било установено, че на ищеца не са заплатени трудовите
възнаграждения за периода м. януари – м. август 2018 г. включително. Посочено
е, че на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ на работодателя е дадено
предписание да изплати уговорените трудови възнаграждения, като срока за
изпълнение на предписанието е до 31.12.2018 г.
При лежаща върху ответника доказателствена тежест, съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, за изплащане на
посочените суми, от негова страна не бяха ангажирани доказателства за такова
плащане, извършено в полза на ищеца.
От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от в.л. М.М., след
проверка на счетоводната документация, съхранявана в ответното дружество,
неоспорено от страните и възприето от съда, се установява, че дължимото трудово
възнаграждение за процесните месеци, след приспадане на нормативно установените
удръжки и изплатените възнаграждения, възлиза на 1691,76 лева. Исковете ще се уважат до посочените размери, а до
пълните предявени такива ще се отхвърлят като неоснователни.
Ищецът претендира заплащане на трудово възнаграждение за положен извънреден труд от по 2 часа за всеки
работен ден за периода 01.01.2018 г. – 31.10.2018 г., както следва: за месец
януари 2018 г. – 22 работни дни в размер на сумата от 213,40 лева; февруари –
20 работни дни – 194 лева; март 21 работни дни – 203,70 лева; април - 18 работни дни – 174,60 лева; май – 20
работни дни – 174,60 лева; юни – 21 работни дни – 203,70 лева; юли – 22 работни
дни – 213,40 лева; август – 23 работни дни – 223,10 лева; септември – 19
работни дни – 184,30 лева и октомври 2018 г. – 23 работни дни – 223,10 лева или
общо за посочения период претендира сумата в размер на 2027,30 лева. Ответникът
оспорва полагането от ищеца на извънреден труд за посочения период, като
твърди, че такъв реално не е полаган над уговорената продължителност на
работното време. Представил е графици, наименувани „таблица – отчитане на
явяването и неявяването на работа“ за процесния период, в които срещу името и длъжността
на ищеца са записани, като отработени часовете уговорени в трудовия договор и
допълнително споразумение № ****** г. към него, а именно по 4 часа.
Във връзка с твърдението на ищеца за положен от него извънреден труд, по
делото са ангажирани и гласни доказателства, посредством показанията на св. Й.З.З.
/**** на ищеца/ и св. И.К.Я. /без родство с ищеца/. От показанията на св. ******
З. /протокол от о.с.з., проведено на 17.09.2019 г./, се установи, че същият е работил
в ответното дружество от 01.01.2018 г. до м. април 2018 г., включително, като
заемал длъжността „******“. През периода, през който работил в дружеството, ****
З., също работил в същия ***. Занимавал се с *****************. *** се
занимавал с производството на **********. З. идвал на работа по-рано. ****
започвал работа нормално от 8 часа и до към 1 часа се работило, а той идвал
по-рано към 6 часа. Идвал по-рано на работа, защото естеството на работа било
такова и съвместявал няколко длъжности. Трябвало да подготи готовите изделия,
да подготви наливниците за повторно зареждане, като това ставало на банцига. Това
ставало всеки работен ден, като З. работил до към един, един и половина.
Тръгвал си с другите. По трудов договор бил на половин ден, на четири часа.
Много често отливките, които се приготвяли от единия ден, трябвало да се свалят
на другия ден сутринта. За да не спира работата, баща му ходил доброволно
по-рано на работа. Ако той отиде на работа в 8 часа, може да се забави някоя
експедиция или пък, ако не са почистени отливките от наливниците, няма да има с
какво после да заредят леярника. Работодателят знаел, че баща му ходи на работа
в 6 часа, бил уведомен и не се е противопоставял. По това време на работа били
5-6 човека. После двама напуснали и останали четирима. Имало период преди 2018
г., когато тази работа, която баща му изпълнявал, се е изпълнявала от няколко
човека чисто технологично, защото в цеха били повече хора. Накрая другите хора
напуснали и останал само той. **** редовно идвал на работа сутрин в 6 часа,
като оставал в цеха. Никога не се е приготвял и тръгвал в 11 или 11.30 часа.
Тръгвал си е в края на работния ден към един часа. Почти всеки ден идвал в 6
часа на работа.
От показанията на св. Я. /съдебен протокол от о.с.з., проведено на
06.11.2019 г./, се установява, че същият е работил като „******“ в ****** „Арис
СОТ“ ЕООД. Офисът на фирмата е в бивш ****** „******“, като неговото работно
място е в бившата леярна „******“. З. работи в „Суперсплав“, която държи
малката леярна. Той е охрана и е на портала, който е с бариера за автомобилите
и за пешеходците и З. минава през него като идва и си тръгва от работа. Работи
2 дни и 2 дни почива, от 6 часа сутринта до 18.30 – 19 часа вечер, като
абсолютно всичко в това работно време го вижда. От началото на 2018 г. до края
на октомври месец същата година, е работил на това място. От пет години работи
там. За двата дни когато е бил на смяна, постъпва в 5.45 – 5.50 часа, докато се
преоблече. З. идва на работа между 6 часа и 6.05-6.10 часа, като си отива може
би 12-12.30 часа, като преди него си тръгват към 11 часа другите работници към
„Суперсплав“, които пристигат 7-7 и нещо с автомобилите си. З. си тръгва винаги
последен. Познава го като колега, говорили са си. Като си носи кафе, се
шегували, къде е моето кафе. Контактува с всички хора. Когато той е на работа и
е на смяна, това е работното време на З., като му правило впечатление, че
колегите му си тръгват по-рано, а той остава и идва по-рано.
Съдът възприема показанията на св. ******
З. и на св. Я. като обективни, логични, последователни и необорени от други
доказателства, както и съответни едни на други.
При така установените факти, съдът
намира, че ищецът е полагал труд над уговорената продължителност на работното
време, като от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че
за периода 01.01.2018 г. – 31.10.2018 г. са положени 294 ч. извънреден труд,
като възнаграждението по чл. 262 от КТ възлиза на 1423,47 лева, до която сума предявения иск ще се уважи, а до пълния
предявен такъв ще се отхвърли като неоснователен. Не се възприемат възраженията
на ответника, че ищецът не е полагал извънреден труд, тъй като от събраните
гласни доказателства се установи противното. И доколкото представените графици
– таблица – отчитане на явяването и неявяването на работа за процесния период,
представляват частни свидетелстващи документи, които не обвързват съда с
материална доказателствена сила, то съдът намира, че същите не представляват
годно доказателствено средство за продължителността на работния ден на ищеца и
полагания от същия извънреден труд. Представените писмени доказателства, не са
подписани от ищеца, представляват компютърна разпечатка и изхождат от
ответника, като както се посочи по-горе не обвързват съда с материална
доказателствена сила, а и същите бяха оборени от събраните по делото гласни
доказателствени средства.
При
лежаща върху ответника доказателствена тежест да установи заплащане на
процесните суми, същият не е ангажирал доказателства в тази насока.
С оглед уважаването на главните искове,
следва да се уважат и акцесорните такива по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като се
присъди законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумите.
Ищецът претендира заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева, като в приложения договор за правна защита
и съдействие е уговорено и посочено, че е заплатено такова в размер на 400
лева.
Съобразно уважената част от предявените искове следва
да се осъди ответникът да заплати на ищеца разноски в размер на 301,91 лева.
Ответникът не претендира, а и не доказва да е направил
разноски по делото, поради което и такива не следва да му бъдат присъждани.
При този изход на делото ответникът следва да заплати
в полза на съда държавна такса в размер на 124,61 лева, както и сумата от 70 лева
- разноски за ССЕ.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Суперсплав“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Христо Ботев“ № 65, ет.
1, ап. 1, представлявано от **** В.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ на З.Й.З., ЕГН **********, с
адрес: ***, СУМАТА от 1691,76 лева /хиляда шестстотин
деветдесет и един лева и седемдесет и шест стотинки/ -
неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.01.2018 г. – 31.10.2018 г., СУМАТА
от 1423,47 лева /хиляда четиристотин
двадесет и три лева и четиридесет и седем стотинки/ – възнаграждение за положен
извънреден труд за периода м. януари 2018 г. – м. октомври 2018 г., ведно със законната лихва върху главниците от
датата на предявяване на исковете – 26.02.2019 г., до окончателното изплащане
на сумите, както и СУМАТА от 301,91 лева
/триста и един лева и деветдесет и
една стотинки/ - разноски за адвокатско възнаграждение, като за разликата над
уважените до пълните предявени размери от 2100 лв. за неизплатени трудови
възнаграждения и 2027,30 лева за положен извънреден труд, ОТХВЪРЛЯ
предявените искове като неоснователни.
ОСЪЖДА „Суперсплав“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Христо Ботев“ № 65, ет. 1, ап. 1, представлявано от **** В.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, СУМАТА от 124,61 лева /сто двадесет и четири лева
и шестдесет и една стотинки/ - държавна такса, както и СУМАТА от 70 лева /седемдесет лева/ - разноски за ССЕ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ