РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 08.01.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно
заседание на седемнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14240 по описа за 2016 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.).
Ищецът
Т.Н.Б. твърди, че е увредено лице като пешеходец, в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 20.09.2012 г. в с. Панчарево, по вина на Р.Й.КоЛ.- водач на лек автомобил „Опел“, модел „Корса“ с рег.№ ********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилисти” при З. „Лев И.“.
Т.Б. сочи, че е претърпял
следните травматични увреждания: счупване на голямопищялната кост и на
малкопищялната кост на дясната подбедрица в горната трета; довели до трайно
затруднение движенията на десния долен крайник за срок от около 4-5 месеца. Излага в исковата молба,
че незабавно след пътнотранспортното произшествие е откаран в УМБАЛ „Св. Анна“
- гр. София, като е настанен в Клиниката по ортопедия и травматология. Сочи, че
в лечебното заведение е проведено оперативно лечение: открита репозиция и
остеосинтеза с плака и винтове, медикаментозно лечение в домашни условия. На
08.11.2012 г. е постъпил в Специализирана болница за до лекуване, продължително
лечение и рехабилитация „Панчарево” за лечение, включващо рехабилитационни
процедури, като е изписан на 16.11.2012 г. с указания за продължаване на
рехабилитацията в домашни условия. На 09.06.2014 г. е приет в УМБАЛ „Св. Анна“
- гр. София за планово оперативно лечение, като е извършена операция за
отстраняване от костта на имплантираните уреди - тибия и фибула. Изписан е на
12.06.2014 г. с препоръки за хигиенно-диетичен режим и медикаментозно лечение в
домашни условия. За период повече от 7 месеца (от 20.09.2012 г. до 28.04.2013
г.) е бил временно неработоспособен.
Поддържа, че за процесния деликт е налице
влязло в сила решение по чл. 78а НК на наказателния съд, както и че към момента
на пътното произшествие, за лекия автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с per. № ********, е налице
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
със „Застрахователна компания Л.И.” АД, което е видно от базата данни на
Информационен център към Гаранционен фонд, обективиран в полица №
22111890467670, валидна към датата на настъпване на процесното ПТП - 20.09.2012
г.
Предвид изложеното, Т.Б. моли съда да осъди ответника З.
„Л. И.“ АД,
да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., предявен като
частичен иск в настоящото производство от вземане в размер на 150 000 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането - 20.09.2012
г. до окончателното й изплащане. Претендира и сторените по делото деловодни
разноски, включително и за заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът Застрахователна
компания „Л.И.“ АД оспорва исковете по основание и размер, като сочи че ищецът няма правен
интерес от водене на исково производство, тъй като не е отправял претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение към ответното дружество.
Релевира възражение за
принос на ищеца за настъпване на вредоносния резултат, изразил се в престой
върху платното за движение по време, когато има интензивно движение в двете
посоки. Сочи, че на пътното платно в с.Панчарево на ул. „Елин Пелин“ е имало
спрян лек автомобил плътно вдясно до бордюра, като Б., с още двама души застанали
зад спрения лек автомобил, за да проверяват дали в багажника на съседно спрелия
лек автомобил на пътното платно имало останало мляко за продан. Водачът на лек
автомобил „Опел Корса“ с per. № ******** Р.Й.К.е спрял лекия автомобил, с цел изчакване
преминаването на друг автомобил от насрещното платно. Преди да извърши маневра
за включване в движението се е огледал за движение на автомобили зад него, като
в този момент управляваният от него лек автомобил самопотеглил с ниска скорост
и притиснал крака на ищеца, намиращ се на пътното платно зад спрял лек
автомобил, откъм външната страна. Оспорва твърденията за медико-биологичния
характер на търпените от ищеца травматични увреждания. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение. Претендира разноски по делото, включително за
възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след
оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на
чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата на чл. 226,
ал.1 от КЗ (отм.), дава право на увреденото лице при пътнотранспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”.
С влязло в сила решение от 24.04.2014 г., постановено по н.о.х.д. №
4408/2013 г. на СРС, НО, 12 с-в, Р.Й.К., е признат за виновен в това, че на
20.09.2012 г.,
около 09.20 часа, в с. Панчарево, ул. „Елин Пелин“, с посока на движение към
гр. София и в района на № 2, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с рег.№ ********, е нарушил правилата за
движение по пътищата, като е причинил по непредпазливост средна телесна повреда
на Т.Н.Б., изразяваща се в счупване на голямопищялната кост и на
малкопищялната кост на дясната подбедрица в горна трета, причинило му трайно
затруднение движенията на десния долен крайник, за повече от 30 дни –
престъпление по чл. 323, ал.1 б.“Б“, пр.2, вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 НК, като е приложен чл. 78а НК.
Не е спорно
обстоятелство между страните, че е налице сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответника и собственика на процесния автомобил, валидна към
20.09.2012 г.
От
заключението на изслушаната и приета по делото съдебномедицинска експертиза
(както и въз основа на обвързващата сила на решението по чл. 78а НК досежно
увредата, елемент от фактическия състав на престъплението), се установява, че в
резултат на пътнотранспортното произшествие Т.Б. е претърпял следните
травматични увреждания: счупване на горния край на дясната голямопищялна кост;
счупване на дясната малкопищялна кост в горна трета. Местоположението,
характерът и тежестта на описаните в медицинската документация травматични
увреди съответстват на такива, които биха могли да настъпят при процесното
пътнотранспортно произшествие. Проведено е болнично лечение общо за 16 дни и
домашно-амбулаторно лечение общо 232 дни. Вещото лице е извършило личен
преглед, като е констатирало че е налице оперативен белег, разположен по
предната повърхност на дясната подбедрица, с L- образна
форма и дължина от 15-16 см., без да ограничава движенията в коленната става,
която е със запазена форма и движения.
На рентгеновата снимка се наблюдава правилно зарастнало счупване на горния край
на големия пищял, без деформация.
Съгласно
заключението на приетата по делото автотехническа експертиза, в момента на
удара лекият автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с рег.№ ********, се е движил
със скорост от порядъка на 4.0057 км./ч.
При настъпването на удара, ищецът Т.Б. се е намирал спрямо ширината на пътното платно, на разстояние от 1.3 до 2.0 метра, измерено от бордюра на десния тротоар, в
посока гр. София.
При така
установеното, въз основа на данните от констативния протокол, протокола за
оглед на местопроизшествието от 20.09.2012 г., ведно със скица и фотоалбум, автотехническата
експертиза, както и с оглед чл. 300 ГПК (както и приетото в т. 15 от ТР 6/2012
ОСГТК), съдът приема, че е налице
фактическия състав на чл. 226 КЗ (отм.) и е налице деликт, осъществен от Р.Й.К., в резултат на което в полза на ищеца е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените му увреди, като спорен по делото е
размера на обезщетението.
Свидетелката
А.Г.М.-Б.(съпруга на ищеца), сочи че Б. е търпял интензивни болки по време на
болничния престой (две седмици), като след това не е можел да се изправя и да
стъпва на крака си в период около два месеца слез изписването, в който
период е пиел силни болкоуспокояващи.
Започнал е да се движи сам, без помощно средство (патерици или бастун), след
около осем месеца. Върнал се е на работа
след първата операция, спрял е социалните си контакти и не е искал да се вижда
с хора след инцидента.
Относно
размера претендираните от тях обезщетения, съдът приема следното:
Обезщетението за
неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД
се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за
справедливост. Съдът взе предвид тежките травматични увреждания на ищеца
(счупване на двете кости на дясната подбедрица), продължителния период на възстановяване,
претърпените две операции, възрастта на ищеца, както икономическите условия в
страната към датата на деликта, настоящият състав намира, че справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в размер 30 000 лв., като до
предявения размер от 50 000 лв. (частичен иск), искът следва да бъде
отхвърлен. По аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД,
законната лихва върху обезщетението от датата на увреждането – 20.09.2012 г.
Касателно
възражението за съпричиняване, съдът приема, че от страна на ответника, не са
ангажирани доказателства, установяващи че с поведението си, ищецът е допринесъл
за вредоносния резултат, доколкото произшествието се дължи на самопотегляне на
автомобил, съобразно установеното в решението по чл. 78а НК.
При този изход на
спора на ищеца следва да бъдат заплатени разноски за адвокат в размер на общо 1 218 лв., като съдът намира
възражението за прекомерност за основателно, с оглед сложността на делото и обстоятелството,
че е проведено едно съдебно заседание.
В полза на
ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, следва да бъдат присъдени направените разноски
за автотехническа експертиза в размер на 100 лв., както и юрисконсултстко възнаграждение
в размер на 100 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
На
основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС сумата от 1 200 лв., представляваща държавна такса, и сумата от 150
лв., разноски за медицинска експертиза, съразмерно с уважената част от исковете.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователна
компания Л.И.“
АД, ЕИК ********, на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), да заплати
на Т.Н.Б., ЕГН **********, съдебен адрес ***, офис 9, чрез
адв. П.С., сумата от 30 000 лв. (тридесет хиляди
лева), ведно
със законната лихва от датата на деликта - 20.09.2012 г. до окончателното й изплащане, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди - травматични увреждания,
причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 20.09.2012
г. с.
Панчарево“, по вина на водача Р.Й.К., чиято гражданска отговорност като автомобилист за
вреди, причинени при управление лек автомобил „Опел“, модел „Корса“ с рег.№ ********, към посочената дата е
застрахована при ответника, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен
размер от 50 000 лв., частичен иск от вземане в размер на 150 000 лв.,
ОСЪЖДА „Застрахователна
компания Л.И.“
АД, ЕИК ********, да заплати на Т.Н.Б., ЕГН **********, съдебен
адрес ***, офис 9, чрез адв. П.С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1 218 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Застрахователна
компания Л.И.“
АД, ЕИК ********, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 1 200
лв., представляваща държавна такса по делото и 150 лв., разноски за медицинска експертиза.
ОСЪЖДА Т.Н.Б., ЕГН **********, съдебен адрес ***, офис 9, чрез
адв. П.С., да заплати на „Застрахователна
компания Л.И.“
АД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 3 във, вр. ал. 8 ГПК,
съобразно отхвърлената част от исковете, сумата от 100 лв. разноски за автотехническа експертиза и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: