№ 8314
гр. София, 20.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря .......
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20221110138910 по описа за 2022 година
Предявен е иск от И. В. К., ЕГН: ********** срещу ....., ЕИК: ...., седалище и
адрес на управление: ....., по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на недължимост на
сумата от 1250,00 лв., представляваща част от обща сума в размер на 1625,02 лв.,
начислена за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г. по фактура № ...../м.07.2019 г. за
имот, находящ се в ....
Ищецът твърди, че ответникът претендира от него заплащане на сумата от
1625,02 лв. - стойност на топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г.,
начислена за имот, находящ се в ...., за която сума била издадена фактура №
...../м.7.2019г. Оспорва между страните да има облигационно отношение, по силата на
който ответникът да е доставял в имота топлинна енергия на процесната стойност и
отговаряща на нормативните изисквания за качество. Оспорва да има качеството
потребител на ТЕ, като твърди, че не е собственик, вещен или облигационен ползвател
на имота. Отделно от това твърди, че процесното вземане е погасено по давност.
Претендира разноски.
В срока за отговор ответникът оспорва допустимостта и основателността на
иска. Твърди, че ищецът като собственик на процесния имот дължи незаплатени суми
за топлинна енергия и дялово разпределение. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск по чл. 124 ГПК, като в тежест на ищеца е да докаже правния си
интерес от предявяването на иска, като установи, че ответното дружество претендира
от него заплащането на процесната сума.
В тежест на ответника е да докаже: възникнало облигационно отношение между
страните, по силата на което е доставена топлинна енергия и извършено дялово
разпределение в процесния имот в претендираното количество и стойност, както и че
1
ищецът е собственик/вещен ползвател на имота или го обитава на валидно договорно
основание с открита на негово име партида, както и факти, спиращи и/или прекъсващи
давността.
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, като
абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1
ГПК, е налице тогава, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца
право. От значение за допустимостта на иска са действията на ответника по
предявяване на претенции срещу ищеца, осъществени извън съдебното производство.
Ако ответникът се защитава срещу иска чрез доказване съществуването на отреченото
право, то не е налице съмнение по въпроса, че ответникът претендира това право и
липсва необходимост ищецът да доказва правния си интерес. Отричането, че
съществува спор по предмета на делото, включително признаването на иска в хода на
производството или на отделни правнозначими факти по делото, не водят до отпадане
на правния интерес от него, когато ответникът е предявил оспорената претенция
извънсъдебно (Определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV
г. о., според която ответникът не може да предизвика прекратяване на делото с
изявленията си и процесуалното си поведение).
В настоящия случай начисляването на процесната сума от страна на ответника за
потребление на топлинна енергия се установява от представената от ищеца адресирана
до него писмена покана от ответника. Видно от съдържанието на поканата със същата
ответникът уведомява ищеца, че към 31.03.2022 г. последният има неплатени
задължения към ..... за топлинна енергия и услуга дялово разпределение, като
конкретните задължения са изложени в табличен вид с посочване на фактура №, вида и
размера на задължението, както и за месеца за който се отнася. Сред посочените
задължения фигурира и такова по фактура № ..... от м.07.2019 г. – баланс ТЕ, като в
полетата срещу тази фактура са посочени следните суми: 1625,02 лв. – дължима
главница, 411,67 лв. – дължима лихва; 2036,69 лв. – дължима сума общо. Предвид
което съдът приема за установено, че ищецът е бил поканен извънсъдебно да заплати
процесната сума като част от по-голямо задължение за периода от м.06.2010 г. до
м.02.2022 г., като е посочено, че ответникът очаква сумата да бъде заплатена в 7-
дневен срок от получаване на поканата по посочената в нея банкова сметка. С оглед на
това за ищцата е налице правен интерес от отричане на начисленото и претендирано от
ответника вземане. В случая ищецът отрича и материалноправните предпоставки за
възникване на вземането – наличието на облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия между страните, както и наличието на доставена
топлинна енергия на претендираната стойност, освен заявеното възражение за изтекла
погасителна давност.
По заявените от ищеца възражения за несъществуване на предпоставките за
възникване на вземането ответникът изрично оспорва твърденията за липса на
облигационно правоотношение и сочи, че такова съществува. По този въпрос съдът
намира следното. Съгласно разпоредбата на пар. 1, т. 42 /отм./ от ДР на ЗЕ /съответно
чл. 153, ал. 1 от ЗЕ/, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи
условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения,
установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл.
150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за
2
доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по
неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на
вещното право на ползване. В случая от представения по делото договор за продажба
на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за
държавните имоти от 14.05.1990 г. се установява, че на посочената дата И. В. К. и
........... придобили правото на собственост върху недвижим имот – апартамент № 5,
находящ се в ...... . С оглед изложеното и на основание чл. 30, ал. 2 ЗС (липсват
доказателства И. К. и ...... да са съпрузи, респ. имотът да е придобит в режим на
съпружеска имуществена общност), съдът приема, че ищецът И. В. К. е придобил 1/2
ид.ч. от процесния апартамент, поради което и съобразно изложените по-горе правни
норми, същият се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди съобразно
притежаваната от него идеална част в съсобствеността. Относно останалата 1/2 ид.ч. от
правото на собственост върху имота, липсват доказателства за това ищецът да е
придобил и тази идеална част от имота по силата на частно или универсално
правоприемство, поради което следва да се приеме, че ищецът се явява потребител на
топлинна енергия за битови нужди единствено за придобитата от него по силата на
договора за продажба на държавен недвижим имот от 14.05.1990 г. 1/2 ид.ч. от правото
на собственост върху имота.
Обстоятелството, че ответното дружество през исковия период действително е
доставил в имота на ищеца топлинна енергия, нейното количество и стойност се
установява от заключението по съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира изцяло. Според заключението на вещото лице стойността на топлинната
енергия, доставена в периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г., е 259,50 лв., включваща
стойност на топлинна енергия за отопление на имота посредством щранг-лира,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване, като разход на ТЕ за общи части не е начисляван. Вещото
лице е посочило, че сумите за топлинна енергия на имота са начислени съгласно
изискванията на действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. Съгласно
заключението дялово разпределение е осъществено от ...... и същото е в съответствие с
нормативната уредба. Видно от заключението общо начислената от ФДР сума за
отчетен период 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. е 259,50 лв. (топлинна енергия за
отопление на имот, БГВ, сградна инсталация), а общо начислената от ..... сума по
фактури е 208,69 лв., като сумата за изравняване за отчетния период е 50,82 лв. (за
доплащане от клиента).
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза по
обща фактура № ...../31.7.2019г. за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г. в
информационната система на ответника се води задължение в размер на 1843,21 лв.
Видно от заключението по процесната фактура на 12.12.2019 г. е постъпило плащане
на сумата от 218,19 лв. Следователно от общия размер на дължимата за процесния
период сума в размер на 259,50 лв. следва да бъде приспадната сумата от 218,19 лв.,
респ. непогасеният остатък възлиза на 41,31 лв., а съобразно притежаваната от ищеца
½ ид. ч. от топлоснабдения имот същият дължи сумата от 20,66 лв.
Предвид обстоятелството, че се установява, че ....... има непогасено вземане
срещу И. В. К. за стойността на доставената в имота топлинна енергия, следва да бъде
разгледано направеното от последния възражение, че същото е погасено по давност.
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на
3
ответното дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер
(Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/ 2011 г. на ОСГК на ВКС).
Същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен период. Чл. 116, б. „б”
ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно
вземането.
Според чл. 33, ал. 1 от приложимите за процесния период общи условия на
ответното дружество (в сила през м.08.2016 г.) клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 (приложим в настоящия
случай) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тоест по
отношение на тях е приложима нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. С оглед на това съдът
приема, че вземанията за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г. са погасени по
давност, тъй като задължението за м.04.2019 г. (последния месец от исковия период) е
следвало да бъде изпълнено до 14.06.2019 г. включително. Към датата на предявяване
на иска - 19.07.2022 г., е изтекъл тригодишният давностен срок за същото
задължение.
С оглед изложеното, предявеният иск за установяване на недължимост на сумата
от 1250,00 лв., представляваща част от обща сума в размер на 1625,02 лв., начислена за
периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г. по фактура № ...../м.07.2019 г. за имот, находящ
се в ....... е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски за държавна такса в размер на 50 лв. Не е налице основание да се присъжда и
сумата от 1,55 лв., посочена в списъка на ищеца по чл. 80 ГПК, тъй като същата не се
явява разноски по делото по смисъла на ГПК, а е сума за превод на държавната такса.
На процесуалния представител на ищеца адв. В. Ф. С., следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на основание чл.
38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА видно от представения по делото договор за правна защита и
съдействие, като възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно. Съдът,
като взе предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, обема на
извършените процесуални действия, броя на проведените открити съдебни заседания,
както и материалния интерес по делото, намира, че на пълномощника на ищеца следва
да се присъдят разноски в размер на 317,50 лв. (чл. 7, ал. 2 НМРАВ в приложимата му
към датата на сключване на договора редакция – ДВ.,бр. 68 от 2020 г.).
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. В. К., ЕГН: **********,
адрес: ......, срещу ....., ЕИК: ...., седалище и адрес на управление: ....., по чл. 124, ал. 1
ГПК, че И. В. К. не дължи на ..... сумата от 1250,00 лв., представляваща част от обща
сума в размер на 1625,02 лв., начислена за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г. по
фактура № ...../м.07.2019 г. за имот, находящ се в ....
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ....., ЕИК: ...., седалище и адрес на
управление: ..... да заплати на И. В. К., ЕГН: **********, адрес: ......, сумата от 50 лв. –
разноски по делото.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ....., ЕИК: ...., седалище и адрес на
управление: ..... да заплати на адв. В. Ф. С. от САК, ЕГН: **********, адрес на
упражняване на дейността: ......, офис – партер, сумата от 317,50 лв. – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на И. В. К. в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5