Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: ……260177……. Година 2021г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН
СЪСТАВ
На 17. 05. 2021 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА ПАЛОВА
СЕКРЕТАР : ГАЛИНА МЛАДЕНОВА МАРИАНА ДИМИТРОВА
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр.
д . № 199 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно
обжалване .
Районен съд Пещера
е сезиран с искова молба,подадена от М.Г.М. ,
ЕГН **********,*** , лично и
като майка и законен представител на малолетното си дете С.Д.Н., ЕГН **********,***, против М.С.Г.,
ЕГН **********, с постоянен адрес ***.
С исковата молба е
предявен отрицателен установителен иск.
С Решение № 260026/ 08.01.2021г. на
районен съд Пещера, постановено по гр. д. № 561/2020г. по описа на същия съд,
предявения иск от малолетното дете е оставен без разглеждане , като процесуално
недопустим ,а другият иск е отхвърлен , като неоснователен. Присъдени са
разноски в полза на ответника по
иска.
Решението на
районния съд се обжалва с въззивна жалба
от ищците в първоинстанционното производство, чрез пълномощника на
страните. Във въззивната жалба се
излагат съображения за неправилност на
обжалването решение,поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се уважат предявените искове. Прави се искане за
присъждане на сторените съдебно-
деловодни разноски в двете инстанции.
В срока по чл. 263
ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна . В отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане
решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в сила
. Прави се искане за присъждане на съдебно-деловодните разноски във въззивното
производство .
В открито съдебно
заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият
окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното
решение, които са посочени във въззивната
жалба , като взе предвид становището на страните и събраните доказателства пред първата
инстанция , при спазване разпоредбата на чл.
235 от ГПК, прие за установено следното :
Въззивната жалба
е процесуално допустима .
Жалбата е
подадена от активно легитимирана
страна в процеса.
Жалбата е
подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл.
269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на
решението . По допустимостта на
решението в обжалваната му част . По
останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата
.
Във въззивната
жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно
решение и за неговата процесуално
недопустимост. Възраженията касаят неправилността на съдебното решение.
Разгледана по
същество въззивната жалба е неоснователна .
І.Какви
обстоятелства са изложени в исковата молба и какво е направеното искане (петитума на иска).
На 11. 06. 2006г. ищцата М.Г.М. ***
с лицето Д.С. Н. от гр. Б.. От брака си имат родено едно дете, ищеца С.Д.Н.
,роден на ***г.
От заключението на
приетата по делото СТЕ, скиците към тази експертиза и скиците ,издадени от
службата по ГКК гр. Пазарджик се установява ,че в процесния имот 1404 в кв.41 по плана на гр.Б. има построени 4 сгради. Предмет на исковата молба е сградата с ИД № 502.1404.2. , представляваща
еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 65 кв. , както и двете
селскостопански сгради построени в имота със застроена площ от 21 кв. м. и 12
кв. м., с ИД №502.1404.3. и 502.1404.4.
В исковата молба
ищцата твърди ,че жилищната сграда от 65 кв.м е построена по време на брака с
лицето Д.С. Н., през периода 2007г. –
2008г. Твърди се ,че през 2013г. бракът бил
прекратен с развод,а на 25. 02.
2019г. лицето Д.С.
Н. е починал , като е оставил за свой единствен наследник малолетния С.Д.Н. . Твърди
се в исковата молба ,че жилищната сграда от 65 кв.м. е построена със съвместен принос на
двамата съпрузи. Съвместният принос
на съпруга Д.С. Н. се изразява във влагането на средства и пари. Съвместният
принос на ищцата М.Г.М. се изразява в полагането на грижи за детето С.Н.. Твърди се,че след смъртта на Д.С. Н. жилищната сграда е съсобствена между детето С.Н. и неговата
майка М.М. . Детето С.Н. е собственик по
наследство на ½ ид. част от жилищната сграда. Майката М.М. е собственик
на другата ½ ид.част от жилищната
сграда, придобита в резултат на съвместния принос на двамата съпрузи .
В исковата молба
са изложени обстоятелства за това ,че ответницата М.С.Г. (сестра на починалия Д.С. Н.) предявява претенции към ½ ид. част от имота , описан в исковата
молба с твърдението ,че тази част от
имота е нейна лична собственост,придобита
по наследство и въз основа на участие в
строителството на сградата от 65 кв.м.
Искането , което е направено е да се приеме да
установено по отношение на ответницата ,че тя не е собственик на ½ ид.
част от имота ,който е описан в исковата молба .
ІІ.
По процесуалната допустимост на предявените
искове .
Искът на детето С.Д.Н. е процесуално недопустим.
Въпросът с правния
интерес от предявяването на отрицателния установителен иск е разрешен с
приемането на ТР № 8/ 27. 11. 2013г. на ОСГК на ВКС. В мотивите на решението е
посочено ,че правен интерес от
предявяването на отрицателен установителен иск е налице, когато:
- ищеца заявява самостоятелно
право върху вещта предмет на спора ;
-при конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същи обект;
-когато ищеца има възможност да придобие имота на
оригинерно основание или по реституция ,ако отрече правата на ответника ;
Наличието на
правен интерес се преценява конкретно ,въз основа на обосновани твърдения, въведени
в исковата молба . В обстоятелствената част на исковата молба ищците твърдят,
че ответницата М.С.Г. признава и не
оспорва обстоятелството ,че детето С.Н.
е собственик на половината от спорната жилищна сграда от 65кв. м. по силата на наследственото
правоотношение. Твърди се в исковата
молба ,че ответницата оспорва единствено
правата на ищцата М.М. върху останалата 1/ 2 ид. част от имота , като твърди ,че тя няма принос в
построяването на жилищната сграда. Това се установява и от отговора неа
исковата молба , в който
ответницата М.Г. признава правата на
детето С.Н. върху половината от жилищната сграда , но оспорва правата на ищцата М.М. върху другата
половина от имота с твърдението ,че ищцата няма принос в построяването на
сградата . При положение ,че ответницата
не оспорва правата на детето върху половината от жилищната сграда ,че ищците не
заявяват самостоятелни права върху ½ ид. част от имота и няма
конкуренция на права върху тази част от имота, за ищеца С.Н. не съществува правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за половината от спорната жилищна сграда , тъй
като по делото няма спор между страните ,че тази половина е негова индивидуална
собственост по силата на наследственото правоотношение.Правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск съществува единствено в полза на
ищцата Мадалена М., която оспорва
правата на ответницата върху другата ½ ид. част от имота с твърдението
,че тази част от имота е нейна собственост по силата на чл. 21 от СК. Спорът за собственост е между ищцата М.М. и
ответницата М.Г. по отношение на половината от жилищната сграда от 65 кв. м.
Спор за собственост върху другата ½ ид. част от имота по делото няма
. Ищецът
С.Н. не оспорва правата на ответницата М.Г. върху другата половина от имота, която
не е негова собственост. Тези права се
оспорват единствено от ищцата М.М..
Ето защо ,районния
съд , като е оставил без разглеждане иска на детето С.Н. и е прекратил
производството по делото по отношение на този ищец поради липсата на правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск е постановил обоснован и
законосъобразен съдебен акт.
ІІІ.Искът
на майката М.М. върху другата ½
ид.част от имота е неоснователен.
По делото е
представен нот. акт № 103/ 10. 06. 1986г. за право на собственост върху недвижим
имот,придобито по силата на
обстоятелствена проверка . От този нот. акт се установява ,че дворното
място, върху което е построена жилищната сграда е принадлежало на съпруга Д.С. Н.,неговата
майка С.Т.Н. е сестра му М.С.Г. ,при равни права върху имота ,а именно по 1/3
ид. част. От представената по делото техническа документация на жилищната
сграда ,със застроена площ от 65 кв. м.
и от заключението на приетата по делото СТЕ се установява ,че жилищната сграда
е построена върху дворното място ,описано в нот. акт № 103/ 1986г. Данните по делото сочат ,че жилищната сграда е построена в периода 2007г.-2008г.
, когато е завършена окончателно. След
построяването сградата е станала съсобствена между собствениците на земята ,
при равни права , по силата на
приращението по чл. 92 от ЗС , тъй като
по делото не установена друга уговорка между собствениците на земята . В
тази връзка следва да се отбележи ,че извода на районния съд за това ,че
съсобственика Д. Н. не е станал собственик на сградата след построяването й , по силата на Декларацията от 13. 09. 2005г., е
правилен. Тази декларация не е учредила
в полза на съсобственика надлежно право на строеж ,за да се приеме ,че
след построяване на сградата съсобственика Д. Н. е станал собственик на сградата,тъй като не
са спазени разпоредбите на чл. 18 от ЗЗД и чл. 183 ал.1 от ЗУТ ( ред. Дв. бр. 65/ 22. 07. 2003г. ). В случая никакво
правно значение няма обстоятелството на чие име са издадени строителните книжа
и кой от тримата собственици на земята
е построил сградата, при липсата на уговорка между тях за собствеността на
сградата след нейното построяване. Независимо от това следва да се отбележи ,че
разрешението за строеж и протокола за откриване на строителна площадка,
определяне ниво на строежа и строителна линия са издадени на името и на тримата
съсобственици. Следователно ,към 2008г.
жилищната сграда е била съсобствена между Д.С. Н.,неговата майка С.Т.Н.
е сестра му М.С.Г. ,при равни права върху имота ,а именно по 1/3 ид. част. От представените по делото писмени доказателства се установява ,че ищцата
М.М. и лицето Д. Н. са сключили гр. брак на 11. 06. 2006г.
Бракът е прекратен с развод на 02. 12. 2013г. Жилищната
сграда е придобита по време на брака с ищцата М.М. ,при условията на „съвместен
принос“ по смисъла на чл. 19 от СК
,ред. 1985г.( отм.) По силата на посочената правна норма СИО е станала само
1/3 ид. част от жилищната сграда , тъй като към момента на
придобиването такива са били правата на
съпруга Д. Н.. В тази връзка е
неоснователно възражението на ответницата по иска М.Г. за това ,че липсва съвместен принос в
придобиването на имота, тъй като
съпругата М.М. никога не е живяла в гр. Б.. В текста на чл. 19 ал. 2 от СК ,ред. 1985г. , е посочено ,че съвместния принос може да се изрази във влагането на средства и труд , в
грижи за децата и работа в домакинството . В исковата молба ищцата М.М. сочи ,че нейния
принос се изразява в гледането на детето С.Н. ,а приноса на съпруга Д. Н.
се изразява във влагането на средства и труд.
Тези твърдения са доказани в съдебното производство .По делото е
установено ,че по време на строежа съпругата
М.М. *** при майка си , където е
полагала грижи по отглеждането на детето . По това време съпруга Д. Н. е живял
в гр. Б., като със свои средства и труд е построил жилищната сграда. Съдът счита ,че по делото безспорно е
установен приноса на съпругата в построяването на жилището ,въпреки ,че
съпругата не е живяла в гр. Б.. Безспорен по делото е факта,че по време на
строителството, през периода 2007г. – 2008г. , майката е живяла заедно с детето в гр. В.Т. ,където
детето е било отглеждано от нея. Съдебната практика на ВКС еднозначно приема ,че презумпцията за
съвместен принос по чл. 19 ал. 3 от СК, ред
1985г. ( отм.)ще бъде оборена само когато фактическата раздяла се изразява в
пълно духовно , физическо и икономическо
отчуждение на съпрузите . Самият
факт на разделно живеене на съпрузите не може да се приравни на фактическа
раздяла ,когато съпруга работи в друго
населено място или в друга държава. Фактическата раздяла по време на
придобиването на недвижимия имот трябва
да има траен характер , като е довела до прекъсване на всякакви духовни , физически и икономически връзки между
съпрузите (виж Р. № 1372 /28. 01. 2009г. по гр. д. №
5932/2007г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС; Р. № 43 /05. 04. 2013г. по гр. д. №
802/2012г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС;) От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява ,че през периода на построяване на
жилищната сграда 2007г. – 2008г. съпрузите не са живели фактически разделени. Жилищната сграда е построена две години след
сключването на брака. През този период съпрузите
не са се намирали във фактическа раздяла. Фактическата раздяла е настъпила
много по – късно. По делото е установено ,че по време на построяването на
жилищната сграда съпрузите са живели разделно по силата на изрична тяхна
уговорка. Съпругата М.М. е живяла заедно с детето в гр. В.Т. , където с помощна на майка си е полагала грижи по
отглеждането на детето С. Н.. Съпругът Д.
Н. е живял в гр. Б., където е организирал построяването на новата жилищна
сграда.
В горния смисъл са
обясненията на св. Ц.К.( майка на ищцата ), които не
са опровергани по-никакъв начин в съдебното производство .
Бракът на
съпрузите е прекратен през 2013г. ,когато новата жилищна сграда в имота е
била вече построена. Към момента на построяването на жилищната
сграда съпругата М.М. е притежавала 1/6 ид. част от новопостроената
жилищна сграда по силата на СИО и съвместния принос. Майката С.Т.Н. е починала
на 02. 06. 2017г., като е оставила за свои законни наследници
синът Д. Н. и дъщерята М.Г. .
Към момента на
смъртта на майката С.Н. правата в жилищната сграда са били както следва – 1/3 ид. част за
майката С.Н.; 1/3 ид. част за
дъщерята М.Г. ; 1/6 ид.част за сина Д. Н. и 1/6 ид.част за ищцата
М.М. по силата на прекратената СИО ( чл. 27 от СК
1985г. и чл. 28 от СК 2009г. )-( 1/3 +1/3 +1/6 + 1/6 =1 цяло) .
След смъртта на
майката С.Н. нейните права в жилищната сграда се разпределят
между сина Д. Н. и дъщерята М.Г. . Правата на страните в жилищната сграда
стават както следва:
- дъщерята М.Г.- 1/3 ид.част на собствено основание + 1/ 6 ид.част
по наследство от майката , общо 3/6 ид. части или ½ ид. част от
жилищната сграда;
- синът Д. Н. – 1/6 ид.част на собствено
основание + 1/6 ид. част по наследство
от майката , общо 2/6 ид. части или 1/3 ид. част от жилищната сграда;
- ищцата М.М. – 1/6 ид.част от жилищната сграда на собствено основание по
силата на прекратената СИО.
( 1/3 + 1/6 =3/6 или ½ )( ½ +1/2 = 1 цяло )
След смъртта на
сина Д. Н. правата на страните в жилищната сграда са както
следва:
- дъщерята М.Г. - ½ ид. част от жилищната сграда;
- детето С.Н.- 1/3 ид.част от
жилищната сграда по силата на наследственото правоотношение;
- ищцата М.М. – 1/6 ид.част от жилищната сграда на собствено
основание;
Изводът , който
следва от всичко изложеното до тук е ,че половината от жилищната сграда е
собственост на ответницата М.Г. , което
прави предявения иск неоснователен.
Правилно е
отхвърлен иска и по отношение на двете селскостопански сгради в имота , тъй
като по делото съществуват данни , от които се
установява ,че тези сгради са построени преди брака между съпрузите ,
като ищцата М.М. няма никакъв принос в
придобиването им. От представените по делото скици на тези две сгради се
установява ,че за селскостопанската сграда от 12 кв.м. няма данни за
собствеността , а за другата сграда от
21 кв. м. за собственици са посочени майката С.Н. и двете й деца Д. Н. и М.Г. .
На основание чл.
271 ал. 1 от ГПК решението на районния съд ще
следва да се потвърди , като правилно и законосъобразно .
С оглед изхода на
спора пред въззивната инстанция и на основание чл.78 ал. 3 от ГПК ще следва да
се осъдят жалбоподателите да
заплатят в полза на ответника по въззивната жалба сумата 900
лв. , представляваща разноски за възнаграждение на един адвокат пред
въззивната инстанция ,по представения договор за правна защита и съдействие и и списък на разноските по чл. 80 от Г ПК.
Предвид на
гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1
от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
260026/ 08.01.2021г. на районен съд Пещера, постановено по гр. д. №
561/2020г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА М.Г.М. , ЕГН **********,*** , лично и като майка и законен
представител на малолетното си дете С.Д.Н., ЕГН **********,***, да заплати в полза
на М.С.Г.,
ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата 900 лв. ,
представляваща разноски за възнаграждение на един адвокат пред въззивната
инстанция .
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК ( гражданско
дело с цена на иска над 5000 лв. ) решението на въззивната инстанция подлежи
на касационно обжалване в едномесечен
срок от съобщението на страните за изготвянето му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: