О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер: 95 21.02.2019г. Град: Хасково
Хасковски окръжен съд наказателен състав
На двадесет и девети януари година: 2019г.
В открито заседание в състав:
Председател: Стратимир Димитров
Членове: Боряна Бончева
Красимир Димитров
Секретар: Росица Тодорова
Прокурор: Петър Мидов
Като разгледа докладваното от съдия Кр. Димитров в.ч.н.д.№ 684 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 и от НПК.
Образувано
е по жалба от „НКС Авто мечти“ ЕООД – клон Пловдив против Определение на РС – Свиленград по
ч.н.д.№ 682/2018 година, с което е потвърдено Постановление на прокурор от РП Свиленград
от 09.11.2018г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 80/2018
година по описа на РУ Свиленград, водено за престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК. Жалбата съдържа оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт, както и на
потвърденото с него постановление. Иска се отмяната на двата акта и връщане на
делото за продължаване на наказателното производство. В съдебно заседание
процесуалният представител поддържа жалбата по изложените доводи и пледира в
посочения смисъл.
Писмени възражения от ответника по частната жалба – РП – Свиленград
не са постъпили, но участващият във въззивното производство прокурор от
горестоящата прокуратура изразява становище за частична основателност на
жалбата. Предлага определението да бъде изменено, като постановлението на РП в
частта, в която е било отказано връщането на автомобила на дружеството, като
незаконосъобразно отменено и постановено такова връщане.
Хасковски окръжен съд, в настоящият си състав като провери
правилността на атакуваното определение по изложените в жалбата доводи и
изцяло, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата в частта й относно прекратяване на наказателното
производство е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
В останалата й част, касаеща искането за връщане на лекия автомобил –
безпредметна, доколкото в дизпозитива на прокурорското постановление липсва
произнасяне по този въпрос.
За да прекрати производството по делото
прокурора е приел, че в разглеждания случай липсват категорични и еднопосочни
доказателства, въз основа на които да се направи обоснован извод за извършено
от св. К. или друго лице престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК. Този извод на
наблюдаващия досъдебното производство прокурор, споделен и от РС е
законосъобразен. Настоящият случай е показателен, как наказателният процес се
използва за уреждане на гражданско правни отношения, които следва да бъдат
решени от страните по реда на ГПК. Изпълнението или неизпълнението на дадено
задължение, от едната или другата страна, упражняване право на задържане и/или
прехвърляне на собствеността по договор за продажба на МПС, прекратяване
действието на сделката и наличието на предпоставките за това, изплащане на
неустойки и пр. са все въпроси които и дружеството – собственик на автомобила и
съконтрахента му К. могат и следва да уредят по реда на ГПК. Известна е нормата
на чл.
124, ал. 1 от ГПК, че всеки може да предяви иск, за да възстанови правото
си, когато то е нарушено или за да установи съществуването или несъществуването
на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това"
приложима в настоящия случай във връзка текста на чл.
108, ал.1 от ЗС - "собственикът може да иска своята вещ от всяко лице,
което я владее или държи без правно основание за това". Прокурора е приел,
че обстоятелствата, касателно отнемането на автомобила, не обосновават състав
на престъпление по чл.
346, ал. 1 от НК. Това е така защото от една страна липсва обект на
престъплението - "чуждо моторно превозно средство", респективно
"чужда движима вещ". Престъпното деяние по чл.
346, ал. 1 от НК е умишлено, поради което деецът трябва да съзнава, че
отнема противозаконно чуждо МПС с намерение да го ползва без изричното или
мълчаливо съгласие на собственика му. Св. К. не отрича „вземането“ на
автомобила, но и от субективна страна не е действал умишлено, не е имал
представа, че осъществява престъпление, защото действа, ако не с позволението,
то без изричното противопоставяне на собственика, в случая негов представител.
От показанията на свидетелите – служители на дружеството се установява, че
контактният ключ е един и бил оставен с колата на паркинга на фирмата в
Пловдив. В случай, че това е било така няма как К. да отключи колата и тръгне
от паркинга, без пазачът на място да му е предоставил ключа на колата. От друга
страна К. има пълномощно да управлява автомобила, респ. позволението на
собственика да го ползва и представлява дружеството пред редица държавни органи
и други лица. Известно е как се оттегля нотариално заверено пълномощно, а в
случай, че това оттегляне по предписания ред липсва, няма как да се приеме, че
деецът е действал с ясното съзнание, че противозаконно отнема чуждо МПС, от
владението на другиго и без негово съгласие. К. плаща, макар и неритмично,
определените вноски и ползва процесния автомобил, включително и за пътувания
извън страната. Действително автомобилът
е бил предоставен на К. от св. Ч. да го ползва до изплащането на останалата по
договора сума, но собственик на автомобила, видно от регистрационния талон, към
инкриминираната дата е било "НКС Авто мечти“ ЕООД – клон Пловдив. И
копието от талона на автомобила, и справката от информационната система на
Пътна полиция към ОД МВР сочат, че към 09.02.2018г. собственик на автомобил
"Ауди А 5" с рег.№ *******е било дружеството "НКС Авто
мечти" ЕООД. Съгласно законодателството на Р. България, правото на
собственост върху МПС се удостоверява с договор за покупко - продажба с
нотариална заверка на подписите, последваща регистрация в КАТ и НАП. Всички
тези писмени документи, приложени по делото, доказват правото на собственост
към инкриминираната дата на юридическото лице - "НКС Авто мечти"
ЕООД, собственик на автомобила. От друга страна прокурорът в обстоятелствената
част на постановлението си е отказал да се произнесе по връщането на
автомобила, мотивирано от наличен спор върху права относно автомобила.
Прокурорът макар и да е отчел, че автомобилът е веществено доказателство не е
изпълнил задълженията си по чл. 243, ал. 2 НПК и постановлението, в
диспозитивната му част не съдържа разпореждане какво да стане с веществените
доказателства. Ясно е, че след като наказателното производство е било
прекратено безпредметно е лекият автомобил да остава на съхранение в РУ
Свиленград, незнайно до кога, още повече, че липсват данни за друго
престъпление, разследването на което би могло да бъде подпомогнато от наличието
на автомобила. От друга страна доколкото липсва изрично произнасяне на
прокурора, в аспект – вещественото доказателство лек автомобил „АУДИ А5“ да
остане на съхранение в РУ Свиленград, съответно потвърдителен акт на РС, то
няма как въззивната инстанция да отмени определение на РС и постановление на
наблюдаващия делото прокурор и разпореди претендираното от частният
жалбоподател връщане на вещта. Отстраняването на посочения порок в действията
на прокурора може и следва да се отстрани чрез произнасяне по този въпрос с
отделно постановление, подлежащо на самостоятелна проверка, отделно от
постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Предвид изложеното съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 431/30.11.2018г.
на РС Свиленград, постановено по ч.н.д.№ 682/2018г.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: