Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. С.,
25.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд,
гражданско отделение, втори въззивен граждански
състав, в открито съдебно заседание на 29.05.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДОРА МИХАЙЛОВА
ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при секретаря Ц. Павлова
разгледа докладваното от младши съдия Цончев в.гр.д. № 10 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е
след като с Решение № 137/05.11.2018 г., постановено по ГД № 4772 и
присъединеното към него ГД № 4771, по описа за 2017 г. на ВКС, е обезсилено
Решение № 197/23.05.2017 г., постановено по гр.д. № 727/2016 г. в обжалваната
част, с която е отхвърлен предявения от Н.П.Ц. и Л.И.С. против Ц.Б.С. иск по
чл. 108 ЗС за предаване на владението върху реална част от 535 кв.м. от
поземлен имот с пл.№706, целият с площ 1335 кв.м., находящ
се в околовръстния полигон на махала „Л.“ в с. Л., обл.
С..
В изпълнение на
задължителните указания, дадени от Върховния касационен съд, с Определение №
90/29.01.2019 г. на СОС е назначена съдебно-техническа експертиза, чрез която е
изготвена скица и в заключението си вещото лице е посочило пространствено процесната реална част от 535 кв.м. от поземлен имот с пл. №
706, целият с площ 1335 кв.м., находящ се в
околовръстния полигон на махала „Л.“ в с. Л., обл. С.,
която ответницата Ц.С. претендира, че е придобила по давност.
С молба
ответницата С. представя ситуационна скица, идентична с изготвената със
съдебно-техническата експертиза, като индивидуализира реалната част с площ от 535
кв.м. от поземлен имот с пл. №706, която претендира, че е придобила по давност,
като заключена между буквите А-Б-В-Г-Д-А (съответстващи на т. 1-2-3-4-11-1 по
ситуационната скица, изготвена със съдебно-техническата експертиза).
В съдебно
заседание процесуалните представители на ищците адв. И.
и адв. Т. пледират за уважаване на предявените искове
и претендират разноски.
Процесуалният
представител на ответницата Ц.С. адв. М. моли за
отхвърляне на предявения ревандикационен иск и
съединения с него иск за отмяна на констативен нотариален акт и признаване на С.
за собственик на недвижим имот с площ от 535 кв. м. обозначен с т. 1-2-3-4-11-1
по ситуационната скица, изготвена със заключението на съдебно-техническата
експертиза. Претендира разноски за вещо лице в размер на 250 лв. и прави възражение
за прекомерност на претендираното от ищците
адвокатско възнаграждение.
В писмена
защита, депозирана по реда на чл. 268, ал. 3 ГПК, от пълномощника на ищците адв. И. се развиват доводи, че първоинстанционното
решение е неправилно. Съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените
правила като е уважил доказателствените искания на
ответницата, направени след изтичане на преклузивния срок
за отговор на исковата молба. Прави оплакване за превратен доказателствен
анализ и необосновани фактически и правни изводи. Отправя се искане за отмяна
на обжалваното решение и уважаване на субективно съединените ревандикационни искове и кумулативно съединения иск за
отмяна на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 144/02.07.2009 г., дело № 309/2009 г.
на нотариус Антон Чолев, рег. № 153 на НК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността и допустимостта на решението, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
С оглед
извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 ГПК настоящият съдебен
състав констатира следното:
С Решение № 19
от 19.03.2015 г., постановено по гр. д. №356/2013 г. на РС-Своге, е отхвърлен
предявеният от Н.П.Ц. и Л.И.С. против Ц.Б.С.,
иск с правно основание чл. 108 от ЗС, за установяване право на собственост и
предаване на владението на реална част от недвижим имот с площ от 935 кв.м.,
целият с площ от 1335 кв.м., находящ се в с. Л., С.
област, попадащ в границите на околовръстен строителен полигон на махала„ Л.”,
одобрен с Решение № 8/09.02.1982г. на ИК на ОНС С., съставляващ пл. № 706 по
неодобрен кадастрален план, заедно с едноетажна жилищна сграда, състояща се от
две части с общо застроена площ от 40 кв.м., построена в североизточната част
на имота и иска за отмяна на констативен нотариален акт за посочената реална
част от имота.
Решението е
обжалвано в тази от ищците в първоинстанционото
производство Н.П.Ц. и Л.И.С. и с Решение № 478/30.12.2015 г., постановено по
в.гр.д. № 475/2015 г. на Софийският окръжен съд, Решение №19 от 19.03.2015 г.
на РС – Своге е отменено в частта, с която е отхвърлен предявения
от Н.П.Ц. и Л.И.С. против Ц.Б.С. иск за установяване право на собственост и
предаване на владението върху реална част от 400 кв.м. от поземлен имот, целият
с площ от 1335 кв.м., находящ се в с. Л., С. област,
попадащ в границите на околовръстен строителен полигон на махала „Л.”, одобрен
с Решение № 8/09.02.1982г. на ИК на ОНС С., съставляващ пл. № 706 по неодобрен
кадастрален план и за отмяна на нотариален акт за тази част на основание чл.
537 ГПК, като вместо това исковете са уважени и потвърдено в частта,
с която е отхвърлен ревандикационния иск за
установяване право на собственост и предаването на ищците на реална част от 535
кв.м. от процесния имот, целият с площ от 1335 кв.м.,
заедно с едноетажна жилищна сграда, състояща се от две части с общо застроена
площ от 40 кв.м., построена в североизточната част на имота и за отмяна на
нотариален акт за тази част на основание чл. 537 ГПК.
Решение №
478/30.12.2015 г. на СОС е обжалвано от ищците само в потвърдителната
част. С Решение № 201/08.11.2016 г., постановено по гр.д. № 2212/2016 г. на
ВКС, I г.о., Решение №
478/30.12.2015 г. на СОС е обезсилено в частта по иска на Н.П.Ц. и Л.И.С.
срещу Ц.Б.С. с правно основание чл. 108 ЗС за установяване правото на
собственост и за предаване на владението върху реална част от 935 кв.м. от
поземлен имот, целият с площ от 1335 кв.м., находящ
се в с. Л., С. област, попадащ в границите на околовръстен строителен полигон
на махала„ Л.” и по искането за отмяна на нотариален акт за тази част на
основание чл. 537 ГПК. Въззивното решение е
потвърдено в частта, с която съдът е отхвърлил иска на Н.П.Ц. и Л.И.С.
срещу Ц.Б.С. с правно основание чл. 108 ЗС за установяване правото на
собственост и за предаване на владението върху едноетажна жилищна сграда,
състояща се от две части с общо застроена площ от 40 кв.м., построена в
североизточната част на имота и за отмяна на нотариален акт в тази част на
основание чл. 537 ГПК.
С Решение №
197/23.05.2017 г., постановено по гр.д. № 727/2016 г. по описа на СОС първоинстанционното Решение № 19/19.03.2015
г. на РС Своге, е отменено в частта, с която е отхвърлен предявения от Н.П.Ц.
и Л.И.С. против Ц.Б.С. иск за установяване право на собственост и предаване на
владението върху реална част от 400 кв.м. от поземлен имот, целият с площ 1335
кв.м., находящ се в границите на околовръстен строителен
полигон на махала „Л.” в с. Л., обл. С., съставляващ
по неодобрен кадастрален план от 1991 г. имот пл. 706, при граници на целия имот: изток –път,
запад – имот пл. № 707 по неодобрен кадастрален план, север – път, юг – път и
вместо това ответницата е осъдена да предаде на ишците
владението върху реална част от 400 кв.м. от поземления имот, целия с площ 1335
кв.м. На основание чл. 537 от ГПК, Нотариален акт № 144, т. ІІ , рег. № 1480,
дело № 309/2009 г. на нотариус Антон Чолев, рег. №
153 на НК, е отменен в частта му относно признатото на Ц.Б.С. право на
собственост върху 400 кв.м. от поземлен имот, целия с площ 1335 кв.м.
Първоинстанционното Решение № 19/19.03.2015 г. по описа
на РС Своге, е потвърдено в частта, с която е отхвърлен
предявения от ищците против ответницата иск за установяване право на
собственост и предаване на владението върху реална част от 535 кв.м. от
поземления имот, целият с площ 1335
кв.м.
По касационна
жалба на ищците с Решение № 173/05.11.2018 г., постановено по гр.д. № 4771/2017
г., Върховния касационен съд е констатирал, че при първото касационно
разглеждане на делото не е съобразено, че липсва касационна жалба срещу Решение
№ 478/30.12.2015 г. на СОС, с което е уважен иска на ищците за реална част от
400 кв.м., в която се намира едноетажната жилищна сграда, призната за
собственост на ответницата и въпреки че въззивният
акт е обезсилен в тази част, следва да се приеме, че спорът относно същата е
приключил. С решението на ВКС е обезсилено второто въззивно
Решение № 197/23.05.2017 г. на СОС в частта, с която е отхвърлен
предявения от Н.П.Ц. и Л.И.С. против Ц.Б.С. иск по чл. 108 ЗС за установяване
право на собственост и предаване на владението върху реална част от 535 кв.м.
от поземлен имот с пл.№706, целият с площ 1335 кв.м., находящ
се в околовръстния полигон на махала „Л.“ в с. Л., обл.
С..
Ищците Н.Ц. и Л.С.
са наследници на Н.Р.В.(тяхна майка), починала на 17.02.2008 г., която е
наследила изцяло своите родители С. П. М., починала на 07.02.1982 г. и М.В. М.,
починал на 26.10.1974 г. (баба и дядо на ищците по майчина линия).
След смъртта на Р.
М. и С. М. техният син Л. Р.В. е направил отказ от наследство, поради което Н. В.
е единствен законен наследник на своите родители.
След смъртта на Н.
В. съпругът ѝ - Т. Т., е извършил отказ от наследството на наследодателката му В., поради което нейни единствени
наследници са двете ѝ деца - ищците настоящото производство Н.Ц. (дъщеря)
и Л.С. (син). Горните обстоятелства се установяват от приложените по делото
удостоверения за наследници на Р. М., Н. В., съдебни удостоверения за отказ от
наследство на Л. В. и съдебно удостоверение за отказ от наследство на Т. Т..
С нотариален акт за собственост на недвижим имот
№ 130, т. І, дело № 286/1964 г. на
Свогенски районен съд, Р. В. М. е признат за
собственик на недвижим имот, находящ се в землището
на с. Р.– бивше с. Л., Софийски окръг, м. „Б. ч.”, а именно нива с площ 800 кв.м., при граници:
от север – път, от изток
и от юг – ровина.
С нотариален акт №
140, т. І , дело № 240/1990
г. на Свогенски районен съд, Н.Р.В.е продала на В.Ц.И. реална част - 400 кв.м. от собственото ѝ дворно място,
находящо се в землището на с. Л., С. област и попадащо в границите на околовръстен
полигон „Л.”, цялото от 800 кв.м., при
граници на имота: от три
страни път, и от запад – имот
на Иван Кръстев
и граници на продаваемото място: от изток – път,
от запад – път и имот на
Иван Кръстев, от север – имот
на Н.Р.В.и от юг – път.
С нотариален акт № 144, т. ІІ, рег. № 1480, дело № 309/2009 г. на нотариус Антон
Чолев, Ц.Б.С. е призната за собственик по давностно владение
на поземлен имот с площ 1335 кв.м., находящ се в с. Л., попадащ в границите на околовръстен
строителен полигон на махала „Л.”, одобрен с решение № 8/09.02.1982
г. на ИК на ОНС-С. , съставляващ имот пл. № 708 по неодобрен
кадастрален план, заедно с построената в имота през 1978 г. масивна жилищна сграда със застроена
площ 21 кв.м., при граници на
имота: път, пътека и пл. №
707.
Съгласно основното заключение
на вещото лице, прието в производството пред първоинстанционния съд, което въззивният съд кредитира като задълбочено, обосновано и
законосъобразно изготвено, имотът, описан в Нотариален акт № 130, т. І, дело
№ 286/1964 г., е идентичен като
площ и граници с имота, отразен в ситуационна скица №
018/20.11.2012 г.. Границите на процесния имот, установени от вещото лице
при огледа му, съвпадат с границите на поземлен
имот пл. № 706 /погрешно е посочен
№708/от неодобрения кадастрален план. В имота има две
самостоятелни сгради – едноетажна сграда в североизточната част на имота, част
от която е паянтова /строена около 80-те години/, а друга част – масивна
от тухли /строена около 90-те години/, и двуетажна тухлена сграда в южната част на
имота, строена в началото на 90-те години.
Според допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза на в.л.
Г. Г., което
въззивният съд кредитира като задълбочено, обосновано
и законосъобразно изготвено, описаният в исковата молба и в Нотариален акт № 130/1964 г. и отразен
в ситуационна скица №
018/20.11.2012 г. недвижим имот,
заключен в точките
1-2-3-4-5-6-7-8-9-1 по приложената
към заключението скица, е идентичен с имота, описан в нот. акт по
обстоятелствена проверка №
144/2009 г. В имота са изградени две сгради
– една масивна вилна сграда със
застроена площ 43,57 кв.м., изградена в южната част от
имота, обозначен с точките 4-5-6-7-8-9-4 с площ по измерване 480 кв.м., строена в периода 1990-1995 г., и едноетажна
сграда в североизточната част от имота
с площ 41,70 кв.м., заключена в точките 2-3-4-9-1 с площ по измерване
855 кв.м., част от която /паянтова/
е изградена около 1980 г. и
друга част /масивна/ е изградена около 1995 г. Описаната в нот. акт
№ 144/2009 г. масивна жилищна
сграда, строена през 1978 г. на площ 21 кв.м. може да се
идентифицира единствено със част от
сградата с обща площ 41,70 кв.м. /сграда „А”/.
От ситуационна
скица – Приложение № 1 към изготвената във въззивното
производство съдебно-техническата експертиза, заключението на която съдът
кредитира като компетентно, обосновано и правилно и от уточнението, направено с
молба от ответницата С., се установява, че реалната част с площ от 535 кв.м. от
поземлен имот с пл. №706, която С. претендира, че е придобила по давност е
заключена между т. 1-2-3-4-11-1 по скицата.
Представени са квитанции за платени от
Ц.Б.С. данъци за декларирани от нея през 2008 г. земя и сграда в с. Л. за периода от
2010 до 2014
г.
Представена е резолюция от
01.10.2012 г. на Районна прокуратура Своге по пр. пр.
№ 1146/2012 г., образувана по жалба на
Н.П. относно незаконно пребиваващо лице в собствената й къща, находяща се в с. Л..
По предявения ревандикационен
иск и възражението за изтекла в полза на ответницата придобивна
давност:
Основателността
на предявен реивиндикационен иск, с правна
квалификация чл. 108 от ЗС, се обуславя от кумулативното наличие на
предпоставките: 1. Ищецът да е титуляр на правото на собственост върху
индивидуално определен материален обект - вещ, в случая реална част от 535
кв.м. от поземлен имот с пл.№706, целият с площ 1335 кв.м., находящ
се в околовръстния полигон на махала „Л.“ в с. Л., обл.
С.; 2. Същата да се владее или държи без правно основание от друг правен субект
– процесуално легитимираният ответник, т.е. ищецът да е лишен от упражняването
на фактическа власт, като елемент /правомощие/ от правото си на собственост.
Доказателствената тежест за
установяване на предпоставките: притежавано право на собственост и упражнявана
фактическа власт от ответника, се носи от ищците, които трябва да проведат
пълно и главно доказване на правопораждащ правото им
на собственост факт, респ. фактически състав, в рамките на очертаните с
исковата молба предели – придобиване чрез договор за покупко-продажба,
универсално наследствено правоприемство и упражнявана
от ответника фактическа власт. При установяване на посочените факти, в тежест
на последните е да докажат правно основание
за осъществяваното държане на имота.
В случая от
доказателствата по делото не може да бъде направен извод, че ищците са титуляри
на правото на собственост върху процесната реална
част от недвижимия имот. Това е така, защото ответницата С. доказва изтекла в
нейна полза придобивна давност, продължила повече от
10 години.
Съгласно чл. 79, ал.
1 от Закона
за собствеността правото на собственост
върху недвижим имот се придобива
с непрекъснато владение в продължение на десет години.
Владението представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът дължи, лично или чрез
другиго, като своя, а по силата
на законовата презумпция на чл. 69 от Закона за собствеността
се предполага, че владелецът държи
вещта като своя, докато не
се докаже, че я държи за
другиго.
За да бъде
основателно възражение за изтекла придобивна давност,
е необходимо ответникът да докаже, че владее процесния
имот и изтичането на срок по-дълъг от 10 години.
От показанията
на свидетелите М., М.и И.може да бъде направен извод,
че ответницата от 2000 г. трайно се настанила в процесната
реална част с площ от 535 кв.м. като заживяла в построената постройка, ползвала
мястото, засаждала цветя, подрязвала клони. Индиция
за това, че ответницата е упражнявала владение върху имота са и квитанциите за
платени данъчни задължения върху земята. Показанията на тези свидетели следва
да бъдат кредитирани, тъй като кореспондират по между си и не се опровергават
от показанията на останалите свидетели. Нещо повече – намират частична опора в
тях. Така свидетелят С. излага, че не е виждал ищците и тяхната наследодателка в имота от повече от повече от 10 години,
като в последните 5 години (в разпита на 19.02.2015 г.) казва, че знае, че
някой обитава имота. В известна степен показанията на свид.
М., М.и И.кореспондират с показанията на свид. И., която лично е виждала Ц.С. в северната част на
имота, където се намира малката къщичка, както и показанията на свид. П., който знае, че братовчедката на В. (Ц.С.) е
идвала в имота.
Разминаването в
площта, за която са свидетелствали М., М.и И.по
извършената обстоятелствена проверка с тази, в дадените в настоящото
производство показания и темпоралните разминавания в показанията на свид. И.действително внасят известно съмнение в тяхната достоверост. Въпреки това противоречията не са съществени
предвид изминалия дълъг период от време между всички събития. Освен това от
съществено значение за кредитиране показанията на трите свидетелки на
ответницата е, че никой от ангажираните от ищците свидетели не установява,
ищците или техните наследодатели да са били в имота през последните 10 години,
от което да бъде направен извод, че владението на ответницата С. е било
преустановено, оспорено или смутено. Особено показателни са показанията на свид. П., дадени в съдебно заседание на 29.05.2019 г., в
които той излага, че за последно е виждал ищцата Н.Ц. в имота преди 1990 г.
Същевременно той не съобщава да е виждал ищците или тяхната праводателка
Н. В. след 2007 г. в процесната реална част. При това
положение липсва доказателствена основа, върху която
да бъде направен извод, че С. не е упражнявала явно и необезпокоявано владение
или че то е е било прекъснато или смутено.
Поради това
следва да бъде направен извод, че в периода след 2000 г. ответницата е
упражнявала фактическата власт върху реална част от 535 кв.м. от поземлен имот
с пл.№706, целият с площ 1335 кв.м., находящ се в
околовръстния полигон на махала „Л.“ в с. Л., обл. С.,
заключена в точките 1-2-3-4-11-1 от ситуационна скица, приложение № 1 към
изготвената съдебно-техническа експертиза по в.гр.д. № 10/2019 г. на СОС. Демонстрирала
е намерението си да свои този имот, садила е цветя, подрязвала е дървета,
посещавала го е с дъщеря си, декларирала е имота и е плащала данъци, снабдила
се е и с нотариален акт за него. От събраните по делото доказателства не се
установява ищците по делото да са ѝ оспорвали упражняваната фактическа
власт. Едва през 2012 г. ищцата Н.Ц. е подала жалба в прокуратурата с
оплакване, че ответницата се е настанила в имота.
Не могат да
бъдат споделени доводите, развити в писмената защита, че първоинстанционният съд е реализирал процесуално нарушение, като е допуснал поисканите от ответницата
доказателства, тъй като
искане за това е направено след срока за
отговор. С измененията в чл. 146, ал. 3 (Доп. -
ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) ГПК преклузия
за доказателствените искания на страните настъпва с
извършване на доклада по делото. Освен това при нередовна искова молба,
респективно неконкретизирано възражение за изтекла придобивна
давност, преклузия за доказателствените
искания не настъпва до отстраняване на нередовността, тъй като страната е
лишена от възможност да доказва твърденията си поради наличната нередовност.
Неоснователността
на предявения ревандикационен иск обуславя отхвърляне
и на кумулативно съединения иск за отмяна на Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по давностно владение №
144/02.07.2009 г., дело № 309/2009 г. на нотариус Антон Чолев,
рег. № 153 на НК на основание чл. 537 ГПК за съответната реална част.
Тъй като
крайният резултат съвпада с изводите на първоинстанционния
съд, макар и при различни мотиви, решението на РС – Своге да бъде потвърдено в
тази част.
По разноските:
Предвид изхода
на делото разноските следва да бъдат присъдени на ищците Н.Ц. и Л.С. и на
ответницата Ц.С. съобразно уважената/отхвърлената част от исковете на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Предявени са осем
обективно и субективно съединени иска. Два ревандикационни
иска от Н.Ц. и два от Л.С. са предявени срещу Ц.Б.С. за: 1. за установяване
право на собственост и предаване на владението върху реална част от 935 кв.м.
от поземлен имот, целият с площ 1335 кв.м., находящ
се в границите на околовръстен строителен полигон на махала „Л.” в с. Л., обл. С., съставляващ по неодобрен кадастрален план от 1991
г. имот пл. 706, при граници на целия
имот: изток –път, запад – имот пл. № 707 по неодобрен кадастрален план, север –
път, юг – път и 2. установяване правото на собственост и за предаване на
владението върху едноетажна жилищна сграда, състояща се от две части с общо
застроена площ от 40 кв.м., построена в североизточната част на имота. Два иска от Н.Ц. и два иска от Л.С. са
предявени срещу Ц.Б.С. за отмяна на Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по давностно владение №
144/02.07.2009 г., дело № 309/2009 г. на нотариус Антон Чолев,
рег. № 153 на НК по отношение на: 1. гореописаната реална част от недвижим имот
и 2. Гореописаната едноетажна жилищна сграда.
От предявените
обективно и субективно съединени осем иска два ревандикационни
иска са частично основателни, респективно частично основателни са и два иска за
отмяна на констативен нотариален акт, досежно реална
част от 400 кв.м. от поземлен имот, целият с площ 1335 кв.м. 400 кв.м.
представляват 42.78% от претендираната
площ от 935 кв.м. Следователно само относно тях следва да бъдат присъдени
разноски на ищците. Ищците Н.Ц. и Л.С. не са процесуално легитимирани да искат
присъждане на разноските сторени от В.И.. Като за пълнота следва да се
отбележи, че адвокатското възнагражение заплатено от
тримата ищци, в размер на 500 лв., както и заплатената държавна такса от 10 лв.
за вписване на исковата молба следва да
бъдат разделени на 3.
При това
положение Ц.С. следва да бъде осъдена да заплати на Н.Ц. 573.85 лв. (113.89 лв.
в първоинстанционното производство, 109.62 лв. в
първото въззивно производство, 122.46 лв. в първото
касационно производство, 106.95 лв. във второто въззивно
производство, 119.21 лв. във второто касационно производство и 1.72 лв. в
частното касационно производство). Ц.С. следва да бъде осъдена на основание чл.
78, ал. 1 ГПК да заплати на Л.С. 62.93 лв. (36.36 лв. в първоинстанционното
производство, 2.67 лв. в първото въззивно
производство, 15.51 лв. в първото касационно производство, 6.67 лв. във второто
касационно производство и 1.72 лв. в частното касационно производство).
Ищците Н.Ц. и Л.С.
следва да бъдат осъдени на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплатят на
ответницата Ц.С. сумата от 250 лв. разноски в настоящото производство пред СОС,
както и да заплатят 250 лв. по сметка на СОС, разноски за изготвена
съдебно-техническа експертиза.
Неоснователно е
възражението за прекомерност на размера на договореното от ищците адвокатско
възнаграждение. Както беше посочено предявени са осем обективно и субективно
съединени иска и делото е разгледано три пъти във въззивна
и два пъти в касационна инстанция. При това положение адвокатско възнаграждение
в размер на 500 лв. за всяка на инстанция не може да бъде прието за
несъразмерно предвид фактическата и правна сложност на делото.
Така
мотивиран, Софийският окръжен съд на основание чл. 272 ГПК,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19/19.03.2015 г., постановено по гр.д. № 356/2013 г. по описа
на РС – Своге, в частта, с която е отхвърлен предявения от Н.П.Ц.
и Л.И.С. против Ц.Б.С. иск по чл. 108 ЗС за установяване право на собственост и
предаване на владението върху реална част от 535 кв.м. от поземлен имот с
пл.№706, целият с площ 1335 кв.м., находящ се в
околовръстния полигон на махала „Л.“ в с. Л., обл. С.,
заключен в точките 1-2-3-4-11-1 в ситуационна скица – Приложение 1 към
съдебно-техническа експертиза, изготвена по гр.д. № 10/2019 г. от в.л. Г.А.Г., находяща се на л. 29., която скица, приподписасна
от съдебния състав, е неразделна част от решението.
ОСЪЖДА Ц.Б.С., ЕГН *********,
да заплати на Н.П.Ц., ЕГН **********, 573,85 лв. разноски по делото съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Ц.Б.С., ЕГН *********,
да заплати на Л.И.С., ЕГН **********, 62.93 лв. разноски по делото съобразно уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА
Н.П.Ц.,
ЕГН ********** и Л.И.С., ЕГН **********, да заплатят на Ц.Б.С., ЕГН *********, 250 лв. разноски в
производството по в.гр.д. № 10/2019 г. по описа на СОС.
ОСЪЖДА
Н.П.Ц.,
ЕГН ********** и Л.И.С., ЕГН **********, да заплатят по сметка на Софийския
окръжен съд 250 лв. разноски в производството по в.гр.д. № 10/2019 г. по описа
на СОС.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на препис от
него.
Препис
от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.